Леглата в болниците се увеличили с 216 през 2022 г.
Към края на 2022 година в страната са функционирали 341 заведения за болнична помощ, с общо 54 707 кревати. От тях 319 са лечебни заведения, с 52 462 кревати. В съпоставяне с 2020 година лечебните заведения за болнична помощ остават същия брой, до момента в който леглата в тях се усилват с 216, оповестиха от Националния статистически институт (НСИ).
Припомняме, че в края на 2021 лечебните заведения са намаляли с едно, а леглата са се нараснали с 275 . Броя на леглата пораства за поредна година, макар рекомендациите на Националната пациентска организация.
Здравето на нацията - доста кревати, малко лекари, удовлетворени българи и висока смъртност
Пореден разбор регистрира същите проблеми
Заведенията за извънболнична помощ по данни към края на предходната година са 2 172 (с 39 повече от миналата година) с 1 303 кревати (с 18 повече).
В категорията на заведенията за болнична помощ се включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани.
Източник:
Към 31 декември 2021 година многопрофилните лечебни заведения са 179, с 38 144 кревати. В 56.1% от лечебните заведения е концентриран 72.7% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 27 до 1 490. 42.5% от заведенията към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати. До 99 кревати има в 35.8% от тях, а а с над 500 са 8.9%.
140 са профилираните лечебни заведения, с 14 318 кревати . Разпределението им по типове е следното:
• за интензивно лекуване - 73 с 4 433 легла;
• за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
• за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 17 с 2 083 легла;
• за рехабилитация - 37 с 5 575 легла;
• държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 082 кревати.
Източник:
Kъм края на 2022 година има 848.5 болнични кревати на 100 000 души от популацията. Стойностите на индикатора са най-високи в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5), до момента в който най-ниски са в областите Перник (400.0), Ямбол (420.9) и Видин (460.5)
Източник:
Oсвен кревати, лечебните заведения за болнична помощ могат да разкриват и места за временен престой, за осъществяване на избрани медицински действия, които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа (по здравна онкология, лъчетерапия, психиатрия, диализно лекуване и др.)
В края на годината броят им е 3 299.
Заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 172 с 1 303 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой . В съпоставяне с миналата година заведенията се усилват с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%).
Сред тях, максимален е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 786 заведения с 948 кревати, следвани от диагностично-консултативните центрове - 111 с 276 кревати. Денталните центрове са 64 с 5 кревати, а медико-денталните центрове - 60 със 74 кревати.
Другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 кревати. В съпоставяне с 2021 година легловият фонд на тези заведения понижава с 9.7%.
Медицински личен състав
В страната практикуват 29 599 лекари на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения . Лекарите по дентална медицина са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки.
В заведенията за болнична помощ практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 156, от които 18 225 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен контракт работят 10 087 лекари и 7 188 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 618) и лекари по дентална медицина (6 624), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 6 721, като 48 от тях работят на главен контракт в амбулатории за самостоятелни и групови практики за здравни грижи.
2 109 лекари и 374 лекари по дентална медицина работят в други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища).
Източник:
Практикуващи лекари по пол и възраст
От практикуващите лекари мъжете са 44.1% (13 053), а дамите са 55.9% (16 546) .
33.8% (10 015) от лекарите са във възрастовата група 55 - 64 години. На 65 и повече години са 20.1% (5 943). Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 5 170, или 17.5%
Източник:
Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и типове заведения демонстрира, че максимален е делът на младите лекари на главен контракт в болнични заведения (25.7%), а минимален - в заведенията за извънболнична помощ (3.8%). Повече от две трети от лекарите на главен контракт в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (71.9%).
Източник:
В териториален аспект, единствено в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински университети - София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области индикаторът е по-неблагоприятен от този за страната, като изключително се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е надлежно 0.7%, 2.1% и 2.5%. Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и надлежно минимален е в областите, в които са медицинските университети и академични лечебни заведения.
snimka
Източник:
Лекари по специалности
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 3 854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се подреждат практикуващите кардиология - 6.3%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.8%, хирургия - 5.1%, педиатрия - 4.9% и нервни заболявания - 4.8%.
Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина
В страната осигуреността с лекари е 45.9 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.8.
Източник:
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Източник:
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението).
С 275 са се нараснали леглата в лечебните заведения през 2021 година
Лечебните заведения през предходната година пък са били с 1 по-малко по отношение на 2020 г.
Припомняме, че в края на 2021 лечебните заведения са намаляли с едно, а леглата са се нараснали с 275 . Броя на леглата пораства за поредна година, макар рекомендациите на Националната пациентска организация.
Здравето на нацията - доста кревати, малко лекари, удовлетворени българи и висока смъртност
Пореден разбор регистрира същите проблеми
Заведенията за извънболнична помощ по данни към края на предходната година са 2 172 (с 39 повече от миналата година) с 1 303 кревати (с 18 повече).
В категорията на заведенията за болнична помощ се включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани.
Източник:
Към 31 декември 2021 година многопрофилните лечебни заведения са 179, с 38 144 кревати. В 56.1% от лечебните заведения е концентриран 72.7% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 27 до 1 490. 42.5% от заведенията към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати. До 99 кревати има в 35.8% от тях, а а с над 500 са 8.9%.
140 са профилираните лечебни заведения, с 14 318 кревати . Разпределението им по типове е следното:
• за интензивно лекуване - 73 с 4 433 легла;
• за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
• за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 17 с 2 083 легла;
• за рехабилитация - 37 с 5 575 легла;
• държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 082 кревати.
Източник:
Kъм края на 2022 година има 848.5 болнични кревати на 100 000 души от популацията. Стойностите на индикатора са най-високи в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5), до момента в който най-ниски са в областите Перник (400.0), Ямбол (420.9) и Видин (460.5)
Източник:
Oсвен кревати, лечебните заведения за болнична помощ могат да разкриват и места за временен престой, за осъществяване на избрани медицински действия, които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа (по здравна онкология, лъчетерапия, психиатрия, диализно лекуване и др.)
В края на годината броят им е 3 299.
Заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 172 с 1 303 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой . В съпоставяне с миналата година заведенията се усилват с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%).
Сред тях, максимален е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 786 заведения с 948 кревати, следвани от диагностично-консултативните центрове - 111 с 276 кревати. Денталните центрове са 64 с 5 кревати, а медико-денталните центрове - 60 със 74 кревати.
Другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 кревати. В съпоставяне с 2021 година легловият фонд на тези заведения понижава с 9.7%.
Медицински личен състав
В страната практикуват 29 599 лекари на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения . Лекарите по дентална медицина са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки.
В заведенията за болнична помощ практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 156, от които 18 225 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен контракт работят 10 087 лекари и 7 188 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 618) и лекари по дентална медицина (6 624), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 6 721, като 48 от тях работят на главен контракт в амбулатории за самостоятелни и групови практики за здравни грижи.
2 109 лекари и 374 лекари по дентална медицина работят в други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища).
Източник:
Практикуващи лекари по пол и възраст
От практикуващите лекари мъжете са 44.1% (13 053), а дамите са 55.9% (16 546) .
33.8% (10 015) от лекарите са във възрастовата група 55 - 64 години. На 65 и повече години са 20.1% (5 943). Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 5 170, или 17.5%
Източник:
Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и типове заведения демонстрира, че максимален е делът на младите лекари на главен контракт в болнични заведения (25.7%), а минимален - в заведенията за извънболнична помощ (3.8%). Повече от две трети от лекарите на главен контракт в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (71.9%).
Източник:
В териториален аспект, единствено в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински университети - София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области индикаторът е по-неблагоприятен от този за страната, като изключително се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е надлежно 0.7%, 2.1% и 2.5%. Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и надлежно минимален е в областите, в които са медицинските университети и академични лечебни заведения.
snimka
Източник:
Лекари по специалности
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 3 854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се подреждат практикуващите кардиология - 6.3%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.8%, хирургия - 5.1%, педиатрия - 4.9% и нервни заболявания - 4.8%.
Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина
В страната осигуреността с лекари е 45.9 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.8.
Източник:
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Източник:
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението).
С 275 са се нараснали леглата в лечебните заведения през 2021 година
Лечебните заведения през предходната година пък са били с 1 по-малко по отношение на 2020 г.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ