Кампанията Глината говори ще пренесе варненци във времето
Кампания " Глината приказва “ слага началото на пътешестване през времето - от първите съдове до изложбата " Заземяване “ на Рая Давидова, която се открива на 1-ви септември 2025 в.
От най-дълбоките пластове на историята до днешните ателиета за керамика, глината остава една от най-устойчивите връзки сред индивида и земята. По българските земи тя е била добивана, оформяна, изпичана и излъчена - освен като движимост, а като познание, обред, занаят и ентусиазъм.
Първите свидетелства за обработка на глина на територията на днешна България датират от неолита - към 6000 години пр.н.е., когато хората от културите Каранново, Градешница и Слатина стартират да създават съдове, паметни фигури и строителни детайли от глина. Археолозите откриват изумителни артефакти - съдове с гравирани знаци, които предшестват даже писмеността, и фигури на богини-майки, символизиращи плодородието на земята и женското начало.
Глината е надълбоко вплетена в бита и духовния живот на българите – от обредните съдове, оформяни от дами, до селските пещи и наследствения поминък. През XIX и XX век тя придобива икономическа стойност – райони като Троян и Бусинци стават центрове на майсторство, със лични стилове и техники, изискващи знание за земята, огъня и търпението.
Днес, в епохата на цифрови екрани и всеобща продукция, работата с глина се завръща - не като екзотика, а като потребност. Все повече млади създатели се обръщат към този материал - освен поради неговата резистентност, а поради връзката, която основава сред ръцете, мозъка и земята. Керамичните работилници се трансформират в пространство за терапия и внимание. А изоставени занаятчийски пространства се възраждат като артистични студиа.
С акцията " Глината приказва “ ви каним да погледнете на този поминък не като на носталгия, а като на жива традиция - вкоренена в земята, пренесена през поколенията и настояща през днешния ден. Да си напомним, че преди промишлеността идва пещта, преди лечението - допирът, а преди думите - ръцете, които моделират света.
Пътуването ще приключи с изложбата " Заземяване “, която събира реликви, модерни обекти и истории - с цел да срещне още веднъж индивида с материала, и с тялото, което го помни.
От най-дълбоките пластове на историята до днешните ателиета за керамика, глината остава една от най-устойчивите връзки сред индивида и земята. По българските земи тя е била добивана, оформяна, изпичана и излъчена - освен като движимост, а като познание, обред, занаят и ентусиазъм.
Първите свидетелства за обработка на глина на територията на днешна България датират от неолита - към 6000 години пр.н.е., когато хората от културите Каранново, Градешница и Слатина стартират да създават съдове, паметни фигури и строителни детайли от глина. Археолозите откриват изумителни артефакти - съдове с гравирани знаци, които предшестват даже писмеността, и фигури на богини-майки, символизиращи плодородието на земята и женското начало.
Глината е надълбоко вплетена в бита и духовния живот на българите – от обредните съдове, оформяни от дами, до селските пещи и наследствения поминък. През XIX и XX век тя придобива икономическа стойност – райони като Троян и Бусинци стават центрове на майсторство, със лични стилове и техники, изискващи знание за земята, огъня и търпението.
Днес, в епохата на цифрови екрани и всеобща продукция, работата с глина се завръща - не като екзотика, а като потребност. Все повече млади създатели се обръщат към този материал - освен поради неговата резистентност, а поради връзката, която основава сред ръцете, мозъка и земята. Керамичните работилници се трансформират в пространство за терапия и внимание. А изоставени занаятчийски пространства се възраждат като артистични студиа.
С акцията " Глината приказва “ ви каним да погледнете на този поминък не като на носталгия, а като на жива традиция - вкоренена в земята, пренесена през поколенията и настояща през днешния ден. Да си напомним, че преди промишлеността идва пещта, преди лечението - допирът, а преди думите - ръцете, които моделират света.
Пътуването ще приключи с изложбата " Заземяване “, която събира реликви, модерни обекти и истории - с цел да срещне още веднъж индивида с материала, и с тялото, което го помни.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ