Лесно е да спечелиш Пловдив, ако си Здравко Димитров!
Кандидатът на ГЕРБ единствен от кандидатите за кметския пост не е част от статуквото и не може да бъде подозиран в задкулисие или общински злоупотреби.
Кой открадна парите за градския превоз на Пловдив? Кой разпъна политически чадър над общинската корупция? Кой лобира червени предприемачи да печелят от Стария град? Кой поддържаше съмнителни покупко-продажби? А кой изтегли заем за милиони? Кой загърби бизнеса? Кой назначи некадърници в администрацията? Не, кой извърши политическо номадство? Вие на кого сте прикрит претендент? А вие за кого играете скрито? Не бяхте ли вие пръв другар на...
Лъжете! Не, вие лъжете!
И можем да продължим още доста в този дух. Защото точно в този дух мина вторият огромен избирателен спор за Пловдив. Участие в него взеха Здравко Димитров от ГЕРБ, Славчо Атанасов от НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация, Николай Радев от Българска социалистическа партия и Дани Каназирева от „ Съюз за Пловдив “.
Четиримата кандидати с най-големи шансове за вота на 27 октомври имаха близо час в ефира на Нова телевизия, с цел да опишат на гласоподавателите проектите и концепциите си за развиване на Пловдив.
Но проекти и хрумвания в дебата не се чуха. Бяха заглушени от взаимни обвинявания сред кандидатите. И от общото усещане, че
всеки има защо да упреква другия.
Защото всеки от тях по един или различен метод е взел участие в общинските политически игри през годините. И знае нещо. За някого. С едно изключение - Здравко Димитров.
Той единствен не се включи в гневните словесни престрелки. Вземаше думата единствено по тематиките, свързани с проблемите на града и тяхното бъдещо решение.
Не откри нито защо да атакува, нито пък за какво да се оправдава. Към него нямаше въпроси, свързани с общинското задкулисие. Нито с общинските злоупотреби. Нито с общинските политически ажиотажи.
Защото единствено той от всички не е взел участие в ръководството на Пловдив. Това се оказа и неговото огромно предимство в този ефирен спор. И то му даде опция
да гледа кавгата на другите трима от високо.
В дословен и в метафоричен смисъл.
Да, Зико има своята политическа биография. Някои епизоди от нея може да не харесват на този или оня гласоподавател. Но всички до един са обществени и почтени.
4 години кмет на регион „ Западен “ по времето на Славчо Атанасов. Мажоритарно определен през 2007 година. Но във време, в което районните кметове не можеха и гък да кажат без глоба от общината. Въпреки лимитираните пълномощия мандатът му завърши сполучливо - по самопризнание и на жителите, и на общинарите. Впрочем и на Славчо Атанасов.
Последваха 8 години като губернатор на Пловдив-област. Да, регионалният шеф е делегат на страната в районите. Няма обаче право да се опълчва на решенията на самостоятелната по конституция локална власт. Може единствено да следи за законността на тези решения.
Известно време беше и депутат. Именно в този интервал се случи и единственото събитие, поради което през днешния ден съперниците го атакуват - соловото му кандидатиране за кмет на Пловдив през 2015 година с поддръжката на Реформаторския блок. Тогава ГЕРБ публично издигна за втори мандат Иван Тотев. А Зико беше изключен от парламентарната група на ръководещите. Но не и от партията.
Винаги е бил единствено и само член на ГЕРБ
Само че е противоречиво дали това събитие е леке в биографията му. Или тъкмо противоположното - огромен плюс.
„ Кандидатирах се тогава точно тъй като не бях склонен с някои неща в ръководството на Пловдив “, изясни той в границите на тв дебата след опит да бъде нападнат по тази линия от Славчо Атанасов.
Само че нали и съперниците му не харесват ръководството на Иван Тотев? При това състояние би трябвало не да сочат с пръст Димитров за това „ провинение “, а просто да го поздравят за проявената още преди 4 години политическа предвидливост и храброст да се изправи против претендента на личната си партия.
Такива опълчения има и при останалите претенденти за кмет. С тази разлика, че
при тях лоялността свършва някъде във времето.
Или се пренасочва към други партии. Или се прегрупира по ползи. В резултат през днешния ден не могат да се схванат Славчо Атанасов на кого тъкмо е скритият претендент - на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия или на себе си. И на какъв брой партии и обединения е бил претендент - Вътрешна македонска революционна организация, Вътрешна македонска революционна организация и ГЕРБ, Лидер, НФСБ и отново Вътрешна македонска революционна организация... Дани Каназирева близка ли е с Иван Тотев и ще го съобщи ли в последния миг. Защо е напуснала ГЕРБ? Николай Радев и алените през задната врата ли са влезнали в ръководството на Пловдив преди време, или са го избавили от сигурен неуспех. А до момента в който са били в съпротива, удряли ли са по рамо на места на властта против апетитни покупко-продажби?
Всеки един от претендентите има своята истина за тези въпроси. Своите причини. И своите контрааргументи. Но до момента в който наддават за тях, губят пловдивчани.
Прав е Славчо Атанасов.
Няма по какъв начин по едно и също време той да е тайният претендент и на Бойко Борисов, и на Корнелия Нинова и явният на Валери Симеонов. Атанасов приказва, че е претендентът на пловдивчани, а не на партиите. Мажоритарният. Като добър парламентарист той услужливо за себе си икономисва, че в България няма мажоритарни избори. Натъртва, че е станал кмет с поддръжката на 59 000 души и огромния си актив - ръководството с лице към хората. И отново икономисва услужливо в своя изгода обстоятелството, че през 2008-а не се обърна с лице към тези, които го бяха подкрепили, и не ги попита намерено дали да направи ляв завой и да пусне Българска социалистическа партия във властта през задния вход.
Проблемът обаче не е в това. Големият проблем е, че въобще диалогът за ориста на втория по величина град у нас е докаран до въпроса кой за кого играе в задкулисието.
Такива въпроси към Здравко Димитров няма.
Поради това да си Зико в акцията за Пловдив на тези избори, би трябвало да е доста елементарно. И също толкоз елементарно наподобява да спечелиш Пловдив, в случай че си Здравко Димитров.
Кой открадна парите за градския превоз на Пловдив? Кой разпъна политически чадър над общинската корупция? Кой лобира червени предприемачи да печелят от Стария град? Кой поддържаше съмнителни покупко-продажби? А кой изтегли заем за милиони? Кой загърби бизнеса? Кой назначи некадърници в администрацията? Не, кой извърши политическо номадство? Вие на кого сте прикрит претендент? А вие за кого играете скрито? Не бяхте ли вие пръв другар на...
Лъжете! Не, вие лъжете!
И можем да продължим още доста в този дух. Защото точно в този дух мина вторият огромен избирателен спор за Пловдив. Участие в него взеха Здравко Димитров от ГЕРБ, Славчо Атанасов от НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация, Николай Радев от Българска социалистическа партия и Дани Каназирева от „ Съюз за Пловдив “.
Четиримата кандидати с най-големи шансове за вота на 27 октомври имаха близо час в ефира на Нова телевизия, с цел да опишат на гласоподавателите проектите и концепциите си за развиване на Пловдив.
Но проекти и хрумвания в дебата не се чуха. Бяха заглушени от взаимни обвинявания сред кандидатите. И от общото усещане, че
всеки има защо да упреква другия.
Защото всеки от тях по един или различен метод е взел участие в общинските политически игри през годините. И знае нещо. За някого. С едно изключение - Здравко Димитров.
Той единствен не се включи в гневните словесни престрелки. Вземаше думата единствено по тематиките, свързани с проблемите на града и тяхното бъдещо решение.
Не откри нито защо да атакува, нито пък за какво да се оправдава. Към него нямаше въпроси, свързани с общинското задкулисие. Нито с общинските злоупотреби. Нито с общинските политически ажиотажи.
Защото единствено той от всички не е взел участие в ръководството на Пловдив. Това се оказа и неговото огромно предимство в този ефирен спор. И то му даде опция
да гледа кавгата на другите трима от високо.
В дословен и в метафоричен смисъл.
Да, Зико има своята политическа биография. Някои епизоди от нея може да не харесват на този или оня гласоподавател. Но всички до един са обществени и почтени.
4 години кмет на регион „ Западен “ по времето на Славчо Атанасов. Мажоритарно определен през 2007 година. Но във време, в което районните кметове не можеха и гък да кажат без глоба от общината. Въпреки лимитираните пълномощия мандатът му завърши сполучливо - по самопризнание и на жителите, и на общинарите. Впрочем и на Славчо Атанасов.
Последваха 8 години като губернатор на Пловдив-област. Да, регионалният шеф е делегат на страната в районите. Няма обаче право да се опълчва на решенията на самостоятелната по конституция локална власт. Може единствено да следи за законността на тези решения.
Известно време беше и депутат. Именно в този интервал се случи и единственото събитие, поради което през днешния ден съперниците го атакуват - соловото му кандидатиране за кмет на Пловдив през 2015 година с поддръжката на Реформаторския блок. Тогава ГЕРБ публично издигна за втори мандат Иван Тотев. А Зико беше изключен от парламентарната група на ръководещите. Но не и от партията.
Винаги е бил единствено и само член на ГЕРБ
Само че е противоречиво дали това събитие е леке в биографията му. Или тъкмо противоположното - огромен плюс.
„ Кандидатирах се тогава точно тъй като не бях склонен с някои неща в ръководството на Пловдив “, изясни той в границите на тв дебата след опит да бъде нападнат по тази линия от Славчо Атанасов.
Само че нали и съперниците му не харесват ръководството на Иван Тотев? При това състояние би трябвало не да сочат с пръст Димитров за това „ провинение “, а просто да го поздравят за проявената още преди 4 години политическа предвидливост и храброст да се изправи против претендента на личната си партия.
Такива опълчения има и при останалите претенденти за кмет. С тази разлика, че
при тях лоялността свършва някъде във времето.
Или се пренасочва към други партии. Или се прегрупира по ползи. В резултат през днешния ден не могат да се схванат Славчо Атанасов на кого тъкмо е скритият претендент - на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия или на себе си. И на какъв брой партии и обединения е бил претендент - Вътрешна македонска революционна организация, Вътрешна македонска революционна организация и ГЕРБ, Лидер, НФСБ и отново Вътрешна македонска революционна организация... Дани Каназирева близка ли е с Иван Тотев и ще го съобщи ли в последния миг. Защо е напуснала ГЕРБ? Николай Радев и алените през задната врата ли са влезнали в ръководството на Пловдив преди време, или са го избавили от сигурен неуспех. А до момента в който са били в съпротива, удряли ли са по рамо на места на властта против апетитни покупко-продажби?
Всеки един от претендентите има своята истина за тези въпроси. Своите причини. И своите контрааргументи. Но до момента в който наддават за тях, губят пловдивчани.
Прав е Славчо Атанасов.
Няма по какъв начин по едно и също време той да е тайният претендент и на Бойко Борисов, и на Корнелия Нинова и явният на Валери Симеонов. Атанасов приказва, че е претендентът на пловдивчани, а не на партиите. Мажоритарният. Като добър парламентарист той услужливо за себе си икономисва, че в България няма мажоритарни избори. Натъртва, че е станал кмет с поддръжката на 59 000 души и огромния си актив - ръководството с лице към хората. И отново икономисва услужливо в своя изгода обстоятелството, че през 2008-а не се обърна с лице към тези, които го бяха подкрепили, и не ги попита намерено дали да направи ляв завой и да пусне Българска социалистическа партия във властта през задния вход.
Проблемът обаче не е в това. Големият проблем е, че въобще диалогът за ориста на втория по величина град у нас е докаран до въпроса кой за кого играе в задкулисието.
Такива въпроси към Здравко Димитров няма.
Поради това да си Зико в акцията за Пловдив на тези избори, би трябвало да е доста елементарно. И също толкоз елементарно наподобява да спечелиш Пловдив, в случай че си Здравко Димитров.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ