85% от жителите на страната се определят като българи
Към 7 септември 2021 година българската етническа група обгръща 5 118 494, или 84.6% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група понижава с 0.2 процентни пункта. Това сочат окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) от Преброяване 2021.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи промените в броя и структурите на популацията, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това понижава абсолютният брой на популацията и на трите съществени етнически групи, както и не настъпват основни промени в етническата конструкция сред последните две преброявания.
Източник:
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от далите отговор лица. Относителният им дял понижава с 0.4 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към третия по бройка ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 0.5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%.
Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор " Не искам да отговоря " са отбелязали 63 767, или 1.0% от далите отговор лица.
Териториално систематизиране по етническо самоопределяне
В началото на предишния век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето популацията с българско етническо самоопределяне се е урбанизирало доста повече спрямо другите две съществени етнически групи. Към 7 септември 2021 година в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен визира турската етническа група, преобладаващата част от която през целия интервал 1900 - 2021 година продължава да живее в села.
Българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29.0 и 39.7% от популацията на региона.
Турската етническа общественост е съсредоточена териториално основно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее съвсем половината от популацията, самоопределило се към турската етническа група - 48.4%.
Ромската етническа група е разпределена териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15.3%, и Монтана - 11.5%, следвани от Шумен - 8.0%, Добрич - 7.2%, и Ямбол - 7.1%.
Възраст и етнос
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен лицата от българската етническа общественост . При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям - 25.0%, при 19.8% и 7.3% надлежно за турската и ромската етническа група.
Сред трите съществени етнически общности най-голям е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общественост - 12.0%.
Една трета (33.1%) от лицата, които не могат да дефинират своята етническа принадлежност, и една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.
Образование и етнос
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност. Докато при определилите се като българи на седем и повече навършени години 79.7% са с високо обучение (29.2% с висше и 50.5% със средно), то при популацията от турската етническа група с високо обучение са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е 15.2% , надлежно 0.8% с висше и 14.4% със приключено приблизително обучение.
Източник:
В съпоставяне с 2011 година и при трите съществени етнически групи се следи позитивна наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на лицата със приключено висше и приблизително обучение. За 10 години делът на популацията със приключено висше обучение нараства от 0.3 на 0.8% измежду ромската етническа група, от 4.1 на 8.1% измежду турската и от 22.8% през 2011 година на 29.2% през 2021 година измежду самоопределилите се към българската етническа група.
От лицата на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0.3% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 6.4% от ромската етническа група.
Децата в наложителна учебна възраст (7 - 15 навършени години), останали отвън просветителния развой, са 8.0% при ромската общественост, 4.4% при турската и 1.3% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.
Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа с схващане на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 година 11.8% от ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3.4% и 0.5% надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Икономическа интензивност и етнос
Данните за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.
Налице са обилни разлики във връзка с присъединяване на пазара на труда на лицата от другите етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 66.8%, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група - 21.6%.
Безработицата е най-висока измежду самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.2%) от стопански дейните лица от този етнос са били безработни през следения интервал. Всеки пети стопански деен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил незает през следения интервал. Най-нисък е този индикатор при самоопределилите се от българската етническа група - 8.4% от стопански дейните лица.
Източник:
Незаетите и неучастващи в обучение на възраст 15 - 29 навършени години през следения интервал варират от 17.5% за българската етническа група, 38.0% за турската до 62.6% за ромската.
Майчин език
Майчиният език е вторият обичайно изучаван при преброяванията етнокултурен симптом. Той е първият език, усвоен вкъщи в най-ранно детство.
Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85.3% от популацията, турският - за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският - за 227 974 души, или за 3.9% от далите отговор на въпроса.
Друг майчин език са показали 62 906 души, или 1.1%.
Лицата, които са показали, че не могат да дефинират майчиния си език са 10 633 (0.2%). Отговор " Не искам да отговоря " са отбелязали 49 602, или 0.8% от далите отговор лица.
Връзката сред етническото самоопределяне и самоопределянето по майчин език е мощно изразена.
Източник:
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - измежду далите отговор и на двата въпроса за етнос и майчин език 99.1% от лицата от българската етническа група показват българския за майчин език, 15 687 (0.3%) - турския, 11 216 (0.2%) - ромския, и 10 224 (0.2%) - различен.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 481 521 души (95.8%) майчин език е турският , а за 19 354, или 3.8%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределяне по майчин език: 215 792 души, или 82.8%, са показали ромския за майчин език; 29 489, или 11.3% - български; 14 185, или 5.4% - турски.
Източник:
Вероизповедание
Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с осъществяването на избрани религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Източник:
Лицата, самоопределили се към християнско изповедание, са 4 219 270, или 71.5% от далите отговор на въпроса. Сред тях доминират източноправославните християни - 4 091 780, или 97.0% от показалите християнско изповедание, следват лицата с протестантско изповедание - 69 852 (1.7%), католическо - 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са показали арменско апостолическо изповедание. Отговорът " друго християнско " са избрали 13 927, или 0.3% от далите отговор на въпроса.
Мюсюлманско изповедание са показали 638 708 лица, или 10.8%, юдейско - 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица.
Към 7 септември 2021 година 305 102 (5.2%) лица са дали отговор, че нямат изповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали усложнения да дефинират своето изповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор " не искам да отговоря ".
Възрастовото систематизиране на лицата, самоопределили се към другите вероизповедания демонстрира, че най-голям е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско изповедание - 28.6%, а най-нисък - при тези показали " друго " (7.0%). Сходно с разпределението по етническа принадлежност, където най-голям е делът на лицата на възраст до 14 навършени години в категорията " не мога да дефинира " - 43.7% от показалите този отговор.
Вероизповедание и етнос
При лицата, самоопределили се към българската етническа група , 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно изповедание, 33 749 (0.7%) - с католическо, 34 152 (0.7%) - с протестантско, и 107 777 (2.2%) - с мюсюлманско изповедание. Отговор " нямам " са показали 245 845 (4.9%) лица, а " не мога да дефинира " - 190 807, или 3.8% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 447 893 души (89.1%) от самоопределилите се към турската етническа група маркираното изповедание е мюсюлманско , 4 435 (0.9%) са избрали източноправославно изповедание, 13 195 (2.6%) от тази етническа група са показали, че нямат изповедание, 15 622 (3.1%) не са съумели да се самоопределят.
Сред самоопределилите се към ромската етническа група доминират тези с източноправославно изповедание - 75 745, или 29.1% . Мюсюлманско изповедание е посочено от 45 817 (17.6%) от ромите, протестантско - от 32 325 (12.4%), " нямам " изповедание са отбелязали 37 232 (14.3%) и " не мога да дефинира " - 41 517 (15.9%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
Най-висок е делът на лицата, които са заявили, че не желаят да посочат вероизповеданието си измежду ромската етническа група - 9.1%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се към турската етническа група (4.0%).
В териториален аспект най-голям е делът на самоопределилите се към християнско изповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%) , а най-нисък - в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).
Лицата, самоопределили се към мюсюлманско изповедание, са съсредоточени най-вече в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил - по 0.1% от далите отговор на въпроса.
Религиозност
Религиозността е светоглед и държание, настройки и традиции, учредени на вярата в божествено или висше създание, свръхестествени сили, както и цялост от морални правила, практики, полезности, институции и ритуали, съпровождащи този светоглед.
Към 7 септември 2021 година 3 031 289, или 51.4% от далите отговор на въпроса " Религиозен ли сте? ", са отбелязали " да " , 24.7% са отбелязали " не ", 13.0% " не мога да дефинира ", а 10.9% са избрали отговор " не искам да отговоря на въпроса ". От далите отговор с " да " 56.0% са дами, а 44.0% са мъже.
Комбинирането на въпросите за изповедание и набожност демонстрира, че 77.6% от самоопределилите се към мюсюлманско изповедание са показали, че са религиозни, до момента в който при самоопределилите се към християнско изповедание този дял е 59.1%.
Източник:
Етнокултурните характерности на популацията са обект на наблюдаване от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, извършени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са следени признаците " изповедание " и " матерен език ". През 1900 година е включен признакът " националност ". При преброяването, извършено в края на 1946 година, вероизповеданието отпада, а другите два признака попадат до 1975 година, като вместо матерен език се употребява наименованието " майчин език ". Единствено през 1985 година тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, извършени през 1992 и 2001 година, се следят признаците " етническа група ", " майчин език " и " изповедание ", а при преброяванията през 2011 и 2021 година е добавена и " набожност ".
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характерности, са доброволни.
Окончателно Национален статистически институт ни преброи: Малко над 6.5 млн. българи
Намаляваме с 844 781 души
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи промените в броя и структурите на популацията, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това понижава абсолютният брой на популацията и на трите съществени етнически групи, както и не настъпват основни промени в етническата конструкция сред последните две преброявания.
Източник:
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от далите отговор лица. Относителният им дял понижава с 0.4 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към третия по бройка ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 0.5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%.
Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор " Не искам да отговоря " са отбелязали 63 767, или 1.0% от далите отговор лица.
Териториално систематизиране по етническо самоопределяне
В началото на предишния век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето популацията с българско етническо самоопределяне се е урбанизирало доста повече спрямо другите две съществени етнически групи. Към 7 септември 2021 година в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен визира турската етническа група, преобладаващата част от която през целия интервал 1900 - 2021 година продължава да живее в села.
Българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29.0 и 39.7% от популацията на региона.
Турската етническа общественост е съсредоточена териториално основно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее съвсем половината от популацията, самоопределило се към турската етническа група - 48.4%.
Ромската етническа група е разпределена териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15.3%, и Монтана - 11.5%, следвани от Шумен - 8.0%, Добрич - 7.2%, и Ямбол - 7.1%.
Възраст и етнос
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен лицата от българската етническа общественост . При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям - 25.0%, при 19.8% и 7.3% надлежно за турската и ромската етническа група.
Сред трите съществени етнически общности най-голям е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общественост - 12.0%.
Една трета (33.1%) от лицата, които не могат да дефинират своята етническа принадлежност, и една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.
Образование и етнос
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност. Докато при определилите се като българи на седем и повече навършени години 79.7% са с високо обучение (29.2% с висше и 50.5% със средно), то при популацията от турската етническа група с високо обучение са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е 15.2% , надлежно 0.8% с висше и 14.4% със приключено приблизително обучение.
Източник:
В съпоставяне с 2011 година и при трите съществени етнически групи се следи позитивна наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на лицата със приключено висше и приблизително обучение. За 10 години делът на популацията със приключено висше обучение нараства от 0.3 на 0.8% измежду ромската етническа група, от 4.1 на 8.1% измежду турската и от 22.8% през 2011 година на 29.2% през 2021 година измежду самоопределилите се към българската етническа група.
От лицата на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0.3% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 6.4% от ромската етническа група.
Децата в наложителна учебна възраст (7 - 15 навършени години), останали отвън просветителния развой, са 8.0% при ромската общественост, 4.4% при турската и 1.3% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.
Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа с схващане на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 година 11.8% от ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3.4% и 0.5% надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Икономическа интензивност и етнос
Данните за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.
Налице са обилни разлики във връзка с присъединяване на пазара на труда на лицата от другите етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 66.8%, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група - 21.6%.
Безработицата е най-висока измежду самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.2%) от стопански дейните лица от този етнос са били безработни през следения интервал. Всеки пети стопански деен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил незает през следения интервал. Най-нисък е този индикатор при самоопределилите се от българската етническа група - 8.4% от стопански дейните лица.
Източник:
Незаетите и неучастващи в обучение на възраст 15 - 29 навършени години през следения интервал варират от 17.5% за българската етническа група, 38.0% за турската до 62.6% за ромската.
Майчин език
Майчиният език е вторият обичайно изучаван при преброяванията етнокултурен симптом. Той е първият език, усвоен вкъщи в най-ранно детство.
Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85.3% от популацията, турският - за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският - за 227 974 души, или за 3.9% от далите отговор на въпроса.
Друг майчин език са показали 62 906 души, или 1.1%.
Лицата, които са показали, че не могат да дефинират майчиния си език са 10 633 (0.2%). Отговор " Не искам да отговоря " са отбелязали 49 602, или 0.8% от далите отговор лица.
Връзката сред етническото самоопределяне и самоопределянето по майчин език е мощно изразена.
Източник:
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - измежду далите отговор и на двата въпроса за етнос и майчин език 99.1% от лицата от българската етническа група показват българския за майчин език, 15 687 (0.3%) - турския, 11 216 (0.2%) - ромския, и 10 224 (0.2%) - различен.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 481 521 души (95.8%) майчин език е турският , а за 19 354, или 3.8%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределяне по майчин език: 215 792 души, или 82.8%, са показали ромския за майчин език; 29 489, или 11.3% - български; 14 185, или 5.4% - турски.
Източник:
Вероизповедание
Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с осъществяването на избрани религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Източник:
Лицата, самоопределили се към християнско изповедание, са 4 219 270, или 71.5% от далите отговор на въпроса. Сред тях доминират източноправославните християни - 4 091 780, или 97.0% от показалите християнско изповедание, следват лицата с протестантско изповедание - 69 852 (1.7%), католическо - 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са показали арменско апостолическо изповедание. Отговорът " друго християнско " са избрали 13 927, или 0.3% от далите отговор на въпроса.
Мюсюлманско изповедание са показали 638 708 лица, или 10.8%, юдейско - 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица.
Към 7 септември 2021 година 305 102 (5.2%) лица са дали отговор, че нямат изповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали усложнения да дефинират своето изповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор " не искам да отговоря ".
Възрастовото систематизиране на лицата, самоопределили се към другите вероизповедания демонстрира, че най-голям е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско изповедание - 28.6%, а най-нисък - при тези показали " друго " (7.0%). Сходно с разпределението по етническа принадлежност, където най-голям е делът на лицата на възраст до 14 навършени години в категорията " не мога да дефинира " - 43.7% от показалите този отговор.
Вероизповедание и етнос
При лицата, самоопределили се към българската етническа група , 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно изповедание, 33 749 (0.7%) - с католическо, 34 152 (0.7%) - с протестантско, и 107 777 (2.2%) - с мюсюлманско изповедание. Отговор " нямам " са показали 245 845 (4.9%) лица, а " не мога да дефинира " - 190 807, или 3.8% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 447 893 души (89.1%) от самоопределилите се към турската етническа група маркираното изповедание е мюсюлманско , 4 435 (0.9%) са избрали източноправославно изповедание, 13 195 (2.6%) от тази етническа група са показали, че нямат изповедание, 15 622 (3.1%) не са съумели да се самоопределят.
Сред самоопределилите се към ромската етническа група доминират тези с източноправославно изповедание - 75 745, или 29.1% . Мюсюлманско изповедание е посочено от 45 817 (17.6%) от ромите, протестантско - от 32 325 (12.4%), " нямам " изповедание са отбелязали 37 232 (14.3%) и " не мога да дефинира " - 41 517 (15.9%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
Най-висок е делът на лицата, които са заявили, че не желаят да посочат вероизповеданието си измежду ромската етническа група - 9.1%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се към турската етническа група (4.0%).
В териториален аспект най-голям е делът на самоопределилите се към християнско изповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%) , а най-нисък - в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).
Лицата, самоопределили се към мюсюлманско изповедание, са съсредоточени най-вече в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил - по 0.1% от далите отговор на въпроса.
Религиозност
Религиозността е светоглед и държание, настройки и традиции, учредени на вярата в божествено или висше създание, свръхестествени сили, както и цялост от морални правила, практики, полезности, институции и ритуали, съпровождащи този светоглед.
Към 7 септември 2021 година 3 031 289, или 51.4% от далите отговор на въпроса " Религиозен ли сте? ", са отбелязали " да " , 24.7% са отбелязали " не ", 13.0% " не мога да дефинира ", а 10.9% са избрали отговор " не искам да отговоря на въпроса ". От далите отговор с " да " 56.0% са дами, а 44.0% са мъже.
Комбинирането на въпросите за изповедание и набожност демонстрира, че 77.6% от самоопределилите се към мюсюлманско изповедание са показали, че са религиозни, до момента в който при самоопределилите се към християнско изповедание този дял е 59.1%.
Източник:
Етнокултурните характерности на популацията са обект на наблюдаване от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, извършени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са следени признаците " изповедание " и " матерен език ". През 1900 година е включен признакът " националност ". При преброяването, извършено в края на 1946 година, вероизповеданието отпада, а другите два признака попадат до 1975 година, като вместо матерен език се употребява наименованието " майчин език ". Единствено през 1985 година тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, извършени през 1992 и 2001 година, се следят признаците " етническа група ", " майчин език " и " изповедание ", а при преброяванията през 2011 и 2021 година е добавена и " набожност ".
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характерности, са доброволни.
Окончателно Национален статистически институт ни преброи: Малко над 6.5 млн. българи
Намаляваме с 844 781 души
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ