Хора, които са имали предчувствие за трагедията с Титаник
Към Част 1 – ТУК. Хора, които имали свръхестествено предусещане за нещастието с Титаник … Титаник е именуван „ непотопяем “, по тази причина тези хора, които имали чувството, че с лайнера ще се случи нещо доста неприятно, били гледани доста съмнително. Хенри Уайлд Подобно на Шефърт, преди да се качи на Титаник, старши асистентът Хенри Уайлд служи на “по-малкия му брат ” – “Олимпик ”. Наредено му е да изчака Титаник в Саутхемптън (Southampton) и по-късно да се качи на него. Когато Уайлд видял лайнера в пристанището, го връхлетели доста тревожни усеща, които той описал в последното писмо до сестра си. Той изпратил писмото до у дома по време на престоя в Ирландия. В него пишело: “Все още в действителност не одобрявам този транспортен съд. Имам необичайно обезпокоително чувство, когато съм на борда му. ” Когато Титаник се сблъскал с айсберга, Уайлд прекарал по-голямата част от времето в избавителните лодки, помагайки на хората да се качват.
Именно той бил “мъжът с револвера ”, който забранил на мъжете, които изпадали в суматоха, да се качват в лодките и наредил първи да са дамите и децата. Този миг може да се види и във кино лентата на Джеймс Камерън (James Cameron), само че това е действителен факт, за който разказвали оживели пасажери. По-късно, Уайлд опитал несполучливо да спусне сгъваемите лодки А и Б. Той умира, до момента в който се гмуркал под кърмата на кораба. Тялото му по този начин и не е открито. Вероятно е всмукано във водовъртежа. Алекс МаКензи 23-годишният шотландец Алекс МаКензи чакал Титаник на пристанището на Саутхемптън. Когато се изкачвал по стълбата в профил на кораба, внезапно чул чужд глас от нищото. Този глас казвал, че в случай че остане на борда на Титаник, той ще загуби живота си.
МаКензи решил, че някой се майтапи с него. Огледал се в близост, само че до него не видял никого, който да е могъл да каже това. Тогава младият мъж решил да пренебрегва предизвестието, но когато траял, чул още веднъж същия глас и същите думи. МаКензи още веднъж пренебрегнал предизвестието. Когато съвсем бил до входа на кораба, странният глас го предизвестил още веднъж. Този път МаКензи се уплашил. Той се отказал да отплава и се върнал в родния Глазгоу (Glasgow). Роднините на младия шотландец били доста афектирани от постъпката му. Те му били събрали средства за билет за втора класа, а той даже не го продал след отхвърли си. Когато обаче сензационните вести, че Титаник е потопен, и че множеството жертви са от втора и трета класа, се популяризирали по целия свят, те приели държанието на МаКензи като божествено божество. Четете още: Понякога децата споделят неща, от които ще ви полазят студени тръпки Джон Кофи Бедният ирландски майстор Джон Кофи се записал в екипа на Титаник, като служащ в котелното, защото предложили отлична заплата от 5 паунда на месец. Въпреки това, Кофи изведнъж се отказал от работата на Титаник.
Няколко седмици след злополуката на Титаник, когато Кофи се отърсил от шока, признал пред приятелите си, че когато чакал да се качи на Титаник, изпитал необичайно потискащо чувство и с всеки момент то ставало все по-страшно. Чувството било толкоз мощно, че най-после Кофи се отказал от пътуването. Няколко месеца след бедствието на Титаник, Джон Кофи се включил към екипа на “Мавритания ”. На този транспортен съд, а и на други, където той работил, не изпитал сходни странни и плашещи чувства. Едит Розенбаум Едит Розенбаум, по-известна като Едит Ръсел, била 33-годишна богата жена, обличаща се в първокласни рокли и шапки с пера. Тя пътувала на Титаник в първа класа, връщайки се от фешън събитие в Париж. Едит казвала, че това е “най-красивият транспортен съд, който можете да си визиите “.
Едит била възхитена от прелестното пътешестване и в положително въодушевление. Но внезапно, тя се почувствала тревожна и ненапълно натъжена. През престоя на Титаник в Ирландия, тя изпратила писмо до секретаря си в Куинстаун, в което пишела, че не може да се отърве от потискащото възприятие на меланхолия и очакване на някакво идно злополучие. Едит Розенбаум завършвала писмото с думите: „ Това пътешестване скоро ще завърши. “ Като пътничка от първа класа, след конфликта с айсберга, Едит бързо получила място в спасителна лодка № 11 и даже съумяла да вземе със себе си дребната си музикална кутия. Музиката от тази кутия успокоявала пасажерите на лодката в продължение на четири часа, до момента в който те плавали в тъмната нощ измежду плаващи ледени парчета. По-нататъшната съдба на Едит била доста изненадваща. Тази жена претърпяла няколко торнада, железопътна повреда, няколко автомобилни произшествия и друго корабокрушение. Навсякъде тя останала жива и здрава. Уилям Томас Стид Уилям Томас Стид е доста прочут публицист по това време. Бил е редактор на английския вестник The Pall Mall Gazette. Той отплавал с Титаник, с цел да участва на конференция в Карнеги Хол (Carnegie Hall) по персонална молба на президента на Съединени американски щати – Уилям Хауърд Тафт (William Howard Taft).
Години преди този момент, през 1886 година, Стид написва къса история, наречена „ Как е потънал атлантическият пощенски лайнер “, която се оказва изненадващо сходна на трагедията на Титаник. Напълно съвпадала и причината за гибелта на огромен брой пасажери – нямало задоволително спасителни лодки. В историята на Стид, корабът се сблъсква с различен транспортен съд, а не с айсберг, но Стид плашещо реалистично разказва по какъв начин хиляди хора по палубите на потъващия кораб се пробват да избягат, по какъв начин се бият за живота си в коридорите и след това да се давят в ледената вода. През 1892 година, Стид написал друга история – „ От остарелия свят към новия “, която също била за корабокрушение. И този път, имало лайнер, който се сблъскал с айсберг. Никой не знае какво е почувствал Стид, когато Титаник блъснал айсберг по същия метод, по който той го е описал в историята си. Малко се знае по какъв начин е прекарал последните си часове. Оцелелите очевидци описват, че Стид се държал като благородник, помагал на жените и децата да се качват в лодките, дал жилетката си на някой, който към този момент седял в лодка. Когато корабът потъвал, един от оживелите – Филип Мок твърди, че видял Стид да се държи за малък сал, на който лежал различен пасажер от първа класа – най-богатият пасажер на Титаник, американският милионер Джон Джейкъб Астор IV. Но, нито Стид, нито Астор чакали помощ. Мок споделил: “Краката им бяха замръзнали и към този момент нямаха сили да се задържат на салата. Отслабиха хватката си и двамата се удавиха. ”
Именно той бил “мъжът с револвера ”, който забранил на мъжете, които изпадали в суматоха, да се качват в лодките и наредил първи да са дамите и децата. Този миг може да се види и във кино лентата на Джеймс Камерън (James Cameron), само че това е действителен факт, за който разказвали оживели пасажери. По-късно, Уайлд опитал несполучливо да спусне сгъваемите лодки А и Б. Той умира, до момента в който се гмуркал под кърмата на кораба. Тялото му по този начин и не е открито. Вероятно е всмукано във водовъртежа. Алекс МаКензи 23-годишният шотландец Алекс МаКензи чакал Титаник на пристанището на Саутхемптън. Когато се изкачвал по стълбата в профил на кораба, внезапно чул чужд глас от нищото. Този глас казвал, че в случай че остане на борда на Титаник, той ще загуби живота си.
МаКензи решил, че някой се майтапи с него. Огледал се в близост, само че до него не видял никого, който да е могъл да каже това. Тогава младият мъж решил да пренебрегва предизвестието, но когато траял, чул още веднъж същия глас и същите думи. МаКензи още веднъж пренебрегнал предизвестието. Когато съвсем бил до входа на кораба, странният глас го предизвестил още веднъж. Този път МаКензи се уплашил. Той се отказал да отплава и се върнал в родния Глазгоу (Glasgow). Роднините на младия шотландец били доста афектирани от постъпката му. Те му били събрали средства за билет за втора класа, а той даже не го продал след отхвърли си. Когато обаче сензационните вести, че Титаник е потопен, и че множеството жертви са от втора и трета класа, се популяризирали по целия свят, те приели държанието на МаКензи като божествено божество. Четете още: Понякога децата споделят неща, от които ще ви полазят студени тръпки Джон Кофи Бедният ирландски майстор Джон Кофи се записал в екипа на Титаник, като служащ в котелното, защото предложили отлична заплата от 5 паунда на месец. Въпреки това, Кофи изведнъж се отказал от работата на Титаник.
Няколко седмици след злополуката на Титаник, когато Кофи се отърсил от шока, признал пред приятелите си, че когато чакал да се качи на Титаник, изпитал необичайно потискащо чувство и с всеки момент то ставало все по-страшно. Чувството било толкоз мощно, че най-после Кофи се отказал от пътуването. Няколко месеца след бедствието на Титаник, Джон Кофи се включил към екипа на “Мавритания ”. На този транспортен съд, а и на други, където той работил, не изпитал сходни странни и плашещи чувства. Едит Розенбаум Едит Розенбаум, по-известна като Едит Ръсел, била 33-годишна богата жена, обличаща се в първокласни рокли и шапки с пера. Тя пътувала на Титаник в първа класа, връщайки се от фешън събитие в Париж. Едит казвала, че това е “най-красивият транспортен съд, който можете да си визиите “.
Едит била възхитена от прелестното пътешестване и в положително въодушевление. Но внезапно, тя се почувствала тревожна и ненапълно натъжена. През престоя на Титаник в Ирландия, тя изпратила писмо до секретаря си в Куинстаун, в което пишела, че не може да се отърве от потискащото възприятие на меланхолия и очакване на някакво идно злополучие. Едит Розенбаум завършвала писмото с думите: „ Това пътешестване скоро ще завърши. “ Като пътничка от първа класа, след конфликта с айсберга, Едит бързо получила място в спасителна лодка № 11 и даже съумяла да вземе със себе си дребната си музикална кутия. Музиката от тази кутия успокоявала пасажерите на лодката в продължение на четири часа, до момента в който те плавали в тъмната нощ измежду плаващи ледени парчета. По-нататъшната съдба на Едит била доста изненадваща. Тази жена претърпяла няколко торнада, железопътна повреда, няколко автомобилни произшествия и друго корабокрушение. Навсякъде тя останала жива и здрава. Уилям Томас Стид Уилям Томас Стид е доста прочут публицист по това време. Бил е редактор на английския вестник The Pall Mall Gazette. Той отплавал с Титаник, с цел да участва на конференция в Карнеги Хол (Carnegie Hall) по персонална молба на президента на Съединени американски щати – Уилям Хауърд Тафт (William Howard Taft).
Години преди този момент, през 1886 година, Стид написва къса история, наречена „ Как е потънал атлантическият пощенски лайнер “, която се оказва изненадващо сходна на трагедията на Титаник. Напълно съвпадала и причината за гибелта на огромен брой пасажери – нямало задоволително спасителни лодки. В историята на Стид, корабът се сблъсква с различен транспортен съд, а не с айсберг, но Стид плашещо реалистично разказва по какъв начин хиляди хора по палубите на потъващия кораб се пробват да избягат, по какъв начин се бият за живота си в коридорите и след това да се давят в ледената вода. През 1892 година, Стид написал друга история – „ От остарелия свят към новия “, която също била за корабокрушение. И този път, имало лайнер, който се сблъскал с айсберг. Никой не знае какво е почувствал Стид, когато Титаник блъснал айсберг по същия метод, по който той го е описал в историята си. Малко се знае по какъв начин е прекарал последните си часове. Оцелелите очевидци описват, че Стид се държал като благородник, помагал на жените и децата да се качват в лодките, дал жилетката си на някой, който към този момент седял в лодка. Когато корабът потъвал, един от оживелите – Филип Мок твърди, че видял Стид да се държи за малък сал, на който лежал различен пасажер от първа класа – най-богатият пасажер на Титаник, американският милионер Джон Джейкъб Астор IV. Но, нито Стид, нито Астор чакали помощ. Мок споделил: “Краката им бяха замръзнали и към този момент нямаха сили да се задържат на салата. Отслабиха хватката си и двамата се удавиха. ”
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ