Мистър 400 Георги Илиев: Не играя футбол за мачове, а за наслада
Капитанът на Черно море Георги Илиев влезе по отговарящ метод в Топ 400 по изиграни мачове във футболния ни хайлайф. Халфът вкара гола за успеха с 2:1 над Пирин, който разреши на „ моряците ” да пресечен две черни серии – от 10 мача подред без победа в елита и 11 следващи мача без цялостен триумф на „ Тича ”.
реклама
Жоро, който в събота излезе на терена за 400-ен път, на седмо място в класацията по изиграни срещи в елита. Пред него са единствено Марин Бакалов – 454, Динко Дерменджиев – 447, Виден Апостолов – 444, Тодор Марев – 422, Христо Бонев – 410 и Запрян Раков – 403.
Със сигурност до края на сезона Илиев ще попадне в топ 6, а в случай че варненци стигнат до бараж за Лига Европа и той не е пропуснал дуел, ще се изравни с легендата Бонев.
„ Когато започнах кариерата си при мъжете, в никакъв случай не съм си и помислил, че ще стигна до мач №400. За мен бе значимо да играя футбол и да му се любувам, да съм потребен на тима и да веселя публиката ”, признава за „ Народно дело Седмицата ” Георги след юбилейната си среща.
Запитан кой от тези 400 мача постоянно ще помни, техничарят сподели: „ Те не са един или два, а доста повече. Но, първия няма по какъв начин да се не помни. Беше през есента на 2000 година, когато Божил Колев ме пусна против Ботев в Пловдив. Изгубихме с 0:1 след пресилена дузпа. Следващата седмица за първи път играх за мъжете и на „ Тича ”. Обърнахме мощния тогава „ Литекс ” с 3:2, откакто изоставахме с 1:2. Вкарах първия си гол, а Веско Петков означи другите два. ”
Георги опита и да заключи най-приятните си мемоари на терена, които са свързани с три клуба.
„ Тръпки постоянно ме побиват, когато си напомням всички срещи през сезон 2003/2004 с Локомотив (Пловдив). Тогава спечелихме първата и единствената до този миг шампионска купа в историята на клуба. През 2007/2008 се окичих със злато и като състезател на ЦСКА, макар че в клуба ставаха неща, за които не желая да се сещам. И, несъмнено, сезон 2008/2009, през който стигнах до третото място с родния ми Черно море. Съжалявам единствено, че през онази пролет тежка травма през първото полувреме на мач на „ Тича ” ме извади от отбора и пропуснах последните най-важни дуели. Моите съотборници, обаче се оправиха ослепително и бронзовия орден ми е също толкоз безценен, колкото и златните ”, връща се обратно във времето Илиев.
Любопитно е, че при триумфа над „ орлетата ” преди четири дни двата гола за Черно море бяха дело на най-младия и най-опитния. Резултатът откри 16-годишният Мартин Минчев, а трите точки донесе неговият батко - 36-годишният Георги Илиев.
„ Беше въпрос на време Мартин да вкара първия си гол за мъжете. Радвам се, че и той като мен го направи пред наша аудитория, тъй като чувството е напълно друго в подобен специфичен миг. Мартин има безспорни качества и темперамент да играе огромен футбол. Нещо повече. За мен той е бъдещето на Черно море. Затова не спирам да му приказвам всеки ден и ще продължа да му оказвам помощ да израства ”, сподели Илиев.
Капитанът разкри и упованията си за представянето на Черно море в група А1 на втората осмица: „ Много тънка е нишката сред тимовете, които ще продължат борбата за бараж за Лига Европа и тези, които ще се борят за оцеляване. Да, ние се откъснахме с 4 точки пред Пирин, само че тази преднина не ни дава успокоение. Има още 5 мача и всяко разпределяне може да се окаже съдбовно. Добре стана, че счупихме най-сетне каръка и взехме победа. Тя ще смъкна напрежението, ще ни върне самочувствието и увереността в силите, и от мач на мач Черно море ще играе по-силно. Казвам го, тъй като разполагаме с огромен екипен капацитет, обединен колектив и сплав от положителни опитни и млади реализатори. ”
Връщайки се отново към тези 400 мача, Георги прецизира, че не прави сметки за възстановяване на националния връх на Бакалов, нито пък да изпревари една от легендите на „ Тича ” Тодор Марев.
„ Аз желая хората да ме запомнят като футболист, а не с това какъв брой мача съм изиграл. Бройката на мачовете е за статистиците. За мен е значимо какъв футбол играя аз и тима ми, и какви резултати реализираме ”, прям е Жоро.
В умозаключение любимецът на агитката на „ моряците ”, който предвид техниката, импровизацията и ексцентричните отигравания сега е един от последните български актьори на зеления килим в Първа лига, разяснява и своето бъдеще на терена.
„ Черно море ще е последният ми клуб във футбола. Ще играя за него, до момента в който изпитвам наслаждение от играта и усещам, че съм му потребен, а не в тежест ”, приключи Георги Илиев.
Недко Петров
реклама
Жоро, който в събота излезе на терена за 400-ен път, на седмо място в класацията по изиграни срещи в елита. Пред него са единствено Марин Бакалов – 454, Динко Дерменджиев – 447, Виден Апостолов – 444, Тодор Марев – 422, Христо Бонев – 410 и Запрян Раков – 403.
Със сигурност до края на сезона Илиев ще попадне в топ 6, а в случай че варненци стигнат до бараж за Лига Европа и той не е пропуснал дуел, ще се изравни с легендата Бонев.
„ Когато започнах кариерата си при мъжете, в никакъв случай не съм си и помислил, че ще стигна до мач №400. За мен бе значимо да играя футбол и да му се любувам, да съм потребен на тима и да веселя публиката ”, признава за „ Народно дело Седмицата ” Георги след юбилейната си среща.
Запитан кой от тези 400 мача постоянно ще помни, техничарят сподели: „ Те не са един или два, а доста повече. Но, първия няма по какъв начин да се не помни. Беше през есента на 2000 година, когато Божил Колев ме пусна против Ботев в Пловдив. Изгубихме с 0:1 след пресилена дузпа. Следващата седмица за първи път играх за мъжете и на „ Тича ”. Обърнахме мощния тогава „ Литекс ” с 3:2, откакто изоставахме с 1:2. Вкарах първия си гол, а Веско Петков означи другите два. ”
Георги опита и да заключи най-приятните си мемоари на терена, които са свързани с три клуба.
„ Тръпки постоянно ме побиват, когато си напомням всички срещи през сезон 2003/2004 с Локомотив (Пловдив). Тогава спечелихме първата и единствената до този миг шампионска купа в историята на клуба. През 2007/2008 се окичих със злато и като състезател на ЦСКА, макар че в клуба ставаха неща, за които не желая да се сещам. И, несъмнено, сезон 2008/2009, през който стигнах до третото място с родния ми Черно море. Съжалявам единствено, че през онази пролет тежка травма през първото полувреме на мач на „ Тича ” ме извади от отбора и пропуснах последните най-важни дуели. Моите съотборници, обаче се оправиха ослепително и бронзовия орден ми е също толкоз безценен, колкото и златните ”, връща се обратно във времето Илиев.
Любопитно е, че при триумфа над „ орлетата ” преди четири дни двата гола за Черно море бяха дело на най-младия и най-опитния. Резултатът откри 16-годишният Мартин Минчев, а трите точки донесе неговият батко - 36-годишният Георги Илиев.
„ Беше въпрос на време Мартин да вкара първия си гол за мъжете. Радвам се, че и той като мен го направи пред наша аудитория, тъй като чувството е напълно друго в подобен специфичен миг. Мартин има безспорни качества и темперамент да играе огромен футбол. Нещо повече. За мен той е бъдещето на Черно море. Затова не спирам да му приказвам всеки ден и ще продължа да му оказвам помощ да израства ”, сподели Илиев.
Капитанът разкри и упованията си за представянето на Черно море в група А1 на втората осмица: „ Много тънка е нишката сред тимовете, които ще продължат борбата за бараж за Лига Европа и тези, които ще се борят за оцеляване. Да, ние се откъснахме с 4 точки пред Пирин, само че тази преднина не ни дава успокоение. Има още 5 мача и всяко разпределяне може да се окаже съдбовно. Добре стана, че счупихме най-сетне каръка и взехме победа. Тя ще смъкна напрежението, ще ни върне самочувствието и увереността в силите, и от мач на мач Черно море ще играе по-силно. Казвам го, тъй като разполагаме с огромен екипен капацитет, обединен колектив и сплав от положителни опитни и млади реализатори. ”
Връщайки се отново към тези 400 мача, Георги прецизира, че не прави сметки за възстановяване на националния връх на Бакалов, нито пък да изпревари една от легендите на „ Тича ” Тодор Марев.
„ Аз желая хората да ме запомнят като футболист, а не с това какъв брой мача съм изиграл. Бройката на мачовете е за статистиците. За мен е значимо какъв футбол играя аз и тима ми, и какви резултати реализираме ”, прям е Жоро.
В умозаключение любимецът на агитката на „ моряците ”, който предвид техниката, импровизацията и ексцентричните отигравания сега е един от последните български актьори на зеления килим в Първа лига, разяснява и своето бъдеще на терена.
„ Черно море ще е последният ми клуб във футбола. Ще играя за него, до момента в който изпитвам наслаждение от играта и усещам, че съм му потребен, а не в тежест ”, приключи Георги Илиев.
Недко Петров
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ