Никола Йонков Вапцаров – ярка поетична звезда сред варненската интелигенция и българското морячество
Капитан I сан о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
Резюме: В отчета се изследва развиването на личността и поетическото дарование на Никола Вапцаров в Морското машинно учебно заведение (1926-1932). Разкрита е духовната връзка сред хората, морето и машините в поезията на Никола Вапцаров – Моряка. Направено е предложение за основаване на Президентска премия Вапцаровска интернационална награда „ Морето и машините ” за стимулиране развиването на науките за морето, образованието и възпитанието на морски фрагменти, достижения в региона на сигурността на корабоплаването. Аргументирано е показано интернационалното значение на личността и поезията на Нкола Вапаров в международната просвета.
Ключови думи: Никола Вапцаров, Морско учебно заведение, поетична звезда, интелигенция, морячество, хора, море, машини, Вапцаровска интернационална награда „ Морето и машините ”, международна просвета.
ВЪВЕДЕНИЕ
Поетът, който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира израсна като персона и създател във Варна. Тук той написва повече от 150 произведения. Поради тази причина интерес провокират няколко въпроса:
– Защо Никола Вапцаров постъпва в Морското машинно учебно заведение?
– Какво даде Варна на поета?
– Какво остави Никола Вапцаров в спомените и душите на варненци, на неговите съвременници, близки, съратници и съученици от Морското машинно учебно заведение (1926-1932)?
I. РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА И ПОЕТИЧЕСКОТО ДАРОВАНИЕ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ В МОРСКОТО МАШИННО УЧИЛИЩЕ (1926-1932)
През късия си живот – непълни трийсет и три години – Никола Вапцаров прекарва близо шест години във Варна. По време на образованието си в Морското учебно заведение Вапцаров уголемява и приключва своето общо и особено обучение, усвоява техническа специалност, а посредством усиленото четене обогатява своя нравствен мир, съзрява духовно и се насочва стремглаво и решително към публичния и литературния живот.
Известно е, че по-голямото предпочитание на Никола Вапцаров е да учи литература. Такова е било и желанието на неговата майка Елена Вапцарова.
Колкото и майката и синът да упорстват пред бащата Никола да учи литературата – това, което му е по сърце, татко му Йонко Вапцаров е неотстъпчив: „ Никола ще отиде в Машинното морско учебно заведение! Искам да учи там техника. Бъдещето е на техниката. ”
Никола Вапцаров доста тежко понася решението на татко си, само че се утешава, като употребява неговите причини: „ Много ми е тежко, въпреки че текьо е прав за техниката. Действително в техниката е бъдещето! ”.
Никола Вапцаров фактически наследява от татко си обичта към техниката, която по-късно ще одухотвори по един автентичен и чужд за света метод в своята лирика като възпитаник в Морското машинно учебно заведение, практикант и механик!
Никола Вапцаров с татко си Йонко Вапцаров, Морската градина Варна (Инв. № 69138)
Като резюме професор Димо Минев – един от най-големите събирачи на Вапцаровото творчество, написа: “Варненският интервал от живота и активността на Вапцаров е време на интензивен труд, с който се образова, приготвя и оформя неговата персона. Тогава се построява духовно, калява се физически и се посвещава на революционното обучение. Ето и признанието на самия Вапцаров пред другарката му Бойка: “Там имах положителни приятели. Морето със своята хубост и безбрежност ме успокояваше. ”
По достолепие би трябвало да се оцени и признае приносът на Бойка Григорова Вапцарова (1913-2003) – обичаната и брачната половинка на поета Никола Йонков Вапцаров – Моряка, която със своята методичност, поредност, упоритост, непримиримост, голяма обич и тъга е съумяла да сътвори в дословния смисъл на думата енциклопедични писания за неговия живот и творчество, в това число и за неговите години в Морското учебно заведение във Варна.
Бойка Вапцарова и Никола Вапцаров, 1937 година (Инв. № 680004)
Бойка Вапцарова в основания от нея летопис за живота и творчеството на Никола Вапцаров и неговото ръкописно завещание, написа: “След години, когато към този момент бяхме женени, открих няколко тетрадки и бележници, които посочваха, че като възпитаник в Морското учебно заведение той се е занимавал с лирика, написал е към 150 приключени и незавършени стихотворения.
Особено работлив е бил през 1927-1930 година, след това все по-рядко написа.
В тези ръкописи се вижда една присъща линия у поета Вапцаров – възприятието за огромна придирчивост към литературния труд. Той е преработвал съвсем всяко стихотворение на няколко пъти, дори и тези, които са минали през умел редактор при отпечатването им в младежките вестници и списания “Глобус ”, “Българска тирада ”, “Родина ” и други
Шестте години, през които Вапцаров учи и живя във Варна, са цяла школа и ключ, посредством който проникваме в неговия нравствен мир и ясно разбираме по какъв начин тоя прелестен човек и стихотворец се приготвя за великата битка, в която, както своя преподавател Христо Ботев, изгоря, с цел да обезсмърти името си на борец-герой и класик на българската литература.
В продължение на шест годишното образование в Морското учебно заведение във Варна Никола Вапцаров, както и множеството от неговите съученици, укрепва физически и душевен, калява своята воля, построява своя темперамент.
Освен строгостта и дисциплината, които са присъщи за Морското учебно заведение, мощно въздействие върху развиването на Никола Вапцаров като персона и стихотворец оказват морето и корабите, интелектуалната среда на Варна.
Морското учебно заведение внушава почит освен с прусашкия недопечен ред и казармените взаимоотношения, а и с високата морска просвета и нематериалност, които са присъщи за възпитаниците на учебното заведение и за варненската общност.
Много тъкмо въздействието на морската просвета и морския дух на Варна върху Никола Вапцаров е доловил известния варненски професор, социолог и историк, професор доктор Петко Близнаков. В своето проучване “Формиране на варненската интелигенция (1879-1939). Историко-социологическа типология ” професор Близнаков разкрива възникването и развиването на варненската интелигенция, чиито основи се поставят от нейните първи три генерации интелектуалци, които условно именува:
– Първо потомство (1879-1900) – възрожденско, еклектично и инициативно;
– Второ потомство (1900-1918) – възторжено, енциклопедично и самонадеяно;
– Трето потомство (1919-1944) – стремглаво, професионално и проведено, неговият взор е насочен към бъдещето.
Между третото потомство варненски интелектуалци и Никола Вапцаров по време на образованието му Морското машинно учебно заведение се основава мощна синергетична връзка. Видна част от третото потомство варненска интелигенция е морската интелигенция с нейните институции и издателства, чийто ярки представители са интелектуалния заряд на Морското учебно заведение и даровития млад стихотворец Никола Вапцаров – Моряка.
Професор Петко Близнаков разказва това по следния метод: “Морска просвета излъчва военноморското учебно заведение, офицерския корпус на военните и комерсиалните кораби. Преподавател по български език и литература в учебното заведение от 1915 до 1925 година е писателят Стоян Загорчинов, който оставя следи в литературния усет на курсантите. На върха им скоро застава Никола Вапцаров.
За морето и културата на Варна приказва и фактът, че сред двете международни войни в града излизат 22 издания с морски названия. Морето разсънва поетическата заложба и на Никола Вапцаров. ”
Морето освен разсънва поетическата заложба на поета, само че я стимулира, направлява, развива и усъвършенства!
Връзките на Никола Вапцаров с варненската морска интелигенция, нейните представители, структури и институции не престават и след довеждане докрай на Морско учебно заведение.
За това свидетелстват доста обстоятелства, само че един от тях е изключително мощен и впечатляващ. Местната организация на “Български морски сговор ” в Горна Джумая (Благоевград) през 1932 година разпорежда на Никола Вапцаров да създаде и изнесе доклад (доклад), отдаден на морето, който става едно от най-ярките маринистки творби в нашата и международна литература.
Със своята естествена добрина, невзискателност, словоохотливост, възприятие за комизъм и висока просвета, Никола Вапцаров става безценен приятел на своите съученици, в това число и на учениците от другите курсове в Морското учебно заведение. Преподавателите и командирите също не крият благосклонностите към надарения стихотворец на България, с който Морско учебно заведение законно и мощно се гордее.
Това най-убедително се вижда в спомените на неговите съвременници, близки, съратници и съученици от Морското машинно учебно заведение. Разказите на неговите съвременници и съвипускници от Морското учебно заведение разкриват личностния и креативния портрет на Никола Вапцаров, който всички с обич наричали Моряка.
Така обича да го назовава и брачната половинка му Бойка Вапцарова, която в спомените си постоянно се обръща към него с вълнуващото “Моряк ”.
Така го назовават и Вапцаровци в Морското учебно заведение във Варна!
Многобройната преписка на Никола Вапцаров – Моряка е не по-малко скъпа от неговата лирика и хвърля изобилна светлина върху неговия живот в Морското машинно учебно заведение и целия му витален път, върху неговата ценностна система и гениалното му поетично дарование!
Ето какво е отношението на Никола Вапцаров към Морското учебно заведение, отразено в едно от писмата му до другар от Разложката гимназия, който се интересува от реда за кандидатстването в учебното заведение и правилника за конкурсния изпит, писано на 19.6.1927 година, т.е., когато Вапцаров приключва първата година от теоретичното си образование:
„ Нека ти кажа на първо място нещо за учебното заведение и живота в него, та по-късно да не кориш, че не съм ти споделил самата реалност. Знай, че „ Машинно учебно заведение ” дава най-солидни знания от всички други механически учебни заведения в България, самия ученик на това учебно заведение излиза човек порядъчен, човек кадърен да посрещне живота.
Училището се счита като приблизително образователно заведение.
Машинно учебно заведение се употребява с изключително добро име на всякъде. Свършилия него му се признава и военна работа.
Обаче има и едно друго състояние. Мнозина дохождат тука единствено поради хубавата му униформа. На такива в следствие им се вижда тежка дисциплината, вижда им се неизразим живота в учебното заведение.
Имай поради, че ти ще бъдеш заставен да работиш умствена работа по 16 часа непрекъснато. Така също няма да бъдеш надалеч и от физическата работа. В знойните летни дни ти ще извиваш чука край разжареното огнище.
После ти ще се простиш за 6 години от свободния си живот, от най-хубавите сантиментални години. Виде мъчнотиите, които се изпречват, с цел да се свърши Машинното учебно заведение, ето за какво приключилия го прави цялостен героизъм. ”
Образът на Никола Вапцаров и неговото поетично творчество оживяват посредством спомените на десетки негови съученици, командири и преподаватели в Морското учебно заведение: Халей Чушков, Димитър Ив. Моллов, Кольо Г. Василев, Георги П. Георгиев, Тремол Иванов, Георги Куршумджиев, Атанас Шалапатов, Иван Чучков, Христо Минев, Панко М. Найденов, Лазар Сапунджиев, Петър Александров Клечков, Йосиф Живков Рангелов, Емил Попов и други
Следващият феномен в живота и творчеството на Никола Вапцаров е неговият несравним метод на основаване на художествените произведения.
Вапцаров твори на всички места – в клас, по време на независима работа, по време на занятия, в гарнизонен или домакински отпуск, по време на корабоплаване, при работа с машините, при излет в планината, в пандиза.
Нещо повече – последните часове в пандиза преди да го разстрелят той също твори и сътвори двете си предсмъртни произведения – Прощално и Борбата е безмилостно жестока, които обезсмъртиха стихотворец, разкривайки величието на неговия дух.
Своеобразни явления на международния книжовен развой се явяват тефтерчетата и тетрадките с ръкописното завещание на Никола Вапцаров!
Те са общо 29 и са грижливо подредени от Бойка Вапцарова с поддръжката на Магдалена Шишкова в неповторимия теоретичен и живописен труд – ръкописното завещание на Никола Вапцаров.
Първото тефтерче е харизано на поета от неговата майка. Когато през лятото на 1926 година Никола Вапцаров потегля за Морското машинно учебно заведение във Варна, на разлъка с майката си, я моли да му напише нещо в едно тефтерче, за спомен – това, което продиктува майчиното сърце.
Елена Вапцарова написва следното обръщение към сина си – бъдещия възпитаник в Морското учебно заведение: „ Бъди як и неустрашим, нищо светско да не срути основата на характера ти, в който имам вяра, че е добър! Майка ти Елена Вапцарова. ”
Това тефтерче, известно като най-ранното тефтерче, дружно с тетрадките, на които Никола Вапцаров е пишел стиховете си още от ученическите години, стават другия огромен знак в креативната биография на великия стихотворец.
Елена Вапцарова измежду курсанти от Морско учебно заведение – на ветроходство с гребно-ветроходна лодка ЯЛ-10, Септември 1953 (Инв. № 68039)
Всички тези тефтерчета и тетрадки се съхраняват като скъпи реликви в Института за литература към Българска академия на науките, къщата-музей „ Никола Вапцаров ” в Банско, къщата-музей „ Никола Вапцаров ” в София.
Тефтерчетата и тетрадките на Никола Вапцаров са предизвикателство към читателското любознание и научния интерес на откривателите, което поражда потребността от един нов прочит на тези свещени реликви. За тази цел дано да изброим тези 29 литературни явления:
1) Най-ранното тефтерче
2) Тетрадка по броене
3) Тетрадка с описа „ Лудата ”
4) Малкото тефтерче, Банско
5) Розовата морска тетрадка
6) Кафявия бележник
7) Голямата тетрадка
8.) Синята морска тетрадка
9) Малката тетрадка
10) Зелената тетрадка
11) Синята тетрадка с надпис „ Морска образователна част ”
12) Тетрадка с речта, произнесена при довеждане докрай на Морското машинно учебно заведение във Варна, 1932 година
13) Тетрадка с реферата „ Морето ”
14) Тетрадка с отчета „ Романтизъм ”
15) Тетрадка с „ Вълната, която бучи ”
16) Тетрадка от формуляри
17) Розовата дребна тетрадка
18) Розовата тетрадка
19) Сивата тетрадка
20) Карираното тефтерче
21) Първи бележник
22) Втори бележник,
23) Ключът на Суец. Градът на южните хубавици
24) За мощно впечатлителните – вход неразрешен
25) Червения бележник
26) Кафявата тетрадка
27) Синята тетрадка
28) Тетрадка „ Сампа ”
29) Синия бележник „ Байер ”
Името на Никола Вапцаров е вдъхновявало доста курсанти от Морско учебно заведение да пишат стихове за своя патрон. Във вестник “Димитровска вахта ” и във вестник “Вапцаровец ” са оповестени десетки стихотворения, отдадени на обичания на моряците стихотворец Никола Вапцаров.
Силната Вапцаровска религия се е предавала и продължава да се предава от потомство на потомство ученици на Морското учебно заведение, които с горделивост назовават себе си Вапцаровци. За предпазване и развиване на тази прелестна традиция са допринасяли и не престават да способстват преподавателите и командирите в Морско учебно заведение, които са същински сърцеведи, по израза на полковник Борис Дрангов.
На Никола Вапцаров са кръщавани кораби и улици, читалища и учебни заведения. Един от випуските на Морско учебно заведение (1948-1953) носи неговото име – Вапцаровски випуск, който е и най-активен за увековечаване името на поета Моряк!
За известността на Никола Йонков Вапцаров – Моряка и значимостта на негово литературно творчество приказва и фактът, че за увековечаване на неговата памет на Антарктида е кръстен връх на неговото име – Вапцаров Връх (410 м, координати 62°37′15″ ю.ш., 59°54′25″ з.д.) – ситуиран върху планинската верига Тангра, остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови [Указ на Президента на Република България № 243 от 6 юли 2004 година за назоваване на географски обекти на остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови, Антарктика; Държавен вестник, бр. 64, 23.7.2004 г.].
Вапцаровата лирика е немислима без концепциите за морето и машините, които са част от вътрешния психически свят на поета Моряк, от неговата духовна същина.
Паметната плоча пред Гранд-хотел „ Димят ” във Варна, сложена от 48 Вапцаровски випуск по отношение на прощалната вечеря на випуск 1926-1932 година и Речта на Никола Вапцаров
Като се стартира от най-ранните произведения, премине се през създаваните в Морското машинно учебно заведение творби и се приключи със зрелите произведения на Никола Вапцаров, в неговите тетрадки и бележници, които са вътрешното огледало на креативния развой и личността на поета, дружно съжителстват както формулите и техническите чертежи, по този начин също стиховете и дневниците, които си е водел.
Когато учим литературното завещание на Никола Вапцаров и неговия принос за международната просвета, сякаш най-подходящо е да са опрем на правилото на Леонардо: Изучавайте науката като изкуство и изкуството като просвета!
II. ДУХОВНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА, МОРЕТО И МАШИНИТЕ В ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ – МОРЯКА
Морското техническо обучение на Никола Вапцаров го прави модернист в международната поезията, той съумява да улови ритъма на новото време, на машините. Вапцаров става притежател на нова романтика – обвързвана с достиженията на техниката.
Съчетанието на безспорната поетическа заложба, големите литературни знания и добитото елитно техническо обучение за първата половина на XX век, който светът дефинира като век на научно-техническия напредък и век на осведомителното общество, са онази синергетична сплав, която разреши на Никола Вапцаров да прозре силата и бъдещето на машините, да одухотвори машините и да свърже човешкия дух с духа на машините, а от там да прозре и новият стадий в развиването на човешкото общество!
Влечението към морето и машините е преобладаващо за надарения ученик на Морското учебно заведение Никола Вапцаров, който основава за тях по-голямата част от своите даровити произведения:
– Спомени от миноносците;
– Импресии от параход „ Бургас “ (Александрия, В намерено море, Митилин (Лесбий), о-в Марма, Черно море);
– Ключът на Суец;
– За мощно впечатлителните – вход неразрешен!;
– Реферата „ Морето ”;
Никола Вапцаров по един трогателен живописен метод свърза морето и машините с човешката душа, като придаде на машините духовна същина. Това е изключително значимо да се подчертае, тъй като епохи наред научно-техническата и художественотворческата интелигенция прекомерно едностранчиво е разглеждала казуса „ Човек-Машина ”, без да го види и като обществен проблем, като отношение на Човек към Човека, като Духовен проблем!
Във втората половина на XX век се следи засилен интерес на научните проучвания върху системите „ човек-техника ”, операторите в системите „ човек-машина ” и „ човек-техническа среда ”. Разкриват се комплицираните инженерно-психологически и ергономически проблеми в „ социо-техническите системи ”.
В първото десетилетие на XXI век науката доближи до психическите основи на духовността и културата на сигурността на Човека летящ (Homo Volans), Човека галактически (Homo cosmicus, Homo Cosmodromo) и Човека мореплавател (Seaman), Човек-амфибия (Homo aquaticus), Човек подводен – акванавт (Merman).
В неповторимото теоретико-приложно проучване „ Безопасността на полета – болежка на авиацията ”, основано през 2007 година освен благодарение на мозъка, само че и на сърцето, международно известният академик генерал-майор, учен, лекар на медицинските науки, Владимир Александрович Пономаренко (род. 03.01.1933 година – Мелитопол, Украйна) написа:
„ Духът, в случай че го разбираме като исторически приемствен опит в живота, душевно се демонстрира в положението на одушевеност. Одухотвореността поражда в процеса на реализиране на смисъла на живота, на своето предопределение и ни дава истината за себе си, довежда ни до положение на признание. Именно Духът хармонизира психическата активност, учи ни нравствено да разграничаваме положителното и злото. А за летеца основното е това, че Духът утвърждава в индивида самодостатъчната и самобитната персона.
Духът на летеца като експерт е показан в неговата обич към Небето. Това изключително, възвишено психическо положение, в процеса на което се открива смисъла на живота в Небето – съпричастността към Вселената.
Летците, а не църквата, ме изведоха на пътя на познанието на вътрешния свят на душата. В полета има и Дух! ”
За наша национална горделивост Никола Вапцаров е измежду първите в света поети, които възпяха и одухотвориха машините.
С литературното си творчество Никола Вапцаров през първата половина на XX век свърза духовно хората, морето и машините, вдъхна на машината Душа. По този метод Вапцаров благодарение на художествените способи изпревари с повече от половин век, това, което модерните откриватели на XXI век създадоха с научните способи – Теорията за духовността на експертите с рискови специалности (летци, моряци, космонавти) и разкриха същността на Душата на летеца, на моряка и на космонавта.
Считаме, че това е един неповторим принос на Никола Вапцаров в международната литература, който следва още по-пълно да се оцени и разпространява.
Никола Вапцаров възпя машините като напредък на човешкия разум и като източник на религия и вяра за индивида в битката му за независимост и по-добър живот – стихотворението „ Писмо ” (стихосбирката „ Моторни песни ” – Песни за човека):
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и подухва топла вера.
Да знаеш ти живота по какъв начин обичам!
И какъв брой ненавиждам
празните
химери…
За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
мрачен,
да, нашто
блестящо
слънце
ще просветне.
И дано като пеперуда дребна
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклевам,
няма да се вайкам,
тъй като въпреки всичко, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
мухъл,
когато милионите възкръсват,
това е ария,
да, това е ария!
Ако приемем, че в действителност времето е съдник на индивида и на плодовете на неговия труд, би трябвало да кажем, че с течение на времето цената на Вапцаровата връзка на индивида с одухотворените машини непрекъснато нараства и придобива нова полезност.
Защо?
Така ли е в реалност и в случай че е по този начин, тогава настана времето да се направи нещо ново в международен проект, с цел да се оцени научния и живописен принос на Никола Вапцаров за построеното от него ново отношение към одухотворените от него машини!
За това ново отношение на Никола Вапцаров към одухотворените от него машини в издадената през 2009 година монография “Никола Йонков Вапцаров – Моряка ” направихме предложение за основаване на Президентска премия Вапцаровска интернационална награда „ Морето и машините ” за стимулиране развиването на науките за морето, образованието и възпитанието на морски фрагменти, достижения в региона на сигурността на корабоплаването. Наградата да се връчва на преподаватели и морски университети за най-високи резултати в подготовка на новите морски командни фрагменти с висше обучение – водачите на моретата и океаните на XXI век!
В монографията се акцентират редица причини в поддръжка на потребността от основаване на Международна Вапцаровска морска награда:
Според най-смелите научни прогнози, към 2050 година, т.е. малко повече от век, откакто Никола Вапцаров написа незабравимите стихове „ ти помниш ли морето и машините ” и „ машината ритмично припява и подухва топла вера ”, човечеството ще има потребност от качествено нови експерти, които да ръководят новите машини, тъй като тогава ще нарасне ролята и въздействието на изкуствения разсъдък.
Снимка на Никола Вапцаров на миноносеца „ Дръзки ” 22.3.1931 година
(Инв. № 6800010)
Тези машини на бъдещето, ще бъдат от ново потомство, само че те ще носят същата онази душа, която им вдъхна Никола Вапцаров, ще носят същата онази свещена одушевеност като машината на миноносеца „ Дръзки ” да вземем за пример, грижливо и любовно обслужвана от стажанта на Морското учебно заведение, поета Моряк и по този начин вълнуващо възпята от самия него в есето „ Спомени от миноносците ”, писано през 1931 година за юбилейния алманах по случай 50-та годишнина на Морското учебно заведение (1881-1931).
„ Ний дойдохме тука, с цел да пречистиме душите си посредством насладата и страданието, и в сърцата ни ще звучи постоянно твоят темп, о, машина. ”
„ Влязох в машината на „ Дръзки ”. През илюминаторите проникваше прекомерно малко светлина и яркият отблясък на медните и латунени елементи сякаш включваха в себе си някаква мистика, която трябваше рано или късно да отмахна, да разгадая.
Пред мене е тя, машината, спокойна и индиферентна, а към нея някак по-скромно и плахо, като че ли дребни при-служнички, които се стараят да задоволят капризите на своята стопанка, лежат, всяка върху своята рама, три помпи. Три помпи. Тогава още не знаех предназначението им.
Тогава още не познавах потребностите на тази властница, която в този момент разбирам, чувствувам всяка нейна клетка, в която има и заповед, и опасност. Помня единствено, че в главата ми се въртеше теорията за трансформацията на силите, само че въпреки всичко аз не можех да проследя нишката на трансформирането – от слънцето до тези 260 оборота. ”
„ Вие познавате ли шума на машината? Не, това не е единствено звук, някак жестоко е да се каже, че е звук. Тогава и аз по този начин го назовах, само че в този момент не си разрешавам такива грубости. Защото това е душата на машината, това е нейният пулс, а в случай че тези съпоставения ви се виждат доста сантиментални, кажете тогава, че това е нейната диаграма. ”
„ Помня по какъв начин откакто свършвах някоя работа, аз заставах до поправената част и чаках с боязън. И аз не го правех от превзетост, о, не, тука имаше дълбоки душевен подбуди –в поправената част ме гледаше въплътената ми мисъл, вътре в клетките й течеше моята кръв, в нея трептеше моят характер.
Есето „ Спомени от миноносците ” разкрива една доста присъща линия на литературното творчество на Никола Вапцаров, в което машините пречистват човешката душа! Когато поетът Моряк е усетил това свойство на машината, тогава е бил едвам 23 годишен стажант на Морското учебно заведение.
Младият стихотворец Моряк гали нежно машината като своя фаворитка, а когато тя се задвижва, в него бликва възторгът на творчеството.
Световната литература би трябвало да отдаде дължимото на Никола Вапцаров за неговата гениална прозорливост, научна проницателност и поетичното изобретение за душата на машината. През интервала на образованието си в Морското учебно заведение (1926-1932), а и по-късно в продължение на целия си витален път, поетът Моряк разкри духовността на машината и нейното влияние върху душата на индивида, духовната връзка сред индивида и машината. Това одухотворяване на машините, което Вапцаров направи в поезията си посредством прочувственото и поетичното си просветление, в края на XX век беше направено в доста страни по пътя на рационалното просветление, научната фантастика и футурологията.
Литературното творчество на Никола Вапцаров дава съображение да се направи една настояща обществена поръчка: нужно е обществото да промени в положителна посока отношението си към инженерно-техническия личен състав като към хора, които са в основата на техническия и технологическия напредък и разцвет на страната.
За понижаване на техногенните произшествия и повишение на техническата сигурност и сигурност, в това число сигурността на водния, авиационния и автомобилния превоз, би трябвало да се образува нова ценностна система, в която сигурността е част от новата просвета на хората. Първообраз на тази нова просвета и нова нематериалност я виждаме в поезията на Никола Вапцаров, който одухотвори машините и ги свърза с душата на индивида и морето.
Това е симбиозата на XXI век!
III. ЛИЧНОСТТА И ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ В СВЕТОВНАТА КУЛТУРА
Никола Вапцаров е стихотворец освен на България, само че и на целия свят. Именно заради това той бе почетен и с най-високото отличие – Международна премия за мир, което е най-убедителното доказателство за виталния героизъм и литературния гений на Никола Вапцаров.
Международната премия за мир е учредена на Първия конгрес на Световния съвет на последователите на мира през април 1949 година Присъжда се от Световния съвет на последователите на мира на дейци на науката, културата и изкуството за най-хубави творби на литературата и изкуството, научни работи и кинофилми, способстващи за укрепването на мира. Целта на тази премия е да се отдава респект на най-изтъкнатите в международен мащаб борци за мир, творчеството на които е неотлъчно обвързвано с тяхната битка за опазване на мира в света.
През лятото на 1952 година Конгресът на народите за отбрана на мира заседава във Виена и тогава оказва се решението на журито за интернационалните награди на мира. Журито единомислещо предлага Почетната премия за мир да бъде дадена посмъртно на международно самопризнания българския народен воин, стихотворец и бунтовник Никола Вапцаров, паднал в битката против фашизма.
На 19 юни 1953 година Световният съвет на мира по време на неговата Будапещенска сесия удостоверява решението на журито за интернационалните награди.
Почетната премия на мира, присъдена на Никола Йонков Вапаров през 1952 година от Световния съвет на мира
Ето и текста на самото решение:
„ Световният съвет на мира, като взема пред тип изключителния принос в делото на мира и дружбата сред народите на българския стихотворец и народен воин НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ, взема решение да му присъди за 1952 година Почетната премия на мира.
Председател на Световния съвет на мира: Фредерик Жолио Кюри
Председател на журито на интернационалните награди на мира: Пиетро Нени
Будапеща, 19 юни 1953 година ”
За Вапцаров са се изказвали или са го превеждали десетки световноизвестни поети и писатели, в това число двама носители на Нобелова премия за литература – италианският стихотворец Салваторе Куазимодо (20.8.1901 – 14.6.1968) и полската поетеса Вислава Шимборска (род. 2 юли 1923), която преведе стихотворението на Вапцаров „ Прощално ” още през 70-те години на 20 век.
Ето и някои образци, които демонстрират образно тези високи оценки, които международната литература дава за Никола Вапцаров:
Арис Диктеос, Гърция. Вяра в индивида. Из предговора към „ Антология на българската лирика ”:, изд. „ Додони ”, 1971 година, Атина:
Без риск да сгрешим, можем да кажем, че разстрелян от колаборационисткото държавно управление на своята татковина, Вапцаров се роди със своята гибел. Удивени, директно след войната съотечествениците му откриват измежду себе си „ едно съвсем незнайно до този миг поетическо знамение ”.
Аз най-малко не познавам друга лирика, която да излъчва такава мощна топлина, човещина, непосредственост и почтеност, лирика, която да е толкоз безапелационна в условията си за хуманна правдивост и мир, каквато е поезията на Вапцаров. И какъв брой религия в индивида и в неговото бъдеще, какъв брой блян за живот показва тази лирика.
Разстрелът на Вапцаров, след многомесечните изтезания, се трансформира в публично удостоверение на неговата истина, каквото и наличие да се влага в нея.
Питър Темпест, Англия. Вдъхновен стихотворец. Слово на тържествена вечер, отдадена на 50 годишнината от рождението на Никола Вапцаров, София, 1959 година:
Нашето другарство с Вапцаров е могъщо средство за разчупване на бариерите от незнание и недоумение, които хора изправиха против хората.
Какво знаехме за България в дните, когато Вапцаров вървеше по софийските улици, работеше сред вас, четеше ви стиховете си по кафенетата, гонен и наблюдаван от тайната полиция?
В Англия познавачи на първокласните парфюми оценяваха вашето розово масло; търговците се възхищаваха от финия български тютюн, който им носеше голяма облага.
Вестниците ни осведомяваха за машиниста-любител с бели ръкавици цар Борис III, който караше локомотиви от каприз. „ Колко комично! Ах, какъв брой любопитно, какъв брой демократично! ” – говореха във великосветските кръгове.
Но вестниците не ни споделяха нищо за скромния огняр Никола Вапцаров, който „ пренасяше с коша кюмюр, изхвърляше сгур дванадесет часа на нощ ”. Те не ни споделяха нищо за „ незнайните хора ”, с чиито труд и пот забогатяваха британските и българските търговци. Не ни споделяха, че по същото време същият цар Борис сваляше белите си ръкавици, с цел да подпише с незаконно безразличие към историята и българската литература, смъртната присъда на един от най-големите български синове.
Днес и царят, и доближените му са в коша за боклук. Но незнайният служащ, поетът, героят на нашето време е обичан от милиони.
Днес служащите в Ланкашир носят стиховете му в джобовете си. Аз слушах Вапцаров от устата на един служащ в Манчестър. Чух елементарна тъкачка да приказва с възторг за стихотворението “Завод ”. “Да, таман по този начин е в живота ” – споделяше тя.
Струва ми се, че доста от нас, поетите и писателите, през днешния ден са задрямали прекомерно надълбоко. Велики и витални тематики ни гледат в лицето, само че ние не пишем за тях със същата напрегната грижа и неуморно присъединяване, както в миналото правеше Вапцаров.
В тогавашното жилище на поета, на ул. “Ангел Кънчев ” 37, съм виждал остарял, старомоден будилник, който е събуждал Никола Вапцаров всеки ден за черна и безпощадна работа. Нека неговият будилник отново зазвъни мощно и високо, с цел да държи будно нашето схващане на писатели и борци за мир и благополучие на човечеството.
Жермена Ив Фарж, писателка от Франция, член на Световния съвет на мира, връчва дипломата и медала от премията на учен Георги Наджаков, а той я предава на майката по поета Елена Вапцарова:
„ В битката за независимост и за мир, която през днешния ден е най-неотложната задача на всички нации в света, Никола Вапцаров ще остане една от най-чистите и благородни фигури. През своя къс живот, в който поетът и борецът са неразривно свързани и който демонстрира по този начин ясно единството на неговите политически убеждения и на неговите персонални усеща. Никола Вапцаров възпя и отбрани правилата на свободата и човешкото благополучие.
Италианският стихотворец Салваторе Куазимодо:
Никола Вапцаров, разстрелян на 32-годишна възраст от българските фашисти, е един от мнозината разстреляни поети по времето на съпротивата в своята страна. Той ни е оставил два завета: самата своя лирика, написана с „ думи елементарни ”, от която вечно са изтръгнати корените на европейската нереална лирика и на формализма, и завета, включен в стихотворението „ История ”, което ще остане да живее в бъдещето.
В него е обрисуван и моралният лик на идващите генерации, тяхната орис, ориста на детайлите, които – както в природата – основават света, неговата цивилизация.
Испанският публицист и стихотворец Мануел Муньос Идалго, създател на поема за Никола Вапцаров и на театралната пиеса за Никола Вапцаров „ Кървавата вадичка ”:
Преди доста години имах достойнството и щастието да обявявам в Испания поезията на Никола Вапцаров. Това е едно от най-стойностните неща, които съм правил през живота си. И от Вапцаров потегли огромната ми обич към България.
Никола Вапцаров е измежду поетите, които ще останат в международната литературна съкровищница с непреходното си творчество, неповторимо по човечност и идейно звучене. Той е един от най-големите поети на всички времена.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Поезията на Никола Вапцаров служи като катар
Резюме: В отчета се изследва развиването на личността и поетическото дарование на Никола Вапцаров в Морското машинно учебно заведение (1926-1932). Разкрита е духовната връзка сред хората, морето и машините в поезията на Никола Вапцаров – Моряка. Направено е предложение за основаване на Президентска премия Вапцаровска интернационална награда „ Морето и машините ” за стимулиране развиването на науките за морето, образованието и възпитанието на морски фрагменти, достижения в региона на сигурността на корабоплаването. Аргументирано е показано интернационалното значение на личността и поезията на Нкола Вапаров в международната просвета.
Ключови думи: Никола Вапцаров, Морско учебно заведение, поетична звезда, интелигенция, морячество, хора, море, машини, Вапцаровска интернационална награда „ Морето и машините ”, международна просвета.
ВЪВЕДЕНИЕ
Поетът, който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира израсна като персона и създател във Варна. Тук той написва повече от 150 произведения. Поради тази причина интерес провокират няколко въпроса:
– Защо Никола Вапцаров постъпва в Морското машинно учебно заведение?
– Какво даде Варна на поета?
– Какво остави Никола Вапцаров в спомените и душите на варненци, на неговите съвременници, близки, съратници и съученици от Морското машинно учебно заведение (1926-1932)?
I. РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА И ПОЕТИЧЕСКОТО ДАРОВАНИЕ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ В МОРСКОТО МАШИННО УЧИЛИЩЕ (1926-1932)
През късия си живот – непълни трийсет и три години – Никола Вапцаров прекарва близо шест години във Варна. По време на образованието си в Морското учебно заведение Вапцаров уголемява и приключва своето общо и особено обучение, усвоява техническа специалност, а посредством усиленото четене обогатява своя нравствен мир, съзрява духовно и се насочва стремглаво и решително към публичния и литературния живот.
Известно е, че по-голямото предпочитание на Никола Вапцаров е да учи литература. Такова е било и желанието на неговата майка Елена Вапцарова.
Колкото и майката и синът да упорстват пред бащата Никола да учи литературата – това, което му е по сърце, татко му Йонко Вапцаров е неотстъпчив: „ Никола ще отиде в Машинното морско учебно заведение! Искам да учи там техника. Бъдещето е на техниката. ”
Никола Вапцаров доста тежко понася решението на татко си, само че се утешава, като употребява неговите причини: „ Много ми е тежко, въпреки че текьо е прав за техниката. Действително в техниката е бъдещето! ”.
Никола Вапцаров фактически наследява от татко си обичта към техниката, която по-късно ще одухотвори по един автентичен и чужд за света метод в своята лирика като възпитаник в Морското машинно учебно заведение, практикант и механик!
Никола Вапцаров с татко си Йонко Вапцаров, Морската градина Варна (Инв. № 69138) Като резюме професор Димо Минев – един от най-големите събирачи на Вапцаровото творчество, написа: “Варненският интервал от живота и активността на Вапцаров е време на интензивен труд, с който се образова, приготвя и оформя неговата персона. Тогава се построява духовно, калява се физически и се посвещава на революционното обучение. Ето и признанието на самия Вапцаров пред другарката му Бойка: “Там имах положителни приятели. Морето със своята хубост и безбрежност ме успокояваше. ”
По достолепие би трябвало да се оцени и признае приносът на Бойка Григорова Вапцарова (1913-2003) – обичаната и брачната половинка на поета Никола Йонков Вапцаров – Моряка, която със своята методичност, поредност, упоритост, непримиримост, голяма обич и тъга е съумяла да сътвори в дословния смисъл на думата енциклопедични писания за неговия живот и творчество, в това число и за неговите години в Морското учебно заведение във Варна.
Бойка Вапцарова и Никола Вапцаров, 1937 година (Инв. № 680004) Бойка Вапцарова в основания от нея летопис за живота и творчеството на Никола Вапцаров и неговото ръкописно завещание, написа: “След години, когато към този момент бяхме женени, открих няколко тетрадки и бележници, които посочваха, че като възпитаник в Морското учебно заведение той се е занимавал с лирика, написал е към 150 приключени и незавършени стихотворения.
Особено работлив е бил през 1927-1930 година, след това все по-рядко написа.
В тези ръкописи се вижда една присъща линия у поета Вапцаров – възприятието за огромна придирчивост към литературния труд. Той е преработвал съвсем всяко стихотворение на няколко пъти, дори и тези, които са минали през умел редактор при отпечатването им в младежките вестници и списания “Глобус ”, “Българска тирада ”, “Родина ” и други
Шестте години, през които Вапцаров учи и живя във Варна, са цяла школа и ключ, посредством който проникваме в неговия нравствен мир и ясно разбираме по какъв начин тоя прелестен човек и стихотворец се приготвя за великата битка, в която, както своя преподавател Христо Ботев, изгоря, с цел да обезсмърти името си на борец-герой и класик на българската литература.
В продължение на шест годишното образование в Морското учебно заведение във Варна Никола Вапцаров, както и множеството от неговите съученици, укрепва физически и душевен, калява своята воля, построява своя темперамент.
Освен строгостта и дисциплината, които са присъщи за Морското учебно заведение, мощно въздействие върху развиването на Никола Вапцаров като персона и стихотворец оказват морето и корабите, интелектуалната среда на Варна.
Морското учебно заведение внушава почит освен с прусашкия недопечен ред и казармените взаимоотношения, а и с високата морска просвета и нематериалност, които са присъщи за възпитаниците на учебното заведение и за варненската общност.
Много тъкмо въздействието на морската просвета и морския дух на Варна върху Никола Вапцаров е доловил известния варненски професор, социолог и историк, професор доктор Петко Близнаков. В своето проучване “Формиране на варненската интелигенция (1879-1939). Историко-социологическа типология ” професор Близнаков разкрива възникването и развиването на варненската интелигенция, чиито основи се поставят от нейните първи три генерации интелектуалци, които условно именува:
– Първо потомство (1879-1900) – възрожденско, еклектично и инициативно;
– Второ потомство (1900-1918) – възторжено, енциклопедично и самонадеяно;
– Трето потомство (1919-1944) – стремглаво, професионално и проведено, неговият взор е насочен към бъдещето.
Между третото потомство варненски интелектуалци и Никола Вапцаров по време на образованието му Морското машинно учебно заведение се основава мощна синергетична връзка. Видна част от третото потомство варненска интелигенция е морската интелигенция с нейните институции и издателства, чийто ярки представители са интелектуалния заряд на Морското учебно заведение и даровития млад стихотворец Никола Вапцаров – Моряка.
Професор Петко Близнаков разказва това по следния метод: “Морска просвета излъчва военноморското учебно заведение, офицерския корпус на военните и комерсиалните кораби. Преподавател по български език и литература в учебното заведение от 1915 до 1925 година е писателят Стоян Загорчинов, който оставя следи в литературния усет на курсантите. На върха им скоро застава Никола Вапцаров.
За морето и културата на Варна приказва и фактът, че сред двете международни войни в града излизат 22 издания с морски названия. Морето разсънва поетическата заложба и на Никола Вапцаров. ”
Морето освен разсънва поетическата заложба на поета, само че я стимулира, направлява, развива и усъвършенства!
Връзките на Никола Вапцаров с варненската морска интелигенция, нейните представители, структури и институции не престават и след довеждане докрай на Морско учебно заведение.
За това свидетелстват доста обстоятелства, само че един от тях е изключително мощен и впечатляващ. Местната организация на “Български морски сговор ” в Горна Джумая (Благоевград) през 1932 година разпорежда на Никола Вапцаров да създаде и изнесе доклад (доклад), отдаден на морето, който става едно от най-ярките маринистки творби в нашата и международна литература.
Със своята естествена добрина, невзискателност, словоохотливост, възприятие за комизъм и висока просвета, Никола Вапцаров става безценен приятел на своите съученици, в това число и на учениците от другите курсове в Морското учебно заведение. Преподавателите и командирите също не крият благосклонностите към надарения стихотворец на България, с който Морско учебно заведение законно и мощно се гордее.
Това най-убедително се вижда в спомените на неговите съвременници, близки, съратници и съученици от Морското машинно учебно заведение. Разказите на неговите съвременници и съвипускници от Морското учебно заведение разкриват личностния и креативния портрет на Никола Вапцаров, който всички с обич наричали Моряка.
Така обича да го назовава и брачната половинка му Бойка Вапцарова, която в спомените си постоянно се обръща към него с вълнуващото “Моряк ”.
Така го назовават и Вапцаровци в Морското учебно заведение във Варна!
Многобройната преписка на Никола Вапцаров – Моряка е не по-малко скъпа от неговата лирика и хвърля изобилна светлина върху неговия живот в Морското машинно учебно заведение и целия му витален път, върху неговата ценностна система и гениалното му поетично дарование!
Ето какво е отношението на Никола Вапцаров към Морското учебно заведение, отразено в едно от писмата му до другар от Разложката гимназия, който се интересува от реда за кандидатстването в учебното заведение и правилника за конкурсния изпит, писано на 19.6.1927 година, т.е., когато Вапцаров приключва първата година от теоретичното си образование:
„ Нека ти кажа на първо място нещо за учебното заведение и живота в него, та по-късно да не кориш, че не съм ти споделил самата реалност. Знай, че „ Машинно учебно заведение ” дава най-солидни знания от всички други механически учебни заведения в България, самия ученик на това учебно заведение излиза човек порядъчен, човек кадърен да посрещне живота.
Училището се счита като приблизително образователно заведение.
Машинно учебно заведение се употребява с изключително добро име на всякъде. Свършилия него му се признава и военна работа.
Обаче има и едно друго състояние. Мнозина дохождат тука единствено поради хубавата му униформа. На такива в следствие им се вижда тежка дисциплината, вижда им се неизразим живота в учебното заведение.
Имай поради, че ти ще бъдеш заставен да работиш умствена работа по 16 часа непрекъснато. Така също няма да бъдеш надалеч и от физическата работа. В знойните летни дни ти ще извиваш чука край разжареното огнище.
После ти ще се простиш за 6 години от свободния си живот, от най-хубавите сантиментални години. Виде мъчнотиите, които се изпречват, с цел да се свърши Машинното учебно заведение, ето за какво приключилия го прави цялостен героизъм. ”
Образът на Никола Вапцаров и неговото поетично творчество оживяват посредством спомените на десетки негови съученици, командири и преподаватели в Морското учебно заведение: Халей Чушков, Димитър Ив. Моллов, Кольо Г. Василев, Георги П. Георгиев, Тремол Иванов, Георги Куршумджиев, Атанас Шалапатов, Иван Чучков, Христо Минев, Панко М. Найденов, Лазар Сапунджиев, Петър Александров Клечков, Йосиф Живков Рангелов, Емил Попов и други
Следващият феномен в живота и творчеството на Никола Вапцаров е неговият несравним метод на основаване на художествените произведения.
Вапцаров твори на всички места – в клас, по време на независима работа, по време на занятия, в гарнизонен или домакински отпуск, по време на корабоплаване, при работа с машините, при излет в планината, в пандиза.
Нещо повече – последните часове в пандиза преди да го разстрелят той също твори и сътвори двете си предсмъртни произведения – Прощално и Борбата е безмилостно жестока, които обезсмъртиха стихотворец, разкривайки величието на неговия дух.
Своеобразни явления на международния книжовен развой се явяват тефтерчетата и тетрадките с ръкописното завещание на Никола Вапцаров!
Те са общо 29 и са грижливо подредени от Бойка Вапцарова с поддръжката на Магдалена Шишкова в неповторимия теоретичен и живописен труд – ръкописното завещание на Никола Вапцаров.
Първото тефтерче е харизано на поета от неговата майка. Когато през лятото на 1926 година Никола Вапцаров потегля за Морското машинно учебно заведение във Варна, на разлъка с майката си, я моли да му напише нещо в едно тефтерче, за спомен – това, което продиктува майчиното сърце.
Елена Вапцарова написва следното обръщение към сина си – бъдещия възпитаник в Морското учебно заведение: „ Бъди як и неустрашим, нищо светско да не срути основата на характера ти, в който имам вяра, че е добър! Майка ти Елена Вапцарова. ”
Това тефтерче, известно като най-ранното тефтерче, дружно с тетрадките, на които Никола Вапцаров е пишел стиховете си още от ученическите години, стават другия огромен знак в креативната биография на великия стихотворец.
Елена Вапцарова измежду курсанти от Морско учебно заведение – на ветроходство с гребно-ветроходна лодка ЯЛ-10, Септември 1953 (Инв. № 68039) Всички тези тефтерчета и тетрадки се съхраняват като скъпи реликви в Института за литература към Българска академия на науките, къщата-музей „ Никола Вапцаров ” в Банско, къщата-музей „ Никола Вапцаров ” в София.
Тефтерчетата и тетрадките на Никола Вапцаров са предизвикателство към читателското любознание и научния интерес на откривателите, което поражда потребността от един нов прочит на тези свещени реликви. За тази цел дано да изброим тези 29 литературни явления:
1) Най-ранното тефтерче
2) Тетрадка по броене
3) Тетрадка с описа „ Лудата ”
4) Малкото тефтерче, Банско
5) Розовата морска тетрадка
6) Кафявия бележник
7) Голямата тетрадка
8.) Синята морска тетрадка
9) Малката тетрадка
10) Зелената тетрадка
11) Синята тетрадка с надпис „ Морска образователна част ”
12) Тетрадка с речта, произнесена при довеждане докрай на Морското машинно учебно заведение във Варна, 1932 година
13) Тетрадка с реферата „ Морето ”
14) Тетрадка с отчета „ Романтизъм ”
15) Тетрадка с „ Вълната, която бучи ”
16) Тетрадка от формуляри
17) Розовата дребна тетрадка
18) Розовата тетрадка
19) Сивата тетрадка
20) Карираното тефтерче
21) Първи бележник
22) Втори бележник,
23) Ключът на Суец. Градът на южните хубавици
24) За мощно впечатлителните – вход неразрешен
25) Червения бележник
26) Кафявата тетрадка
27) Синята тетрадка
28) Тетрадка „ Сампа ”
29) Синия бележник „ Байер ”
Името на Никола Вапцаров е вдъхновявало доста курсанти от Морско учебно заведение да пишат стихове за своя патрон. Във вестник “Димитровска вахта ” и във вестник “Вапцаровец ” са оповестени десетки стихотворения, отдадени на обичания на моряците стихотворец Никола Вапцаров.
Силната Вапцаровска религия се е предавала и продължава да се предава от потомство на потомство ученици на Морското учебно заведение, които с горделивост назовават себе си Вапцаровци. За предпазване и развиване на тази прелестна традиция са допринасяли и не престават да способстват преподавателите и командирите в Морско учебно заведение, които са същински сърцеведи, по израза на полковник Борис Дрангов.
На Никола Вапцаров са кръщавани кораби и улици, читалища и учебни заведения. Един от випуските на Морско учебно заведение (1948-1953) носи неговото име – Вапцаровски випуск, който е и най-активен за увековечаване името на поета Моряк!
За известността на Никола Йонков Вапцаров – Моряка и значимостта на негово литературно творчество приказва и фактът, че за увековечаване на неговата памет на Антарктида е кръстен връх на неговото име – Вапцаров Връх (410 м, координати 62°37′15″ ю.ш., 59°54′25″ з.д.) – ситуиран върху планинската верига Тангра, остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови [Указ на Президента на Република България № 243 от 6 юли 2004 година за назоваване на географски обекти на остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови, Антарктика; Държавен вестник, бр. 64, 23.7.2004 г.].
Вапцаровата лирика е немислима без концепциите за морето и машините, които са част от вътрешния психически свят на поета Моряк, от неговата духовна същина.
Паметната плоча пред Гранд-хотел „ Димят ” във Варна, сложена от 48 Вапцаровски випуск по отношение на прощалната вечеря на випуск 1926-1932 година и Речта на Никола Вапцаров Като се стартира от най-ранните произведения, премине се през създаваните в Морското машинно учебно заведение творби и се приключи със зрелите произведения на Никола Вапцаров, в неговите тетрадки и бележници, които са вътрешното огледало на креативния развой и личността на поета, дружно съжителстват както формулите и техническите чертежи, по този начин също стиховете и дневниците, които си е водел.
Когато учим литературното завещание на Никола Вапцаров и неговия принос за международната просвета, сякаш най-подходящо е да са опрем на правилото на Леонардо: Изучавайте науката като изкуство и изкуството като просвета!
II. ДУХОВНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА, МОРЕТО И МАШИНИТЕ В ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ – МОРЯКА
Морското техническо обучение на Никола Вапцаров го прави модернист в международната поезията, той съумява да улови ритъма на новото време, на машините. Вапцаров става притежател на нова романтика – обвързвана с достиженията на техниката.
Съчетанието на безспорната поетическа заложба, големите литературни знания и добитото елитно техническо обучение за първата половина на XX век, който светът дефинира като век на научно-техническия напредък и век на осведомителното общество, са онази синергетична сплав, която разреши на Никола Вапцаров да прозре силата и бъдещето на машините, да одухотвори машините и да свърже човешкия дух с духа на машините, а от там да прозре и новият стадий в развиването на човешкото общество!
Влечението към морето и машините е преобладаващо за надарения ученик на Морското учебно заведение Никола Вапцаров, който основава за тях по-голямата част от своите даровити произведения:
– Спомени от миноносците;
– Импресии от параход „ Бургас “ (Александрия, В намерено море, Митилин (Лесбий), о-в Марма, Черно море);
– Ключът на Суец;
– За мощно впечатлителните – вход неразрешен!;
– Реферата „ Морето ”;
Никола Вапцаров по един трогателен живописен метод свърза морето и машините с човешката душа, като придаде на машините духовна същина. Това е изключително значимо да се подчертае, тъй като епохи наред научно-техническата и художественотворческата интелигенция прекомерно едностранчиво е разглеждала казуса „ Човек-Машина ”, без да го види и като обществен проблем, като отношение на Човек към Човека, като Духовен проблем!
Във втората половина на XX век се следи засилен интерес на научните проучвания върху системите „ човек-техника ”, операторите в системите „ човек-машина ” и „ човек-техническа среда ”. Разкриват се комплицираните инженерно-психологически и ергономически проблеми в „ социо-техническите системи ”.
В първото десетилетие на XXI век науката доближи до психическите основи на духовността и културата на сигурността на Човека летящ (Homo Volans), Човека галактически (Homo cosmicus, Homo Cosmodromo) и Човека мореплавател (Seaman), Човек-амфибия (Homo aquaticus), Човек подводен – акванавт (Merman).
В неповторимото теоретико-приложно проучване „ Безопасността на полета – болежка на авиацията ”, основано през 2007 година освен благодарение на мозъка, само че и на сърцето, международно известният академик генерал-майор, учен, лекар на медицинските науки, Владимир Александрович Пономаренко (род. 03.01.1933 година – Мелитопол, Украйна) написа:
„ Духът, в случай че го разбираме като исторически приемствен опит в живота, душевно се демонстрира в положението на одушевеност. Одухотвореността поражда в процеса на реализиране на смисъла на живота, на своето предопределение и ни дава истината за себе си, довежда ни до положение на признание. Именно Духът хармонизира психическата активност, учи ни нравствено да разграничаваме положителното и злото. А за летеца основното е това, че Духът утвърждава в индивида самодостатъчната и самобитната персона.
Духът на летеца като експерт е показан в неговата обич към Небето. Това изключително, възвишено психическо положение, в процеса на което се открива смисъла на живота в Небето – съпричастността към Вселената.
Летците, а не църквата, ме изведоха на пътя на познанието на вътрешния свят на душата. В полета има и Дух! ”
За наша национална горделивост Никола Вапцаров е измежду първите в света поети, които възпяха и одухотвориха машините.
С литературното си творчество Никола Вапцаров през първата половина на XX век свърза духовно хората, морето и машините, вдъхна на машината Душа. По този метод Вапцаров благодарение на художествените способи изпревари с повече от половин век, това, което модерните откриватели на XXI век създадоха с научните способи – Теорията за духовността на експертите с рискови специалности (летци, моряци, космонавти) и разкриха същността на Душата на летеца, на моряка и на космонавта.
Считаме, че това е един неповторим принос на Никола Вапцаров в международната литература, който следва още по-пълно да се оцени и разпространява.
Никола Вапцаров възпя машините като напредък на човешкия разум и като източник на религия и вяра за индивида в битката му за независимост и по-добър живот – стихотворението „ Писмо ” (стихосбирката „ Моторни песни ” – Песни за човека):
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и подухва топла вера.
Да знаеш ти живота по какъв начин обичам!
И какъв брой ненавиждам
празните
химери…
За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
мрачен,
да, нашто
блестящо
слънце
ще просветне.
И дано като пеперуда дребна
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклевам,
няма да се вайкам,
тъй като въпреки всичко, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
мухъл,
когато милионите възкръсват,
това е ария,
да, това е ария!
Ако приемем, че в действителност времето е съдник на индивида и на плодовете на неговия труд, би трябвало да кажем, че с течение на времето цената на Вапцаровата връзка на индивида с одухотворените машини непрекъснато нараства и придобива нова полезност.
Защо?
Така ли е в реалност и в случай че е по този начин, тогава настана времето да се направи нещо ново в международен проект, с цел да се оцени научния и живописен принос на Никола Вапцаров за построеното от него ново отношение към одухотворените от него машини!
За това ново отношение на Никола Вапцаров към одухотворените от него машини в издадената през 2009 година монография “Никола Йонков Вапцаров – Моряка ” направихме предложение за основаване на Президентска премия Вапцаровска интернационална награда „ Морето и машините ” за стимулиране развиването на науките за морето, образованието и възпитанието на морски фрагменти, достижения в региона на сигурността на корабоплаването. Наградата да се връчва на преподаватели и морски университети за най-високи резултати в подготовка на новите морски командни фрагменти с висше обучение – водачите на моретата и океаните на XXI век!
В монографията се акцентират редица причини в поддръжка на потребността от основаване на Международна Вапцаровска морска награда:
Според най-смелите научни прогнози, към 2050 година, т.е. малко повече от век, откакто Никола Вапцаров написа незабравимите стихове „ ти помниш ли морето и машините ” и „ машината ритмично припява и подухва топла вера ”, човечеството ще има потребност от качествено нови експерти, които да ръководят новите машини, тъй като тогава ще нарасне ролята и въздействието на изкуствения разсъдък.
Снимка на Никола Вапцаров на миноносеца „ Дръзки ” 22.3.1931 година (Инв. № 6800010)
Тези машини на бъдещето, ще бъдат от ново потомство, само че те ще носят същата онази душа, която им вдъхна Никола Вапцаров, ще носят същата онази свещена одушевеност като машината на миноносеца „ Дръзки ” да вземем за пример, грижливо и любовно обслужвана от стажанта на Морското учебно заведение, поета Моряк и по този начин вълнуващо възпята от самия него в есето „ Спомени от миноносците ”, писано през 1931 година за юбилейния алманах по случай 50-та годишнина на Морското учебно заведение (1881-1931).
„ Ний дойдохме тука, с цел да пречистиме душите си посредством насладата и страданието, и в сърцата ни ще звучи постоянно твоят темп, о, машина. ”
„ Влязох в машината на „ Дръзки ”. През илюминаторите проникваше прекомерно малко светлина и яркият отблясък на медните и латунени елементи сякаш включваха в себе си някаква мистика, която трябваше рано или късно да отмахна, да разгадая.
Пред мене е тя, машината, спокойна и индиферентна, а към нея някак по-скромно и плахо, като че ли дребни при-служнички, които се стараят да задоволят капризите на своята стопанка, лежат, всяка върху своята рама, три помпи. Три помпи. Тогава още не знаех предназначението им.
Тогава още не познавах потребностите на тази властница, която в този момент разбирам, чувствувам всяка нейна клетка, в която има и заповед, и опасност. Помня единствено, че в главата ми се въртеше теорията за трансформацията на силите, само че въпреки всичко аз не можех да проследя нишката на трансформирането – от слънцето до тези 260 оборота. ”
„ Вие познавате ли шума на машината? Не, това не е единствено звук, някак жестоко е да се каже, че е звук. Тогава и аз по този начин го назовах, само че в този момент не си разрешавам такива грубости. Защото това е душата на машината, това е нейният пулс, а в случай че тези съпоставения ви се виждат доста сантиментални, кажете тогава, че това е нейната диаграма. ”
„ Помня по какъв начин откакто свършвах някоя работа, аз заставах до поправената част и чаках с боязън. И аз не го правех от превзетост, о, не, тука имаше дълбоки душевен подбуди –в поправената част ме гледаше въплътената ми мисъл, вътре в клетките й течеше моята кръв, в нея трептеше моят характер.
Есето „ Спомени от миноносците ” разкрива една доста присъща линия на литературното творчество на Никола Вапцаров, в което машините пречистват човешката душа! Когато поетът Моряк е усетил това свойство на машината, тогава е бил едвам 23 годишен стажант на Морското учебно заведение.
Младият стихотворец Моряк гали нежно машината като своя фаворитка, а когато тя се задвижва, в него бликва възторгът на творчеството.
Световната литература би трябвало да отдаде дължимото на Никола Вапцаров за неговата гениална прозорливост, научна проницателност и поетичното изобретение за душата на машината. През интервала на образованието си в Морското учебно заведение (1926-1932), а и по-късно в продължение на целия си витален път, поетът Моряк разкри духовността на машината и нейното влияние върху душата на индивида, духовната връзка сред индивида и машината. Това одухотворяване на машините, което Вапцаров направи в поезията си посредством прочувственото и поетичното си просветление, в края на XX век беше направено в доста страни по пътя на рационалното просветление, научната фантастика и футурологията.
Литературното творчество на Никола Вапцаров дава съображение да се направи една настояща обществена поръчка: нужно е обществото да промени в положителна посока отношението си към инженерно-техническия личен състав като към хора, които са в основата на техническия и технологическия напредък и разцвет на страната.
За понижаване на техногенните произшествия и повишение на техническата сигурност и сигурност, в това число сигурността на водния, авиационния и автомобилния превоз, би трябвало да се образува нова ценностна система, в която сигурността е част от новата просвета на хората. Първообраз на тази нова просвета и нова нематериалност я виждаме в поезията на Никола Вапцаров, който одухотвори машините и ги свърза с душата на индивида и морето.
Това е симбиозата на XXI век!
III. ЛИЧНОСТТА И ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ В СВЕТОВНАТА КУЛТУРА
Никола Вапцаров е стихотворец освен на България, само че и на целия свят. Именно заради това той бе почетен и с най-високото отличие – Международна премия за мир, което е най-убедителното доказателство за виталния героизъм и литературния гений на Никола Вапцаров.
Международната премия за мир е учредена на Първия конгрес на Световния съвет на последователите на мира през април 1949 година Присъжда се от Световния съвет на последователите на мира на дейци на науката, културата и изкуството за най-хубави творби на литературата и изкуството, научни работи и кинофилми, способстващи за укрепването на мира. Целта на тази премия е да се отдава респект на най-изтъкнатите в международен мащаб борци за мир, творчеството на които е неотлъчно обвързвано с тяхната битка за опазване на мира в света.
През лятото на 1952 година Конгресът на народите за отбрана на мира заседава във Виена и тогава оказва се решението на журито за интернационалните награди на мира. Журито единомислещо предлага Почетната премия за мир да бъде дадена посмъртно на международно самопризнания българския народен воин, стихотворец и бунтовник Никола Вапцаров, паднал в битката против фашизма.
На 19 юни 1953 година Световният съвет на мира по време на неговата Будапещенска сесия удостоверява решението на журито за интернационалните награди.
Почетната премия на мира, присъдена на Никола Йонков Вапаров през 1952 година от Световния съвет на мира Ето и текста на самото решение:
„ Световният съвет на мира, като взема пред тип изключителния принос в делото на мира и дружбата сред народите на българския стихотворец и народен воин НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ, взема решение да му присъди за 1952 година Почетната премия на мира.
Председател на Световния съвет на мира: Фредерик Жолио Кюри
Председател на журито на интернационалните награди на мира: Пиетро Нени
Будапеща, 19 юни 1953 година ”
За Вапцаров са се изказвали или са го превеждали десетки световноизвестни поети и писатели, в това число двама носители на Нобелова премия за литература – италианският стихотворец Салваторе Куазимодо (20.8.1901 – 14.6.1968) и полската поетеса Вислава Шимборска (род. 2 юли 1923), която преведе стихотворението на Вапцаров „ Прощално ” още през 70-те години на 20 век.
Ето и някои образци, които демонстрират образно тези високи оценки, които международната литература дава за Никола Вапцаров:
Арис Диктеос, Гърция. Вяра в индивида. Из предговора към „ Антология на българската лирика ”:, изд. „ Додони ”, 1971 година, Атина:
Без риск да сгрешим, можем да кажем, че разстрелян от колаборационисткото държавно управление на своята татковина, Вапцаров се роди със своята гибел. Удивени, директно след войната съотечествениците му откриват измежду себе си „ едно съвсем незнайно до този миг поетическо знамение ”.
Аз най-малко не познавам друга лирика, която да излъчва такава мощна топлина, човещина, непосредственост и почтеност, лирика, която да е толкоз безапелационна в условията си за хуманна правдивост и мир, каквато е поезията на Вапцаров. И какъв брой религия в индивида и в неговото бъдеще, какъв брой блян за живот показва тази лирика.
Разстрелът на Вапцаров, след многомесечните изтезания, се трансформира в публично удостоверение на неговата истина, каквото и наличие да се влага в нея.
Питър Темпест, Англия. Вдъхновен стихотворец. Слово на тържествена вечер, отдадена на 50 годишнината от рождението на Никола Вапцаров, София, 1959 година:
Нашето другарство с Вапцаров е могъщо средство за разчупване на бариерите от незнание и недоумение, които хора изправиха против хората.
Какво знаехме за България в дните, когато Вапцаров вървеше по софийските улици, работеше сред вас, четеше ви стиховете си по кафенетата, гонен и наблюдаван от тайната полиция?
В Англия познавачи на първокласните парфюми оценяваха вашето розово масло; търговците се възхищаваха от финия български тютюн, който им носеше голяма облага.
Вестниците ни осведомяваха за машиниста-любител с бели ръкавици цар Борис III, който караше локомотиви от каприз. „ Колко комично! Ах, какъв брой любопитно, какъв брой демократично! ” – говореха във великосветските кръгове.
Но вестниците не ни споделяха нищо за скромния огняр Никола Вапцаров, който „ пренасяше с коша кюмюр, изхвърляше сгур дванадесет часа на нощ ”. Те не ни споделяха нищо за „ незнайните хора ”, с чиито труд и пот забогатяваха британските и българските търговци. Не ни споделяха, че по същото време същият цар Борис сваляше белите си ръкавици, с цел да подпише с незаконно безразличие към историята и българската литература, смъртната присъда на един от най-големите български синове.
Днес и царят, и доближените му са в коша за боклук. Но незнайният служащ, поетът, героят на нашето време е обичан от милиони.
Днес служащите в Ланкашир носят стиховете му в джобовете си. Аз слушах Вапцаров от устата на един служащ в Манчестър. Чух елементарна тъкачка да приказва с възторг за стихотворението “Завод ”. “Да, таман по този начин е в живота ” – споделяше тя.
Струва ми се, че доста от нас, поетите и писателите, през днешния ден са задрямали прекомерно надълбоко. Велики и витални тематики ни гледат в лицето, само че ние не пишем за тях със същата напрегната грижа и неуморно присъединяване, както в миналото правеше Вапцаров.
В тогавашното жилище на поета, на ул. “Ангел Кънчев ” 37, съм виждал остарял, старомоден будилник, който е събуждал Никола Вапцаров всеки ден за черна и безпощадна работа. Нека неговият будилник отново зазвъни мощно и високо, с цел да държи будно нашето схващане на писатели и борци за мир и благополучие на човечеството.
Жермена Ив Фарж, писателка от Франция, член на Световния съвет на мира, връчва дипломата и медала от премията на учен Георги Наджаков, а той я предава на майката по поета Елена Вапцарова:
„ В битката за независимост и за мир, която през днешния ден е най-неотложната задача на всички нации в света, Никола Вапцаров ще остане една от най-чистите и благородни фигури. През своя къс живот, в който поетът и борецът са неразривно свързани и който демонстрира по този начин ясно единството на неговите политически убеждения и на неговите персонални усеща. Никола Вапцаров възпя и отбрани правилата на свободата и човешкото благополучие.
Италианският стихотворец Салваторе Куазимодо:
Никола Вапцаров, разстрелян на 32-годишна възраст от българските фашисти, е един от мнозината разстреляни поети по времето на съпротивата в своята страна. Той ни е оставил два завета: самата своя лирика, написана с „ думи елементарни ”, от която вечно са изтръгнати корените на европейската нереална лирика и на формализма, и завета, включен в стихотворението „ История ”, което ще остане да живее в бъдещето.
В него е обрисуван и моралният лик на идващите генерации, тяхната орис, ориста на детайлите, които – както в природата – основават света, неговата цивилизация.
Испанският публицист и стихотворец Мануел Муньос Идалго, създател на поема за Никола Вапцаров и на театралната пиеса за Никола Вапцаров „ Кървавата вадичка ”:
Преди доста години имах достойнството и щастието да обявявам в Испания поезията на Никола Вапцаров. Това е едно от най-стойностните неща, които съм правил през живота си. И от Вапцаров потегли огромната ми обич към България.
Никола Вапцаров е измежду поетите, които ще останат в международната литературна съкровищница с непреходното си творчество, неповторимо по човечност и идейно звучене. Той е един от най-големите поети на всички времена.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Поезията на Никола Вапцаров служи като катар
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ