Тревожна статистика: Четири пъти повече са жертвите на домашно насилие през 2022 г.
Към май месец предходната година жертвите на домашно принуждение са били над 1700, като от тях 409 са деца, а останалите - дами. Това съобщи юристът по фамилно право Райна Аврамова след следващата подобна трагедия, случила се в Перник. Тя уточни, че това е четири пъти по-голямо нарастване на жертвите на домашно принуждение по отношение на тези през 2021 година
По нейни думи е нужна сериозна законодателна стратегия, като би трябвало да се прегледат всички текстове в закона за отбрана от домашното принуждение. Аврамова означи, че част от текстовете са ревизирани, с което тя самата не била напълно съгласна.
По думите ѝ полемиката към законопроекта поражда, тъй като някои от текстовете в него към този момент са променени, а други занапред би трябвало да се трансформират.
" Трябва да вземем за пример да се огледа събитието, че не е наложително ти да съжителстваш на брачен начала. Възможно е ти да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в фамилното жилище. При тях е фамилно, тъй като има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи даже сред сътрудници, които са във фактическа връзка, само че не съжителстват на брачен начала ", добави още в ефира на Българска национална телевизия Аврамова.
За да бъде ефикасен законът, както потърпевшият, по този начин и причинителят би трябвало да бъдат задължавани да посещават профилирани стратегии за психическа помощ. Трябва да се работи и с потърпевшото лице, тъй като от време на време жертвите страдат от така наречен стокхолмски синдром. Към момента едвам към 1% са случаите, в които съдът постановява навестяване на профилирани стратегии за психическа помощ.
На въпрос би трябвало ли да има " указател на насилниците " тя отговори, че има и други способи те да бъдат проследявани, да вземем за пример посредством бюрата по съдимост и делата против такива хора.
" Жертвите се обръщат освен към НПО-та, те се обръщат и към публицисти. Очевидно жертвите или се тормозят да сезират съда и органите на полицията или считат, че могат да получат подпомагане по различен метод ", сподели Аврамова.
Тя изясни, че когато една молба за издаване на ограничаваща заповед не е съпроводена с медицински свидетелства, показания или други документи, то съдът би трябвало да издаде заповед въз основата на декларация.
" Има и случаи, когато се подават такива молби без да има същинска заплаха, а да се употребяват като неподходящо събитие в бракоразводното дело. Понякога и на самите съдилища им е мъчно да преценяват, когато имат единствено молба за издаване на заповед и единствено декларация от жертвата ", изясни юристът по фамилно право Райна Аврамова.
По нейни думи е нужна сериозна законодателна стратегия, като би трябвало да се прегледат всички текстове в закона за отбрана от домашното принуждение. Аврамова означи, че част от текстовете са ревизирани, с което тя самата не била напълно съгласна.
По думите ѝ полемиката към законопроекта поражда, тъй като някои от текстовете в него към този момент са променени, а други занапред би трябвало да се трансформират.
" Трябва да вземем за пример да се огледа събитието, че не е наложително ти да съжителстваш на брачен начала. Възможно е ти да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в фамилното жилище. При тях е фамилно, тъй като има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи даже сред сътрудници, които са във фактическа връзка, само че не съжителстват на брачен начала ", добави още в ефира на Българска национална телевизия Аврамова.
За да бъде ефикасен законът, както потърпевшият, по този начин и причинителят би трябвало да бъдат задължавани да посещават профилирани стратегии за психическа помощ. Трябва да се работи и с потърпевшото лице, тъй като от време на време жертвите страдат от така наречен стокхолмски синдром. Към момента едвам към 1% са случаите, в които съдът постановява навестяване на профилирани стратегии за психическа помощ.
На въпрос би трябвало ли да има " указател на насилниците " тя отговори, че има и други способи те да бъдат проследявани, да вземем за пример посредством бюрата по съдимост и делата против такива хора.
" Жертвите се обръщат освен към НПО-та, те се обръщат и към публицисти. Очевидно жертвите или се тормозят да сезират съда и органите на полицията или считат, че могат да получат подпомагане по различен метод ", сподели Аврамова.
Тя изясни, че когато една молба за издаване на ограничаваща заповед не е съпроводена с медицински свидетелства, показания или други документи, то съдът би трябвало да издаде заповед въз основата на декларация.
" Има и случаи, когато се подават такива молби без да има същинска заплаха, а да се употребяват като неподходящо събитие в бракоразводното дело. Понякога и на самите съдилища им е мъчно да преценяват, когато имат единствено молба за издаване на заповед и единствено декларация от жертвата ", изясни юристът по фамилно право Райна Аврамова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ