Капсулата на Жул Верн се побира в размерите на стандартен

Капсулата на Жул Верн се побира в размерите на общоприет 20-футов резервоар, който ще бъде спуснат в плитка вода до крайбрежията на Съединени американски щати
(снимка: Subsea Cloud / Linkedin)

Доставчикът на облачна инфраструктура Subsea Cloud възнамерява да построи първия комерсиален подводен център за данни край крайбрежията на Съединени американски щати. Проектът е прочут все още с името… Жул Верн.

Подводният център за данни с мощ 1 MW се чака да бъде с 90% по-изгоден от сравними наземни уреди, отбелязва в обява за плана The Register. Пускането в употреба на Жул Верн се чака до края на 2022 година

Subsea Cloud възнамерява да построи и други подводни уреди – в Мексиканския залив (Njord01) и Северно море (Manannán). А до 2026 година компанията има намерение изцяло да премине към потребление на възобновима сила.

Основното преимущество на новия център за данни е местоположението му наоколо до градските агломерации край крайбрежията на Порт Анджелис, Вашингтон, което ще понижи забавянето и в това време ще спести пари, защото земята в градовете е скъпа.

Обектът е наименуван Жул Верн (Jules Verne) в чест на известния типичен публицист на научна фантастика. Центърът за данни ще бъде отворен за обзор от всички евентуални клиенти, само че те надали ще са доста, защото Жул Верн е умислен най-вече за демонстрационни цели.
още по темата
Центърът за данни ще се охлажда от околната вода, което ще понижи потреблението на сила и излъчванията на въглероден диоксид с 40% спрямо наземните обекти. Сървърите ще бъдат сложени в диелектрична охлаждаща течност, а цялата система ще се концентрира върху пасивно разпръскване на топлината без потребление на помпи.

Капсулата на Жул Верн ще се побере в размерите на общоприет 20-футов резервоар и ще бъде ситуирана в плитка вода. Капсулите в Мексиканския залив и Северно море ще се разположат на дълбочина до 300 метра, само че Subsea Cloud в началото проектира необслужвани системи, способни да работят на дълбочина до 3000 метра.

Във всяка капсула ще има 16 стелажа, които могат да поберат до 800 сървъра. Общата мощ е до 1 MW. Скоростта на връзка със земята е 100 Gbps. Такъв подводен кампус може да се мащабира посредством прибавяне на спомагателни капсули, до 100 броя.

Ако възникне щета или клиент желае да смени оборудването си, на екипа за поддръжка ще отнеме 4-16 часа, с цел да стигне до обекта и да извърши подмяната. Операторът сега договаря за съдействие с два неназовани “хиперскейлъри ”, макар че към момента не са реализирани съответни съглашения.

Самата Subsea Cloud, макар името си, дава единствено услуги за колокация и дава отговор за обслужването на капсулите. Освен това продава и лицензира своите решения. Очевидно компанията към този момент има най-малко един клиент, който е избрал втория път, като се грижи за независимата поддръжка на капсулите. Необходими са 10 седмици за създаване и тестване на една капсула и още две седмици за инсталиране и въвеждане в употреба.

Ефективността на подводните центрове за данни към този момент е потвърдена от Microsoft, която построи няколко сходни уреди като част от опита Project Natick. За разлика от капсулите Subsea, оборудванията на Microsoft са цялостни с азот. Според софтуерния колос единствено няколко сървъра са се провалили по време на опита.

Има и сходен китайски план Highlander. Очаква се охлаждането посредством потапяне да избегне замърсяването с прахуляк и други частици.