Първият в историята запис на умиращ човешки мозък разкри какво

Първият в историята запис на обречен на смърт човешки мозък разкри какво се случва тъкмо преди да умрем и сигурно е забавен за гледане. Тъй като прекарването на нещо сходно от първа ръка в действителност не е алтернатива, която желаеме да изберем, би трябвало да разчитаме на науката, с цел да ни даде такива отговори, като да вземем за пример по какъв начин звучи човешкият мозък, когато умира.

Така откриватели от Съединени американски щати вземат решение да създадат електроенцефалограма (ЕЕГ) на 87-годишен мъж сега на гибелта му.

Възрастният мъж, който през целия си живот е страдал от епилепсия, е включен към ЕЕГ тест, който разрешава на специалистите да запишат мозъчните талази на пациента 15 минути след гибелта му от сърдечен удар.

Събраните резултати сигурно са завладяващо четиво, а доктор Аджмал Земмар, водещ създател на проучването, разяснява констатациите. Разглеждайки мозъчните талази, откривателите означават нарастване на „ гама осцилациите “. Те управляват връзката сред другите области на мозъка, което ги прави основни за усещането, придвижването, паметта и страстите.

Това разкрива, че животът на пациента може да е „ протекъл пред очите му “, изяснява Земмар:

„ Чрез генерирането на осцилации, участващи в извличането на паметта, мозъкът може да възпроизвежда финален спомен за значими житейски събития тъкмо преди да умрем, сходно на тези, за които се оповестява при прекарвания, близки до гибелта. Тези открития слагат под въпрос разбирането ни за това по кое време тъкмо завършва животът и пораждат значими следващи въпроси, като да вземем за пример тези, свързани с времето за даряване на органи. “

Въпреки че сходни промени в мозъчните талази са следени и преди при плъхове по време на гибелта, проучването, оповестено в списание Frontiers in Ageing Neuroscience, отбелязва първия път, когато те са открити при хора.

Както и при множеството изследвания, екипът разяснява, че ще са нужни спомагателни проучвания, с цел да се показват по-убедителни изказвания. Екипът акцентира, че данните, употребявани за постигане на заключението, са съсредоточени единствено върху един случай и че мозъкът на пациента към този момент е бил повреден от епилепсия. Поради това те не са в положение да дефинират дали същото нещо сигурно би се случило с различен човек покрай момента на гибелта му.

Д-р Земмар прибавя: „ Нещо, което можем да научим от това проучване, е: макар че нашите близки са склопили очи и са подготвени да ни оставят, мозъкът им възпроизвежда някои от най-хубавите моменти, които са претърпели в живота си. “

Източник – UNILAD/Превод:SafeNews