319 болници с 52 246 легла функционират у нас
Към 31 декември 2021 година в страната са функционирали 341 заведения за болнична помощ с 54 491 кревати, от които 319 лечебни заведения с 52 246 кревати. В съпоставяне с миналата година лечебните заведения за болнична помощ понижават с едно, а леглата в тях се усилват с 275, или с 0.5%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).
Заведенията за извънболнична помощ са 2 133 с 1 285 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 151 с 1 939 кревати.
Заведенията за болнична помощ включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31 декември 2021 година многопрофилните лечебни заведения са 182 с 38 418 кревати, или в 57.1% от лечебните заведения е концентриран 73.5% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 27 до 1 546. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 42.9%. До 99 кревати има в 35.2% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 8.2% от този тип лечебни заведения.
Към 31 декември 2021 година профилираните лечебни заведения са 137 с 13 828 кревати. Разпределението им по типове е следното:
• за интензивно лекуване - 74 с 4 487 легла;
• за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
• за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 1 983 легла;
• за рехабилитация - 34 с 5 091 легла;
• държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 122 кревати.
Съгласно методологическите условия и прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2021 година те са:
• центрове за кожно-венерически болести - 3 заведения с 30 легла;
• сложни онкологични центрове - 7 с 1 193 легла;
• центрове за психологично здраве - 12 с 1 022 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2021 година е 796.8 на 100 000 души от популацията и спрямо 2020 година се усилва с 12.9 пункта (783.9).
Най-високи са стойностите на индикатора в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1).
Към 31 декември 2021 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 133 с 1 285 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година броят на тези заведения се усилва с 1.7%, а броят на леглата в тях понижава с 0.8%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология центровете за сложно обслужване на деца с увреждания и хронични болести и други. В края на 2021 година тези заведения са 151 с 1 939 кревати, като максимален е броят на приютите - 47 с 1 325 кревати. В съпоставяне с 2020 година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се усилва нищожно (с 0.2%).
Медицински персонал
В края на 2021 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 499, като 6 585 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 44 451, от които 28 816 медицински сестри и 3 264 акушерки.
• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 255 лекари и 7 082 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 731) и лекари по дентална медицина (6 585), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 830) и в диагностично-консултативни центрове (1 296).
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2021 година на главен трудов контракт работят 2 170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.
Практикуващи лекари по пол и възраст
Към 31 декември 2021 година разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
• мъже - 13 087 (44.2%), дами - 16 517 (55.8%);
• максимален е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 338, или 34.9%;
• младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 4 935, или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 521, или 18.6%.
Лекари по специалности
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 3 945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, хирургия - 5.2%, и нервни заболявания - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни заболявания - 248 (0.8%).
Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина
Осигуреността с лекари в края на 2021 година общо за страната е 43.3 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.0. В съпоставяне с 2020 година осигуреността с лекари и с лекари по дентална медицина се усилва нищожно (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението).
Осигуреността1 на популацията с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (67.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (23.4 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Силистра (27.4).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от популацията и спрямо 2020 година остава непроменена. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (17.8 на 10 000 души), София (столица) (14.5), Варна (13.7) и Смолян (12.5). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Разград (5.6), София (5.7), Търговище (5.8) и Силистра (6.3 на 10 000 души от населението).
Заведенията за извънболнична помощ са 2 133 с 1 285 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 151 с 1 939 кревати.
Заведенията за болнична помощ включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31 декември 2021 година многопрофилните лечебни заведения са 182 с 38 418 кревати, или в 57.1% от лечебните заведения е концентриран 73.5% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 27 до 1 546. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 42.9%. До 99 кревати има в 35.2% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 8.2% от този тип лечебни заведения.
Към 31 декември 2021 година профилираните лечебни заведения са 137 с 13 828 кревати. Разпределението им по типове е следното:
• за интензивно лекуване - 74 с 4 487 легла;
• за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
• за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 1 983 легла;
• за рехабилитация - 34 с 5 091 легла;
• държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 122 кревати.
Съгласно методологическите условия и прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2021 година те са:
• центрове за кожно-венерически болести - 3 заведения с 30 легла;
• сложни онкологични центрове - 7 с 1 193 легла;
• центрове за психологично здраве - 12 с 1 022 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2021 година е 796.8 на 100 000 души от популацията и спрямо 2020 година се усилва с 12.9 пункта (783.9).
Най-високи са стойностите на индикатора в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1).
Към 31 декември 2021 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 133 с 1 285 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година броят на тези заведения се усилва с 1.7%, а броят на леглата в тях понижава с 0.8%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология центровете за сложно обслужване на деца с увреждания и хронични болести и други. В края на 2021 година тези заведения са 151 с 1 939 кревати, като максимален е броят на приютите - 47 с 1 325 кревати. В съпоставяне с 2020 година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се усилва нищожно (с 0.2%).
Медицински персонал
В края на 2021 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 499, като 6 585 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 44 451, от които 28 816 медицински сестри и 3 264 акушерки.
• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 255 лекари и 7 082 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 731) и лекари по дентална медицина (6 585), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 830) и в диагностично-консултативни центрове (1 296).
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2021 година на главен трудов контракт работят 2 170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.
Практикуващи лекари по пол и възраст
Към 31 декември 2021 година разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
• мъже - 13 087 (44.2%), дами - 16 517 (55.8%);
• максимален е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 338, или 34.9%;
• младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 4 935, или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 521, или 18.6%.
Лекари по специалности
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 3 945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, хирургия - 5.2%, и нервни заболявания - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни заболявания - 248 (0.8%).
Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина
Осигуреността с лекари в края на 2021 година общо за страната е 43.3 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.0. В съпоставяне с 2020 година осигуреността с лекари и с лекари по дентална медицина се усилва нищожно (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението).
Осигуреността1 на популацията с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (67.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (23.4 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Силистра (27.4).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от популацията и спрямо 2020 година остава непроменена. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (17.8 на 10 000 души), София (столица) (14.5), Варна (13.7) и Смолян (12.5). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Разград (5.6), София (5.7), Търговище (5.8) и Силистра (6.3 на 10 000 души от населението).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ