Към 31 декември 2015 година в България има общо 5259 обитаеми места, от които градовете са 257, селата – 5000. Два са манастирите със статут на обитаемо място, съгласно Националния указател на обитаемоте места на Национален статистически институт.
От всички 5000 села в България, 411 са тези с едноцифрен брой поданици, а 160 са обитаемоте места, в които няма нито един непрекъснат жител. Най-много села без население и с под 10 поданици има в област Габрово – общо 176. В региона се намират общо 349 обитаеми места, което значи, че повече от половината от тях са празни.
След Габровска се подрежда област Велико Търново – общо 336 обитаеми места, с 54 села без непрекъснато население и 87 села с едноцифрен брой на жителите.
В Софийска област са ситуирани 6 села без население. Други 26 са с по-малко от 10 поданици.
Най-голямото българско село към 31 декември 2015 година е Лозен, с население 6250 души. Справката демонстрира, че Лозен е по-голям от 142 града или другояче казано от повече от половината градове в страната.
Следващото по величина село е Айдемир – област Силистра, с население 5727 души, а третото по население Бистрица с 4979.
Любопитно е да се означи, че цели 2391 села в страната са по-големи от най-малкия град в България – Мелник, който има 208 поданици към края на предходната година. Други 6 села пък имат еднакъв брой поданици с Мелник.
Ето и цялостния лист с 10-те най-големи по население села в страната.
1. Лозен, област София-град 6250 души
A post shared by @the_spirit_of_bulgaria
Първите заселници по тези земи са одри и огости, които съгласно редица непокътнати сведения в черковните книги и фрески били християни. В историческите извори село Лозен се загатва още от турско време.
2. Айдемир, област Силистра 5727 души
A post shared by TravelbetterBG (@travelbetterbg)
Село Айдемир се намира в Североизточна България на 6 км западно от гр. Силистра и 2 км южно от р. Дунав. Селото поражда през османското господство.
3. Бистрица, област София-град 4979 души
A post shared by Elena Shavarska (@elly.shavarska)
Бистрица е ситуирана в подножието на Витоша, на 10 километра югоизточно от центъра на столицата, сред кв. Симеоново и Панчарево наоколо до „ Околовръстния път ”. Възникнала преди епохи, с годините се трансформира в скъпа вилна зона на столицата, желана от хората с по-висок обществен статус.
4. Казичене, област София-град 4737 души
A post shared by Николай Гюров (@kmet_pancharevo)
Казичене е ситуирано на изток от София, директно до десния бряг на остарялото корито на река Искър, където се пресичат римският боен път сред Белград и Истанбул, именуван „ Трояно “, и пътят от Самоков до Ботевградското шосе. Казичене разполага с голям брой минерални извори, които са с огромен потенциал и в близкото минало са употребявани за отопление на оранжерии.
5. Драгиново, област Пазарджик 4714 души
A post shared by draginovo.official (@draginovo.official)
Най-ранните сведения за съществуването на селото се съдържат в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 година, където самото село е маркирано под името Корова (от тур. Kuru-ova – „ Сухо поле “), а под него е записано буквално следното: „ Село Корова, спадащо към Филибе. От 1966 до 1971 година името на селото е Корово. На 22 юни 1971 година е преименувано на Драгиново в чест на поп Методий Драгинов.
6. Розино, област Пловдив 4278 души
A post shared by Andrey Dènovski (@adenovski)
Розино се намира на 25 км северозападно от гр. Карлово, на 120 км източно от София, в област Пловдив. Селото е учредено през XVIІ век от заселници от Бяла църква (сега гр. Сопот), роднини на поп Еньо, воин от романа на Ив. Вазов „ Под игото “. След потушаване на априлското въстание се заселват и клисурци. Днес селото е дребен интернационал, в който живеят спокойно и добросъседски 12 народности.
7. Мало Конаре, област Пазарджик 4145 души
A post shared by Milen (@bgmgeo)
Село Мало Конаре се намира в съседство с интернационалния път София-Пазарджик-Пловдив и автомагистрала „ Тракия “. Разположено е на 8 км от град Пазарджик и на 28 км от град Пловдив. Старото име на селото е Доганово Конаре, тъй като в селото е имало 2 махали – едната отглеждаща соколи, а другата коне. Мало Конаре се намира на мястото на Конаре, 2 км източно от река Луда Яна. В землището на селото са пръснати 25 тракийски могили към и в селото.
8. Труд, област Пловдив 4044 души
Село Труд се намира в Горнотракийската равнина на 5 км. северно от град Пловдив по пътя за Карлово. В далечното минало, през 4 в., в землището на сегашното с. Труд е имало тракийско населено място с името Сгуламе. На местонахождението на днешното Труд е имало село и през интервала на османското робство в България. Някъде към 1680 година то обаче тотално е било унищожено.
9. Калипетрово, област Силистра 3938 души
Намира се в община Силистра, област Силистра, на към 2 км южно от самия град. През 70-те и 80-те е квартал на Силистра, само че сега е независимо обитаемо място. С население от 4554 души това е шестото по величина село в България. Името му идва от „ Кали Петър “, което в превод значи „ Хубав Петър “. В предишното се е казвало село Станчево.
10. Градец, област Сливен 3935 души
A post shared by Pavel Petrov (@pavelpetrov2118)
Село Градец се намира в Източна Стара планина, по поречието на река Луда Камчия. Частта от Стара планина, която обгръща селото от югозапад, се назовава Стидово. Близките обитаеми места са Котел, Медвен, Жеравна, Катунище, Нейково и Ичера.
Източници: Българска телеграфна агенция и уикипедия
