С 275 са се увеличили леглата в болниците през 2021 г.
Към 31 декември 2021 година в страната са функционирали 341 заведения за болнична помощ, с общо 54 491 кревати, от които 319 лечебни заведения, с 52 246 кревати. В съпоставяне с 2020 година лечебните заведения за болнична помощ понижават с едно, а леглата в тях се усилват с 275, или с 0.5%.
Заведенията за извънболнична помощ по данни към края на предходната година са 2 133, с 1 285 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 151, с 1 939 кревати.
В категорията на заведенията за болнична помощ се включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31 декември 2021 година многопрофилните лечебни заведения са 182, с 38 418 кревати. В 57.1% от лечебните заведения е концентриран 73.5% от общия им леглови фонд в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 27 до 1 546. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 42.9%. До 99 кревати има в 35.2% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 8.2% от този тип лечебни заведения.
Към края на 2021 година профилираните лечебни заведения са били 137, с общо 13 828 кревати. Разпределението им по типове е следното: за интензивно лекуване - 74, с 4 487 легла; за дълготрайно лекуване - една, със 145 легла; за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16, с 1 983 легла; за рехабилитация - 34, с 5 091 легла; държавни психиатрични лечебни заведения - 12, с 2 122 кревати.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2021 година те са: центрове за кожно-венерически болести - 3 заведения, с 30 легла; сложни онкологични центрове - 7, с 1 193 легла; центрове за психологично здраве - 12, с 1 022 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2021 година е 796.8 на 100 000 души от популацията и спрямо 2020 година се усилва с 12.9 пункта (783.9).
Най-високи са стойностите на този индикатор в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски - в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1).
Към 31.12.2021 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 133 с 1 285 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година броят на тези заведения се усилва с 1.7%, а броят на леглата в тях понижава с 0.8%.
Към категорията " други лечебни и здравни заведения " се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология центровете за сложно обслужване на деца с увреждания и хронични болести и други В края на 2021 година те са били 151, с 1 939 кревати, като максимален е броят на приютите - 47, с 1 325 кревати. В съпоставяне с 2020 година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се усилва нищожно (с 0.2%).
В края на 2021 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната са работели 29 604 лекари. Лекарите по дентална медицина са били 7 499, 6 585 от които - в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са били 44 451, от които 28 816 медицински сестри и 3 264 акушерки.
По данни към 31 декември 2021 година в заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 - медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт по данни към края на предходната година работят 10 255 лекари и 7 082 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 731) и лекари по дентална медицина (6 585), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 830) и в диагностично-консултативни центрове (1 296).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) по данни към 31 декември 2021 година на главен трудов контракт работят 2 170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.
От практикуващите лекари към тази дата мъжете са 13 087 (44.2%), а дамите - 16 517 (55.8%).
Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 338, или 34.9%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 4 935, или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 521, или 18.6%.
Най-голяма част от лекарите са общопрактикуващите - 3 945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, хирургия - 5.2%, и нервни заболявания - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни заболявания - 248 (0.8%).
Осигуреността с лекари в края на 2021 година общо за страната е 43.3 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.0. В съпоставяне с 2020 година осигуреността се усилва нищожно (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението).
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (67.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (23.4 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Силистра (27.4).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от популацията и през предходната година не се трансформира по отношение на 2020 година Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (17.8 на 10 000 души), София-град (14.5), Варна (13.7) и Смолян (12.5). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Разград (5.6), София (5.7), Търговище (5.8) и Силистра (6.3 на 10 000 души от населението).
Заведенията за извънболнична помощ по данни към края на предходната година са 2 133, с 1 285 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 151, с 1 939 кревати.
В категорията на заведенията за болнична помощ се включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31 декември 2021 година многопрофилните лечебни заведения са 182, с 38 418 кревати. В 57.1% от лечебните заведения е концентриран 73.5% от общия им леглови фонд в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 27 до 1 546. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 42.9%. До 99 кревати има в 35.2% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 8.2% от този тип лечебни заведения.
Към края на 2021 година профилираните лечебни заведения са били 137, с общо 13 828 кревати. Разпределението им по типове е следното: за интензивно лекуване - 74, с 4 487 легла; за дълготрайно лекуване - една, със 145 легла; за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16, с 1 983 легла; за рехабилитация - 34, с 5 091 легла; държавни психиатрични лечебни заведения - 12, с 2 122 кревати.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2021 година те са: центрове за кожно-венерически болести - 3 заведения, с 30 легла; сложни онкологични центрове - 7, с 1 193 легла; центрове за психологично здраве - 12, с 1 022 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2021 година е 796.8 на 100 000 души от популацията и спрямо 2020 година се усилва с 12.9 пункта (783.9).
Най-високи са стойностите на този индикатор в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски - в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1).
Към 31.12.2021 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 133 с 1 285 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година броят на тези заведения се усилва с 1.7%, а броят на леглата в тях понижава с 0.8%.
Към категорията " други лечебни и здравни заведения " се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология центровете за сложно обслужване на деца с увреждания и хронични болести и други В края на 2021 година те са били 151, с 1 939 кревати, като максимален е броят на приютите - 47, с 1 325 кревати. В съпоставяне с 2020 година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се усилва нищожно (с 0.2%).
В края на 2021 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната са работели 29 604 лекари. Лекарите по дентална медицина са били 7 499, 6 585 от които - в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са били 44 451, от които 28 816 медицински сестри и 3 264 акушерки.
По данни към 31 декември 2021 година в заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 - медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт по данни към края на предходната година работят 10 255 лекари и 7 082 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 731) и лекари по дентална медицина (6 585), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 830) и в диагностично-консултативни центрове (1 296).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) по данни към 31 декември 2021 година на главен трудов контракт работят 2 170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.
От практикуващите лекари към тази дата мъжете са 13 087 (44.2%), а дамите - 16 517 (55.8%).
Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 338, или 34.9%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 4 935, или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 521, или 18.6%.
Най-голяма част от лекарите са общопрактикуващите - 3 945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, хирургия - 5.2%, и нервни заболявания - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни заболявания - 248 (0.8%).
Осигуреността с лекари в края на 2021 година общо за страната е 43.3 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.0. В съпоставяне с 2020 година осигуреността се усилва нищожно (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението).
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (67.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (23.4 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Силистра (27.4).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от популацията и през предходната година не се трансформира по отношение на 2020 година Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (17.8 на 10 000 души), София-град (14.5), Варна (13.7) и Смолян (12.5). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Разград (5.6), София (5.7), Търговище (5.8) и Силистра (6.3 на 10 000 души от населението).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ