Доц. Наталия Киселова: Да се говори за конституционна криза е пресилено
Към този миг да се приказва за конституционна рецесия е пресилено, тъй като има настоящ парламент и държавно управление, въпреки и служебно. Това сподели в ефира на „ Добро утро, Европа “ преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова.
Според нея рецесията се задълбочава, тъй като качеството и положението на политическите партии в Народното събрание е в положение на разпад.
„ Според мен учредения за импийчмънт към днешна дата няма по следната причина: до края на декември, когато действаше предходната редакция на конституционния текст, президентът имаше независима подготвеност да сформира държавно управление. Той подбираше премиера и министрите. В измененията беше планувано президентът да има споделена подготвеност с избран кръг лица, от които да избере, а този претендент да предложи състав на служебно държавно управление. Тук към този момент седи въпросът дали президентът може да възрази или е задължен постоянно да назначи “, изясни Киселова.
Ако президентът може да възрази против решение на Министерски съвет или на Висшия правосъден съвет по отношение на назначения, както и на министъра на вътрешните работи за назначение на основен секретар на Министерство на вътрешните работи, за какво да не може да възрази на претендент за длъжностен министър-председател?
Според доцент Наталия Киселова има няколко разновидността за това какво би могло да се случи в този момент, като един от вероятните е президентът да организира диалози с други претенденти за поста на длъжностен министър председател.
Целия диалог вижте във видеото.
Според нея рецесията се задълбочава, тъй като качеството и положението на политическите партии в Народното събрание е в положение на разпад.
„ Според мен учредения за импийчмънт към днешна дата няма по следната причина: до края на декември, когато действаше предходната редакция на конституционния текст, президентът имаше независима подготвеност да сформира държавно управление. Той подбираше премиера и министрите. В измененията беше планувано президентът да има споделена подготвеност с избран кръг лица, от които да избере, а този претендент да предложи състав на служебно държавно управление. Тук към този момент седи въпросът дали президентът може да възрази или е задължен постоянно да назначи “, изясни Киселова.
Ако президентът може да възрази против решение на Министерски съвет или на Висшия правосъден съвет по отношение на назначения, както и на министъра на вътрешните работи за назначение на основен секретар на Министерство на вътрешните работи, за какво да не може да възрази на претендент за длъжностен министър-председател?
Според доцент Наталия Киселова има няколко разновидността за това какво би могло да се случи в този момент, като един от вероятните е президентът да организира диалози с други претенденти за поста на длъжностен министър председател.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ




