„На практика имате безплатна топла вода“: Как Кипър стана лидер в слънчевото отопление
Камионът на компанията Thriamvos стопира по обяд пред четириетажната постройка в сърцето на Никозия. Това е третата покривна апаратура на слънчева система за отопление на вода, която Петрос Михали и неговият помощник Сотерис са създали в кипърската столица, откогато работният им ден стартира в 7 часа сутринта.
Процесът е идеално хореографиран и съвсем постоянно еднакъв: под изгарящото обедно слънце кранът, завинтен към камиона, повдига първо котела, по-късно слънчевите панели с черно покритие, по-късно стоманената стойка, върху която ще стои цялата система. В рамките на два часа след настройването на топлинната технология, семейството, споделят чиновниците на компанията Thriamvos, ще е „ слънчево “.
Извършваме към четири съоръжения дневно в цялостен Кипър “, споделя Михали. „ И всяка лишава малко повече от два часа, тъй като, както самата система, всичко е толкоз елементарно. “
Кипър изпревари всички останали държави-членки на Европейски Съюз в инсталирането на слънчеви системи за топла вода, като към 93.5% от семействата употребяват различната форма на сила за битови потребности.
Данните на Европейски Съюз демонстрират, че островът в източното Средиземноморие надвишава задачите за възобновима сила, избрани за отоплението и охлаждането на постройките, с помощта на необятното потребление на слънчевата топлинна технология.
Има доста области, в които Кипър не е постигнал задачите за излъчванията на парникови газове “, споделя Харалампос Теопемпту, първият комисар по околната среда на острова. „ Но във връзка с възобновимите енергийни запаси, употребявани за стабилно отопление и изстудяване на здания, ние постигнахме задачата елементарно, тъкмо заради такова необятно потребление на слънчеви бойлери в продължение на толкоз доста години. “
Теопемпту, народен представител от Зелената партия, който оглавява комисията по околна среда на кипърския парламент, към момента може ясно да си спомни по какъв начин е видял първата слънчева система за отопление на вода, конфигурирана на покрива на фамилния дом на брачната половинка му преди съвсем 60 години.
„ В края на 60-те години бойлерите бяха въведени в Кипър и към момента мога да си спомня първата система тук, тъй като инцидентно беше издигната на покрива на онази постройка в Никозия “, спомня си той. „ Израелците бяха тези, които ни показаха технологията и тя бързо се наложи, тъй като е толкоз елементарна. Всичко, от което се нуждаете, са слънчеви панели, контейнер и медни тръби. Оттогава това е отлично решение за потребностите от топла вода на семействата тук. “
Слънчевите топлинни системи бяха извънредно рентабилни и помогнаха за основаването на цяла промишленост, изяснява той.
„ Беше ужасно за фамилиите с ниски приходи, а има и работни места: толкоз доста бяха основани “, споделя депутатът. „ Има локални производители, които създават частите и по-късно всички хора, които са подготвени да ги инсталират. Това е огромен бизнес. ”
В ролята си на комисар по околната среда Теопемпту настояваше слънчевите системи да станат наложителни за всички новопостроени жилищни и търговски здания – ход, въведен от Израел през 70-те години на предишния век.
„ В ролята ми на комисар това беше приоритет “, споделя той. „ Архитектите в този момент би трябвало да се уверят, че покривите освен имат задоволително място за инсталациите, само че и че могат да носят тежестта. “
Популярността на водонагревателите е такава, че през 1977 година е основан съюз на локални слънчеви топлинни индустриалци. Оттогава са конфигурирани повече от 962 564 квадратни метра „ колектори за слънчеви [панели] “, споделя съюзът.
Все по-често динамичната туристическа промишленост на страната също прибягва до зеленото решение със захранвани от слънчева сила системи за гореща вода, ситуирани в, съгласно тях, близо 100% от хотелите.
Електричеството доближаваше постепенно до семействата в Кипър. Едва през 1903 година електричеството е въведено от английското колониално държавно управление на острова. През 1952 година, осем години преди страната да завоюва самостоятелност, в последна сметка е основан нейният Електрически орган. Всъщност в отдалечени региони слънчевите системи постоянно се слагат на покривите на селата преди идването на електрическата мрежа.
Кипър е измежду кохортата страни от Европейски Съюз, принудени да купуват квоти за излъчвания от други държави-членки, с цел да изпълнят законовите цели. Това също е изиграло роля при притежателите на жилища, които конфигурират слънчеви системи за отопление на вода.
За Деметра Аспроу, пенсиониран инженер, е явно, че район, блажен с повече от 300 слънчеви дни годишно, би трябвало да одобри слънчевата сила. „ Намалява разноските за електрическа енергия, покачва успеваемостта, с която се обезпечава топла вода, и е щадящ околната среда “, споделя тя.
„ Защо някой би употребявал други, по-традиционни средства за загряване на вода, когато единствено няколко часа слънчева светлина, сред 11 сутринта и 14 часа, са задоволителни, с цел да се изпълни контейнер от 200 литра [44 галона] с топла вода, която ще издържи 48 часа? В дните, когато няма слънчева светлина, което е необичайност, постоянно имате електричество като аварийно копие, в случай че е належащо. “
Сега на 70 години, Аспроу, която живее в дървена къща във финландски жанр в подножието на планината Троодос, на 30 минути с кола от Никозия, е минала към топлинната система преди близо 40 години.
Днес разноските за инсталиране може да са три пъти по-високи, само че има грантове, финансирани от Европейски Съюз, които държавното управление дава и в границите на една година всичко се изплаща “, споделя тя. „ След това на процедура имате безвъзмездна топла вода и виждате, че сметките ви за електричество са доста понижени. ”
Теопемпту приема, че слънчевите системи имат един минус: те скапват хоризонта.
„ Няма метод, те са грозни на покрива “, оплаква се той. „ Съжалявам, че не успяхме да въведем регулации, които да подобрят естетиката на инсталациите. Въпреки това, аз към момента имам вяра, че те би трябвало да бъдат наложителни за всички здания в района, като се има поради огромният брой дни, в които имаме слънчево греене в Средиземно мое “.
Процесът е идеално хореографиран и съвсем постоянно еднакъв: под изгарящото обедно слънце кранът, завинтен към камиона, повдига първо котела, по-късно слънчевите панели с черно покритие, по-късно стоманената стойка, върху която ще стои цялата система. В рамките на два часа след настройването на топлинната технология, семейството, споделят чиновниците на компанията Thriamvos, ще е „ слънчево “.
Извършваме към четири съоръжения дневно в цялостен Кипър “, споделя Михали. „ И всяка лишава малко повече от два часа, тъй като, както самата система, всичко е толкоз елементарно. “
Кипър изпревари всички останали държави-членки на Европейски Съюз в инсталирането на слънчеви системи за топла вода, като към 93.5% от семействата употребяват различната форма на сила за битови потребности.
Данните на Европейски Съюз демонстрират, че островът в източното Средиземноморие надвишава задачите за възобновима сила, избрани за отоплението и охлаждането на постройките, с помощта на необятното потребление на слънчевата топлинна технология.
Има доста области, в които Кипър не е постигнал задачите за излъчванията на парникови газове “, споделя Харалампос Теопемпту, първият комисар по околната среда на острова. „ Но във връзка с възобновимите енергийни запаси, употребявани за стабилно отопление и изстудяване на здания, ние постигнахме задачата елементарно, тъкмо заради такова необятно потребление на слънчеви бойлери в продължение на толкоз доста години. “
Теопемпту, народен представител от Зелената партия, който оглавява комисията по околна среда на кипърския парламент, към момента може ясно да си спомни по какъв начин е видял първата слънчева система за отопление на вода, конфигурирана на покрива на фамилния дом на брачната половинка му преди съвсем 60 години.
„ В края на 60-те години бойлерите бяха въведени в Кипър и към момента мога да си спомня първата система тук, тъй като инцидентно беше издигната на покрива на онази постройка в Никозия “, спомня си той. „ Израелците бяха тези, които ни показаха технологията и тя бързо се наложи, тъй като е толкоз елементарна. Всичко, от което се нуждаете, са слънчеви панели, контейнер и медни тръби. Оттогава това е отлично решение за потребностите от топла вода на семействата тук. “
Слънчевите топлинни системи бяха извънредно рентабилни и помогнаха за основаването на цяла промишленост, изяснява той.
„ Беше ужасно за фамилиите с ниски приходи, а има и работни места: толкоз доста бяха основани “, споделя депутатът. „ Има локални производители, които създават частите и по-късно всички хора, които са подготвени да ги инсталират. Това е огромен бизнес. ”
В ролята си на комисар по околната среда Теопемпту настояваше слънчевите системи да станат наложителни за всички новопостроени жилищни и търговски здания – ход, въведен от Израел през 70-те години на предишния век.
„ В ролята ми на комисар това беше приоритет “, споделя той. „ Архитектите в този момент би трябвало да се уверят, че покривите освен имат задоволително място за инсталациите, само че и че могат да носят тежестта. “
Популярността на водонагревателите е такава, че през 1977 година е основан съюз на локални слънчеви топлинни индустриалци. Оттогава са конфигурирани повече от 962 564 квадратни метра „ колектори за слънчеви [панели] “, споделя съюзът.
Все по-често динамичната туристическа промишленост на страната също прибягва до зеленото решение със захранвани от слънчева сила системи за гореща вода, ситуирани в, съгласно тях, близо 100% от хотелите.
Електричеството доближаваше постепенно до семействата в Кипър. Едва през 1903 година електричеството е въведено от английското колониално държавно управление на острова. През 1952 година, осем години преди страната да завоюва самостоятелност, в последна сметка е основан нейният Електрически орган. Всъщност в отдалечени региони слънчевите системи постоянно се слагат на покривите на селата преди идването на електрическата мрежа.
Кипър е измежду кохортата страни от Европейски Съюз, принудени да купуват квоти за излъчвания от други държави-членки, с цел да изпълнят законовите цели. Това също е изиграло роля при притежателите на жилища, които конфигурират слънчеви системи за отопление на вода.
За Деметра Аспроу, пенсиониран инженер, е явно, че район, блажен с повече от 300 слънчеви дни годишно, би трябвало да одобри слънчевата сила. „ Намалява разноските за електрическа енергия, покачва успеваемостта, с която се обезпечава топла вода, и е щадящ околната среда “, споделя тя.
„ Защо някой би употребявал други, по-традиционни средства за загряване на вода, когато единствено няколко часа слънчева светлина, сред 11 сутринта и 14 часа, са задоволителни, с цел да се изпълни контейнер от 200 литра [44 галона] с топла вода, която ще издържи 48 часа? В дните, когато няма слънчева светлина, което е необичайност, постоянно имате електричество като аварийно копие, в случай че е належащо. “
Сега на 70 години, Аспроу, която живее в дървена къща във финландски жанр в подножието на планината Троодос, на 30 минути с кола от Никозия, е минала към топлинната система преди близо 40 години.
Днес разноските за инсталиране може да са три пъти по-високи, само че има грантове, финансирани от Европейски Съюз, които държавното управление дава и в границите на една година всичко се изплаща “, споделя тя. „ След това на процедура имате безвъзмездна топла вода и виждате, че сметките ви за електричество са доста понижени. ”
Теопемпту приема, че слънчевите системи имат един минус: те скапват хоризонта.
„ Няма метод, те са грозни на покрива “, оплаква се той. „ Съжалявам, че не успяхме да въведем регулации, които да подобрят естетиката на инсталациите. Въпреки това, аз към момента имам вяра, че те би трябвало да бъдат наложителни за всички здания в района, като се има поради огромният брой дни, в които имаме слънчево греене в Средиземно мое “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ