Към 3500-2500 г. пр. Хр. се вижда, че храмовите пространства

Към 3500-2500 година прочие Хр. се вижда, че храмовите пространства в Южна Месопотамия са нарастнали видимо по мярка и значение, а сетне, смайващо ненадейно, на основна дата, която може да се дефинира съвсем напълно тъкмо като 3200 година прочие Хр., в тази дребна шумерска блатиста градина, в нейните мънички градове, съвсем ненадейно разцъфнали цветове, се появява целият културен синдром, който от това време нататък се трансформира в зачатъчно ядро на всички развити цивилизации по света.

Такова събитие не можем да припишем като достижение на разсъдъка на елементарни селяни. Нито пък е механична последица от просто струпване на материални предмети, т.е. не е стопански детерминирано. В реалност и напълно ясно е, че е във висша степен съзнателна творба на разсъдъка и научните знания на нов тип хора, каквито преди не е имало в историята на човечеството, а точно професионални, целодневно заети, отдадени, строго проведени храмови жреци.

" Новото ентусиазъм на цивилизования живот сее основавало, първо, на откриването по пътя на продължителни, най-щателни, деликатно проверявани и препроверявани наблюдения, че с изключение на Слънцето и Луната има още пет забележими или едвам забележими небесни кълба (а точно Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн), които следват открит курс съгласно открити закони по пътищата, следвани от Слънцето и Луната измежду закрепени звезди; а след това, второ, на надали не налудничавата, игрива, само че евентуално ужасна визия, че законите, които ръководят придвижването на седемте небесни сфери, би трябвало по някакъв тайнствен метод да ръководят живота и разсъдъка на земните хора. “ – Джоузеф Кембъл „ Първобитна митология “

Думите на Джоузеф Кембъл във фундаменталния му труд „ Първобитна митология “ обрисуват забележителна повратна точка в историята на човешката цивилизация, когато културните достижения на Шумерската цивилизация в Южна Месопотамия към 3200 година прочие Хр. бележат зората на проведения и цивилизован живот.

Това събитие, както той показва, не може да бъде обяснено просто с стопански натрупвания или със импровизиран напредък на селскостопански общности. Вместо това, то е резултат на целеустремено, групово изпитание, ръководено от първокласен пласт от храмови жреци, които трансформират наблюдението на космоса в идеология и основа за обществена организация.

Ролята на храмовите жреци: Водачи на знанието

Храмовите жреци в Шумер не са били просто религиозни водачи. Те въплъщават ранната форма на научна мисъл и организационно ръководство, която значително оформя структурата на обществото. Жреците, разказани от Кембъл, са експерти, отдадени на наблюдението и тълкуването на небесните тела. Те трансформират галактическите закономерности в знаци на възвишен ред и власт. Слънцето, Луната и петте забележими планети стават освен обекти на астрономически интерес, само че и основа на културна и обществена философия.

Космическата естетика като основа на обществения ред

Една от най-забележителните хрумвания, зародили в този интервал, е концепцията, че законите на космоса са неразривно свързани със земния живот. Както показва Кембъл, жреците са интерпретирали придвижването на небесните тела като метафора за обществена и морална естетика. Тази концепция води до образуването на първите правни и религиозни системи, които диктуват освен по какъв начин хората би трябвало да се провеждат, само че и по какъв начин би трябвало да възприемат мястото си във Вселената, написа " Четилище ".

Мистичната връзка сред небесните закони и земния живот дава началото на астрологията и на религиозните вярвания, съгласно които човешките ориси са ръководени от галактически сили. Това не е просто поверие, а комплицирана идея, която сплотява метафизика, философия и на практика аспекти на живота.

Храмовите комплекси като културни центрове

Увеличаващите се по мярка и значение храмови пространства в Южна Месопотамия символизират тази нова обществена и културна действителност. Те не са били просто места за поклонение, а центрове на познание, икономическа активност и административно ръководство. Храмовете в градове като Урук освен преобладават архитектурно, само че и служат като основни мотори на нововъведението – от развиването на писмеността до основаването на системи за отчетност.

Архитектурната еволюция на тези комплекси свидетелства за възходящото значение на груповото изпитание и организация. Всеки храмов комплекс е по едно и също време израз на духовна религия и знак на политическа и икономическа мощност. Това е първият случай в историята, когато архитектурата стартира да отразява упоритостите на цяла цивилизация.

Влиянието на Шумерската просвета върху международната цивилизация

Шумерската просвета не остава изолирано събитие. Културният синдром, зародил в Месопотамия към 3200 година прочие Хр., се популяризира и оказва въздействие върху други цивилизации – от Египет и Индия до Китай и Европа. Идеите за концентрация на властта, ролята на религиозните и научните елити и връзката сред космоса и човешкия ред проникват надълбоко в основите на по-късните култури.

Смайващата културна промяна, която Джоузеф Кембъл разказва, е по едно и също време удостоверение за човешкия талант и за силата на груповата организация. Шумерските храмови жреци, въодушевени от небесните закономерности, освен слагат основите на актуалната цивилизация, само че и основават модел за взаимоотношение сред познание, власт и нематериалност. Тяхното достижение ни припомня, че развиването на човечеството постоянно е било артикул на ентусиазъм, целеустременост и осъзнато търсене на естетика сред Човека и Вселената.