Жената с пълно 6 по български избра инженерна физика
Кандидат-студентката с цялостна шестица и най-впечатляващо есе на изпита по български език в Пловдивския университет наесен ще е първокурсничка по инженерна физика. Радка Ангелова от Царацово е на 42 година и към този момент има две дипломи от вуза под тепетата - след гимназията в родното си село е учила първо български език и история, а по-късно и магистратура по предучилищна и начална учебна педагогика.
Вече над 8 година Радка работи във компания за електроника в Царацово. Работата ѝ е да слага детайли върху електронни платки, които след това стават „ умни ” устройства и отпътуват за лечебни заведения, метро и даже за френските национални железници. Продукцията е напълно за експорт, а на Радка от много време <210> се желае не просто механично да прави монтаж, а да знае по какъв начин работят системите. Затова прави завой от филантропичните към инженерните науки.
Попаднала в тази сфера инцидентно - тъй като предприятието е покрай дома ѝ.
Работодателите се оказали доста толерантни към майката на близнаци, които все боледували. Така сред двете страни освен се построило доверие, а и предпочитание у Радка да се развива в региона, в която работи сега.
Преди време имала и друга опция - от СУ „ Пейо Яворов ” в Пловдив, където учат синовете ѝ Кръстин и Ангел, ѝ предложили да кандидатства за учителско място. Момчетата, които наесен ще са шестокласници, обаче не били очаровани майка им да е преподавателка в тяхното школо. Обсъждаме дружно и търсим решения, които да устройват всички, споделя възпитателския си метод Радка. Затова се отказала да влезе в класната стая.
Сега ще учи задочно, с цел да съчетава работата на смени в цеха със следването и времето за фамилията и двамата младежи в сложна възраст. Момчетата, които носят имената на двамата си дядовци, този път поддържат майка си. Правя го за себе си, споделя тя.
След толкоз разнообразни области, в които се е пробвала, Радка има чувството, че не би се справила единствено с медицина и право. Вместо определението необятно скроен човек съгласно нея повече ѝ приляга ученолюбив.
Разказва, че към нея постоянно звучи музика. Напоследък, до момента в който прави нещо, слуша на съветски истории за траките. Ето какво написа Радка Ангелова в есето си на постоянния изпит по български език в ПУ „ Паисий Хилендарски ”:
В началото беше словото
„ В началото беше словото ” - огромна част от хората свързват тези думи със свещената книга Библията. Според това свещено писание посредством слово точно Бог сътворил забележимия и невидимия свят. Чрез словото си направил да се появят и светлината, и земята, и небето, и растенията, и животните, и индивидът. Според Библията Бог произнася словото си и то придобива веществен израз. Също по този начин съгласно Библията Бог основал индивида по собствен облик и подобие… От тъмната и невидима материя се появила забележимата материя. Доколко сме сходни на Бог, можем единствено да гадаем, само че има образци от живота ни, които демонстрират, че словото е нещо в действителност чудодейно. Не мисля, че за всеки от нас силата на словото е неоспорим факт…
Още нашите предшественици посредством разнообразни изрази са се пробвали да синтезират безспорни обстоятелства, отнасящи се до силата на словото. Например: „ Блага дума стоманени врата отваря ”, „ Казана дума - хвърлен камък ”, „ Дума дупка отваря ”, „ Голям залък лапни, неприятна дума не казвай ” и други
Колко са мощни думите? Наистина ли могат да основат нова действителност? Ако е по този начин, за какво ги подценяват като мощ огромна част от хората в моята страна? Връзката сред думите и мисълта е нещо, неподлежащо на подозрение. Колкото повече думи знаем и можем да използваме, толкоз по-нюансирана става мисълта ни, толкоз по-логични и прецизни би трябвало да са връзките ни с хората към нас. Не бихме могли да създадем каквито и да било неща, в случай че авансово не сме ги позволили в съзнанието си, т. е. в случай че въображаемо не сме употребявали обособени думи, с цел да детайлизираме облиците и визиите в нашия мозък. Според учените би трябвало да сме доста деликатни какви облици позволяваме в съзнанието си. Както мием ръцете и тялото си, по този начин би трябвало да се стараем да поддържаме и хигиена на своите мисли. По този метод най-малкото, което бихме спечелили, е разкошът да сме допустимо най-спокойни и положително настроени, т. е. неизбежно и по-здрави.
Силата на думите… Някои я отхвърлят, считат, че няма никакво значение дали ще се извърнат към отсрещния човек с „ извинете ” или с „ ма ”, „ бе ”. Странно! Автоматично за мен тези два метода извикват две противоположни действителности, надлежно две безусловно разнообразни начала се детерминират от нищото… И това е най-обикновен, постоянно протичащ се образец към нас, днешните българи.
Думите са порции сила, предопределена за някого, за нещо - по този начин си мисля аз. Не мога да не се сетя за опита на оня японски академик, който по три разнообразни метода подхожда към ориза в в три буркана - обръщайки се към единия ориз, споделя единствено обидни думи, пред ориза в другия буркан мълчи, а на ориза в третия споделя „ Благодаря! ”. Резултатът: след време оризът в първия буркан зеленясва; този, който е във втория, също не наподобява доста добре (явно и мълчанието, т. е. неналичието на думи, не е най-хубавото допустимо решение при взаимоотношенията ни с другите); а за този ориз, който е в третия буркан, на който се споделя пи благ метод „ Благодаря! ”, е бял и добре изглеждащ…
Използвах този образец, в който взаимоотношенията са сред човек и нещо - ориз, най-обикновен ориз, нямащ разсъдък и усеща. А какво се случва, в случай че вместо ориз имаме човешко създание? Даваме ли си сметка за това?
Мисля, че не. Мисля, че в случай че си давахме сметка за дара, който притежаваме, за това, че сме сходни на Бога в доста връзки, бихме били по-отговорни, по-мили, по-добри, а светът към нас би бил по-красив, по-прекрасен. Много ли им би трябвало на човешките същества, с цел да бъдат щастливи? Не, би трябвало им просто една добра дума, едно прелестно, цялостно с разсъдък, отговорност и доброжелателност слово.
Вече над 8 година Радка работи във компания за електроника в Царацово. Работата ѝ е да слага детайли върху електронни платки, които след това стават „ умни ” устройства и отпътуват за лечебни заведения, метро и даже за френските национални железници. Продукцията е напълно за експорт, а на Радка от много време <210> се желае не просто механично да прави монтаж, а да знае по какъв начин работят системите. Затова прави завой от филантропичните към инженерните науки.
Попаднала в тази сфера инцидентно - тъй като предприятието е покрай дома ѝ.
Работодателите се оказали доста толерантни към майката на близнаци, които все боледували. Така сред двете страни освен се построило доверие, а и предпочитание у Радка да се развива в региона, в която работи сега.
Преди време имала и друга опция - от СУ „ Пейо Яворов ” в Пловдив, където учат синовете ѝ Кръстин и Ангел, ѝ предложили да кандидатства за учителско място. Момчетата, които наесен ще са шестокласници, обаче не били очаровани майка им да е преподавателка в тяхното школо. Обсъждаме дружно и търсим решения, които да устройват всички, споделя възпитателския си метод Радка. Затова се отказала да влезе в класната стая.
Сега ще учи задочно, с цел да съчетава работата на смени в цеха със следването и времето за фамилията и двамата младежи в сложна възраст. Момчетата, които носят имената на двамата си дядовци, този път поддържат майка си. Правя го за себе си, споделя тя.
След толкоз разнообразни области, в които се е пробвала, Радка има чувството, че не би се справила единствено с медицина и право. Вместо определението необятно скроен човек съгласно нея повече ѝ приляга ученолюбив.
Разказва, че към нея постоянно звучи музика. Напоследък, до момента в който прави нещо, слуша на съветски истории за траките. Ето какво написа Радка Ангелова в есето си на постоянния изпит по български език в ПУ „ Паисий Хилендарски ”:
В началото беше словото
„ В началото беше словото ” - огромна част от хората свързват тези думи със свещената книга Библията. Според това свещено писание посредством слово точно Бог сътворил забележимия и невидимия свят. Чрез словото си направил да се появят и светлината, и земята, и небето, и растенията, и животните, и индивидът. Според Библията Бог произнася словото си и то придобива веществен израз. Също по този начин съгласно Библията Бог основал индивида по собствен облик и подобие… От тъмната и невидима материя се появила забележимата материя. Доколко сме сходни на Бог, можем единствено да гадаем, само че има образци от живота ни, които демонстрират, че словото е нещо в действителност чудодейно. Не мисля, че за всеки от нас силата на словото е неоспорим факт…
Още нашите предшественици посредством разнообразни изрази са се пробвали да синтезират безспорни обстоятелства, отнасящи се до силата на словото. Например: „ Блага дума стоманени врата отваря ”, „ Казана дума - хвърлен камък ”, „ Дума дупка отваря ”, „ Голям залък лапни, неприятна дума не казвай ” и други
Колко са мощни думите? Наистина ли могат да основат нова действителност? Ако е по този начин, за какво ги подценяват като мощ огромна част от хората в моята страна? Връзката сред думите и мисълта е нещо, неподлежащо на подозрение. Колкото повече думи знаем и можем да използваме, толкоз по-нюансирана става мисълта ни, толкоз по-логични и прецизни би трябвало да са връзките ни с хората към нас. Не бихме могли да създадем каквито и да било неща, в случай че авансово не сме ги позволили в съзнанието си, т. е. в случай че въображаемо не сме употребявали обособени думи, с цел да детайлизираме облиците и визиите в нашия мозък. Според учените би трябвало да сме доста деликатни какви облици позволяваме в съзнанието си. Както мием ръцете и тялото си, по този начин би трябвало да се стараем да поддържаме и хигиена на своите мисли. По този метод най-малкото, което бихме спечелили, е разкошът да сме допустимо най-спокойни и положително настроени, т. е. неизбежно и по-здрави.
Силата на думите… Някои я отхвърлят, считат, че няма никакво значение дали ще се извърнат към отсрещния човек с „ извинете ” или с „ ма ”, „ бе ”. Странно! Автоматично за мен тези два метода извикват две противоположни действителности, надлежно две безусловно разнообразни начала се детерминират от нищото… И това е най-обикновен, постоянно протичащ се образец към нас, днешните българи.
Думите са порции сила, предопределена за някого, за нещо - по този начин си мисля аз. Не мога да не се сетя за опита на оня японски академик, който по три разнообразни метода подхожда към ориза в в три буркана - обръщайки се към единия ориз, споделя единствено обидни думи, пред ориза в другия буркан мълчи, а на ориза в третия споделя „ Благодаря! ”. Резултатът: след време оризът в първия буркан зеленясва; този, който е във втория, също не наподобява доста добре (явно и мълчанието, т. е. неналичието на думи, не е най-хубавото допустимо решение при взаимоотношенията ни с другите); а за този ориз, който е в третия буркан, на който се споделя пи благ метод „ Благодаря! ”, е бял и добре изглеждащ…
Използвах този образец, в който взаимоотношенията са сред човек и нещо - ориз, най-обикновен ориз, нямащ разсъдък и усеща. А какво се случва, в случай че вместо ориз имаме човешко създание? Даваме ли си сметка за това?
Мисля, че не. Мисля, че в случай че си давахме сметка за дара, който притежаваме, за това, че сме сходни на Бога в доста връзки, бихме били по-отговорни, по-мили, по-добри, а светът към нас би бил по-красив, по-прекрасен. Много ли им би трябвало на човешките същества, с цел да бъдат щастливи? Не, би трябвало им просто една добра дума, едно прелестно, цялостно с разсъдък, отговорност и доброжелателност слово.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ