Агата Кристи дава нещо повече от „Смърт край Нил“ на своите читатели – тя ни дава картини от Близкия изток, преживени от първо лице
Към края на „ Смърт край Нил “, обичаният воин на Агата Кристи – Еркюл Пуаро ще показа, че нормално работата на археолога е да открие меката почва и да стартира да отстранява със своята нож ненужните пластове маса, до момента в който не се появи мечтаният артефакт, който се намира там и е на мястото си. Това била и неговата работа, да отстранява детайлите един след различен, до момента в който не успее да види истината. Пуаро е доста непосредствен до своята създателка, която постоянно дава археологията за един от обичаните си образци.
Като брачна половинка на Макс Малоуън – един от известните английски археолози – Агата може да пътува умерено с него и да следи работата му в Близкия изток. Следва го във време, в което е един от най-продаваните хора в историята. Агата ще прекарва времето си в писане и следобедите, когато тежкото лятно слънце отстъпи от пустинята, отива да оказва помощ на брачна половинка си, като постоянно ще фотографира някои от моментите и откриването на артефактите. Самият способ на работа ще се отрази позитивно на авторката и ще разреши да основава още по-добри книги.
Едно от обичаните занимания на Агата е опцията да прави пъзели с такава лекост, че като че ли е родена за това. И откакто може да прави такива забавни експедиции, нейният живот е много по-спокоен, в този момент не е Агата Кристи, а госпожа Малоун. През 1936 година ще разгласява своя романт „ Убийство в Месопотамия “, по-късно ще се появи и „ Смъртта идва на финала “. и още доста други. Повечето от тези книги се раждат с опита и прекарванията на Агата измежду дългите разходки в чужбина. Историята за Нил се ражда след редица визити в Египет. Първо отпътува там през 1910 година
По това време не е към момента толкоз заможна, а с помощта на ниските цени в Египет, може да се социализира и да открива най-различни пътешественици, като някои от тях ще оживеят в страниците ѝ. Първите три месеца в Кайро са единствено събиране на информация. Кристи ще е признателна, че фамилията ѝ не е било богато, тъй като при идващите визити ще може да оцени всичко с по-бистър разум и да опознае страната доста по-лесно. Тогава се ражда и първият разказ „ Сняг над пустинята “, написан е в Кайро, само че не може да бъде публикуван. Едва десетилетие по-късно ще предложи на публиката си нова история.
През 1928 година Агата ще бъде в Близкия изток и тъкмо се е развела с първия си брачен партньор – Арчибалд Кристи. Плановете на писателката са ориентирани към търсенето на топлото слънце на Карибите. Само след два дни ще се приготви да си потегля, тъй като нейните другари са предложи друга дестинация – Багдад. Пътуването до столицата на Ирак ще стане благодарение на Ориент Експрес – един от най-луксозните влакове за времето си, който по-късно ще бъде и идеален разказ за читателите по света. В шумерския град Ур ще открие английския археолог Ленърд Уоли и неговата брачна половинка Катерина, която е почитател на Кристи.
По тяхно гледище, Агата ще може да следи всяка една разкопка, която се случва. В биографията си ще напише, че в никакъв случай не е виждала нещо по-красиво от откриването на меч, който постепенно демонстрира своите извивки от почвата. Не не помни да спомене и археолозите, които деликатно са премествали пясъка от предмета, с цел да извадят откритието. След като Агата следи всичко и се оказва една изключително добра компания, фамилията ще я извика и през идващия сезон, с цел да бъде част от екипа и да оказва помощ със снимането. През 1930 година идва още веднъж в града, само че този път има тежка пясъчна стихия.
Именно там ще се запознае с 25-годишния помощник – Малоун. По това време Агата е съвсем на 40 години и ще бъде поверена на очевидно по-младият мъж, който в този момент ще би трябвало да ѝ демонстрира разнообразни точки от Ирак. Писателката ще получи депеша, че щерка ѝ Розалинд е болна. Малоун ще пътува с нея до Англия. След една година това другарство ще се трансформира в партньорство и двамата ще останат неразделни. От 1931 година и двамата ще следват една и съща посока – от есента до пролетта ще бъдат в Близкия изток, а през лятото ще се прибират при дъщерята на Агата.
Писателката осъзнава, че това е най-хубавият метод да бъде покрай своя обичан, помагайки в откритията. Повечето експедиции се заплащат точно от нея, само че това не ѝ пречи. Използва свободното време да написа, да основава каталози, да илюстрира артефакти и още доста други. Дори дава концепция да се почиства слоновата кост с крем за лице, когато откриват такива полезности. В един миг има толкоз сериозна потребност, че за нея не остава и грам. През 1933 година Малоун ще бъде на борда на С. С. Судан, който ще плава по Нил, с цел да стигне до идната дестинация за разкопки.
Пътят му минава през Египет, където ще спре за още хранителни запаси. Въпросната първокласна лодка е издигната от кралското семейство на Египет и до през днешния ден продължава да се употребява, в случай че има заможни читатели, тя може да се наема или употребява за превоз. Агата разполага с първокласен апартамент на борда и се среща с други забавни посетители. Повечето хора са представители на европейския хайлайф.
С тях плаването по красивия Нил по време на един от красивите сезони. Писателката ще слуша историите на своите спътници, ще си записва всичко и ще се интересува от техните пътешествия. Ще слуша истории за храмове на Рамзес и още доста други. Има опцията да разбере историята на всички, които са на борда, а след няколко години ще се върне още веднъж в Египет.
Този път ще си наеме стая в един от първокласните хотели и ще стартира да написа. До тогава множеството облици на нейните събеседници се изгубват, само че това дори е по-добре, тъй като може да ги промени и да не обиди никого. Странното е, че „ Смърт край Нил “ е материал, който демонстрира доста по-точно изложение на всеки един от героите.
Освен това историята е задоволително достоверна и всеки един от този интервал ще удостовери заниманията на богатите. Агата запечатва една невероятна картина и продължава да рисува с извънредно бързи линии. По време на Втората Световна война, разходките на Кристи и Малоун завършват за известно време.
Агата ще остане в Англия и ще бъде доброволец в аптека в болница, до момента в който Малоун ще бъде в Кайро и ще употребява познанията си по арабски, с цел да оказва помощ във войната. Тогава стартират да се пишат и записките. Интересното е, че огромна част от тях ще се употребяват за по-нататъшни проучвания. Агата споделя освен за находките, само че и за метода на живот в Египет, разкрива пазарите, демонстрира работата на всекидневния човек.
Не пропуща да ни запознае с живота в Близкия изток и всички археологически разкопки, на които е участвала. Очевидно е, че Агата оставя освен това от престъпни истории, тя оставя неподправени следи в историята и тъкмо това я прави същинският публицист, който познаваме през днешния ден.
