Зловещото убийство в стая 1046
Канзас Сити е шокиран от брутално ликвидиране. Жертвата е млад мъж, а събитията към гибелта му са мистериозни. Случаят с " Убийството в стая 1046 " се трансформира в една от най-объркващите мистерии в американската същинска престъпна история, привличайки вниманието на запалянковците на същинските закононарушения.
На 22 януари 1935 година човек, наричащ себе си Роланд Т. Оуен, се записва в хотел President в Канзас Сити, Мисури.
Мистериозният мъж се появява на рецепцията без багаж, наподобява на възраст сред 20 и 35 години, с кестенява коса, белег на скалпа, и ухо от карфиол (известно още като ухо на бореца).
Мъжът е добре облечен в черно палто.
Роланд получава от рецепцията на хотела ключ за стая 1046.
Камериерката Мери Соптик влиза в стаята на Оуен, с цел да почисти, а мъжът учтиво я моли, когато завърши да не заключва вратата след себе си, тъй като приятелят му е наоколо и ще посети стаята доста скоро.
Камериерката разкрива злокобна детайлност за госта на хотел President. Тя споделя по какъв начин той държал щорите компактно спуснати и светлините изключени като се изключи една доста едва светеща лампа. Други чиновници, влизали в стаята, загатват същата детайлност.
Камериерката загатна, че Оуен „ или се тревожеше за нещо, или се опасяваше “ и „ постоянно искаше някак си да остане незабележим “.
В 16 часа Соптик се върна с чисти кърпи и откри Оуен да лежи на леглото, изцяло облечен, в тъмното, а вратата на стаята му била отключена.
Камериерката открива записка, която гласеше „ Дон, ще се върна след петнадесет минути. Изчакайте. "
На идната заран, 3 януари, камериерката още веднъж се връща, с цел да почисти стаята. Тя видя, че вратата е била заключена извън. Жената допуска, че Оуен я е заключил, до момента в който е излизал от стаята. Оказва се, че гостът е в стаята, още веднъж със загасени лампи, което означаваше, че някой различен е заключил вратата извън на стаята.
Докато дамата чисти, Оуен дава отговор на телефонно позвъняване и споделя: „ Не, Дон, не желая да хапвам. Не съм гладен. Току-що закусих “, повтаряйки „ Не. Не съм гладен. "
Камериерката още веднъж идва по-късно същата вечер, с цел да донесе чисти кърпи и чува два мъжки гласа, идващи от вътрешността на стаята. Когато чука на вратата, чува недодялан глас да споделя „ Кой е? “ Жената изяснява, че носи чисти кърпи, а гласът сопнато дава отговор: „ Нямаме потребност от такива “.
През нощта жена, отседнала в стая 1048, оповестява, че чува мощни гласове, мъжки и женски, ругаещи се на същия етаж; довечера имало и празненство в стая 1055. На идната заран, 4 януари, към 7 сутринта, операторът на хотелското табло видя, че телефонът на Оуен е изключен за известно време, без да се употребява, тъй че тя изпраща пиколото, Рандолф Пропст, с цел да отиде да види какво става.
Въпреки че на вратата виси табела „ Не безпокойте “, Пропст почука няколко пъти и чу глас, който сподели: „ Влезте. Включете светлините “. Вратата обаче е заключена и никой не отива, с цел да пусне пиколото вътре. Така че, откакто почука неведнъж, Пропст просто сподели „ Върни телефона на куката “, предполагайки, че Оуен е пийнал. Около час и половина по-късно, към 8:30 сутринта, телефонът към момента е изключен и различен пиколо, Харолд Пайк, влиза в стаята с ключ. Използвайки единствено светлината от коридора, Пайк открива Оуен да лежи на леглото гол и също допуска, че е пийнал. Той вижда мрачно леке на леглото към Оуен. Вижда стойката на телефона, изритана на земята, пиколото я поправя и връща телефона назад на мястото му.
От 10.30 до 10.45 часа телефонът още веднъж е изключен. Пропст още веднъж е изпратен да позволи обстановката и когато той отваря вратата, вижда в действителност ужасяваща сцена. Пропст сподели на полицията:
„ Когато влязох в стаята, този мъж беше на два фута от вратата на колене и лакти, държейки главата си с ръце. Видях кръв по главата му. След това възпламених лампата. Огледах се и видях кръв по стените, по леглото и в банята. Това ме изплаши и незабавно излязох от стаята и слязох долу. ”
Оуен беше вързан с въже към врата, китките и глезените. Вратът му имаше синини, което предполагаше, че някой се е опитал да го удуши. Той е бил намушкан повече от един път в гърдите над сърцето и една от раните е пробила белия му дроб. Ударите в главата са му довели до фрактура на черепа от дясната страна. В допълнение към кръвта, която Пропст беше видял, имало пръски по тавана.
Извикана е полиция и кола за спешна помощ.
На място идва доктор Фландърс, който отрязва кабелите от китките на Оуен и го попита кой му е предизвикал това. — " Никой " — отговори той. След това запитан какво е предизвикало тези пострадвания, Оуен дал отговор, че е паднал и е блъснал главата си във ваната.
Лекарят попитал дали се е опитвал да се самоубие. След като споделил „ не “, Оуен изгубил схващане и бил откаран в болничното заведение. Той изпада в пълна кома, когато стига до болничното заведение, и издъхва малко след среднощ на 5 януари.
Въпреки че същинската идентичност на Оуен беше разкрита година и половина по-късно като Артемус Огълтрий, обвинени в никакъв случай не са разпознати.
Полицията работи по три съществени теории за злокобното ликвидиране.
Теория 1
Първата доктрина, която закупи известна известност, беше, че Артемус Огълтри е взел участие в контрабанда, наред с други противозаконни действия. Тази доктрина допуска, че убийството на Огълтри е обвързвано с тези действия и че някой от незаконния свят е набелязал Оуен.
Теория 2
Втората доктрина беше, че убийството на Огълтри е обвързвано със спор за жена. Множество очевидци споделиха, че са видели жена с него в хотела, само че никой не можа да удостовери нейната идентичност. Така че някои сочат вероятен любовен триъгълник, като тя е обвързана с различен мъж.
Теория 3
Други са измислили възможността Огълтри да е бил разузнавач или чиновник на закона под прикритие. Това допуска, че странното му държание е част от интервенция под прикритие и убийството му е обвързвано с работата му.
На 22 януари 1935 година човек, наричащ себе си Роланд Т. Оуен, се записва в хотел President в Канзас Сити, Мисури.
Мистериозният мъж се появява на рецепцията без багаж, наподобява на възраст сред 20 и 35 години, с кестенява коса, белег на скалпа, и ухо от карфиол (известно още като ухо на бореца).
Мъжът е добре облечен в черно палто.
Роланд получава от рецепцията на хотела ключ за стая 1046.
Камериерката Мери Соптик влиза в стаята на Оуен, с цел да почисти, а мъжът учтиво я моли, когато завърши да не заключва вратата след себе си, тъй като приятелят му е наоколо и ще посети стаята доста скоро.
Камериерката разкрива злокобна детайлност за госта на хотел President. Тя споделя по какъв начин той държал щорите компактно спуснати и светлините изключени като се изключи една доста едва светеща лампа. Други чиновници, влизали в стаята, загатват същата детайлност.
Камериерката загатна, че Оуен „ или се тревожеше за нещо, или се опасяваше “ и „ постоянно искаше някак си да остане незабележим “.
В 16 часа Соптик се върна с чисти кърпи и откри Оуен да лежи на леглото, изцяло облечен, в тъмното, а вратата на стаята му била отключена.
Камериерката открива записка, която гласеше „ Дон, ще се върна след петнадесет минути. Изчакайте. "
На идната заран, 3 януари, камериерката още веднъж се връща, с цел да почисти стаята. Тя видя, че вратата е била заключена извън. Жената допуска, че Оуен я е заключил, до момента в който е излизал от стаята. Оказва се, че гостът е в стаята, още веднъж със загасени лампи, което означаваше, че някой различен е заключил вратата извън на стаята.
Докато дамата чисти, Оуен дава отговор на телефонно позвъняване и споделя: „ Не, Дон, не желая да хапвам. Не съм гладен. Току-що закусих “, повтаряйки „ Не. Не съм гладен. "
Камериерката още веднъж идва по-късно същата вечер, с цел да донесе чисти кърпи и чува два мъжки гласа, идващи от вътрешността на стаята. Когато чука на вратата, чува недодялан глас да споделя „ Кой е? “ Жената изяснява, че носи чисти кърпи, а гласът сопнато дава отговор: „ Нямаме потребност от такива “.
През нощта жена, отседнала в стая 1048, оповестява, че чува мощни гласове, мъжки и женски, ругаещи се на същия етаж; довечера имало и празненство в стая 1055. На идната заран, 4 януари, към 7 сутринта, операторът на хотелското табло видя, че телефонът на Оуен е изключен за известно време, без да се употребява, тъй че тя изпраща пиколото, Рандолф Пропст, с цел да отиде да види какво става.
Въпреки че на вратата виси табела „ Не безпокойте “, Пропст почука няколко пъти и чу глас, който сподели: „ Влезте. Включете светлините “. Вратата обаче е заключена и никой не отива, с цел да пусне пиколото вътре. Така че, откакто почука неведнъж, Пропст просто сподели „ Върни телефона на куката “, предполагайки, че Оуен е пийнал. Около час и половина по-късно, към 8:30 сутринта, телефонът към момента е изключен и различен пиколо, Харолд Пайк, влиза в стаята с ключ. Използвайки единствено светлината от коридора, Пайк открива Оуен да лежи на леглото гол и също допуска, че е пийнал. Той вижда мрачно леке на леглото към Оуен. Вижда стойката на телефона, изритана на земята, пиколото я поправя и връща телефона назад на мястото му.
От 10.30 до 10.45 часа телефонът още веднъж е изключен. Пропст още веднъж е изпратен да позволи обстановката и когато той отваря вратата, вижда в действителност ужасяваща сцена. Пропст сподели на полицията:
„ Когато влязох в стаята, този мъж беше на два фута от вратата на колене и лакти, държейки главата си с ръце. Видях кръв по главата му. След това възпламених лампата. Огледах се и видях кръв по стените, по леглото и в банята. Това ме изплаши и незабавно излязох от стаята и слязох долу. ”
Оуен беше вързан с въже към врата, китките и глезените. Вратът му имаше синини, което предполагаше, че някой се е опитал да го удуши. Той е бил намушкан повече от един път в гърдите над сърцето и една от раните е пробила белия му дроб. Ударите в главата са му довели до фрактура на черепа от дясната страна. В допълнение към кръвта, която Пропст беше видял, имало пръски по тавана.
Извикана е полиция и кола за спешна помощ.
На място идва доктор Фландърс, който отрязва кабелите от китките на Оуен и го попита кой му е предизвикал това. — " Никой " — отговори той. След това запитан какво е предизвикало тези пострадвания, Оуен дал отговор, че е паднал и е блъснал главата си във ваната.
Лекарят попитал дали се е опитвал да се самоубие. След като споделил „ не “, Оуен изгубил схващане и бил откаран в болничното заведение. Той изпада в пълна кома, когато стига до болничното заведение, и издъхва малко след среднощ на 5 януари.
Въпреки че същинската идентичност на Оуен беше разкрита година и половина по-късно като Артемус Огълтрий, обвинени в никакъв случай не са разпознати.
Полицията работи по три съществени теории за злокобното ликвидиране.
Теория 1
Първата доктрина, която закупи известна известност, беше, че Артемус Огълтри е взел участие в контрабанда, наред с други противозаконни действия. Тази доктрина допуска, че убийството на Огълтри е обвързвано с тези действия и че някой от незаконния свят е набелязал Оуен.
Теория 2
Втората доктрина беше, че убийството на Огълтри е обвързвано със спор за жена. Множество очевидци споделиха, че са видели жена с него в хотела, само че никой не можа да удостовери нейната идентичност. Така че някои сочат вероятен любовен триъгълник, като тя е обвързана с различен мъж.
Теория 3
Други са измислили възможността Огълтри да е бил разузнавач или чиновник на закона под прикритие. Това допуска, че странното му държание е част от интервенция под прикритие и убийството му е обвързвано с работата му.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ