Скатов прелетя край мен, беше някакъв кошмар, очевидец разказа какво се е случило под К2
Канадският фотограф и рeжисьор Елиа Сайкали е бил един от последните хора, които са видели Атанас Скатов в подножието на връх К2. Това разкри самият той в, където споделя по какъв начин Скатов е прелетял около него при, довело до гибелта му на 5 февруари.
Българинът бе една от жертвите по време на експедицията, чиято цел бе първо зимно нанагорнище на 8611-метровия гибелен връх в плнаината Каракорум.
Публикуваме цялостния роман на Сайкали без редакторска интервенция:
Това, което чувахме по радиото в нощта на 4 февруари бе притеснително. " Този ще се самоубие ", сподели един планинар за различен, който бе решен да опита да изкачи върха.
Имаше над 25 индивида в лагер 3 в нощта на 4 февруари. Алпинистите бяха принудени да се тъпчат като сардини и ние трябваше да сме с тях, а в личната палатка, която носехме. По подигравка на ориста имахме сериозен проблем с кислорода. Този, който поръчахме не бе там, където трябваше. Поръчахме 6 бутилки и всички трябваше да са там, а не бяха. Пристигнахме прекомерно късно под К2 и бяхме на проект за бърза адаптация, при който разчитаме 100% на спомагателен О2 и знаехме, че сме мъртви без него. В резултат се отказахме от изкачването и продукцията, поради тази логистична неточност. Грешка, която може би ни избави живота.
Слязохме към японския лагер 3 и разгърнахме палатката при бруталната температура от минус 35 градуса. Газовите ни котлони едвам работеха, с цел да разтопим лед. Единственото ни избавление бе топлината, която създават три тела, покрити единствено от детайлите на найлонова материя. Но беше като " Дисниленд " в съпоставяне това, което се случваше по-нагоре ".
" Не си усещам пръстите на краката тук. Не съм си сменял облеклата и измръзвам. " " Защо по дяволите няма повече палатки . " Това са част от репликите, които се чуват по радиото.
Вижте тази обява в Instagram.
Ние бяхме разочаровани поради кислорода, само че имахме задоволително опит, с цел да приемем, че нищо не може се направи. Нашата експедиция завърши. Сега ставаше въпрос за оцеляването ни. Ние се бяхме позиционирали за 2,5 седмици, с цел да опитаме да последваме нашите съотборници/герои Али Садпара , неговият наследник Саджид и Джон Снори в техния опит да изкачат К2. Беше упорит проект, като се има поради, че те бяха в планината от 5 декември, добре аклиматизирани. Но и ние бяхме там с нашите 15 години опит, подготвени да снимаме до най-високата допустима точка и подготвени да обърнем назад във всеки един миг.
Около 11 вечерта изключихме радиото, с цел да пестим от батерията. Знаехме, че няма да знаем какво е станало с нашите другари до идващия ден. Знаехме, че те са си самодостатъчни и са най-силният и най-опитният екип. На другата заран започнахме да слизаме към 10 часа сутринта. Вече бях ударен тъкмо по главата от камък, който можеше да ме убие и остави дупка в каската ми. Заради това бях извънредно внимателен надолу.
Много е мъчно да знаеш кое въже да избереш, когато слизаш от К2, защото има прекомерно доста остарели. Трябва да си деликатен, а и наясно с обстоятелството, че вземеш ли неверното решение, въжето няма да издържитежестта ти и ще завършиш мъртъв. Внимавах и пресмятах по три пъти при слизането. Когато се съмнявах, се захващах за няколко и разчитах на това, което имах вяра, че е новото. Трябва да благодаря на моя другар и сътрудник в катеренето Пасанг Каджи Шерпа , който ми помагаше да прегледам всяко едно въже. Малко под Черната пирамида, тяло прелетя над мен от нищото. Нямаше предизвестие. Нямаше крясъци. Нямаше тон. Само ужасяващата панорама на един човек, с червен екип, който прелетя главата ми. Изкрещях от смут. " По дяволите. О, не. По дяволите! "
Това бе Атанас Скатов. Прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи, който бе над мен. Гледах 5-10 секунди, до момента в който той се търкаляше и преобръщаше по твърдите ледени наклони на К2. Първата ми мисъл бе, че приятелката му Шени е в базовия лагер. Тя съпровождаше Атанас в приключението му към втория по височина връх на света и щеше да е разрушена от новината. Както и доста други. Това, което се случи с Атанас е най-големият призрачен сън за всеки планинар. В някакъв миг тялото на Атанас излетя от костюма му. Той продължи да пада към подножието, а екипът му остана на ската, в снега, някъде сред японски лагер 3 и лагер 1.
Лакпа Денди, сътрудникът и шерп на Атанас, бе в спокоен (контролиран) смут. Ние бяхме първите, които го видяха след случая. Лакпа ни сподели видео, което е направил моменти преди рухването. Атанас изглеждаше постоянен на него. Той се бе вързал към предпазното въже и използваше своето ATC устройство, с цел да слиза по закрепените линии. Нямаше нищо неизмеримо във видеото.
Вижте тази обява в Instagram.
Бил съм на експедиции с Лакпа и той е един от най-милите и способени катерачи там. Знаех, че страда от загубата на своя другар и клиент. Чувствах се извънредно за него, нищо не можеше да е по-лошо. " В един миг Атанас беше там, в идващия го нямаше ", сподели Лакпа.
Не е допустимо да се изясни тъкмо какво е станало, тъй като няма очевидци на серията от дейности на Атанас преди рухването. Спекулира се, че има неточност при прекачване на въжетата. Моментът, в който се откачаш от него и оставяш цялата си тежест, разчиташ на обстоятелството, че не си направил неточност. Защото, в случай че си, си мъртъв. Паднеш ли, няма да спреш до дъното на планината. Аз непрекъснато ревизирах по три пъти да не направя неточност. Атанас може да е направил такава, само че никой в никакъв случай няма да знае това, тъй като никой не видя тъкмо какво се е случило.
Не познавах Атанас. Срещали сме се няколко пъти в базовия лагер и в лагер 2. Последният път, когато го видях, ми махна през процепа на палатката и ме поздрави. Поинтересувах се от атанас поради случая с различен българин - Иван Томов , който си под Лхотце през 2019 година Пътувах два пъти до България, с цел да се видя с родителите му, да им опиша историята на Иван и да им оказа помощ да почетат живота на сина си. По подигравка на ориста, Али Садпара бе основният очевидец за последните мигове от живота на Иван, тъй като са били в една палатка преди гибелта му. Интервюирах Али тъкмо преди да изчезне под К2. За страдание още един българин почина.
По мое непретенциозно мнение, от това, което видях и разбрах от Лакпа, случаят с Атанас е в действителност случай. Може би в действителност е направил неточност, до момента в който е сменял въжето, което за жалост коства живота му. " Шени (приятелката на Атанас) ме пита за въжето. Казах, че не е скъсано. Слязох по същото въже ", споделил Лакпа Денди.
Почивай в мир, Атанас.
Още:
Българинът бе една от жертвите по време на експедицията, чиято цел бе първо зимно нанагорнище на 8611-метровия гибелен връх в плнаината Каракорум.
Публикуваме цялостния роман на Сайкали без редакторска интервенция:
Това, което чувахме по радиото в нощта на 4 февруари бе притеснително. " Този ще се самоубие ", сподели един планинар за различен, който бе решен да опита да изкачи върха.
Имаше над 25 индивида в лагер 3 в нощта на 4 февруари. Алпинистите бяха принудени да се тъпчат като сардини и ние трябваше да сме с тях, а в личната палатка, която носехме. По подигравка на ориста имахме сериозен проблем с кислорода. Този, който поръчахме не бе там, където трябваше. Поръчахме 6 бутилки и всички трябваше да са там, а не бяха. Пристигнахме прекомерно късно под К2 и бяхме на проект за бърза адаптация, при който разчитаме 100% на спомагателен О2 и знаехме, че сме мъртви без него. В резултат се отказахме от изкачването и продукцията, поради тази логистична неточност. Грешка, която може би ни избави живота.
Слязохме към японския лагер 3 и разгърнахме палатката при бруталната температура от минус 35 градуса. Газовите ни котлони едвам работеха, с цел да разтопим лед. Единственото ни избавление бе топлината, която създават три тела, покрити единствено от детайлите на найлонова материя. Но беше като " Дисниленд " в съпоставяне това, което се случваше по-нагоре ".
" Не си усещам пръстите на краката тук. Не съм си сменял облеклата и измръзвам. " " Защо по дяволите няма повече палатки . " Това са част от репликите, които се чуват по радиото.
Вижте тази обява в Instagram.
Ние бяхме разочаровани поради кислорода, само че имахме задоволително опит, с цел да приемем, че нищо не може се направи. Нашата експедиция завърши. Сега ставаше въпрос за оцеляването ни. Ние се бяхме позиционирали за 2,5 седмици, с цел да опитаме да последваме нашите съотборници/герои Али Садпара , неговият наследник Саджид и Джон Снори в техния опит да изкачат К2. Беше упорит проект, като се има поради, че те бяха в планината от 5 декември, добре аклиматизирани. Но и ние бяхме там с нашите 15 години опит, подготвени да снимаме до най-високата допустима точка и подготвени да обърнем назад във всеки един миг.
Около 11 вечерта изключихме радиото, с цел да пестим от батерията. Знаехме, че няма да знаем какво е станало с нашите другари до идващия ден. Знаехме, че те са си самодостатъчни и са най-силният и най-опитният екип. На другата заран започнахме да слизаме към 10 часа сутринта. Вече бях ударен тъкмо по главата от камък, който можеше да ме убие и остави дупка в каската ми. Заради това бях извънредно внимателен надолу.
Много е мъчно да знаеш кое въже да избереш, когато слизаш от К2, защото има прекомерно доста остарели. Трябва да си деликатен, а и наясно с обстоятелството, че вземеш ли неверното решение, въжето няма да издържитежестта ти и ще завършиш мъртъв. Внимавах и пресмятах по три пъти при слизането. Когато се съмнявах, се захващах за няколко и разчитах на това, което имах вяра, че е новото. Трябва да благодаря на моя другар и сътрудник в катеренето Пасанг Каджи Шерпа , който ми помагаше да прегледам всяко едно въже. Малко под Черната пирамида, тяло прелетя над мен от нищото. Нямаше предизвестие. Нямаше крясъци. Нямаше тон. Само ужасяващата панорама на един човек, с червен екип, който прелетя главата ми. Изкрещях от смут. " По дяволите. О, не. По дяволите! "
Това бе Атанас Скатов. Прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи, който бе над мен. Гледах 5-10 секунди, до момента в който той се търкаляше и преобръщаше по твърдите ледени наклони на К2. Първата ми мисъл бе, че приятелката му Шени е в базовия лагер. Тя съпровождаше Атанас в приключението му към втория по височина връх на света и щеше да е разрушена от новината. Както и доста други. Това, което се случи с Атанас е най-големият призрачен сън за всеки планинар. В някакъв миг тялото на Атанас излетя от костюма му. Той продължи да пада към подножието, а екипът му остана на ската, в снега, някъде сред японски лагер 3 и лагер 1.
Лакпа Денди, сътрудникът и шерп на Атанас, бе в спокоен (контролиран) смут. Ние бяхме първите, които го видяха след случая. Лакпа ни сподели видео, което е направил моменти преди рухването. Атанас изглеждаше постоянен на него. Той се бе вързал към предпазното въже и използваше своето ATC устройство, с цел да слиза по закрепените линии. Нямаше нищо неизмеримо във видеото.
Вижте тази обява в Instagram.
Бил съм на експедиции с Лакпа и той е един от най-милите и способени катерачи там. Знаех, че страда от загубата на своя другар и клиент. Чувствах се извънредно за него, нищо не можеше да е по-лошо. " В един миг Атанас беше там, в идващия го нямаше ", сподели Лакпа.
Не е допустимо да се изясни тъкмо какво е станало, тъй като няма очевидци на серията от дейности на Атанас преди рухването. Спекулира се, че има неточност при прекачване на въжетата. Моментът, в който се откачаш от него и оставяш цялата си тежест, разчиташ на обстоятелството, че не си направил неточност. Защото, в случай че си, си мъртъв. Паднеш ли, няма да спреш до дъното на планината. Аз непрекъснато ревизирах по три пъти да не направя неточност. Атанас може да е направил такава, само че никой в никакъв случай няма да знае това, тъй като никой не видя тъкмо какво се е случило.
Не познавах Атанас. Срещали сме се няколко пъти в базовия лагер и в лагер 2. Последният път, когато го видях, ми махна през процепа на палатката и ме поздрави. Поинтересувах се от атанас поради случая с различен българин - Иван Томов , който си под Лхотце през 2019 година Пътувах два пъти до България, с цел да се видя с родителите му, да им опиша историята на Иван и да им оказа помощ да почетат живота на сина си. По подигравка на ориста, Али Садпара бе основният очевидец за последните мигове от живота на Иван, тъй като са били в една палатка преди гибелта му. Интервюирах Али тъкмо преди да изчезне под К2. За страдание още един българин почина.
По мое непретенциозно мнение, от това, което видях и разбрах от Лакпа, случаят с Атанас е в действителност случай. Може би в действителност е направил неточност, до момента в който е сменял въжето, което за жалост коства живота му. " Шени (приятелката на Атанас) ме пита за въжето. Казах, че не е скъсано. Слязох по същото въже ", споделил Лакпа Денди.
Почивай в мир, Атанас.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ