Сталинградският урок за нашествениците на всички времена
Към 80-годишнината от успеха на руските войски при Сталинград
... На висока нотка стартира 1943 година Червената войска, която стана година на коренен прелом в хода на Великата отечествена война и цялата Втора международна война като цяло. Щабът на Върховното командване възнамерява интервенцията " Пръстен ", по време на която войските на Донския фронт на генерал-лейтенант (от 15 януари 1943 година - генерал-полковник) К.К. Рокосовски трябваше да разчлени и унищожи вражеската група, хваната в клещи в региона на Сталинград. До 10 януари всички подготвителни действия бяха приключени.
За да се избегнат ненужни кръвопролития, преди началото на интервенцията представителят на Щаба на Върховното командване генерал-полковник от артилерията Н.Н. Воронов и командирът на Донския фронт военачалник К.К. Рокосовски показва на командването на обкръжената 6-та немска войска ултиматум, изисквайки непринудено да сложат оръжие.
В него се сподели: „ Ние подсигуряваме живота и сигурността на всички офицери, подофицери и бойци, които са прекратили съпротивата и връщането им след края на войната в Германия или в друга страна, където военнопленниците изразят предпочитание. Ние съхраняваме военните униформи, отличителните знаци и ордени, персонални движимости, полезности за целия персонален състав на предалите се войски и хладно оръжие за висшите офицери. Всички предали се офицери, подофицери и бойци незабавно ще получат естествена храна. На всички ранени, заболели и измръзнали ще бъде оказана здравна помощ. Отговорът се чака до идващия ден - 9 януари 1943 година
Въпреки това командирът на 6-та войска генерал-полковник Ф. Паулус, чиято власт се простира върху цялата формация, обкръжена при Сталинград, дезориентира подчинените му войски, „ обяснявайки “, че с ултиматума си руснаците единствено желаят да пречупят волята им за опозиция и няма да изпълнят никакви обещания: „ Ако армията постави оръжие, множеството от нас са изправени пред сигурна гибел или от противников патрон, или от апетит и страдалчество в призрачен сибирски плен. Едно е ясно - който се съобщи, в никакъв случай повече няма да види околните си. Ултиматумът на руското командване беше отритнат и всички жертви, понесени от обкръжените в по-нататъшни борби, бяха на съвестта на Паулус.
На 10 януари стартира ликвидирането на вражеската формация. Трябва да се означи, че руското разузнаване, определяйки броя на " обкръжения " зложелател, прави сериозна неточност. Както маршал А.М. Василевски показва, „ съгласно разследващите данни от фронтовете, взели участие в контранастъплението, както и от разследващите организации на Генералния щаб, общата мощ на обкръжената група... беше избрана по това време на 85-90 хиляди души. Всъщност, както разбрахме по-късно, в него е имало над 300 хиляди.
В резултат на това интервенция „ Пръстен “, в нарушаване на първичните калкулации на щаба на Върховното командване, се проточи. Предвиждаше се главният удар да се нанесе от запад на изток, с цел да се разреже обкръжената формация на две и по-късно да се унищожат обособените й елементи. Но в западната формация на 6-та войска бяха ситуирани най-боеспособните дивизии, тъй че от първите дни последваха тежки боеве.
Въпреки това обстановката беше напълно друга от тази през лятото-есента на 1942 година Въпреки че войските на Донския фронт нямаха преимущество пред врага в жива мощ и танкове, те към този момент го превъзхождаха в количеството на артилерията и авиацията. И нашето командване е натрупало към този момент много военен опит. По направлението на основния удар К.К. Рокосовски концентрира 33% от всички стрелкови дивизии, 50% от артилерията, 57% от гвардейските минохвъргачки и 75% от танковите елементи на фронта.
До края на първия ден от настъплението защитата на съперника е пробита на дълбочина 6-8 км. До 16 януари територията на зоната за обграждане е намаляла с две трети. Остатъците от немската група започнаха да се отдръпват към границите на град Сталинград. Обещаното от Хитлер и обезпечено от Гьоринг непрестанно доставяне на обкръжените войски с муниции, гориво и храна по въздуха е прекратено от руската авиация и силите за противовъздушна защита.
Със загубата на последните летища, повече или по-малко оборудвани във връзка с навигацията, доставките можеха да се правят единствено посредством стартиране на контейнери с парашут, само че последните много постоянно падаха върху бойните обединения на нашите настъпващи войски. Между другото, точно по време на руската контраатака край Сталинград силите на немската транспортна авиация бяха вечно подкопани, защото тя загуби към 500 самолета тук и не съумя да възвърне силата си до края на войната.
Вражеските войски бяха притиснати на територия, чиято дължина от север на юг беше 20 км, а от запад на изток - 3-4 км. На 25 януари 1943 година войските на Донския фронт пробиват към Сталинград. И до края на идващия ден 21-ва войска на генерал-майор И.М. Чистяков се причислява към 62-ра войска на генерал-лейтенант В.И. Чуйков, който поддържа защитата в рамките на града през последните месеци и в този момент напредваше към тях. С този удар вражеската формация беше разсечена на две елементи: южната, в централната част на града, и северната, която се оказа обкръжена в региона на тракторния цех и завода „ Барикади “.
На 30 януари генерал-полковник Паулус получава последната радиограма от Хитлер. Тя гласеше: „ Поздравления за покачването ви в генерал-фелдмаршал “. И съдържаше, както считат някои историци, завоалирана заповед за самоубийство (преди това нито един немски фелдмаршал не се е предавал в плен). Тогава обаче командирът на агонизиращата войска избра да не забележи намека.
Същия ден началникът на неговия щаб военачалник А. Шмид инструктира преводача да излезе с бяло знаме на площада пред универсалния магазин, в чието мазе се криеше щабът, и да откри командири с подобаващ сан, на който фелдмаршалът може да се съобщи, без да губи достолепието си.
Сутринта на 31 януари в щаба дойдоха управителни чиновници на 64-та войска, отпред с началника на щаба генерал-майор И.А. Ласкин. На Паулус е подложен ултиматум, изискващ обкръжената група да приключи съпротивата и изцяло да капитулира.
И се заизмъкваха от дълбините на мазетата, зарязвайки оръжията си, гладуващите немски воини...
Боевете не престават до 2 февруари 1943 година, последните огнища на вражеска опозиция са премахнати, има всеобщо предаване на германци и румънци в плен. Общо по време на интервенцията „ Пръстен “ към 113 хиляди военнослужещи бяха хванати от нашите войски, в това число 2,5 хиляди офицери, от които 22 генерали. 22 противников дивизии са изцяло унищожени.
Разгромът на най-голямата формация на Вермахта покрай Сталинград и последвалите сполучливи дейности на Червената войска на Курската дъга осигуриха коренен поврат в хода на войната.
Може би най-компетентната оценка на дейностите на руските командири е дадена от Паулус. През февруари 1946 година приказва на Нюрнбергския развой против основните военнопрестъпници като очевидец на обвиняването от руска страна.
На саркастичния въпрос на един от юристите правилно ли е, че до момента в който е бил в плен, е изнасял лекции по тактика в Московската военна академия, победения фелдмаршал дава отговор: „ Съветската тактика се оказа толкоз по-висока от нашата, че руснаците надали ще нуждая се от мен даже с цел да преподавам в школата за подофицери. Най-доброто доказателство за това е изходът от борбата при Волга, вследствие на която попаднах в плен, както и фактът, че всички тези господа в този момент седят тъкмо тук, на подсъдимата пейка.
В деня след капитулацията на 6-та войска в цяла Германия бият камбани в символ на печал, по радиото се излъчва траурна музика. Службата за сигурност заяви, че доста германци гледат на трагичното проваляне на 6-та войска като на " повратна точка във войната ". Пропагандният уред на Третия райх се опита да направи добър залог в губещата игра. „ Те умряха, с цел да може Германия да живее “, написа Völkischer Beobachter, формалният орган на NSDAP.
А за руския народ и неговата Червена войска това беше огромен празник. Този, който беше обещан от висшия главнокомандващ Й.В. Сталин в заповед от 7 ноември 1942 година във връзка 25-годишнината от Октомврийската гражданска война. " И на нашата улица ще има празник! " - увери създателят на заповедта и празникът пристигна.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
... На висока нотка стартира 1943 година Червената войска, която стана година на коренен прелом в хода на Великата отечествена война и цялата Втора международна война като цяло. Щабът на Върховното командване възнамерява интервенцията " Пръстен ", по време на която войските на Донския фронт на генерал-лейтенант (от 15 януари 1943 година - генерал-полковник) К.К. Рокосовски трябваше да разчлени и унищожи вражеската група, хваната в клещи в региона на Сталинград. До 10 януари всички подготвителни действия бяха приключени.
За да се избегнат ненужни кръвопролития, преди началото на интервенцията представителят на Щаба на Върховното командване генерал-полковник от артилерията Н.Н. Воронов и командирът на Донския фронт военачалник К.К. Рокосовски показва на командването на обкръжената 6-та немска войска ултиматум, изисквайки непринудено да сложат оръжие.
В него се сподели: „ Ние подсигуряваме живота и сигурността на всички офицери, подофицери и бойци, които са прекратили съпротивата и връщането им след края на войната в Германия или в друга страна, където военнопленниците изразят предпочитание. Ние съхраняваме военните униформи, отличителните знаци и ордени, персонални движимости, полезности за целия персонален състав на предалите се войски и хладно оръжие за висшите офицери. Всички предали се офицери, подофицери и бойци незабавно ще получат естествена храна. На всички ранени, заболели и измръзнали ще бъде оказана здравна помощ. Отговорът се чака до идващия ден - 9 януари 1943 година
Въпреки това командирът на 6-та войска генерал-полковник Ф. Паулус, чиято власт се простира върху цялата формация, обкръжена при Сталинград, дезориентира подчинените му войски, „ обяснявайки “, че с ултиматума си руснаците единствено желаят да пречупят волята им за опозиция и няма да изпълнят никакви обещания: „ Ако армията постави оръжие, множеството от нас са изправени пред сигурна гибел или от противников патрон, или от апетит и страдалчество в призрачен сибирски плен. Едно е ясно - който се съобщи, в никакъв случай повече няма да види околните си. Ултиматумът на руското командване беше отритнат и всички жертви, понесени от обкръжените в по-нататъшни борби, бяха на съвестта на Паулус.
На 10 януари стартира ликвидирането на вражеската формация. Трябва да се означи, че руското разузнаване, определяйки броя на " обкръжения " зложелател, прави сериозна неточност. Както маршал А.М. Василевски показва, „ съгласно разследващите данни от фронтовете, взели участие в контранастъплението, както и от разследващите организации на Генералния щаб, общата мощ на обкръжената група... беше избрана по това време на 85-90 хиляди души. Всъщност, както разбрахме по-късно, в него е имало над 300 хиляди.
В резултат на това интервенция „ Пръстен “, в нарушаване на първичните калкулации на щаба на Върховното командване, се проточи. Предвиждаше се главният удар да се нанесе от запад на изток, с цел да се разреже обкръжената формация на две и по-късно да се унищожат обособените й елементи. Но в западната формация на 6-та войска бяха ситуирани най-боеспособните дивизии, тъй че от първите дни последваха тежки боеве.
Въпреки това обстановката беше напълно друга от тази през лятото-есента на 1942 година Въпреки че войските на Донския фронт нямаха преимущество пред врага в жива мощ и танкове, те към този момент го превъзхождаха в количеството на артилерията и авиацията. И нашето командване е натрупало към този момент много военен опит. По направлението на основния удар К.К. Рокосовски концентрира 33% от всички стрелкови дивизии, 50% от артилерията, 57% от гвардейските минохвъргачки и 75% от танковите елементи на фронта.
До края на първия ден от настъплението защитата на съперника е пробита на дълбочина 6-8 км. До 16 януари територията на зоната за обграждане е намаляла с две трети. Остатъците от немската група започнаха да се отдръпват към границите на град Сталинград. Обещаното от Хитлер и обезпечено от Гьоринг непрестанно доставяне на обкръжените войски с муниции, гориво и храна по въздуха е прекратено от руската авиация и силите за противовъздушна защита.
Със загубата на последните летища, повече или по-малко оборудвани във връзка с навигацията, доставките можеха да се правят единствено посредством стартиране на контейнери с парашут, само че последните много постоянно падаха върху бойните обединения на нашите настъпващи войски. Между другото, точно по време на руската контраатака край Сталинград силите на немската транспортна авиация бяха вечно подкопани, защото тя загуби към 500 самолета тук и не съумя да възвърне силата си до края на войната.
Вражеските войски бяха притиснати на територия, чиято дължина от север на юг беше 20 км, а от запад на изток - 3-4 км. На 25 януари 1943 година войските на Донския фронт пробиват към Сталинград. И до края на идващия ден 21-ва войска на генерал-майор И.М. Чистяков се причислява към 62-ра войска на генерал-лейтенант В.И. Чуйков, който поддържа защитата в рамките на града през последните месеци и в този момент напредваше към тях. С този удар вражеската формация беше разсечена на две елементи: южната, в централната част на града, и северната, която се оказа обкръжена в региона на тракторния цех и завода „ Барикади “.
На 30 януари генерал-полковник Паулус получава последната радиограма от Хитлер. Тя гласеше: „ Поздравления за покачването ви в генерал-фелдмаршал “. И съдържаше, както считат някои историци, завоалирана заповед за самоубийство (преди това нито един немски фелдмаршал не се е предавал в плен). Тогава обаче командирът на агонизиращата войска избра да не забележи намека.
Същия ден началникът на неговия щаб военачалник А. Шмид инструктира преводача да излезе с бяло знаме на площада пред универсалния магазин, в чието мазе се криеше щабът, и да откри командири с подобаващ сан, на който фелдмаршалът може да се съобщи, без да губи достолепието си.
Сутринта на 31 януари в щаба дойдоха управителни чиновници на 64-та войска, отпред с началника на щаба генерал-майор И.А. Ласкин. На Паулус е подложен ултиматум, изискващ обкръжената група да приключи съпротивата и изцяло да капитулира.
И се заизмъкваха от дълбините на мазетата, зарязвайки оръжията си, гладуващите немски воини...
Боевете не престават до 2 февруари 1943 година, последните огнища на вражеска опозиция са премахнати, има всеобщо предаване на германци и румънци в плен. Общо по време на интервенцията „ Пръстен “ към 113 хиляди военнослужещи бяха хванати от нашите войски, в това число 2,5 хиляди офицери, от които 22 генерали. 22 противников дивизии са изцяло унищожени.
Разгромът на най-голямата формация на Вермахта покрай Сталинград и последвалите сполучливи дейности на Червената войска на Курската дъга осигуриха коренен поврат в хода на войната.
Може би най-компетентната оценка на дейностите на руските командири е дадена от Паулус. През февруари 1946 година приказва на Нюрнбергския развой против основните военнопрестъпници като очевидец на обвиняването от руска страна.
На саркастичния въпрос на един от юристите правилно ли е, че до момента в който е бил в плен, е изнасял лекции по тактика в Московската военна академия, победения фелдмаршал дава отговор: „ Съветската тактика се оказа толкоз по-висока от нашата, че руснаците надали ще нуждая се от мен даже с цел да преподавам в школата за подофицери. Най-доброто доказателство за това е изходът от борбата при Волга, вследствие на която попаднах в плен, както и фактът, че всички тези господа в този момент седят тъкмо тук, на подсъдимата пейка.
В деня след капитулацията на 6-та войска в цяла Германия бият камбани в символ на печал, по радиото се излъчва траурна музика. Службата за сигурност заяви, че доста германци гледат на трагичното проваляне на 6-та войска като на " повратна точка във войната ". Пропагандният уред на Третия райх се опита да направи добър залог в губещата игра. „ Те умряха, с цел да може Германия да живее “, написа Völkischer Beobachter, формалният орган на NSDAP.
А за руския народ и неговата Червена войска това беше огромен празник. Този, който беше обещан от висшия главнокомандващ Й.В. Сталин в заповед от 7 ноември 1942 година във връзка 25-годишнината от Октомврийската гражданска война. " И на нашата улица ще има празник! " - увери създателят на заповедта и празникът пристигна.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ