Войната за бобрите
Канадският бобър външно се разграничава едва от своя европейски другар. Козината на „ канадците “ не е по-лоша от тази на „ европейците “. Ето за какво, когато през ХVІІ век бобровите кожи от Канада почнали да идват в Стария свят, били драговолно и интензивно изкупувани. А за „ залежите “ от бобри избухнала напълно същинска война.
Въобще, през Средновековието скъпите скотски кожи били наричани „ мекото злато “. С течение на времето цената им ставала все по-висока, тъй като в Европа животните с такива кожи през ХVІІ в. били на практика унищожени. Само в далечния Сибир към момента имало самури и лисици. А в безбройните езера и реки на новооткритата гориста Северна Америка стотици хиляди бобри с скъпи кожи строели своите бентове.
Когато корабите на британците и французите дебаркирали до крайбрежията на Новия свят, индианците им предложили боброви кожи. Европейците неотложно оценили преференциалната договорка – взетите против мъниста кожи се превръщали в напълно същинско злато в Лондон, Париж и Амстердам. Започнала същинска „ боброва тресчица “.
Индианците ирокези, които първи разбрали изгодата от търговията с кожи, почнали да желаят освен „ огнена вода “, само че пушки и ножове. А също и стоманени брадвички, които по-късно станали известни в целия свят като „ томахавки “. До средата на XVII-ти век ирокезите съвсем изцяло унищожили бобрите в своите земи и почнали да атакуват съседите си.
Френските заселници, които също се оглеждали за бобри, почнали да нахлуват в индианските земи и да построяват там свои укрепени търговски пунктове – фактории. В безкрайните канадски гори и по крайбрежията на Големите езера те се сблъскали с ирокезите, които не желали да дават ловните си полета на новодошлите. Отначало французите се пробвали да договарят с съперниците. Но по-късно решили, че е по-изгодно да въоръжат други индианци и да ги насочат против ирокезите. Скоро войната сред индианските племена обхванала по-голямата част от Североизточна Америка. Хуроните и мохиканите, подкрепяни от французите, воювали против ирокезите. А те нападали съседите си и френските селища. Накрая Франция била принудена да изпрати войски в Северна Америка.
Британците, като вековни противници на французите, от своя страна почнали да оказват помощ на ирокезите. Но в Канада позициите на Англия към момента били слаби, по тази причина ирокезите били победени. През 1701 година в Монреал бил подписан контракт, съгласно който ирокезите не можели да водят война против Франция, а добивът на кожи се поставял под неин надзор.
На 28 май 1754 година отряд на британската колониална милиция под командването на Джордж Вашингтон влезнал в престрелка с французите. Така бъдещият първи президент на Съединените щати почнал Седемгодишната война. Все отново, в полза на истината, главните военни интервенции се водели в Европа.
Поводът били все същите боброви кожи – тъй като по това време в Европа цените им внезапно скочили. Повечето от бобрите на територията до Апалачите към този момент били унищожени. Трябвало да се усвояват по-отдалечени територии, с цел да се отговори на възходящото търсене. За задачата най-подходяща била Канада, която тогава формално принадлежала на Франция, само че Париж се отнасял много надменно към своята колония.
Бледоликите, които ловели бобри и други животни, били наричани трапери, от британската дума „ ров “ – „ капан “. Те живеели на земи, които публично принадлежали на Англия или Франция, обаче никой не ги направлявал. Траперите продавали освен кожи, само че и индиански скалпове. Англичаните плащали за тях, освен това освен за скалпове на воини, само че и на дами и деца. Често траперите се събирали в отряди по 20-30 души и навлизали в нови и непознати земи. Не всички се завръщали; в края на краищата, индианците също събирали скалпове на своите врагове. А и в горите било цялостно с хищни животни. Траперите са блестящо и забавно разказани в фамозните романи на Джеймс Фенимор Купър за Кожения чорап.
Именно тези хора били основната ударна мощ във войната сред Англия и Франция. От тях се формирала колониалната милиция. Големият проблем на Франция по това време бил, че тя се намирала на прага на гражданска война, която щяла да унищожи цялата страна – както нормално вършат сполучливите революции. Затова не можела да окаже ефикасна помощ на своите жители в далечната Канада.
След експлоадирането на Седемгодишната война англичаните изпратили 8 000 бойци в Северна Америка и направили готовност там. Французите претърпели няколко провали и най-после, в борбата при Квебек, били дефинитивно разгромени. Съгласно мирния контракт от 1763 година Англия заграбила цяла Канада.
Тогава траперите се развихрили дефинитивно. На север и запад тръгвали към този момент стотици отряди ловци на бобри. С индианците не се церемонели. Ако срещали проведена индианска опозиция, викали на помощ постоянната британска войска.
Няколко години по-късно капитани и полковници от американската войска, които британците сами научили да водят война, разгромили „ алените мундири “ (както наричали английските бойци поради цвета на униформите им) и провъзгласили основаването на самостоятелните Съединени американски щати.
Траперите постоянно плащали много скъпо за кожите, които добивали. През 1817 година от 117 ловци, които отишли в планините, се върнали живи единствено 21. Но общият им брой се увеличавал. Преди калифорнийската златна тресчица през 1848 година добивът на кожи от бобри бил главен тласък за развиването на Колорадо и няколко други щата.
Същата причина водела до войни с локалните индианци, които към този момент знаели чудесно на какво способни бледоликите и убивали всички ловци на бобри, които срещали. Именно, с цел да бъдат предпазени траперите, била построен система от фортове, които станали аванпостове за напредването на нови заселници през планините и за заселването на Калифорния.
Табела на компанията Hudson’s Bay над пункт за търговия с кожи – Уикипедия
Шамплеийн в борба против ирокезите.
