Загубени в превода на близкото ни минало
Камелия БАЗОВА /> Парадоксално е, че в най-новата ни история има най-вече митологеми и неясноти точно поради митологизирането и реидеологизацията на годините преди 1989-а. Този интервал беше задраскан като " тоталитарно, неразрешено, незаконно " време. Още повече с приемането на един привързан, индивидуален и политически закон, който криминализира цялостен интервал от развиването на Третата българска страна.
Какво се е случило преди 33 години към момента не е изцяло ясно за необятната аудитория. И за откривателите това е значима и забавна тематика, с която са свързани и доста от днешните процеси в света.
Оказа се, от дистанцията на времето, че оценката за Тодор Живков и отношението към него също търпи развиване. Той не е оня " комунистически сатрап ", а по-скоро се е опитвал да осъществя по-плавен преход, при опазване на регулативните функционалности на страната, за да не се допусне обществения срив, който настана на процедура след измененията.
В своите мемоари по-късно Живков се обръща към бъдните генерации, като споделя: " Знайте, че ние не бяхме светци, само че не ние ви подготвихме това тъмно бъдеще. Оставихме ви една добре развита страна при социализма, с която можете да се гордеете, че я е имало. " Той споделя на следователите и прокурорите, които го разпитват след ареста му, че в случай че търсят виновност за злополуката, да я търсят след 10 ноември.
Да, геополитическата конюнктура тогава беше такава, че съумя да наложи злощастния и престъпен преход, който към този момент ни е добре прочут и за който още се питаме приключил ли е или продължава. Свидетели на процесите настояват, че американските специалисти Ран и Ът са били съгласни, че българското селско стопанство, промишленост, опазване на здравето и така нататък са били на международно равнище, само че все пак са наложили промените към пазарна стопанска система. Които се оказаха не промени, а плячкосване и срутване на социалистическата икономическа и обществена база и превръщане на обществото по западните неолиберални релси.
А неолибералният капитализъм стартира да изгрява с идването на Рейгън и Тачър, които изместват от историческата сцена обществения капитализъм на Кейнс, издигнат след Втората международна война. Така междинната класа, която бе артикул на обществения капитализъм и на социализма, беше унищожена от световния неолиберализъм, разгласен от Фукуяма за " края на историята ", и от нашия прелестен престъпен преход.
И през днешния ден, макар приказките, че сме създали своя " цивилизационен избор " надали не дефинитивно, се намираме на кръстопът. Светът се трансформира стремглаво, остарялата система на сигурност и стопански връзки се разпада... За да разберем накъде да тръгнем, би трябвало да забележим процесите в предишното, и то в най-близкото ни минало. А то, уви, е обгърнато с митологеми и страниците му още не са прочетени обективно и до дъно. Да не приказваме за учебниците по история, в които този необективен, цензуриран и митологизиран прочит е очеваден. Такъв мъгляв взор пречи да се види истината и многообразието на процесите преди 1989-а и в така наречен преход.
И отново се питаме: а в този момент накъде?
Но в случай че не знаеш от кое място си тръгнал и накъде вървиш, е най-вероятно и на никое място да не стигнеш...
>
>
Какво се е случило преди 33 години към момента не е изцяло ясно за необятната аудитория. И за откривателите това е значима и забавна тематика, с която са свързани и доста от днешните процеси в света.
Оказа се, от дистанцията на времето, че оценката за Тодор Живков и отношението към него също търпи развиване. Той не е оня " комунистически сатрап ", а по-скоро се е опитвал да осъществя по-плавен преход, при опазване на регулативните функционалности на страната, за да не се допусне обществения срив, който настана на процедура след измененията.
В своите мемоари по-късно Живков се обръща към бъдните генерации, като споделя: " Знайте, че ние не бяхме светци, само че не ние ви подготвихме това тъмно бъдеще. Оставихме ви една добре развита страна при социализма, с която можете да се гордеете, че я е имало. " Той споделя на следователите и прокурорите, които го разпитват след ареста му, че в случай че търсят виновност за злополуката, да я търсят след 10 ноември.
Да, геополитическата конюнктура тогава беше такава, че съумя да наложи злощастния и престъпен преход, който към този момент ни е добре прочут и за който още се питаме приключил ли е или продължава. Свидетели на процесите настояват, че американските специалисти Ран и Ът са били съгласни, че българското селско стопанство, промишленост, опазване на здравето и така нататък са били на международно равнище, само че все пак са наложили промените към пазарна стопанска система. Които се оказаха не промени, а плячкосване и срутване на социалистическата икономическа и обществена база и превръщане на обществото по западните неолиберални релси.
А неолибералният капитализъм стартира да изгрява с идването на Рейгън и Тачър, които изместват от историческата сцена обществения капитализъм на Кейнс, издигнат след Втората международна война. Така междинната класа, която бе артикул на обществения капитализъм и на социализма, беше унищожена от световния неолиберализъм, разгласен от Фукуяма за " края на историята ", и от нашия прелестен престъпен преход.
И през днешния ден, макар приказките, че сме създали своя " цивилизационен избор " надали не дефинитивно, се намираме на кръстопът. Светът се трансформира стремглаво, остарялата система на сигурност и стопански връзки се разпада... За да разберем накъде да тръгнем, би трябвало да забележим процесите в предишното, и то в най-близкото ни минало. А то, уви, е обгърнато с митологеми и страниците му още не са прочетени обективно и до дъно. Да не приказваме за учебниците по история, в които този необективен, цензуриран и митологизиран прочит е очеваден. Такъв мъгляв взор пречи да се види истината и многообразието на процесите преди 1989-а и в така наречен преход.
И отново се питаме: а в този момент накъде?
Но в случай че не знаеш от кое място си тръгнал и накъде вървиш, е най-вероятно и на никое място да не стигнеш...
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ