Канцлерът Ангела Меркел бе атакувана от опонентите си за политиката

Канцлерът Ангела Меркел бе атакувана от съперниците си за политиката на отворени порти към сирийските бежанци от 2015 година

Още по тематиката
Европейска комисия надува фанфари за бежанската си политика

Страните членки на Европейски Съюз евентуално ще поемат от Италия и Гърция доста по-малко от в началото предвижданите 160 хиляди бежанци
6 сеп 2017
Съдът на Европейски Съюз: Страните не могат да отхвърлят да одобряват бежанци

Първоначалната концепция беше да бъдат преселени до 120 хиляди души за две години, само че до момента действително в други страни са трансферирани не повече от 25 хиляди
6 сеп 2017
Имиграцията и интеграцията са най-важните проблеми за германците

Бедността и престъпността тормозят по-малко жителите
28 авг 2017
Напрежението сред Германия и Турция докара до повече бежанци в Гърция

Местните управляващи гледат с терзание на нарастването, защото то може да е сигнал за раздробяване на неофициалната сделка сред Брюксел и Анкара
24 авг 2017
Графика на деня: Рекорден брой незаконно пребиваващи са върнати от Европейски Съюз през 2016 година
27 юли 2017

Ако имате подозрения дали миграционната рамка на Европейски Съюз има потребност от смяна, единствено си спомнете рецесията с бежанците от 2015-2016 година Сега напорът от хора е смълчан, само че пробойните в Дъблинския правилник, който стои в основата на общата европейска бежанска политика, са все по този начин необятни. Германия, накъдето се насочиха множеството от тези 1.5 млн. души, потърсили леговище в Европа от 2015 година, има съществени аргументи да желае системата за банкет на мигранти да проработи. Друг въпрос е по кое време и по какъв начин ще се случи това. За България, която щастливо, въпреки и неточно, заобикаляше старите правила, новите може да се окажат тестване.

Къде се провали " Дъблин-3 "

Заради метода, по който беше построена предкризисната система за банкет на бежанци (известна като " Дъблин-3 " ), на доктрина най-голямата тежест по отбрана на външните граници на Европейски Съюз, приема на документи за статут и обществената интеграция на бежанците трябваше да падне върху пограничните страни (Гърция, Италия и България). На процедура обаче поради неприятните условия в периферията търсещите леговище или заминаваха на Запад след приемането на статут, или въобще не чакаха да го получат и поемаха към Германия и Швеция. Властите в страни като България пък нямаха тласък да ги стопират.

Разцеплението комисия - парламент

Сега има две съществени визии по какъв начин би трябвало да наподобява четвъртата версия на " Дъблин ". От една страна е предлагането на Европейската комисия (ЕК), която желае да надгради върху квотната система и да сътвори корективен механизъм за страни, които изпитват сериозен бежански напън. Ако дадена страна откаже да приема бежанци, тя ще предстои на финансови санкции от по 250 хиляди евро за всеки емигрант, който й се " поставя ". Ако пък Европейска комисия откри, че страна членка целеустремено пропуща през територията си хора, без да ги записва, то релокацията от нейната територия към тази на други страни членки ще бъде прекратена. Проблемът с тази версия на промяната е, че тя на процедура единствено стяга наказванията за несъблюдение на неработещите квоти - досега единствено 18.5 хиляди от контрактуваните 160 хиляди души бяха релокирани от Гърция и Италия по механизма. Самата Европейска комисия е наясно с неуспеха на схемата и съгласно източници на Politico тя ще бъде превърната от " наложителна " в " доброволна ".

Европейския парламент (ЕП) пък залага на по-всеобхватна промяна, основана на шерване на отговорността сред страните членки. Предлага се основаването на централизирана европейска система за банкет на молби за леговище и квота за настаняване на бежанци за всяка страна, основана на стопански индикатори. Има оферти вместо санкции страните, които не одобряват бежанци, да бъдат глобени със прекъсването на достъпа до еврофондове. Само че източноевропейските страни сигурно ще се опълчват на това.

Статукво против несигурна промяна

Накратко, до момента в който концепцията на Европейска комисия е да продължи статуквото и да наложи по-солидни наказания за несъблюдение на квотното систематизиране, то Екологичен потенциал желае да построи цялостна европейска мигрантска политика. " До момента двете страни са съумели да намерят общ език единствено що се отнася до предлагането на Европейска комисия релокацията да се ползва единствено в спешен режим, а " естественият " Дъблински правилник да важи в общия случай ", споделя пред " Капитал " Минос Мозуракис от Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ECRE) в Брюксел. Според него промяна, която не трансформира основополагащата концепция на " Дъблин-3 " за екстрадиция на директно минали бежанци назад към страните, където те са влезнали, ще сложи България в рискова обстановка при нова всеобща бежанска вълна. Налагането на финансови санкции или орязване на еврофондовете също няма да са в интерес на България при положение на рецесия.

Това, което към този момент ни избавя, е, че договарянията са на доста ранна фаза, а към този момент са в задънена улица. " Версиите на европарламента и на Европейска комисия са прекомерно разнообразни. Това значи, че е доста евентуално процесът да отнеме доста време, най-малко още година ", счита Мозуракис. Разцеплението по бежанската тематика е толкоз съществено, счита той, че даже една следизборна, постоянна Германия няма по какъв начин да наклони салдото към консенсус. " Най-големият проблем на Германия ще е да направи пробив в Съвета, тъй като за всяка Швеция, която споделя визията ѝ, има по една Унгария или Полша, която да се опълчва на формализирането на правилото за взаимност. Дори Франция, която споделя доста от визията на Германия за обединена Европа, държи на статуквото във връзка с Дъблин ", заключва специалистът от ECRE.