Писателка иска да канонизират Левски, като светец
Канонизиран за светец би трябвало да бъде Апостолът на Свободата на България Васил Левски. Това свое мнение показа пред асеновградските си другари и фенове писателката Неда Антонова.
Тя гостува в Градска библиотека „ Паисий Хилендарски “ в Асеновград. Авторката на книгата „ Любовта и гибелта на първия след Бога “ и поетът и публицист Румен Леонидов показаха творбата пред дребни и огромни асеновградчани, които ги слушаха с интерес. В творбата си Неда Антонова описа, че в името на България и поради делото си Левски се е „ отказал “ от майка си и от огромната си обич – годеницата му Йова от село Войнягово, където той е бил преподавател.
„ По това време изключително са го харесвали за шурей родителите на девойките. Той е говорел по този начин, като че ли ги е омагьосвал. Също доста добре е пеел и танцувал. Бил е извънредно убеден в себе си и в българския народ. Именно по тази причина е обикалял да основава комитети. В последна сметка, станало измяната и той е бил наказан. “, изясни Неда Антонова.
Чрез романа си за първи път тя се пробва да показа Апостола не като кумир, а като елементарен човек. Без да му лишава героичното, само че и без да му придава прекален ореол. Произведението разкрива обстоятелства, които до момента не са получили задоволително гласност. Пример за подобен е едно необичайно писмо, което Дяконът е написал, когато е бил в пандиза в София. По това време Любен Каравелов е бил в Белград и прочитайки го декларирал: „ Левски написа, че е на независимост и си прави работата, а Вие твърдите, че той е задържан!”.
Това писмо очевидно е било фалшификат, съгласно Неда Антонова. Заподозряла това, тя стартира изследване на целия правосъден развой, издигнат против Васил Левски. От думите й излиза наяве, че той не е наказан поради революционната си активност, а е съден, като палач. Из историческата документи по-късно е намерено и второ писмо, адресирано до Каравелов, което не е показано пред съда. То става ясно, откакто Апостолът към този момент е обесен и България е освободена. В това писмо Левски споделя на Любен Каравелов какво прави и по средата загатва за въпросното ликвидиране. Авторката на книгата потвърждава, че и този документ, появил се към 1908 година, не е същински.
„ Важно е за мен да стане ясно, че Васил Левски не е палач. И в случай че съумея да потвърдя това, може би, Църквата ще го канонизира. Защото целият български народ би желал Левски да е неговият светец. Ние си го усещаме, като подобен. Това, че няма избран ден, в който да му се отслужват литургии и панихиди, е различен върпос. Ние знаем 19-ти февруари, когато се прави поклонението му. Честваме и рожденния му ден – през месец юли. Но българинът отбелязва името и делото на Левски по един печален метод. “, показа пред асеновградчани Неда Антонова.
Тя опровергава изказвания, че никой не се е опитал да избави Левски, когато са го арестували ранен и са го транспортирали до пандиза в София. „ Напротив – изработен е подобен опит, само че не е било допустимо да бъде освободен от заптиетата. В тези години не е имало такава връзка сред хората, каквато съществува в този момент, с цел да се извърши добра организация. Тогава е било належащо да се изпратят хора, които по градове да популяризират информацията и да основат чети. Извършвани са и други опити за спасяването на Апостола, само че също несполучливи. Българският народ е направил каквото е било по опциите му за това време. “, уточни писателката. Неда Антонова съобщи, че Левски „ не се нуждае ние да му прощаваме “.
Той е имал потребност от контрапроцес, в който да вземат участие прокурор, юрист, арбитър, отговорен. Тя сподели, че не е правилно изказванието за Иванчо Хаджипенчович, че е изпратил Дякона на бесилото. Той е бил единственят правист в комисията, която е съдила Левски и се е употребил с доста положително състояние пред управници и жители. Едновременно с това, е бил и герой за българската църковна самостоятелност. Доказателство за това е фактът, че когато Апостолът отива да провежда комитети измежду българите в Истанбул, всички се чудят къде да го скрият и тогава молят за помощ Иванчо Хаджипенчович. Така, Васил Левски е бил приютен в неговата къща, като най-безопасното място. Там Дяконът остава три дни. Двамата си приказват за революцията и четите. Намират доста общи отзиви. През една от нощтите, в които са били дружно, Иванчо посетил къщите на богатите български търговци в Истанбул. Събрал 180 лири и ги дал на Левски, с цел да подкрепи делото му. „ Този човек не би могъл да подпише смъртната му присъда и не го прави. “, безапелационна е писателката Неда Антонова.
На останалите членове от комисията Иванчо Хаджипенчович споделил: „ Аз съм приключил във Франция. Считам, че турското законодателство е едно от най-прогресивните, в което е разказано, че въз основата на един очевидец не може да се подпише смъртна присъда. Затова отхвърлям да подпиша. “ и тогава станал и излезнал от стаята. Интересното тук е, че двамата турски генерали също не подписали протоколите с предлагането за смъртна присъда на Левски. Чудейки се по какъв начин да постъпят, те ги изпратили неподписани, като оставили решението в ръцете на султана.
По този метод Антонова се пробва да оправдае Иванчо Хаджипенчович, за който споделя, че може да има други грехове, само че особено във връзка с Дякона е безусловно почтен. „ Хубаво ще е най-светлият ни човек, най-близкият до Бог да бъде светец и мощно се надявам младежи да поемат тази самодейност и да я осъществят. “, изрази вярата си пред асеновградчани авторката на романа, отдаден на Левски - „ Любовта и гибелта на първия след Бога “.
Тя гостува в Градска библиотека „ Паисий Хилендарски “ в Асеновград. Авторката на книгата „ Любовта и гибелта на първия след Бога “ и поетът и публицист Румен Леонидов показаха творбата пред дребни и огромни асеновградчани, които ги слушаха с интерес. В творбата си Неда Антонова описа, че в името на България и поради делото си Левски се е „ отказал “ от майка си и от огромната си обич – годеницата му Йова от село Войнягово, където той е бил преподавател.
„ По това време изключително са го харесвали за шурей родителите на девойките. Той е говорел по този начин, като че ли ги е омагьосвал. Също доста добре е пеел и танцувал. Бил е извънредно убеден в себе си и в българския народ. Именно по тази причина е обикалял да основава комитети. В последна сметка, станало измяната и той е бил наказан. “, изясни Неда Антонова.
Чрез романа си за първи път тя се пробва да показа Апостола не като кумир, а като елементарен човек. Без да му лишава героичното, само че и без да му придава прекален ореол. Произведението разкрива обстоятелства, които до момента не са получили задоволително гласност. Пример за подобен е едно необичайно писмо, което Дяконът е написал, когато е бил в пандиза в София. По това време Любен Каравелов е бил в Белград и прочитайки го декларирал: „ Левски написа, че е на независимост и си прави работата, а Вие твърдите, че той е задържан!”.
Това писмо очевидно е било фалшификат, съгласно Неда Антонова. Заподозряла това, тя стартира изследване на целия правосъден развой, издигнат против Васил Левски. От думите й излиза наяве, че той не е наказан поради революционната си активност, а е съден, като палач. Из историческата документи по-късно е намерено и второ писмо, адресирано до Каравелов, което не е показано пред съда. То става ясно, откакто Апостолът към този момент е обесен и България е освободена. В това писмо Левски споделя на Любен Каравелов какво прави и по средата загатва за въпросното ликвидиране. Авторката на книгата потвърждава, че и този документ, появил се към 1908 година, не е същински.
„ Важно е за мен да стане ясно, че Васил Левски не е палач. И в случай че съумея да потвърдя това, може би, Църквата ще го канонизира. Защото целият български народ би желал Левски да е неговият светец. Ние си го усещаме, като подобен. Това, че няма избран ден, в който да му се отслужват литургии и панихиди, е различен върпос. Ние знаем 19-ти февруари, когато се прави поклонението му. Честваме и рожденния му ден – през месец юли. Но българинът отбелязва името и делото на Левски по един печален метод. “, показа пред асеновградчани Неда Антонова.
Тя опровергава изказвания, че никой не се е опитал да избави Левски, когато са го арестували ранен и са го транспортирали до пандиза в София. „ Напротив – изработен е подобен опит, само че не е било допустимо да бъде освободен от заптиетата. В тези години не е имало такава връзка сред хората, каквато съществува в този момент, с цел да се извърши добра организация. Тогава е било належащо да се изпратят хора, които по градове да популяризират информацията и да основат чети. Извършвани са и други опити за спасяването на Апостола, само че също несполучливи. Българският народ е направил каквото е било по опциите му за това време. “, уточни писателката. Неда Антонова съобщи, че Левски „ не се нуждае ние да му прощаваме “.
Той е имал потребност от контрапроцес, в който да вземат участие прокурор, юрист, арбитър, отговорен. Тя сподели, че не е правилно изказванието за Иванчо Хаджипенчович, че е изпратил Дякона на бесилото. Той е бил единственят правист в комисията, която е съдила Левски и се е употребил с доста положително състояние пред управници и жители. Едновременно с това, е бил и герой за българската църковна самостоятелност. Доказателство за това е фактът, че когато Апостолът отива да провежда комитети измежду българите в Истанбул, всички се чудят къде да го скрият и тогава молят за помощ Иванчо Хаджипенчович. Така, Васил Левски е бил приютен в неговата къща, като най-безопасното място. Там Дяконът остава три дни. Двамата си приказват за революцията и четите. Намират доста общи отзиви. През една от нощтите, в които са били дружно, Иванчо посетил къщите на богатите български търговци в Истанбул. Събрал 180 лири и ги дал на Левски, с цел да подкрепи делото му. „ Този човек не би могъл да подпише смъртната му присъда и не го прави. “, безапелационна е писателката Неда Антонова.
На останалите членове от комисията Иванчо Хаджипенчович споделил: „ Аз съм приключил във Франция. Считам, че турското законодателство е едно от най-прогресивните, в което е разказано, че въз основата на един очевидец не може да се подпише смъртна присъда. Затова отхвърлям да подпиша. “ и тогава станал и излезнал от стаята. Интересното тук е, че двамата турски генерали също не подписали протоколите с предлагането за смъртна присъда на Левски. Чудейки се по какъв начин да постъпят, те ги изпратили неподписани, като оставили решението в ръцете на султана.
По този метод Антонова се пробва да оправдае Иванчо Хаджипенчович, за който споделя, че може да има други грехове, само че особено във връзка с Дякона е безусловно почтен. „ Хубаво ще е най-светлият ни човек, най-близкият до Бог да бъде светец и мощно се надявам младежи да поемат тази самодейност и да я осъществят. “, изрази вярата си пред асеновградчани авторката на романа, отдаден на Левски - „ Любовта и гибелта на първия след Бога “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ