Поглед от Киев: Украйна наистина се нуждае от денацификация
Към края на третата седмица от специфичната военна интервенция, стартирана от Русия за демилитаризиране и денацификация на Украйна (де юре, това към момента не е война, защото нито една от страните не е оповестила една на другата страна), Киев се срещна по-добре с това какво съставляват ударите върху града.
Да, преди този момент имаше офанзиви от съветски крилати ракети по летища в Киев, телевизионната кула и нейния дубльор. Да, в северните и северозападните покрайнини (Гостомел, Буча, Ирпен и по този начин нататък) имаше същински и доста съществени борби. Но всичко това беше надалеч от жилищни здания и предприятия на самия Киев.
Вярно, имаше две развалени жилищни здания, само че и двете от дейностите на локалната противовъздушна защита - в единия случай те закачиха единия завършек на висок блок със изтреляна от тях, лична ракета, а в другия смъкнаха нещо, летящо над града, което падна върху дома.
Рано сутринта на 14 март три " Калибъра " дохвърчаха към самолетния цех " Антонов ". По-късно съветското министерство на защитата разгласи за разгрома на склада за муниции за РСЗО на територията на завода, само че взривяването на същите тези муниции не се следи, тъй че не е реалност, че са го улучили.
Както и не е реалност, че са се прицелили там, където в действителност е бил складът. Приблизително по същото време нещо удари жилищен блок на улица „ Богатирская “ 20 в северната част на града. Държавната работа за изключителни обстановки на Украйна заяви, че артилерийски снаряд е поразил къщата и са починали двама души. Вероятно е снаряд. Но тогава той беше напълно уединен - към него не долетя нито един различен. Малко по-късно киевската противовъздушна защита смъкна нещо над региона на Куреневка. Най-вероятно нещо малко, само че изгоряха няколко жилището в постройката, покрай която се случи.
А малко по-късно украински Toчка-У с касетъчна бойна глава удари Донецк, което докара до десетки жертви.
Този удар самичък по себе си сигурно би съдействал за ескалацията на спора и сериозните ответни ограничения от страна на Русия. В подтекста на увеличението на доставките на оръжия от Запада за Украйна, слуховете за всеобщото идване на чиновници на западни частни военни компании, които ще бъдат финансирани от украински олигарси и на първо място от Ринат Ахметов, идването в Одеса на подобен типичен демократичен фашист и прям човекоядец като Бернар-Анри Леви и по този начин нататък – това беше просто неизбежно.
Всъщност съветското министерство на защитата вечерта на същия ден разгласи нощна офанзива против хранилища и предприятия на военно-промишления комплекс на Украйна. Още вечерта беше нанесен удар в цех „ Импулс “ в Шостка. До сутринта сигурно ще има информация за офанзиви против доста отбранителни предприятия.
И в случай че в Киев, Одеса и Днепър (Днепропетровск), където е съсредоточена по-голямата част от Противовъздушна отбрана, останала още в Украйна, има късмет да се смъкват някои от ракетите, то на други места ударите ще наподобяват на разходка и изстрели в стрелбище.
Въпреки всичко, което се случва, украинските управляващи към момента съумяват да поддържат милитаристично рвение в по-голямата част от обществото. И не става дума единствено за агитация, която през днешния ден се основава на два постулата: „ целият свят е с нас “ и непрекъснати „ перемоги “ / “победи “/ на фронта. Но в доста връзки се крие и във обстоятелството, че тази част от популацията продължава настойчиво да задава вековния украински въпрос: „ А нас пък за какво? “
Опитите да се напомни, че фронтовият Донбас е претърпявал обстрели с друга активност в продължение на осем години, не водят до средата. Защото от другата страна на линията на прикосновение има нарушители (сепаратисти, терористи, съветски наемници), по какъв начин да не се стреля против тях.
Пропагандата надеждно опакова тази информация в главите им. Индикацията, че на практика всички починали цивилни и деца са съвсем извънредно от ДНР и ЛНР, като цяло се сблъсква с цялостно неуважение и отменяне - те имат вяра, че това са приказки на Кремъл.
Като цяло е неефикасно да се приказва за обстоятелството, че киевските управляващи пренебрегваха осъществяването на отговорностите си по Минск-2 в продължение на седем години. Споразуменията са къси и с дребен обсег, само че 99,9% от украинските жители не са ги прочели.
Както и преди, същият или по-голям % не прочете Споразумението за асоцииране сред Украйна и Европейски Съюз. И в случай че в тази ситуация със съглашението за асоцииране, всички бяха сигурни, че ще заживеят като в Европа, то за Минск-2 настройките са други: първо, не се извършва от Москва, и второ, това е неприятно за Украйна - по този начин сподели малкия екран. Не без причина последните изследвания демонстрират, че 60-70% са за преразглеждане на Минск-2 при изискванията на Киев. Защо? Просто тъй като малкия екран сподели по този начин.
Много хора знаят за американските биологични лаборатории в Украйна, за развиването на Украйна от Запада във боен смисъл, за външния надзор над ръководството й, даже за обстоятелството, че Русия непосредствено се назовава единственият зложелател във военната теория на Украйна, доста хора знаят, само че те решително считат това за вътрешен въпрос. А на въпроса какво биха създали Съединени американски щати с Мексико, в случай че се държат по сходен метод, следва отговорът: „ Е, но това са Съединени американски щати! “
Неразбиране поражда и тезата за денацификация. Разбира се, пет до 10 % от популацията в Украйна са откровени неонацисти. Освен това локалният неонацизъм има две течения: „ чистият “ – основан на Харков и по-масовия галицийски бандеро-нацизъм – основан на Западна Украйна. Със симпатизантите си неонацизмът ще се снабди с 15-20 % последователи в цялата страна.
Но в края на краищата, и това е доста – в Третия райх да не би всички да са били членове на Секретен сътрудник или НСДАП. Освен това броят на директните и косвени фенове на неонацизма в Украйна непрестанно единствено нараства през последните години.
Но още по-лошо е, че тези 15-20% дефинират и не престават да дефинират дейностите на страната. Именно на държавно равнище се извършваше и се прави възвеличаването на многочислени нацистки колаборационисти, в това число тези, чиито ръце са най-малко до лактите в кръв.
На държавно равнище беше признат закон за коренното население, разпространяван е културно-образователен дневен ред, който имаше всички признаци на неонацистки. Да не приказваме за възходящата дискриминация съответно на съветския език и съветската просвета.
Всичко това не можеше да стане, в случай че в действителност нямаше неонацистко болшинство в законодателната и изпълнителната власт, което беше реализирано посредством поддръжката на съответния дневен ред от " соросоидите " и другите " грантоядци ", които говореха за ползите на демократичните фашисти. Но по този начин или другояче, това болшинство е образувано от цялото украинско общество!
Какво да кажем за другите зверства и беззакония, осъществявани от властта – от многочислените безнаказани убийства на дисиденти или изгарянето на десетки хора в Дома на профсъюзите в Одеса, до действието на секрети затвори и паравоенните пронацистки формирования. За страдание украинското общество в по-голямата си част не вижда нищо извънредно в това.
С една дума, през последните осем години от 2014 година насам украинското общество в действителност се промени доста и то не към по-добро. И е мъчно да си представим по какъв начин тази изплувала на открито нечиста слуз може да се върне назад.
Бих желал да имам вяра, че съветското управление въпреки всичко има схващане по въпроса и проект по какъв начин да направи това.
Превод: ЕС
Да, преди този момент имаше офанзиви от съветски крилати ракети по летища в Киев, телевизионната кула и нейния дубльор. Да, в северните и северозападните покрайнини (Гостомел, Буча, Ирпен и по този начин нататък) имаше същински и доста съществени борби. Но всичко това беше надалеч от жилищни здания и предприятия на самия Киев.
Вярно, имаше две развалени жилищни здания, само че и двете от дейностите на локалната противовъздушна защита - в единия случай те закачиха единия завършек на висок блок със изтреляна от тях, лична ракета, а в другия смъкнаха нещо, летящо над града, което падна върху дома.
Рано сутринта на 14 март три " Калибъра " дохвърчаха към самолетния цех " Антонов ". По-късно съветското министерство на защитата разгласи за разгрома на склада за муниции за РСЗО на територията на завода, само че взривяването на същите тези муниции не се следи, тъй че не е реалност, че са го улучили.
Както и не е реалност, че са се прицелили там, където в действителност е бил складът. Приблизително по същото време нещо удари жилищен блок на улица „ Богатирская “ 20 в северната част на града. Държавната работа за изключителни обстановки на Украйна заяви, че артилерийски снаряд е поразил къщата и са починали двама души. Вероятно е снаряд. Но тогава той беше напълно уединен - към него не долетя нито един различен. Малко по-късно киевската противовъздушна защита смъкна нещо над региона на Куреневка. Най-вероятно нещо малко, само че изгоряха няколко жилището в постройката, покрай която се случи.
А малко по-късно украински Toчка-У с касетъчна бойна глава удари Донецк, което докара до десетки жертви.
Този удар самичък по себе си сигурно би съдействал за ескалацията на спора и сериозните ответни ограничения от страна на Русия. В подтекста на увеличението на доставките на оръжия от Запада за Украйна, слуховете за всеобщото идване на чиновници на западни частни военни компании, които ще бъдат финансирани от украински олигарси и на първо място от Ринат Ахметов, идването в Одеса на подобен типичен демократичен фашист и прям човекоядец като Бернар-Анри Леви и по този начин нататък – това беше просто неизбежно.
Всъщност съветското министерство на защитата вечерта на същия ден разгласи нощна офанзива против хранилища и предприятия на военно-промишления комплекс на Украйна. Още вечерта беше нанесен удар в цех „ Импулс “ в Шостка. До сутринта сигурно ще има информация за офанзиви против доста отбранителни предприятия.
И в случай че в Киев, Одеса и Днепър (Днепропетровск), където е съсредоточена по-голямата част от Противовъздушна отбрана, останала още в Украйна, има късмет да се смъкват някои от ракетите, то на други места ударите ще наподобяват на разходка и изстрели в стрелбище.
Въпреки всичко, което се случва, украинските управляващи към момента съумяват да поддържат милитаристично рвение в по-голямата част от обществото. И не става дума единствено за агитация, която през днешния ден се основава на два постулата: „ целият свят е с нас “ и непрекъснати „ перемоги “ / “победи “/ на фронта. Но в доста връзки се крие и във обстоятелството, че тази част от популацията продължава настойчиво да задава вековния украински въпрос: „ А нас пък за какво? “
Опитите да се напомни, че фронтовият Донбас е претърпявал обстрели с друга активност в продължение на осем години, не водят до средата. Защото от другата страна на линията на прикосновение има нарушители (сепаратисти, терористи, съветски наемници), по какъв начин да не се стреля против тях.
Пропагандата надеждно опакова тази информация в главите им. Индикацията, че на практика всички починали цивилни и деца са съвсем извънредно от ДНР и ЛНР, като цяло се сблъсква с цялостно неуважение и отменяне - те имат вяра, че това са приказки на Кремъл.
Като цяло е неефикасно да се приказва за обстоятелството, че киевските управляващи пренебрегваха осъществяването на отговорностите си по Минск-2 в продължение на седем години. Споразуменията са къси и с дребен обсег, само че 99,9% от украинските жители не са ги прочели.
Както и преди, същият или по-голям % не прочете Споразумението за асоцииране сред Украйна и Европейски Съюз. И в случай че в тази ситуация със съглашението за асоцииране, всички бяха сигурни, че ще заживеят като в Европа, то за Минск-2 настройките са други: първо, не се извършва от Москва, и второ, това е неприятно за Украйна - по този начин сподели малкия екран. Не без причина последните изследвания демонстрират, че 60-70% са за преразглеждане на Минск-2 при изискванията на Киев. Защо? Просто тъй като малкия екран сподели по този начин.
Много хора знаят за американските биологични лаборатории в Украйна, за развиването на Украйна от Запада във боен смисъл, за външния надзор над ръководството й, даже за обстоятелството, че Русия непосредствено се назовава единственият зложелател във военната теория на Украйна, доста хора знаят, само че те решително считат това за вътрешен въпрос. А на въпроса какво биха създали Съединени американски щати с Мексико, в случай че се държат по сходен метод, следва отговорът: „ Е, но това са Съединени американски щати! “
Неразбиране поражда и тезата за денацификация. Разбира се, пет до 10 % от популацията в Украйна са откровени неонацисти. Освен това локалният неонацизъм има две течения: „ чистият “ – основан на Харков и по-масовия галицийски бандеро-нацизъм – основан на Западна Украйна. Със симпатизантите си неонацизмът ще се снабди с 15-20 % последователи в цялата страна.
Но в края на краищата, и това е доста – в Третия райх да не би всички да са били членове на Секретен сътрудник или НСДАП. Освен това броят на директните и косвени фенове на неонацизма в Украйна непрестанно единствено нараства през последните години.
Но още по-лошо е, че тези 15-20% дефинират и не престават да дефинират дейностите на страната. Именно на държавно равнище се извършваше и се прави възвеличаването на многочислени нацистки колаборационисти, в това число тези, чиито ръце са най-малко до лактите в кръв.
На държавно равнище беше признат закон за коренното население, разпространяван е културно-образователен дневен ред, който имаше всички признаци на неонацистки. Да не приказваме за възходящата дискриминация съответно на съветския език и съветската просвета.
Всичко това не можеше да стане, в случай че в действителност нямаше неонацистко болшинство в законодателната и изпълнителната власт, което беше реализирано посредством поддръжката на съответния дневен ред от " соросоидите " и другите " грантоядци ", които говореха за ползите на демократичните фашисти. Но по този начин или другояче, това болшинство е образувано от цялото украинско общество!
Какво да кажем за другите зверства и беззакония, осъществявани от властта – от многочислените безнаказани убийства на дисиденти или изгарянето на десетки хора в Дома на профсъюзите в Одеса, до действието на секрети затвори и паравоенните пронацистки формирования. За страдание украинското общество в по-голямата си част не вижда нищо извънредно в това.
С една дума, през последните осем години от 2014 година насам украинското общество в действителност се промени доста и то не към по-добро. И е мъчно да си представим по какъв начин тази изплувала на открито нечиста слуз може да се върне назад.
Бих желал да имам вяра, че съветското управление въпреки всичко има схващане по въпроса и проект по какъв начин да направи това.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ