Коронавирусът донесе най-големия икономически срив в Европа от 25 години
Карантината обезлюди огромните европейски столици.
Коронавирусът продължава да поразява стопанските системи по света - нещо, което беше немислимо при започване на годината. Предварителните данни за брутния вътрешен артикул (БВП) на еврозоната и Европейски Съюз, оповестени от Евростат, демонстрират, че той се е свил с максимален ритъм от 1995 година На тримесечна база понижението във валутния съюз е 3.8%, а в целия Европейски Съюз - 3.5%. В съпоставяне с миналата година понижението е надлежно 3.3% и 2.7%. Резултатите, въпреки и предварителни, са единствено върхът на айсберга от отрицателни резултати вследствие на блокирането на стопанските системи на континента поради вируса. Те бяха въведени през втората половина на март и едвам от началото на май се чака да бъдат отчасти разхлабени. Това значи, че през второто тримесечие ударът върху бизнеса и семействата ще бъде още по-голям.
Франция и Испания към този момент оповестиха предварителните данни за Брутният вътрешен продукт и те демонстрират, че стопанските системи им са потърпевши съществено. Спадът на стопанската система на Европейски Съюз последва този в Китай, където за пръв път от десетилетия Брутният вътрешен продукт се намали през първото тримесечие. В сряда беше комплициран завършек на рекордно траялия растеж на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати. Международният валутен фонд чака световната стопанска система да се свие с 3% тази година, а тази на еврозоната - със 7.5%. Капиталовите пазари одобряват умерено новините, защото те към този момент са изконсумирали тези упования. Индексите в Европа се движат към нулата.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Франция към този момент е в криза
Френската стопанска система регистрира историческо стесняване и навлезе в криза, откакто за второ следващо тримесечие брутният вътрешен артикул (БВП) на страната понижа вследствие на ковид и ограниченията за блокиране, наложени за преодоляване на разпространяването му. Втората по величина стопанска система на еврозоната се сви с 5.8% през първото тримесечие след спад от 0.1% през четвъртото тримесечие на 2019 година, заяви Статистическата организация на страната INSEE в първа оценка за интервала. Анкетираните от The Wall Street Journal икономисти предвидиха понижение от 4.2% на годишна база.
Спадът е доста по-голям от този през първото тримесечие на 2009 година, когато стопанската система се намали с 1.6% заради настъпилата финансова рецесия. Намалението в този момент е по-голямо от понижението от 5.3% през второто тримесечие на 1968 година, когато стопанската система на Франция спря заради митинги в цялата страна.
През първото тримесечие потребителските разноски са спаднали с 6.1% по отношение на предходното, а бизнес вложенията са се намалили с 11.4%. Правителството чака през тази година стопанската система да се свие с 8% и приело избавителен пакет в размер на 110 милиарда евро - 4% от Брутният вътрешен продукт, с цел да помогне на фирмите и жителите, оповестява Reuters. Наскоро INSEE оцени, че икономическата интензивност в страната на към двете трети от естествените равнища, като половината от служащите в частния бранш са отчасти безработни и получават помощ от страната.
Исторически спад и в Испания
Испанската стопанска система също регистрира рекордно намаляване през първото тримесечие поради пандемията и ограниченията, взети за битката против нея. Четвъртата по величина стопанска система в еврозоната се е свила с 5.2% през първото тримесечие, откакто набъбна с 0.4% през последното на 2019 година Допитване на The Wall Street Journal измежду анализаторите предвиждаше намаляване от 4.4%, оповестява marketwatch.com. Спадът е два пъти по-голям спрямо първото тримесечие на 2009 година, когато стопанската система се намали с 2.6% по време на финансовата рецесия. На годишна база Брутният вътрешен продукт е намалял с 4.1% при предвиждания за 2.9%.
Икономическият срив - от колапса на бизнеса до съкращаването на работни места, идва макар масираните ограничения на държавните управления и централните банки. Авиационният бранш, превозът и туризмът са едни от най-тежко засегнатите. Германската Lufthansa търси държавна поддръжка, а British Airways разгласи по-рано през седмиата, че може да редуцира до 12 хиляди души.
Други браншове като производителите на коли и ресторантьорството също страдат от рецесията и по всяка възможност държавните управления ще се наложи да приготвят спомагателни тласъци, макар че редица страни в Европа стартират да разхлабват ограниченията в опит да върнат стопанската система към естествения й темп. Германия чака максимален спад на Брутният вътрешен продукт от Втората международна война
Пандемията от новия ковид ще докара Германия до най-дълбоката криза от края на Втората международна война, удостовери министърът на стопанската система Петер Алтмайер. Правителството поправя прогнозата си за 2020 година и съгласно нея вместо плануван през януари растеж от +1.1% от Брутният вътрешен продукт ще има стесняване от 6.3%. Дъното се чака през настоящето второ тримесечие. Но възобновяване по-късно зависи от избягването на втора вълна на болестта. За 2021 година Берлин чака напредък от 5.2% при последователно, а не при бързо, унищожаване на ограничаващите ограничения. Но това също по този начин значи, че до 2022 година немската стопанска система няма да се е върнала на равнището от 2019 година
Безработицата евентуално ще доближи 2.62 млн. души (при приблизително 2.27 млн. през 2019 г.), само че подвластните от помощната стратегия Kurzarbeit ще се усилят до 3 млн.
Специални ограничения се разискват за заведения за хранене, хранителни предприятия и уредниците на търговски изложби. Подготвя се и проект в помощ на персоналното ползване като част от пакет за стимулиране на възобновяване след рецесията.
Коронавирусът продължава да поразява стопанските системи по света - нещо, което беше немислимо при започване на годината. Предварителните данни за брутния вътрешен артикул (БВП) на еврозоната и Европейски Съюз, оповестени от Евростат, демонстрират, че той се е свил с максимален ритъм от 1995 година На тримесечна база понижението във валутния съюз е 3.8%, а в целия Европейски Съюз - 3.5%. В съпоставяне с миналата година понижението е надлежно 3.3% и 2.7%. Резултатите, въпреки и предварителни, са единствено върхът на айсберга от отрицателни резултати вследствие на блокирането на стопанските системи на континента поради вируса. Те бяха въведени през втората половина на март и едвам от началото на май се чака да бъдат отчасти разхлабени. Това значи, че през второто тримесечие ударът върху бизнеса и семействата ще бъде още по-голям.
Франция и Испания към този момент оповестиха предварителните данни за Брутният вътрешен продукт и те демонстрират, че стопанските системи им са потърпевши съществено. Спадът на стопанската система на Европейски Съюз последва този в Китай, където за пръв път от десетилетия Брутният вътрешен продукт се намали през първото тримесечие. В сряда беше комплициран завършек на рекордно траялия растеж на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати. Международният валутен фонд чака световната стопанска система да се свие с 3% тази година, а тази на еврозоната - със 7.5%. Капиталовите пазари одобряват умерено новините, защото те към този момент са изконсумирали тези упования. Индексите в Европа се движат към нулата.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Франция към този момент е в криза
Френската стопанска система регистрира историческо стесняване и навлезе в криза, откакто за второ следващо тримесечие брутният вътрешен артикул (БВП) на страната понижа вследствие на ковид и ограниченията за блокиране, наложени за преодоляване на разпространяването му. Втората по величина стопанска система на еврозоната се сви с 5.8% през първото тримесечие след спад от 0.1% през четвъртото тримесечие на 2019 година, заяви Статистическата организация на страната INSEE в първа оценка за интервала. Анкетираните от The Wall Street Journal икономисти предвидиха понижение от 4.2% на годишна база.
Спадът е доста по-голям от този през първото тримесечие на 2009 година, когато стопанската система се намали с 1.6% заради настъпилата финансова рецесия. Намалението в този момент е по-голямо от понижението от 5.3% през второто тримесечие на 1968 година, когато стопанската система на Франция спря заради митинги в цялата страна.
През първото тримесечие потребителските разноски са спаднали с 6.1% по отношение на предходното, а бизнес вложенията са се намалили с 11.4%. Правителството чака през тази година стопанската система да се свие с 8% и приело избавителен пакет в размер на 110 милиарда евро - 4% от Брутният вътрешен продукт, с цел да помогне на фирмите и жителите, оповестява Reuters. Наскоро INSEE оцени, че икономическата интензивност в страната на към двете трети от естествените равнища, като половината от служащите в частния бранш са отчасти безработни и получават помощ от страната.
Исторически спад и в Испания
Испанската стопанска система също регистрира рекордно намаляване през първото тримесечие поради пандемията и ограниченията, взети за битката против нея. Четвъртата по величина стопанска система в еврозоната се е свила с 5.2% през първото тримесечие, откакто набъбна с 0.4% през последното на 2019 година Допитване на The Wall Street Journal измежду анализаторите предвиждаше намаляване от 4.4%, оповестява marketwatch.com. Спадът е два пъти по-голям спрямо първото тримесечие на 2009 година, когато стопанската система се намали с 2.6% по време на финансовата рецесия. На годишна база Брутният вътрешен продукт е намалял с 4.1% при предвиждания за 2.9%.
Икономическият срив - от колапса на бизнеса до съкращаването на работни места, идва макар масираните ограничения на държавните управления и централните банки. Авиационният бранш, превозът и туризмът са едни от най-тежко засегнатите. Германската Lufthansa търси държавна поддръжка, а British Airways разгласи по-рано през седмиата, че може да редуцира до 12 хиляди души.
Други браншове като производителите на коли и ресторантьорството също страдат от рецесията и по всяка възможност държавните управления ще се наложи да приготвят спомагателни тласъци, макар че редица страни в Европа стартират да разхлабват ограниченията в опит да върнат стопанската система към естествения й темп. Германия чака максимален спад на Брутният вътрешен продукт от Втората международна война
Пандемията от новия ковид ще докара Германия до най-дълбоката криза от края на Втората международна война, удостовери министърът на стопанската система Петер Алтмайер. Правителството поправя прогнозата си за 2020 година и съгласно нея вместо плануван през януари растеж от +1.1% от Брутният вътрешен продукт ще има стесняване от 6.3%. Дъното се чака през настоящето второ тримесечие. Но възобновяване по-късно зависи от избягването на втора вълна на болестта. За 2021 година Берлин чака напредък от 5.2% при последователно, а не при бързо, унищожаване на ограничаващите ограничения. Но това също по този начин значи, че до 2022 година немската стопанска система няма да се е върнала на равнището от 2019 година
Безработицата евентуално ще доближи 2.62 млн. души (при приблизително 2.27 млн. през 2019 г.), само че подвластните от помощната стратегия Kurzarbeit ще се усилят до 3 млн.
Специални ограничения се разискват за заведения за хранене, хранителни предприятия и уредниците на търговски изложби. Подготвя се и проект в помощ на персоналното ползване като част от пакет за стимулиране на възобновяване след рецесията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ