Звездата с най-кратък и единствен брак
Капуцин, родена като Жермен Елен Ирен Льофевр на 6 януари 1928 година в Сен Рафаел, Франция, остава светла фигура в аналите на класическото кино.
Тя е и звездата с най-кратък и единствен брак.
Омъжва се единствено веднъж – през 1950, за Пиер Трабо, и се развежда същата година.
Капуцин е измъчвана от психологични офанзиви през целия си живот, по време на които тя се е опитвала да се самоубие.
Няколко пъти е спасявана, само че през 1990 година, на 62-годишна възраст, тя умира в Лозана, скачайки през прозореца на жилището си от осмия етаж.
Тя е кремирана, а прахът и е разпилян над морето.
Некролог, оповестен в The New York Times, упоменава, че трите ѝ котки са единствените ѝ наследници.
Известна със своята аристократична хубост и загадъчна прелест, тя остави незаличима диря на интернационалната кино сцена.
Кариерата й стартира като фешън модел в Париж, където нейната грациозност притегля вниманието на Dior и Givenchy.
Това докара до навлизането й в актьорството, където дебютното й показване във френския филм от 1948 година „ Идолът “ слага началото на нейното издигане до звезда.
Преходът на Капуцин в Холивуд идва с появяването й в „ Песен до безкрайност “ (1960), където тя играе дружно с Дирк Богард, спечелвайки самопризнание за изтънчената си актьорска игра и наличие на екрана.
През 60-те години на предишния век Капуцин се трансформира в съществена част от изтънченото европейско и холивудско кино, участвайки в емблематични филми като Розовата пантера (1963) с Питър Селърс и What’s New Pussycat?, преведен на български като „ Розовата пантера “ – (1965).
Капуцин прави своя кино дебют през 1948 година, като прислужницата в „ Двуглав орел “ на Жан Кокто.
Във кино лентата на Жак Бекер „ Дата през юли “ (1949) името ѝ даже не се загатва в надписите, само че на снимачната площадка тя се среща с артиста Пиер Трабо, а година по-късно става негова брачна половинка.
Този брак продължава единствено шест месеца и е първият и финален в живота на актрисата.
Номинирана е за „ Златен глобус “ (1961).
Най-известна е с ролята си Симон Клузо във филма „ Розова пантера “ (1963), където играе в тандем с Питър Селърс.
Екранната й харизма беше допълнена от другарството й в действителния живот с сътрудници като Одри Хепбърн, с която споделяше пристрастеност към модата и изкуството.
Владееща доста езици, Капуцин беше същинска космополитна фигура, постоянно срещана на кръстопътя сред висшето общество и кинематографичния хайлайф.
Наследството на Капуцин се крие в способността й да балансира блясъка с гравитацията, завладявайки публиката по целия свят.
Въпреки че се отдръпна от актьорството през 70-те години на предишния век, нейните безконечни осъществявания не престават да въодушевяват почитателите на класическото кино.
Като знак на стила и изтънчеността от средата на 20-ти век, тя остава обичана фигура, нейният принос е вечно гравиран в златната епоха на киното.
Тя е и звездата с най-кратък и единствен брак.
Омъжва се единствено веднъж – през 1950, за Пиер Трабо, и се развежда същата година.
Капуцин е измъчвана от психологични офанзиви през целия си живот, по време на които тя се е опитвала да се самоубие.
Няколко пъти е спасявана, само че през 1990 година, на 62-годишна възраст, тя умира в Лозана, скачайки през прозореца на жилището си от осмия етаж.
Тя е кремирана, а прахът и е разпилян над морето.
Некролог, оповестен в The New York Times, упоменава, че трите ѝ котки са единствените ѝ наследници.
Известна със своята аристократична хубост и загадъчна прелест, тя остави незаличима диря на интернационалната кино сцена.
Кариерата й стартира като фешън модел в Париж, където нейната грациозност притегля вниманието на Dior и Givenchy.
Това докара до навлизането й в актьорството, където дебютното й показване във френския филм от 1948 година „ Идолът “ слага началото на нейното издигане до звезда.
Преходът на Капуцин в Холивуд идва с появяването й в „ Песен до безкрайност “ (1960), където тя играе дружно с Дирк Богард, спечелвайки самопризнание за изтънчената си актьорска игра и наличие на екрана.
През 60-те години на предишния век Капуцин се трансформира в съществена част от изтънченото европейско и холивудско кино, участвайки в емблематични филми като Розовата пантера (1963) с Питър Селърс и What’s New Pussycat?, преведен на български като „ Розовата пантера “ – (1965).
Капуцин прави своя кино дебют през 1948 година, като прислужницата в „ Двуглав орел “ на Жан Кокто.
Във кино лентата на Жак Бекер „ Дата през юли “ (1949) името ѝ даже не се загатва в надписите, само че на снимачната площадка тя се среща с артиста Пиер Трабо, а година по-късно става негова брачна половинка.
Този брак продължава единствено шест месеца и е първият и финален в живота на актрисата.
Номинирана е за „ Златен глобус “ (1961).
Най-известна е с ролята си Симон Клузо във филма „ Розова пантера “ (1963), където играе в тандем с Питър Селърс.
Екранната й харизма беше допълнена от другарството й в действителния живот с сътрудници като Одри Хепбърн, с която споделяше пристрастеност към модата и изкуството.
Владееща доста езици, Капуцин беше същинска космополитна фигура, постоянно срещана на кръстопътя сред висшето общество и кинематографичния хайлайф.
Наследството на Капуцин се крие в способността й да балансира блясъка с гравитацията, завладявайки публиката по целия свят.
Въпреки че се отдръпна от актьорството през 70-те години на предишния век, нейните безконечни осъществявания не престават да въодушевяват почитателите на класическото кино.
Като знак на стила и изтънчеността от средата на 20-ти век, тя остава обичана фигура, нейният принос е вечно гравиран в златната епоха на киното.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ