Чуждестранните инвеститори започват да се връщат в Турция
Капиталовите потоци от чужденци към турски акции и облигации ще станат позитивни през 2023 година – за първи път от шест години насам – с помощта на удобните настроения след осъществения през юни завой на Турция към по-високи лихвени проценти и по-ортодоксална парична политика, написа Bloomberg.
По данни на централната банка през предходната седмица задграничните вложители са закупили чисто 528.6 млн. $ в турски акции и облигации, с което кумулативният приток през тази година е достигнал 1.1 милиарда $. Последната година, когато чужденците са били чисти купувачи на турски активи, е била през 2017 година
Откакто при започване на юни президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган назначи двама някогашни банкери от Wall Street за шефове на стопанската система на страната, чужденците са купили чисто 2.7 милиарда $ в турски акции и облигации. От президентските избори през май до момента бенчмарк показателят Borsa Istanbul 100 се увеличи със 71% в лири и с 18% в щатски долари, а турските еврооблигации и облигации в лири започнаха да нарастват от този момент.
Както министърът на финансите и държавното богатство Мехмет Шимшек, по този начин и шефът на централната банка Хафизе Гайе Еркан се застъпиха за постепенни промени в неортодоксалните политики. Чуждестранните вложители наподобяват по-оптимистично настроени и може би са подготвени още веднъж да дадат късмет на турските активи, откакто години наред неконвенционалната политика докара до рекордно ниски равнища на задграничната благосъстоятелност.
Капиталовите потоци станаха негативни още през 2018 година, когато Ердоган назначи шурей си Берат Албайрак за министър на стопанската система. Инвеститорите възприеха този ход като подготвящ пътя на президента да упражнява по-силно въздействие върху ръководството на стопанската система. През по-голямата част от този интервал Ердоган отстояваше неконвенционални политики, които даваха приоритет на растежа за сметка на ценовата непоклатимост, което провокира отлив на задгранични вложители.
Пик на инфлацията
Инфлацията се повиши над 80% през предходната година, защото централната банка продължи цикъла на облекчение, водена от желанието на Ердоган за ниски разноски по заемите. Въпреки че от този момент насам растежът на цените се забави ненапълно, валутните запаси на централната банка също бяха изчерпани, защото политиците се пробват да стабилизират лирата.
Общата благосъстоятелност на чужденци върху турски акции и облигации към момента е надалеч от това, което беше преди 2018 година, само че неотдавнашните притоци допускат изместване на отрицателните настроения.
За Емре Акчакмак от East Capital задграничният интерес може да се усили след първото тримесечие на идната година, подхранван от облекчението от общинските избори, началото на туристическия сезон, предстоящите вложения от страните от Персийския залив и възходящата възможност за понижаване на лихвените проценти на Федералния запас.
По данни на централната банка през тази година до 1 декември входящите потоци в турски облигации и акции възлизат надлежно на 213 млн. $ и 884 млн. $.
По данни на централната банка през предходната седмица задграничните вложители са закупили чисто 528.6 млн. $ в турски акции и облигации, с което кумулативният приток през тази година е достигнал 1.1 милиарда $. Последната година, когато чужденците са били чисти купувачи на турски активи, е била през 2017 година
Откакто при започване на юни президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган назначи двама някогашни банкери от Wall Street за шефове на стопанската система на страната, чужденците са купили чисто 2.7 милиарда $ в турски акции и облигации. От президентските избори през май до момента бенчмарк показателят Borsa Istanbul 100 се увеличи със 71% в лири и с 18% в щатски долари, а турските еврооблигации и облигации в лири започнаха да нарастват от този момент.
Както министърът на финансите и държавното богатство Мехмет Шимшек, по този начин и шефът на централната банка Хафизе Гайе Еркан се застъпиха за постепенни промени в неортодоксалните политики. Чуждестранните вложители наподобяват по-оптимистично настроени и може би са подготвени още веднъж да дадат късмет на турските активи, откакто години наред неконвенционалната политика докара до рекордно ниски равнища на задграничната благосъстоятелност.
Капиталовите потоци станаха негативни още през 2018 година, когато Ердоган назначи шурей си Берат Албайрак за министър на стопанската система. Инвеститорите възприеха този ход като подготвящ пътя на президента да упражнява по-силно въздействие върху ръководството на стопанската система. През по-голямата част от този интервал Ердоган отстояваше неконвенционални политики, които даваха приоритет на растежа за сметка на ценовата непоклатимост, което провокира отлив на задгранични вложители.
Пик на инфлацията
Инфлацията се повиши над 80% през предходната година, защото централната банка продължи цикъла на облекчение, водена от желанието на Ердоган за ниски разноски по заемите. Въпреки че от този момент насам растежът на цените се забави ненапълно, валутните запаси на централната банка също бяха изчерпани, защото политиците се пробват да стабилизират лирата.
Общата благосъстоятелност на чужденци върху турски акции и облигации към момента е надалеч от това, което беше преди 2018 година, само че неотдавнашните притоци допускат изместване на отрицателните настроения.
За Емре Акчакмак от East Capital задграничният интерес може да се усили след първото тримесечие на идната година, подхранван от облекчението от общинските избори, началото на туристическия сезон, предстоящите вложения от страните от Персийския залив и възходящата възможност за понижаване на лихвените проценти на Федералния запас.
По данни на централната банка през тази година до 1 декември входящите потоци в турски облигации и акции възлизат надлежно на 213 млн. $ и 884 млн. $.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ