Кратка история на карантината
Карантината сигурно не би трябвало да се счита за нов феномен в медицината, изключително откакто светът е преживявал много пандемии. С напредването на медицината се стигна до оня миг, в който много години липсваха толкоз парализиращи вируси, колкото имаме през днешния ден.
Разбира се, включително влизат актуалните ковид и ебола, която вилня преди няколко години и потвърди, че човек към момента е много нежно творение в природата. Един от най-тежките случаи на пандемия е чумата. Появата на черната гибел е съумяла да промени напълно живота на света и даже намира място в изкуството на редица създатели по това време.
Може би с помощта на нея се появяват и фрапантните ограничения като карантина и съкращаване на обществените контакти. И до момента в който през днешния ден има държавен надзор, който най-малко малко да задържа пристрастеностите на едно общество, в предишното обстановката автоматизирано е прекрачвала прага на варварството и бързо поставяла граници сред здрави и заболели. Първите документирани случаи на карантина идват сега, когато проказата стартира да взима своите първи жертви. Тогава някои духовници пишат, че хората трябвало да прекарват към седем дни в дома си, пробвайки се да потвърдят, че не са инфектирани. В този случай, управляващите предпочитали да държат болните относително покрай прохождащата медицина и надалеч от обществото.
Чумните епидемии, които в един миг се трансформират в същински нещастия за европейското общество, стартират някъде през XIV век. Първите опити за ограничаване са разказани точно във Венеция, където законодателството нареждало на всеки идващ транспортен съд да спре в близката лагуна и да изчака обзор. В Рагуса (днешен Дубровник), популацията имало възбрана да употребява разнообразни богатства от страни, които са инфектирани с чума. Освен това се забранявала на другоземци да прекрачват границите на града. Пристигащите трябвало да прекарат към 40 дни на ненаселен остров, с цел да потвърдят, че са здрави и вероятно да се пречистят от слънцето и ветровете. Изолацията била към 40 дни и тъкмо затова се назовава карантина от италианското „ quaranta “ или 40, както е известно.
Освен възможна отбрана, жителите виждали тази концепция – прекарването на уединен остров за несъмнено време – като опция за филтриране на душата. Днес можем да използваме тъкмо това време за филтриране, въпреки и да е несъмнено, че никой няма да обезпечи уединен остров за такова духовно извисяване. Остров Санта Мария ди Назарет в лагуната е получил своите първи карантинни станции през 1423 година Издигнатите лечебни заведения и още една за настаняване на прокажните е получила името си „ санитарен пункт “ от болничното заведение Св. Лазар. През 1468 година е назначен Лазарето Нуово. Неговата работна отговорност била обвързана с настаняването на евентуалните инфектирани и по този начин първия остров бил прекръстен на Лазарето Векио. Днес острова може да одобри посетители и фенове на концепцията за първата карантина.
В резултат на всичко това и до през днешния ден може да бъдат посетени първите карантинни лечебни заведения на острова. Много скоро и други в средиземноморието се трансформират в лазарети и място за карантина. Мнозина споделят, че ситуацията там варира. Някои споделят, че е прелестно място за живот, други – най-вече заболели, не са особени очаровани от новата адресна регистрация, изключително откакто медицината не е можела да помогне интензивно за лекуването. Джон Хауърд пътува през XIX век, с цел да ревизира практиките на италианците, само че за жал не остава удивен. В дневниците си написа, че хигиената на тези острови е потресаваща и стаите са извънредно мръсни и цялостни с дървеници. На множеството места се налагало да спи на студения каменен под.
В Северна Америка стартират да се вършат сходни лазарети за уединяване на болните от дребна шарка и жълта тресчица. Практиката там почнала при започване на XVIII век. Имайки поради, че жълтата тресчица се популяризира най-вече от комари, карантината за тези пациенти не била нужна, само че никой тогава не подозирал какво може да аргументи разпространяване на тази болест. Холерата също ускорява потребността от карантина през XIX век и страховете още веднъж постановат ограничаване на мигрантите. Мерките не са задоволителни и подлата болест съумява да стигне до Ню Йорк, макар рестриктивните мерки. През 1866 година с идването ка парахода Вирджиния, управляващите на Ливърпул подреждат да бъде позициониран на към 50 километра от града и на помощ е изпратен медицински транспортен съд.
Колкото и опити да се вършат, с цел да се ограничи холерата, тя вероятно стига до сушата, само че там наложеното ограничаване не разрешава разпространяване. С появането на 3-тата вълна от чумната зараза в Китай, следва една от най-страховитите изолации на хора и съвсем всеки жител би трябвало да се изолира и да посрещне началото на XX век. Тогава се позволяват и някои неточности, изключително на американска земя. Вярването, че китайците са приносители, затваря тотално китайския квартал на Сан Франциско. Повечето хора остават без работа, а мнозина даже не подозират, че заболяването няма нищо общо с расата. Практиката продължава със задържането на 1200 съветски евреи, пристигнали на американския бряг.
Подозрението при тях е за инфектирани от тиф. Около век по-късно Китай ще показва наученото от историята и ще сложи драконови ограничения за битката със SARS. Именно там се раждат закани като пожизнен затвор или екзекуция на човек, който популяризира този вирус. Карантината може да се счита като задоволително добра процедура, която постоянно следва основаването на ваксина или откриването на вярно лекарство. Историята демонстрира, че има резултат от използването ѝ, въпреки и мнозина да не са изключително очаровани от концепцията.
