Си Дзинпин, китайският президент, може да мечтае за глобално завоевание, но отрезвяващата реалност е, че той се оказва управляващ страна, чиято способност да влияе на световните дела може би вече намалява.< /p>
Не беше много отдавна, когато Си каза на китайския народ, че страната им навлиза в „нова ера“, такава, в която Китай ще заеме „централно място в света“. Обръщайки се към масивната Голяма зала на народа близо до площад Тянанмън през 2017 г., той заяви, че „социализмът с китайски характеристики“ ще доведе до превръщането на Китай във „велика сила“ и че неговият „процъфтяващ“ икономически модел предлага „нов избор“ за развитие страни.
Докато планът на Пекин за постигане на икономическо господство беше дефиниран от неговата амбициозна инициатива „Един пояс, един път“, целта му да замени САЩ като водеща световна суперсила също доведе до масивно военно натрупване. Бюджетът за отбрана на страната се очаква да се увеличи с впечатляващите 7,2 процента тази година, докато Си се опитва да изпълни амбицията си да превърне китайската армия във „велика стоманена стена“.
Между 2014 и 2018 г. , китайците успяха да построят повече военни кораби от общия брой кораби в германския, индийския, испанския и британския флот взети заедно. Междувременно готовността на Си да прибегне до военна сила беше отразена в неотдавнашния му указ към Народната освободителна армия да бъде готова да нахлуе в Тайван до 2027 г.
Единственият проблем с плана на Си е, че той се изпълнява в време, когато икономическото състояние на Китай е изправено пред безпрецедентен натиск. След като се радваше на 30 години впечатляващ икономически растеж, страната сега е изправена пред много реалната перспектива за продължителен период на дефлация.
Докато изглежда, че Пекин отчаяно се стреми да прикрие истинската степен на щетите за външния свят, ключови показатели, като срива на жилищния пазар – който представлява около 30 процента от китайската икономика – подчертават мащаба на предизвикателството, пред което е изправен Си. Акциите на китайския имотен гигант Evergrande загубиха повече от 80 процента от стойността си този месец.
Неуспехът на китайската икономика да генерира реален растеж след пандемията доведе до рекордно високо ниво на безработицата сред младите хора според последните данни освободен, което накара китайските власти да обявят, че вече няма да публикуват равнища на безработица за младите. редица опасни икономически препятствия, които във всяка друга страна биха довели до призиви за незабавна смяна на ръководството.
Както Мао Цзедун, комунистическият основател на Китайската народна република, обичаше да казва: „ Една-единствена искра може да предизвика пожар в прерията.“
Тъй като Си разбираемо е разсеян от вътрешни проблеми, това е благоприятен момент за западните лидери да подновят усилията си да убедят Пекин да смекчи антагонистичното си отношение към Запада.
Както Си ще е отбелязал след участието си в неотдавнашната среща на върха на БРИКС в Южна Африка, Китай е в опасност да усложни икономическото си неразположение, като се присъедини към държави като Русия и Южна Африка, чието собствено икономическо състояние е в окончателен упадък.
При такива обстоятелства тазседмичното посещение в Китай на Джеймс Клевърли, министър на външните работи, може да се окаже полезно за насърчаването на Пекин да възприеме по-положително отношение в отношенията си със Запада.
Клевърли привлече доста критики както отляво, така и отдясно, след като стана първият високопоставен британски министър, посетил Пекин от пет години: левицата го обвинява, че пренебрегва ужасяващата история на човешките права в Китай, докато десните критици настояват, че Великобритания не трябва да има нищо общо с комунистическите управници на Китай, докато те продължават да потискат демокрацията в Хонконг, да сплашват Тайван и да поддържат бруталните си репресии срещу малцинството уйгури.
И все пак, във време, когато Си трябва сериозно да се съмнява в ползата от поддържането на подкрепата на Пекин за Владимир Путин, руския президент, посещението на Клевърли предоставя възможност за установяване на по-конструктивен диалог с Пекин.
Въпреки че комунистическите лидери на Китай няма изведнъж да станат мажоретки за либералните ценности на Запада, те също така ще бъдат ясно наясно, че много от икономическите трудности, пред които са изправени, са усложнени от нарастващото нежелание на Запада да прави бизнес със страна, която е била активно враждебна към неговите интереси.
Ако Си има някакъв шанс да съживи икономическото богатство на Китай, той ще го направи само като възстанови доверието със Запада, а не като се отдаде на фантазията си за създаване на алтернативна международна система, основана на правила, чрез организации като БРИК.
Със сигурност е така. в интерес на Китай, както Клевърли обясни по време на посещението си, Пекин да работи със западните лидери, „когато е в наш взаимен интерес да го направим“, ако иска да избегне икономически колапс.
Дори за Си, сега че неговата визия за световно господство лежи в руини, трябва да осъзнае истината. Китай се нуждае от Запада много повече, отколкото Западът се нуждае от Китай.
Вижте коментарите
