Етнографи пазят каменна чешма с двуглави орли с корони и кръст, изградена от съратник на Левски
Камедолци се събират на конкуренция на интернационалния панаир по занаяти в музей „ Етър “ в Габрово
Каменоделството е занаятът, определен за Майсторската конкуренция по време на ХVІ Международен панаир на обичайните занаяти, който се организира в Етнографски музей навън „ Етър ” в Габрово от 6 до 9 септември. Самата конкуренция стартира още на 5 септември и в нея са утвърдени за присъединяване 10 каменоделци, сред които и две дами.
Занаятът каменоделството е обвързван със строителството на чешми, което в българските земи през Възраждането доближава своя връх.
За Габрово – възрожденски град в планината, чешмите са нужда, знак на публично състояние, декорация и спомен за лица и събития. Една чешма, предходна през премеждия и намерила кей в ЕМО „ Етър ”, пази загатна за бурни събития и почтени българи – чешмата на Пецата хаджи Христов Рачков. За нея се споделя: „ Който пие от чешмата на Пецата хаджи Рачков, прави поклони пред християнската религия и саможертвата на поборниците за независимост “.
Бащата на Пецата-Хаджи Христо Рачков, е богат габровски търговец и донор, участник в Гръцката завера от 1821 година Разкрит от турците, с цел да не изгуби парцела си, се самоубива.
Наследява го синът му Петър хаджи Христов Рачков -Пецата, който е сподвижник на Левски, великодушен донор и ревнив християнин, един от създателите на манастира „ Св. Благовещение ” в Габрово. В края на живота си благодетелят изпада в потребност и неговите кредитори продават парцелите му, намирали се в днешната централна градска част – региона на пазара и помощното учебно заведение.
Чешмата, която Пецата хаджи Христов строи в 1843 година, е в памет на татко му хаджи Христо, както и в благодарност към починалите във Велчовата завера (1834 г.) патриоти. Тя е оградна, направена от пясъчник и се е намирала в хана му. Отличаваща се с богата символна декорация, тя е неповторима с каменното изображение – икона на св. Троица.
Чешмата показва високото самочувствие и християнско съзнание на габровския отличник. Висока съвсем 3 метра, изпъстрена с изображения и орнаменти, тя е недотам изтънчено скулптирана. Лицевата страна е направена от два каменни блока, сложени един над различен, а гърбът е зидария от обработени дялани камъни. Над плочите и зидарията има сложена легнала трета плоча, образуваща профилиран корниз от трите страни на чешмата. Лицето е разчленено от три издълбани ниши с полукръгли арки, междинната от които – по-широка. На 2 метра от земята е изсечена иконата „ Св. Троица “ – основен претекст на чешмата. От двете страни над нея са изобразени слънцето, луната и кръстове. Над междинната арка е изработен още един кръст, над и към който, директно под корниза, е надписа, гласящ: „ В популярност на Света Троица в лето 1843 юни направи тая чешма Петър х. Христов “.
Чучурите са неповторими не по-малко от каменната пластика. Те са три – един по-голям в средата и два дребни в страничните ниши. Отлети са от мед, с дръжки, които в горната си част се свързват с в допълнение гравирани след отливането елементи с изобразени короновани двуглави орли. В интервала на Възраждането двуглавият орел е знак както на Русия, по този начин и на Цариградската патриаршия. Християнският темперамент на изображението в допълнение е заздравен с кръст върху огромната корона, увенчаваща двете коронованите глави на орлите.
Коритото е с изобразени два полуизправени лъва застанали един против различен, а сред тях обградена с разлистени извити клончета е 8-листна розета.
Чешмата е показателна за опциите и стремленията на притежателя си. Богатството на поръчителя проличава както от размерите й и трите чучура, по този начин и от явното неуважение на поробителите. Християнското изповедание е демонстрирано посредством кръстовете и иконата на св. Троица, а поборническото неподчинение и блян съм независимост – посредством изправените лъвове. Двуглавите орли с корони и кръст над тях укрепват това смислово. Но това не е задоволително на притежателя. Слагайки ги на чешма, където всеки се навежда, с цел да изпълни съдовете си, Пецата хаджи Христов „ принуждава ” отишлият за вода да се поклони пред християнската религия, саможертвата на поборниците за независимост от Велчовата завера и паметта на татко му.
През 1850 година Пецата хаджи Христов изгубва положението си и огромния двор с хан е разграничен на части и разпродаден от кредиторите му. Ханът е платен от габровския търговец Иван Радославов, само че след Първата международна война негов притежател става търговецът на вино Стефан Сираков. Той пострява красива къща с механа и склад за вино, а в неговия двор попаднада към момента непокътнатата огромната чешма на Пецата хаджи Христов.
Градоустройствените решения и централното водоснабдяване на града в средата на ХХ в. вършат ненужни доста от старите чешми в Габрово, включително и на тази. Неподдържани и пресъхнали те пречат на новото улично контролиране и строителство, изключително в центъра на града.
В началото на 60-те години стартира построяването на етнографския музей „ Етър ”, който показва един балкански възрожденски град в миниатюр. А какъв град и възобновление без присъщите чешми? Така чешмата на Пецата хаджи Христов е пренесена дружно с още няколко нейни посестрими от прилежащите къщи в строящия се музей. Експонирана при започване на музея против входа на Балканската талпена къща, представяща възрожденска кръчма, чешмата на Пецата хаджи Христов и през днешния ден подарява студ и живителна вода на всеки навел се към чучурите й.
Странна е ориста на тази чешма. Строена в памет на патриоти и за популярност на основателя си, предходна през доста стопани, тя единствена до през днешния ден пази загатна за Пецата хаджи Христов дарил парцел и име в построяването й.
Авторът на тази публикация е Румяна Денчева, организатор в ЕМО „ Етър ”. Неин теоретичен отчет за габровските чешми до края на ХІХ в. е оповестен в алманах „ Известия ” на РИМ – Габрово. т. ІІ, 2014 година Тази публикация се разграничава доста от отчета, а истинското й заглавие е „ За одисеята на една „ Етър ”-ска чешма ”.
Каменоделството е занаятът, определен за Майсторската конкуренция по време на ХVІ Международен панаир на обичайните занаяти, който се организира в Етнографски музей навън „ Етър ” в Габрово от 6 до 9 септември. Самата конкуренция стартира още на 5 септември и в нея са утвърдени за присъединяване 10 каменоделци, сред които и две дами.
Занаятът каменоделството е обвързван със строителството на чешми, което в българските земи през Възраждането доближава своя връх.
За Габрово – възрожденски град в планината, чешмите са нужда, знак на публично състояние, декорация и спомен за лица и събития. Една чешма, предходна през премеждия и намерила кей в ЕМО „ Етър ”, пази загатна за бурни събития и почтени българи – чешмата на Пецата хаджи Христов Рачков. За нея се споделя: „ Който пие от чешмата на Пецата хаджи Рачков, прави поклони пред християнската религия и саможертвата на поборниците за независимост “.
Бащата на Пецата-Хаджи Христо Рачков, е богат габровски търговец и донор, участник в Гръцката завера от 1821 година Разкрит от турците, с цел да не изгуби парцела си, се самоубива.
Наследява го синът му Петър хаджи Христов Рачков -Пецата, който е сподвижник на Левски, великодушен донор и ревнив християнин, един от създателите на манастира „ Св. Благовещение ” в Габрово. В края на живота си благодетелят изпада в потребност и неговите кредитори продават парцелите му, намирали се в днешната централна градска част – региона на пазара и помощното учебно заведение.
Чешмата, която Пецата хаджи Христов строи в 1843 година, е в памет на татко му хаджи Христо, както и в благодарност към починалите във Велчовата завера (1834 г.) патриоти. Тя е оградна, направена от пясъчник и се е намирала в хана му. Отличаваща се с богата символна декорация, тя е неповторима с каменното изображение – икона на св. Троица.
Чешмата показва високото самочувствие и християнско съзнание на габровския отличник. Висока съвсем 3 метра, изпъстрена с изображения и орнаменти, тя е недотам изтънчено скулптирана. Лицевата страна е направена от два каменни блока, сложени един над различен, а гърбът е зидария от обработени дялани камъни. Над плочите и зидарията има сложена легнала трета плоча, образуваща профилиран корниз от трите страни на чешмата. Лицето е разчленено от три издълбани ниши с полукръгли арки, междинната от които – по-широка. На 2 метра от земята е изсечена иконата „ Св. Троица “ – основен претекст на чешмата. От двете страни над нея са изобразени слънцето, луната и кръстове. Над междинната арка е изработен още един кръст, над и към който, директно под корниза, е надписа, гласящ: „ В популярност на Света Троица в лето 1843 юни направи тая чешма Петър х. Христов “.
Чучурите са неповторими не по-малко от каменната пластика. Те са три – един по-голям в средата и два дребни в страничните ниши. Отлети са от мед, с дръжки, които в горната си част се свързват с в допълнение гравирани след отливането елементи с изобразени короновани двуглави орли. В интервала на Възраждането двуглавият орел е знак както на Русия, по този начин и на Цариградската патриаршия. Християнският темперамент на изображението в допълнение е заздравен с кръст върху огромната корона, увенчаваща двете коронованите глави на орлите.
Коритото е с изобразени два полуизправени лъва застанали един против различен, а сред тях обградена с разлистени извити клончета е 8-листна розета.
Чешмата е показателна за опциите и стремленията на притежателя си. Богатството на поръчителя проличава както от размерите й и трите чучура, по този начин и от явното неуважение на поробителите. Християнското изповедание е демонстрирано посредством кръстовете и иконата на св. Троица, а поборническото неподчинение и блян съм независимост – посредством изправените лъвове. Двуглавите орли с корони и кръст над тях укрепват това смислово. Но това не е задоволително на притежателя. Слагайки ги на чешма, където всеки се навежда, с цел да изпълни съдовете си, Пецата хаджи Христов „ принуждава ” отишлият за вода да се поклони пред християнската религия, саможертвата на поборниците за независимост от Велчовата завера и паметта на татко му.
През 1850 година Пецата хаджи Христов изгубва положението си и огромния двор с хан е разграничен на части и разпродаден от кредиторите му. Ханът е платен от габровския търговец Иван Радославов, само че след Първата международна война негов притежател става търговецът на вино Стефан Сираков. Той пострява красива къща с механа и склад за вино, а в неговия двор попаднада към момента непокътнатата огромната чешма на Пецата хаджи Христов.
Градоустройствените решения и централното водоснабдяване на града в средата на ХХ в. вършат ненужни доста от старите чешми в Габрово, включително и на тази. Неподдържани и пресъхнали те пречат на новото улично контролиране и строителство, изключително в центъра на града.
В началото на 60-те години стартира построяването на етнографския музей „ Етър ”, който показва един балкански възрожденски град в миниатюр. А какъв град и възобновление без присъщите чешми? Така чешмата на Пецата хаджи Христов е пренесена дружно с още няколко нейни посестрими от прилежащите къщи в строящия се музей. Експонирана при започване на музея против входа на Балканската талпена къща, представяща възрожденска кръчма, чешмата на Пецата хаджи Христов и през днешния ден подарява студ и живителна вода на всеки навел се към чучурите й.
Странна е ориста на тази чешма. Строена в памет на патриоти и за популярност на основателя си, предходна през доста стопани, тя единствена до през днешния ден пази загатна за Пецата хаджи Христов дарил парцел и име в построяването й.
Авторът на тази публикация е Румяна Денчева, организатор в ЕМО „ Етър ”. Неин теоретичен отчет за габровските чешми до края на ХІХ в. е оповестен в алманах „ Известия ” на РИМ – Габрово. т. ІІ, 2014 година Тази публикация се разграничава доста от отчета, а истинското й заглавие е „ За одисеята на една „ Етър ”-ска чешма ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ