Кандидатът за кмет на София, предприемачът Васил Терзиев, е подкрепен

...
Кандидатът за кмет на София, предприемачът Васил Терзиев, е подкрепен
Коментари Харесай

Васил Терзиев пред "Дневник" и "Капитал": Силата на кмета е такава каквато кметът реши

Кандидатът за кмет на София, предприемачът Васил Терзиев, е подсилен от обединението " Продължаваме промяната ", " Демократична България ", от партията " Спаси София " и организацията " Екипът на София ". Той разгласи, че залага на дейно ръководство, децентрализация и бистрота. " Дневник " и " Капитал " беседват с него по част от най-сериозните проблеми и провокации в ръководството на столицата.

Според вас кой е най-големият проблем на София?

- София има много проблеми, само че колкото повече ги оглеждам виждам, че най-големият проблем може би е неналичието на упоритост. С това, че се помиряваме, че е обикновено, че е задоволително да вървим постепенно, а в действителност имаме капацитет за доста повече. Така че това ми е огромната вяра да го променим, освен от страна на политическото посланичество, само че и на самите жители. Непримиримостта ни към това да споделяме " Ами то постоянно е било по този начин, то е обикновено да бъде постепенно, какво му е толкоз... "

Вие обявихте и нова формула за ръководство. Какви проблеми виждате в настоящия модел?

- Проблемите са на доста равнища от упоритостта, дълготрайната визия за града до вътрешната конструкция като погледнете органиграмата на Софийска община. Напр. да имаш един зам.-кмет по финанси и по опазване на здравето - къде са пресечните им точки?

Той дава отговор и за превоза.

- Забравих тази детайлност за това мега зам.-кметство. Друг образец е какви отговорности са вменени на основния проектант - хем визионерска роля, хем административна. Мислим по какъв начин да ги разделим, тъй че да може да има и урбанист, който мисли за дълготрайното бъдеще, за планирането, за това по какъв начин би трябвало да наподобява нашият град. И един съвършен админ, който да отмята и да усъвършенства непрекъснато административните процеси.

Ще има втора служба - на урбанист?

- Това е нашата визия и считаме, че това е вярното, с цел да можем да съвместим и дълготрайното развиване на града, и ежедневните проблеми.

Ние желаеме да променим изобщо концепцията за екип. Не единствено да имаш положителни хрумвания, само че да имаш добра стратегия и тя да е развита и като дълготрайна визия, и в най-малките елементи. Първите стъпки в общината ще бъдат свързани с доста натоварен развой по асортимент и на хората, които биха били част от тима, който да осъществя тази стратегия.

До края на юли чакаме да имаме развита стратегия детайлно, с цел да отговорим на всички въпроси и да не бъдем упреквани " Говорите единствено неща, които сме ги чували преди. Къде са детайлите, кое по какъв начин ще стане? " Ще стане. Ще могат да се видят всички цели разрушени, остойностени и ще отворим разговора с жителите.

ще имаме всичките 24 претендента за районни кметове, всичките 61 претендента за общински съветници и уповавам се всичките ни оферти за заместник-кметове, с цел да може всеки един жител да се види с тях, да им зададе въпросите, да им стисне ръката и да знае кой би го представлявал.

Защо бързаме с тази стратегия? За да излезем на терен и всеки претендент за областен кмет да покаже кои са огромните цели, какво те ще създадат за региона.

След толкоз години ръководство на ГЕРБ доста хора не биха ни дали прошка, в случай че влезем в общината и стартираме да се чудим от кое място да подхванем нещата. И по тази причина е този дълъг развой, който досега е бил прикрит, само че от ден на ден ще се вижда по какво сме работили, с цел да сме готови.
Не е значимо единствено да спечелим изборите, по-важното е да спечелим изборите и да имаме инструментите, с които да управляваме добре, а то включва тъкмо тази подготовка.

Имате ли стабилно решение за явлението, което към този момент е фолклор в София - " ремонт на ремонта "? Внушава се, че няма майстори, че просто няма по какъв начин да се случи нещо хубаво, защото доста постоянно вали дъжд и ремонтите не престават години.

- Според мен да. Включително и за жълтите павета.

Говоря с хора, които са осведомени с проблема и те изясняват какви са проблемите. Напр. неверен избор на пясък, който са употребявали за поставка,паветата - едни са 17 см, други са 18 см - изваждат ги, само че не са ги подредили, с цел да могат след това да ги върнат и наредят по същия метод. И това са поредност от дребни неща, на които не е обърнато задоволително внимание и най-сетне виждаме какъв е резултатът.

За да не се случват тези проблеми е нужно доста по-добро обмисляне на плановете, а не да се вземат решение основни въпроси по време на осъществяването. Трябва да се следи за качеството, което е заложено в доста по-добрия план и той се извършва писмен знак по писмен знак, което значи от време на време да им висиш на главата, да проверяваш, не да го имаш за даденост.

Кой да ревизира осъществяването?

- Всичките структури на общината, които би трябвало да правят тази работа - инспекторат, контрол...

Ако би трябвало и кметът и районните кметове ще наблюдават ремонтите. Ще създадем жива верига и ще следим какво става както когато вършим ремонт у дома. Когато ти е все тая - резултатът го виждаме.

Някои поправки не престават безпределно, тъй като едни и същи компании печелят ремонтите в София, а те имат един парк от техника и вземат поредна поръчка, само че в това време цялата им техника работи на различен обект.

- Това е различен доста значим проблем - да се трансформират разпоредбите по метод, по който компаниите, които не си правят работата, да не са добре пристигнали в общината. Освен затегнатия надзор е доста значимо да се реши и плановото обмисляне. Фирмите, които редовно не се оправят, просто да бъдат наказвани, както се работи в застраховането и в доста други области.
А санкциите и наказванията да бъдат съразмерни с размера на плана. Не може да ти бъде предоставен план за няколко милиона лв., а санкциите за несъблюдение да бъдат 50 хиляди лв.. Ти каква сметка имаш да го изпълниш с нужното качество и в нужния период, когато съвсем не усещаш това наказване, не влизаш в никакъв черен лист и животът си продължава както досега.

Обществените поръчки са най-жилавият инструмент, може би, за корупция в общината. Идвате от света на бизнеса и знаете какъв брой е значима конкуренцията. Как ще гарантирате да има еднакъв старт за изпълнителите в общината, тъй че този циничен кръг да спре?

- Най-ключовата дума е бистрота. Когато имаш бистрота какво е заданието, кои са позволените компании, по какъв начин се менажира целият развой, какви са били аргументите да бъде определена дадена компания пред другите и това е пред очите на жителите и те могат да го видят, да задават въпроси.

Това доста изсветлява нещата и понижава опциите за злоупотреби. И е въпрос на политическа воля. Има софтуерни решения, които да разрешат, това не е проблем, който го има единствено у нас.

Въпрос е на политическа воля да се вкара бистрота, тъй като прозрачността е най-хубавото лекарство за всевъзможен тип злоупотреби и корупция.

А под бистрота разбирате ясни задачи и условия?

- Ясни задачи, ясни условия, с цел да може хората да са уверени, че те не са писани, с цел да бъде извоювана (поръчката) от съответна компания. Да не е направено по метод, по който се появява единствено един претендент да извърши плана. Неща, на които сме привикнали.

Когато има доста очи, които гледат към публичните поръчки, към финансите на общината, тогава и жителите първо имат средствата да го вършат и второ са образовани защо да гледат тогава аз считам, че доста ще вдигнем публичният първокласен надзор.

Неотчуждените частни парцели на обществени места в София са проблем, който ще виси със страшна мощ в идващия мандат. Вече има частни улици, има доста частни парцели в Южния парк и другаде, а общината споделя, че няма пари за придобиването им.

- Не мисля, че хората в действителност схващат какъв брой огромен е казусът. Доскоро не подозирах и че това е доста безценен проблем.

От специалистите чух, че жестоко 10 милиарда лв. е сметката какъв брой пари са нужни за отчуждаване на парцелите единствено в парковете. Това не включва и улиците, не включва и всевъзможни други терени, междублокови пространства, пространства, които са били за детски градини и в действителност са частни (имоти) и са изтекли 15-те години, в които общината е можела да ги купи по номинал. И в този момент би трябвало да ги заплаща по няколкостотин евро за кв.м. Оказва се, че ние сме богата община и нямаме проблем с това да плащаме пазарно.

Има ли решение?

- Нека да бъде ясно, че това не е елементарен проблем за решение и ще бъде решен дълготрайно, защото изисква редица ограничения и финансиране. Но е значимо да знаем кои са целите.
За нас приоритет би било опазването на Борисовата градина и Южния парк, както и справяне с намирането на решения за парцели, които са нужни за детски градини.

В смисъл, в случай че отчуждавате, ще е в тези зони - в паркове и за детски градини?

- В тези зони плюс каквото разрешат силите за междублокови пространства, с цел да не се вършат и там безобразия. Много е елементарно да обещаеш безусловно всичко, само че в живота ми като експерт съм привикнал, когато давам обещание нещо след това да се погрижа то да бъде осъществено.

И ми се ще да излезем от тази изразителност, където непрекъснато се дава обещание и след това нищо не се случва. И добър образец за това са стратегиите. От 10 години като прелистиш стратегиите, в тях обещанията са едни и същи.

 Васил Терзиев в студиото на
© Цветелина Белутова

Васил Терзиев в студиото на " Дневник " и " Капитал ".

И за " влизане в кварталите " са едни и същи. И вие ще влизате в кварталите...

- Аз ще вляза, в случай че спечелим изборите, само че и ще го върша постоянно, с цел да не ми се постанова да се оправдавам пред всички хора, че сме им говорили несъстоятелни неща по време на акцията.

Така че ще приказваме доста съответно - по какъв начин ще решим проблемите с паркирането, което е един от най-наболелите проблеми в кварталите, монтажни паркинги ли ще строим, преносими паркинги на калкана на постройките ли. Какви решения ще предложим и то съответно остойностени, с цел да може да са сигурни хората.

А самите хора ще бъдат ли питани, кварталните общности, да ги назовем, които би трябвало да са дейни, само че никой не ги чува?

- Това е централна част от този нов модел, за който ние приказваме. И аз по тази причина съм доста благополучен, че с изключение на трите политически партии - " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и " Спаси София " - ние имаме съдружник в лицето на " Екипът на София ". За тях това е доста значима тематика - по какъв начин да интегрираме кварталните организации в процеса, тъй че да се чуе гласът на жителите и да скъсим дистанцията сред общината и тях.

Да е все по-ясно какво се прави, за какво се прави, кои са предпочитаните неща, тъй като ти можеш на ул. " Московска " (където е общината) да си мислиш, че едно е най-важното нещо за регион " Връбница ", само че в действителност да е напълно друго. И ти би трябвало да имаш развой, в който всичко потегля от тези квартални общности и от районния кмет.
Може би най-неблагодарната роля в администрацията е на районния кмет, тъй като си мажоритарно определен, а разполагаш с много малко запас да решиш проблемите на хората, които всеки ден те срещат и те питат какво ще направиш за нас. А на тях са им вързани ръцете.

Ключова тематика за нас е по какъв начин те да разполагат с по-голям запас, без значение от коя политическа партия са издигнати. Да има правила за това по какъв начин да имат по-големи бюджети, по какъв начин да могат да упражняват по-добър надзор на място, изпълнено ли е всичко с нужното качество и това да бъде подчинено на правила, а не на фаворизиране - аз те одобрявам, аз не те одобрявам, ти си мой кмет, ти не си мой кмет.

Какво мислите за концепцията, в случай че се делегират повече права на районните кметове, да се развият локалните общности в районни общински препоръки? И те да управляват разходването на бъдещите по-сериозни запаси за региона.

- Това е една от концепциите, които ние обсъждаме и се надявам да откри реализация.

Част от плануваните средства за финансови разноски и по други пера да бъдат заделени за планове, които са препоръчани от жителите. Тогава и те самите зорко ще наблюдават по какъв начин се извършват и тези средства ще бъдат едни от най-добре вложените.

А присъединяване на жителите, по какъв начин си го представяте, тъй като споменахте, че желаете те да са по-близо във властта, само че по какъв метод? Ще има ли да вземем за пример квота от жители в общинския съвет или напряко ще има издигнати районни кметове, които са мощни в кварталите?

- Целта ми е всички претенденти за районни кметове да са хора от регионите, които познават проблемите, които са потвърдили, че милеят за тях, дейни, по този начин да се каже, деятели на квартала, а не някакви туристи.

Откъм репрезентативност всяка една партия си има гражданска квота. Част от " Екипът на София " ще бъде включен в листите и на други позиции в общината.

Друго, по което ще работим е тематиката за цифровизация, за съкращаване на дистанцията сред общината и жителите, тъй че употребявайки разнообразни средства да знаем кое е значимо за тях, кое е по-приоритетно от други неща. Този разговор е лючов за нас.
Столична община да успеем да я прекроим от една от най-непрозрачните общини в България да стане община за образец.

При номинацията ви за претендент за кмет споменахте, че в кварталите учебното заведение става средище и ще бъде централно място. В смисъл, че ще се употребява учебната база от живеещите в близост ли?

- Точно по този начин, в случай че не променим учебните заведения и не се върнем към този възрожденски блян, където учебното заведение е централното място и е най-уредено от всичко в близост, ние мъчно ще възпитаме деца, привикнали на хубава градска среда, на естетиката, на нюх към красивото. И няма да сме ги научили да го пазят и да вземат участие в неговото основаване, което е основно.

Това, което ние желаеме да реализираме е по какъв начин да ангажираме хората от квартала, децата, които учат в учебното заведение, самата община, тъй че това да бъде най-облагородено място. Ако има бюджет за веднъж и един тротоар, това да бъде за този към учебното заведение. Ако почваме да облагородяваме градинки, тези към учебното заведение или в двора му да бъдат първи. Ако има средства за създаване на нова детска площадка, дано тя бъде в двора на учебното заведение. Спортните уреди, доколкото можем да ги променим и всичко това да трансформира учебното заведение, двора на учебното заведение, в най-приветливото място в квартала.

Идеята е да не стоят заключени множеството учебни заведения след занятия, а да бъдат отворени, както ние като деца си спомняме, че това беше мястото, където без значение дали учиш там или не, там играеш. Мястото, където майките си разхождат децата, децата играят, юношите спортуват. И това нещо и в средище за просвета може да бъде превърнато. Просто ни трябват събирателни места и всички работят дружно, с цел да ги подобрят. Така се основава общественост в взаимната работа и в опазването на крайния резултат.

Вторият приоритет бяха детските градини, само че това отново е заричане, което към този момент 10 години слушаме от сегашния кмет на София. Какво е решението, което вие оферирате?

- Чул съм доста пояснения: " Ами няма (свободни общински) парцели, ами то доста постепенно вървят нещата ". Като няма парцели слагаш за приоритет къде ще отчуждаваш. Ако би трябвало мислиш различни решения. Какво можем да създадем с големи бизнес здания. Няма да се споделят детски градини, само че са детски центрове, какъвто имахме в " Телерик " за нашите чиновници. Работиш с бизнеса, с цел да осъзнаят какъв е казусът и по какъв начин могат да го решат и за какво е добре за техните чиновници. Мислиш къде може да се разширят, мислиш различни решения.

Друго решение, което с господин Илиев говорихме е дали в действителност може да се запишат повече деца в групите, тъй като се оказва, гледайки данните, че 70-80% е натовареността като посещаемост всеки ден. Т. е. във всеки един миг 25% от децата отсъстват. Можем ли да моделираме това най-малко като краткотрайно решение и да помислим по какъв начин да се компенсират понякога тези пикове, които ги има.

Тоест има доста решения - въпросът е да имаш воля и всеки ден да си задаваш въпроса " Какво направихме ".

Ако ни е значимо, ще намерим метод. Как може на всички места другаде по света в уредените градове това да не е проблем. Не го одобрявам. За мен е липса на нужен приоритет.

Когато нещо ти е приоритет, не се примиряваш с това, че не може да стане.

Има ли метод софиянци да слязат от колите си и да употребяват градския превоз? Това е идея на Борис Бонев и " Демократична България " в Общинския съвет, само че те са съпротива до момента.

- За да слязат, ти би трябвало да им дадеш по-добра опция. Трябва да създадем градския превоз задоволително добра опция на напредването с кола, а не да отхвърляме автомобилния превоз. Просто градският превоз да стане по-бърз и комфортен. Когато от точка А до точка Б ти лишава с кола 25-30 минути, а с градски превоз ти лишава час-час и петнайсет минути, е обикновено (да предпочетеш колата).

Мога да ви кажа от персонален опит. Когато живеех в " Младост " и офиса ми беше в Младост, аз всеки ден ходех с колело или пешком на работа. Когато от " Симеоново " искаш да ползваш колело и ти се наложи да слезеш по " Симеоновско шосе " или да караш по Околовръстното, всякога не е ясно дали ще стигнеш до крайната дестинация.

А с градския превоз?

- Същото е и с градския превоз. Т. е. това, което първо би трябвало да се направи е обширен подробен модел на София, да се моделира трафикът. И не става дума за това, което има сега - цифровият двойник на градския превоз, а да моделираме целия трафик на коли.

След това по какъв начин може да имаш различен метод на напредване - например да стигнеш с трен до точка, от която елементарно да се придвижиш до метро и след това към този момент да не ти се постанова да влизаш с кола в центъра. Какво би трябвало да създадем, с цел да изградим вътрешната съгласуваност с кръгове. Какви други решения има като въвеждането на нискоемисионната зона, за която не се приказва доста, само че следва.

Ще влезе в действие от 1 декември.

- Да. Има редица решения, които стартират с това да се направи подробен модел на трафика и да се премисли транспортната скица на София, която е на 30 години и са правени единствено повърхностни корекции.

Това може да стане, когато имаш модел и е основан на данни. Част от философията ни е да стартираме да стъпваме на данни, освен да ги събираме, само че те да бъдат вплетени във взимането на решения, с цел да можем не да се борим въз основата на отзиви, а въз основата на данни.

В Центъра за градска подвижност (ЦГМ) има ужасно доста данни. Но градският превоз е доста фрагментиран. Има няколко транспортни оператора, всеки един, от които малко или доста се конкурира с другите, вместо всички да мислят по какъв начин да бъде препоръчана оптимално комфортна услуга, тъй че времето за напредване от точка А до точка Б да се съкрати.

Да се координират операторите.

- Всичките тези звена да дават стойност за крайния клиент и да са конкуренция на колите, а не едно с друго.

Това значи ли да се обединят другите транспортни оператори в София, каквато концепция има Борис Бонев?

- Мисля, че по това има консенсус, с цел да създадем по този начин, че те да имат обща тактика, общ интерес и да гледат на автомобилния трафик като на конкуренция.

Какво мислите за концепцията жп превоза да се ръководи дружно с метрото?

- Въпросът е да се намерения по какъв начин да се сътвори най-хубавата услуга за крайния клиент, а не да се прави на парче. Защото доколкото разбирам, още веднъж има опция една част от плановете, свързани с жп линии в София като център и други за градски железници да не бъдат синхронизирани и още веднъж да имаме този проблем.

90% от нещата са направени с доста вложения и в последна сметка липсват тъкмо тези 10% връзка, съгласуваност, тъй че да стане цялостната услуга комфортна. Защото доста постоянно започваме от инфраструктурата, а не от какво желае крайният клиент, по какъв начин се придвижват хората, по какъв начин да им е по-удобно и след това към този момент да забележим какво и къде липсва като съгласуваност.

Проблемът с колите минава и през непопулярни ограничения. Познатите ни решения са платени зони, считате ли да въвеждате такива примерно в кварталите, по-големи рестрикции за колите ли ще бъде посоката ви или по-скоро първо другите възможности, а след това рестриктивните мерки?

- Принципно аз съм последовател на уравновесен метод и имам вяра в това, че ти би трябвало да си помислил за другите възможности, а не да караш хората да вършат нещо, тъй като по този начин би трябвало. Ако искаш да ги свалиш от колите, би трябвало да им предложиш задоволително добра опция и след това към този момент малко по малко да затягаш.

Със сигурност увеличението на зоните (платените) е нещо, което ще продължи. То е вярно, хората от кварталите го желаят. Въпросът е по какъв начин най-добре да бъде направено, тъй че да бъдат предпазени ползите на живеещите, да е несъмнено, че те имат места да си паркират колите, една кола най-малко (смее се). И след това към този момент по какъв начин да бъде решен казусът с всички, които прииждат в квартала, тъй като това е огромното ни предизвикателство, че доста от кварталите се изпълват с коли, които са приходящи и няма място за тези, които живеят там къде да паркират.

Споменахте, че сте живели доста дълго време в " Младост ". Какво мислите, че може да се направи по този начин, че София да бъде по-подреден град и да спре презастрояването?

- Въпросът не е доста елементарен и той е обвързван с уважението към частната благосъстоятелност и към закона. За страдание, когато устройствените проекти разрешават несъмнено застрояване с избрани параметри, ти си притежател на земята, минал си си по целия път, не е толкоз елементарно да ти кажем " Не, не може, не би трябвало ", тъй като това е завещание от неприятни решения преди този момент.

То е разрешено.

- То е разрешена. И в случай че уважаваш закона не е толкоз елементарно, не трябва да саботираш строителите. И от тази позиция, в случай че има места, където и жителите считат, че не би трябвало да се строи и би трябвало се откри решение, общината би трябвало със строителите да откри някаква опция и да бъде предпазен и техният частен интерес.

Ако вярно се ориентирам, мисля, че в идващия мандат ще се гласоподава и Общия организационен проект, където тези параметри могат да бъдат заложени.

- Ще ми се да ви кажа, че е по този начин, само че доколкото съм си приказвал с проектант Любо Георгиев от " Екипът на София ", по-скоро ще би трябвало повече от един мандат, с цел да бъде придвижен повсеместен нов организационен проект на столицата. Но могат да бъдат заложени доста от основите, по този начин да се каже, фундаменти на този проект.

Накъде би трябвало да се развива София - да се уплътняват централните и южните елементи, както е в този момент, или развиване към северните зони на града. Това настояща тематика ли е?

- Актуална е и съгласно доста от хората верният път за развиване е в посока север, където е много равно, много комфортно за застрояване, където може да се стартира вярно да се застроява.

Какво значи вярно?

- Пояснявам. Един от огромните проблеми при строителството при нас е, че общината не ти построява нужната инфраструктура до твоя обект. Това постанова строителите сами да вземат решение казуса на парче. Едни го вършат по-добре, други не толкоз.

В целия развъртян свят се прави по различен метод, само че с доста по-скъпи строителни позволения. Но пък общината има отговорност да ти направи съвършен път, да имаш вода, канализация, да имаш ток и чак тогава към този момент ти при избрани параметри да почваш да строиш. Ако няма инфраструктура за избран вид обект, той просто не може да се строи, до момента в който инфраструктурата не го разреши. Докато при нас сега всичко е малко на парче. И съгласно мен това би било едно положително начало, в случай че залегне във философията за развиването на София - да се почне да се работи както би трябвало в тази посока. Няма по какъв начин елементарно да решим остарели наслоени проблеми, само че най-малко що се отнася до новите неща, можем да стартираме да ги вършим както би трябвало на чисто.

Да се върнем към общината. Да приемем хипотетично, че бъдете определен за кмет на София, остава въпросът дали ще имат болшинство в общинския съвет обединенията, които застават зад вас. Какво ще извършите, в случай че болшинството взима решения, които са в несъгласие с вашите убеждения?

- По първата част от въпроса ви. Ние ще работим доста, доста интензивно на терен, с цел да убедим хората в това какво имаме да предложим като концепция, като екип, като мотивация, като правила и да спечелим техния глас. Аз имам вяра, че е допустимо. Поставили сме си го за цел и в действителност се надявам да имаме инструментите да можем оптимално доста от нашите политики да ги прекараме. И хубавата вест е, че тези политики ще са малко или доста обществени, транспарантни още преди ръководството, с цел да няма изненади.

Ако нямаме болшинство, тогава е малко по-трудно. Но в последна сметка на мен вярата ми е, че въпреки всичко без значение кой от коя партия е определен, към този момент влезнал в общинския съвет, би трябвало да мисли за положителното на софиянци и че там има 70-80% припокриване и че няма положителни решения да бъдат неодобрени единствено тъй като идват от политически конкурент.

Ние можем да сме политически съперници, дебатът е хубаво нещо, би трябвало да се надграждат концепциите, само че в последна сметка всеки един от нас, бидейки част от изпълнителната власт или от законодателната власт на София, би трябвало да си спомня за тези 1 600 000 индивида, че ние сме виновни към тях. И нашето его, нелепостите, прочее постоянно би трябвало да останат на назад във времето, което значи разговор, търсене на верните решения и в случай че се вършат избрани безобразия, те да бъдат осветени и да бъде показано и разказано на обществото за какво това не е в техен интерес.

И да се върнем още веднъж към това кое е положително за тях и да намерим пътя. Много е значимо за всички да си го припомнят - какво би трябвало да вършим като общество, с цел да търсим кое ни сплотява, а не кое ни разединява. Мен като жител доста ме боли тази тематика, тъй като всеки един от нас намира проблеми, недостатъци и дефекти на другите, нещо, за което да бъде неудовлетворен, а не неща, които са по-далече в бъдещето и които ни оказват помощ да вървим дружно към реализирането им.

Според вас какво може да направи един кмет, тъй като в последните няколко години сме привикнали да чуваме, че нищо не може да се промени и че общината е с вързани ръце дали поради частни ползи, дали поради замяна на отговорности с страната. Каква е силата на кмета за вас?

- Силата на кмета е такава каквато кметът или кметицата решат да бъде. Т. е. силата на убеждението даже да нямаш силата на силата си седи. Така че когато ти искаш нещо да бъде осъществено и то не е напълно в твои ръце, почукваш на всички порти, които могат да се отворят, работиш с страната, работиш с други институции и гледаш да се свърши работата. Какво ти ще решиш да направиш от ролята си е въпрос на твоите дълготрайни цели.

- Кое е първото нещо, което най-вече желаете да измененията в София сега?

- Общината да бъде транспарантна и хората, които работят в общината да са стимулирани да работят с жителите, да са почтени, щастливи от това, което могат да създадат за жителите на София. И тази динамичност, където общината я чустваме като някакво външно нездравословно тяло, а не като сътрудник на бизнеса и на жителите, да се промени. Защото, с цел да има сполучлив град, ти би трябвало да имаш взаимна работа сред общината, жителите, и бизнеса, с цел да може всичко това да работи в синхрон. Един прекрасен град би трябвало да бъде прелестен и за живеене, и за правене на бизнес, и общината би трябвало да направлява целия този развой.
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР