Късаме с немотията: До 2030 г. България няма да бъде най-бед...
Към 2030 година България цели да реализира забележителен прогрес в икономическото си подсилване и общественото доближаване, а през 2040 година се планува страната да е с уравновесено териториално развиване и високо развита софтуерна база.
След четири години се цели половината от българските райони да подобрят позициите си и да излязат от групата на 20-те най-бедни района в Европейския съюз, а след 14 години - всички райони да са отвън най-ниските равнища на развиване в Европейски Съюз. Това са част от задачите, заложени в плана на Национална идея за районно и пространствено развиване (НКРПР) 2026–2040 година, която обрисува дълготрайна визия за трансформацията на България, написа в собствен разбор Българска телеграфна агенция.
Проектът на Национална идея обрисува визия за България като страна с по-конкурентоспособна стопанска система, с по-балансирано териториално развиване и доста понижени районни разлики, разясниха за Българска телеграфна агенция от Министерството на районното развиване и благоустройството във връзка оповестения тези дни за публично разискване план на документ.
От Министерството прецизираха, че индикативните макроикономически прогнози излизат отвън обсега на НКРПР. Документът стъпва на към този момент направени такива във връзка с целеполагането в Национална стратегия за развиване (НПР) България 2030, които от своя страна стъпват върху сюжет за резистентен стопански напредък, възходяща капиталова интензивност и висока претовареност, допълниха от ведомството.
В Концепцията се целеполага през 2030 година районният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България да доближи 65 на 100 от междинното за Европейски Съюз (спрямо 55-56 на 100 през 2023 г.). В същия интервал разноските за научноизследователска и развойна активност (НИРД) се цели да набъбнат до 1,4 милиарда евро. Коефициентът на претовареност (20-64 г.) се възнамерява да се увеличи до 78 на 100, а вариацията в заетостта сред другите региони (NUTS 2) би трябвало да се свие до междинните равнища за Европейски Съюз. Към 2030 година се цели и доста понижаване на каузи на популацията в риск от беднотия или обществено изключване.
До 2040 година дейностите по повод постигането на повишение на конкурентопособността на районите и техния новаторски потенциал следва да поддържат столицата и центровете от второ йерархично равнище Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен в прекосяването към съвременна, конкурентоспособна стопанска система с висока добавена стойност, учредена на нововъведения и технологии, да се ускори присъединяване на локалните компании на европейските и световните пазари, както и да се утвърди позицията на тези градове в конкуренция с други европейски райони. В този интервал се целеполага да достигнем 75 на 100 от междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз, а всички български райони да са отвън най-ниските равнища на развиване в Европейски Съюз. Териториалните неравенства в достъпа до претовареност ще бъдат минимални, с разновидност сред регионите под 2 %. Към 2040 година се цели огромно нарастване на вложенията в нововъведения, като разноските за НИРД да доближат 3,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Коефициентът на претовареност се цели да доближи 80 на 100, а равнищата на риск от беднотия да са оптимално близки до междинните за Европейския съюз.
За постигането на тези цели страната ще разчита на подсилване на ролята на икономическите центрове отвън София (Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен) за прекосяване към стопанска система с висока добавена стойност. Ще се заложи на районна специализация посредством поощряване на браншове съгласно локалния капацитет - ИКТ, индустриални производства, логистика, туризъм, земеделско произвеждане и изобретателни промишлености. Ще се работи за развиване на индустриални зони, транспортна и цифрова съгласуваност, за консолидиране на екологични и софтуерни решения във всички секторни политики.
НКРПР 2026-2040 съставлява сложен, дълготраен и интегриран стратегически документ, който задава модел на териториално развиване на България и служи като основа за съгласуваност на секторните политики с районната и локалната вероятност, означиха от Министерство на регионалното развитие. Документът стъпва върху изчерпателен изчерпателен обзор на несъответствията и провокациите и формулира визия и система от цели, ориентирани към полицентрично развиване, усъвършенствана съгласуваност, зелена и цифрова промяна, обществено доближаване и умна специализация на стопанската система. Концепцията основава рамка за по-ефективно потребление на обществените запаси и за по-съгласувано обмисляне и вложение. Приемането на НКРПР 2026-2040 и поредното ѝ използване са от главно значение за понижаване на районните разлики, повишение на конкурентоспособността и устойчивостта на страната.
Една от четирите стратегически цели
Една от четирите стратегически цели в НКРПР е „ Икономическо доближаване в европейски, народен и вътрешнорегионален проект посредством развиване на личния капацитет на районите и поощряване на растежа “. В документа е посочено, че всички райони би трябвало да получат опция за устойчиво развиване посредством поощряване на тяхната конкурентоспособност и повишение на икономическия напредък.
Стратегическата цел е фокусирана върху оползотворяване на характерни районни запаси. Целта е да се реализира осезателен резултат на база на съответните капацитети и локални специфики, което ще повлияе удобно и за понижаване на районните несъответствия, разясняват от ведомството.
НКРПР предизвиква развиването на районни стопански профили, основани на мощните страни и капацитета на обособените райони – индустриални производства, логистика, осведомителни и информационни технологии, туризъм, земеделско произвеждане, изобретателни промишлености и други, създаване на ключова/стратегическа инфраструктура и среда за привличане и усилване на вложенията на районно и локално равнище. От извънредно значение е поддръжката за създаване на районни партньорства за развиване на секторни и иновационни клъстери, мрежи и инфраструктури, основани на нововъведения и технологии, както и поддръжката за вложения в науката, нововъведенията и технологиите с потвърден резултат върху районния напредък и „ новото развиване “ и повишение на районната конкурентоспособност в секторите на селското и рибното стопанство, туризма в другите му аспекти, разясняват от Министерство на регионалното развитие.
От Министерството означават, че съответните водещи браншове в икономическото развиване, които следва да бъдат подкрепени, ще бъдат избрани съгласно спецификата на всеки район за обмисляне от равнище 2 в стратегическите документи на районно равнище – интегрираните териториални тактики за развиване на районите за интервала след 2028 година
Териториалното доближаване
През 2023 година междинната стойност на районния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията за шестте български региона е към 55–56 на 100 от междинното за Европейския съюз, подсетиха от Министерство на регионалното развитие и допълниха, че поставените в концепцията целеви стойности са надлежно този индикатор да доближи почти 65 на 100 до 2030 година и към 75 на 100 до 2040 година Процесът на доближаване ще се подкрепя от вложения в инфраструктура, развиване на индустриални зони, поощряване на нововъведенията, както и подсилване на ролята на районните стопански центрове отвън столицата.
Колко и кои български региони ще бъдат отвън групата на 20-те най-бедни в Европейски Съюз към 2030-а и към 2040 година
Предвид смяната в броя и в обсега на районите от равнище 2 и неналичието на данни от Националния статистически институт в тази посока към сегашния миг, отговорът на въпроса кои райони ще бъдат отвън тази група не би бил правилен, разясниха от Министерство на регионалното развитие.
От ведомството подсетиха, че към 2023 година единствено Югозападният регион е отвън групата на 20-те най-бедни райони в Европейския съюз, до момента в който останалите пет региона попадат в нея. Предвид новото райониране на страната целеполагането е до 2030 година половината от българските райони да подобрят позициите си и да излязат от тази група, а към 2040 година всички български райони да се отдалечат от най-ниските равнища на развиване в Европейски Съюз. Това ще зависи от постигането на резистентен стопански напредък, привличане на вложения в районите, развиване на индустриални зони и по-добра транспортна и цифрова съгласуваност, разясниха от ведомството.
Заетостта
На база данните от знак Регионални разлики в нивата на претовареност (Regional disparities in employment rates) в Евростат за знака се приема като базова стойност за 2024 година разновидност на коефициента на претовареност 20-64 година сред NUTS 2 е 4,4 на 100, показаха от Министерство на регионалното развитие и допълниха, че задачата на икономическото и териториалното доближаване е освен да се вдигне междинната претовареност, само че и да се понижат разликите сред районите, като индикативна цел за 2030 година е постигане междинното равнище в Европейски Съюз. В дълготраен небосвод НКРПР 2026-2040 цели доста понижаване на териториалното неравноправие във връзка с достъпа до претовареност, а индикативна цел за 2040 година е разновидност на коефициента на претовареност ≤ 2 на 100 сред NUTS 2 за възраст 20–64 година
Действията, обрисувани в НКРПР 2026-2040, са в посока стимулиране на икономическата интензивност в по-слабо развитите райони, основаване на нови работни места, развиване на индустриални паркове и вложения в обучение и подготовка на работната мощ.
Конкурентоспособност и нововъведения
Концепцията залага като цел доста усъвършенстване на конкурентоспособността на районите посредством увеличение на вложенията в научноизследователска и развойна активност и поощряване на нововъведенията, обясниха от Министерство на регионалното развитие. Разходите за научноизследователска и развойна активност се чака да набъбнат от 0,8 милиарда евро все още до 1,4 милиарда евро към 2030 година и до 3,7 милиарда евро за 2040 година Паралелно с това коефициентът на претовареност за популацията на възраст 20-64 години като заложени целеви стойности би трябвало да се увеличи от 76,8 до 78 на 100 през 2030 година и до 80 на 100 до 2040 година
Дейностите по повод постигането на повишение на конкурентоспособността на районите и техния новаторски потенциал следва да поддържат столицата и центровете от второ йерархично равнище Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен в прекосяването към съвременна, конкурентоспособна стопанска система с висока добавена стойност, учредена на нововъведения и технологии, да се ускори присъединяване на локалните компании на европейските и световните пазари, както и да се утвърди позицията на тези градове в конкуренция с други европейски райони.
Социално доближаване
По отношение на общественото доближаване НКРПР 2026-2040 слага цел за последователно понижаване на каузи на популацията в риск от беднотия или обществено изключване. До 2030 година се цели доста понижаване на този индикатор, а към 2040 година – по-близко приближаване до междинните равнища в Европейския съюз. В по-дългосрочен небосвод до 2040 година е заложено по-значимо понижение, което допуска стабилно икономическо развиване и целенасочени интервенции в селските, периферните и по-малките градски центрове, показаха от Министерство на регионалното развитие. Приоритетите в това отношение са в посока дейни политики на пазара на труда, възстановяване на образованието, по-добър достъп до обществени и здравни услуги, и стимулиране на икономическото развиване на районите.
За концепцията
Националната идея за районно и пространствено развиване дефинира дълготрайните вероятности, цели и цели на държавната политика за понижаване на несъответствието в развиването на националната територия и сходството ѝ с другите секторни и хоризонтални политики, и дефинира тактиката за развиване на националната територия и връзките ѝ със прилежащи страни и райони.
НКРПР 2026-2040 година е създадена в сходство с националната стратегическа рамка за развиване и интернационалните задължения на България в региона на устойчивото развиване. Документът регистрира пространственото измерение на секторните политики, като в същото време подсигурява координация и последователност с целите и задачите, заложени в Националната стратегия за развиване „ България 2030 “.
НКРПР 2026-2040 година е директно обвързвана с Приоритет 9 „ Местно развиване “ на Националната стратегия за развиване „ България 2030 “, който е ориентиран към понижаване на районните разлики, подсилване на икономическия капацитет на районите и възстановяване на качеството на живот в градските и селските територии. Стратегическите цели на Концепцията способстват за осъществяването на този приоритет посредством поощряване на уравновесеното развиване на територията, подсилване на ролята на градовете и дефиниране на неофициални региони и територии със характерни характерности и проблеми, установяване на такива територии и функционални зони и проучване на връзките посред им.
Концепцията е съобразена и с интернационалните задължения на страната по Целите за стабилно развиване на Организацията на обединените народи, като в частност способства за осъществяването на Цел 11 „ Устойчиви градове и общности “, която предизвиква развиването на приобщаващи, безвредни, устойчиви и стабилно ръководени градове и обитаеми места. В този подтекст НКРПР слага акцент върху развиването на устойчива градска мрежа, възстановяване на качеството на градската среда, устойчивата подвижност, ефикасното ръководство на ресурсите и съхраняването на естествените и културните запаси на територията.
Екатерина Тотева, Валерия Димитрова/БТА
След четири години се цели половината от българските райони да подобрят позициите си и да излязат от групата на 20-те най-бедни района в Европейския съюз, а след 14 години - всички райони да са отвън най-ниските равнища на развиване в Европейски Съюз. Това са част от задачите, заложени в плана на Национална идея за районно и пространствено развиване (НКРПР) 2026–2040 година, която обрисува дълготрайна визия за трансформацията на България, написа в собствен разбор Българска телеграфна агенция.
Проектът на Национална идея обрисува визия за България като страна с по-конкурентоспособна стопанска система, с по-балансирано териториално развиване и доста понижени районни разлики, разясниха за Българска телеграфна агенция от Министерството на районното развиване и благоустройството във връзка оповестения тези дни за публично разискване план на документ.
От Министерството прецизираха, че индикативните макроикономически прогнози излизат отвън обсега на НКРПР. Документът стъпва на към този момент направени такива във връзка с целеполагането в Национална стратегия за развиване (НПР) България 2030, които от своя страна стъпват върху сюжет за резистентен стопански напредък, възходяща капиталова интензивност и висока претовареност, допълниха от ведомството.
В Концепцията се целеполага през 2030 година районният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България да доближи 65 на 100 от междинното за Европейски Съюз (спрямо 55-56 на 100 през 2023 г.). В същия интервал разноските за научноизследователска и развойна активност (НИРД) се цели да набъбнат до 1,4 милиарда евро. Коефициентът на претовареност (20-64 г.) се възнамерява да се увеличи до 78 на 100, а вариацията в заетостта сред другите региони (NUTS 2) би трябвало да се свие до междинните равнища за Европейски Съюз. Към 2030 година се цели и доста понижаване на каузи на популацията в риск от беднотия или обществено изключване.
До 2040 година дейностите по повод постигането на повишение на конкурентопособността на районите и техния новаторски потенциал следва да поддържат столицата и центровете от второ йерархично равнище Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен в прекосяването към съвременна, конкурентоспособна стопанска система с висока добавена стойност, учредена на нововъведения и технологии, да се ускори присъединяване на локалните компании на европейските и световните пазари, както и да се утвърди позицията на тези градове в конкуренция с други европейски райони. В този интервал се целеполага да достигнем 75 на 100 от междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз, а всички български райони да са отвън най-ниските равнища на развиване в Европейски Съюз. Териториалните неравенства в достъпа до претовареност ще бъдат минимални, с разновидност сред регионите под 2 %. Към 2040 година се цели огромно нарастване на вложенията в нововъведения, като разноските за НИРД да доближат 3,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Коефициентът на претовареност се цели да доближи 80 на 100, а равнищата на риск от беднотия да са оптимално близки до междинните за Европейския съюз.
За постигането на тези цели страната ще разчита на подсилване на ролята на икономическите центрове отвън София (Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен) за прекосяване към стопанска система с висока добавена стойност. Ще се заложи на районна специализация посредством поощряване на браншове съгласно локалния капацитет - ИКТ, индустриални производства, логистика, туризъм, земеделско произвеждане и изобретателни промишлености. Ще се работи за развиване на индустриални зони, транспортна и цифрова съгласуваност, за консолидиране на екологични и софтуерни решения във всички секторни политики.
НКРПР 2026-2040 съставлява сложен, дълготраен и интегриран стратегически документ, който задава модел на териториално развиване на България и служи като основа за съгласуваност на секторните политики с районната и локалната вероятност, означиха от Министерство на регионалното развитие. Документът стъпва върху изчерпателен изчерпателен обзор на несъответствията и провокациите и формулира визия и система от цели, ориентирани към полицентрично развиване, усъвършенствана съгласуваност, зелена и цифрова промяна, обществено доближаване и умна специализация на стопанската система. Концепцията основава рамка за по-ефективно потребление на обществените запаси и за по-съгласувано обмисляне и вложение. Приемането на НКРПР 2026-2040 и поредното ѝ използване са от главно значение за понижаване на районните разлики, повишение на конкурентоспособността и устойчивостта на страната.
Една от четирите стратегически цели
Една от четирите стратегически цели в НКРПР е „ Икономическо доближаване в европейски, народен и вътрешнорегионален проект посредством развиване на личния капацитет на районите и поощряване на растежа “. В документа е посочено, че всички райони би трябвало да получат опция за устойчиво развиване посредством поощряване на тяхната конкурентоспособност и повишение на икономическия напредък.
Стратегическата цел е фокусирана върху оползотворяване на характерни районни запаси. Целта е да се реализира осезателен резултат на база на съответните капацитети и локални специфики, което ще повлияе удобно и за понижаване на районните несъответствия, разясняват от ведомството.
НКРПР предизвиква развиването на районни стопански профили, основани на мощните страни и капацитета на обособените райони – индустриални производства, логистика, осведомителни и информационни технологии, туризъм, земеделско произвеждане, изобретателни промишлености и други, създаване на ключова/стратегическа инфраструктура и среда за привличане и усилване на вложенията на районно и локално равнище. От извънредно значение е поддръжката за създаване на районни партньорства за развиване на секторни и иновационни клъстери, мрежи и инфраструктури, основани на нововъведения и технологии, както и поддръжката за вложения в науката, нововъведенията и технологиите с потвърден резултат върху районния напредък и „ новото развиване “ и повишение на районната конкурентоспособност в секторите на селското и рибното стопанство, туризма в другите му аспекти, разясняват от Министерство на регионалното развитие.
От Министерството означават, че съответните водещи браншове в икономическото развиване, които следва да бъдат подкрепени, ще бъдат избрани съгласно спецификата на всеки район за обмисляне от равнище 2 в стратегическите документи на районно равнище – интегрираните териториални тактики за развиване на районите за интервала след 2028 година
Териториалното доближаване
През 2023 година междинната стойност на районния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията за шестте български региона е към 55–56 на 100 от междинното за Европейския съюз, подсетиха от Министерство на регионалното развитие и допълниха, че поставените в концепцията целеви стойности са надлежно този индикатор да доближи почти 65 на 100 до 2030 година и към 75 на 100 до 2040 година Процесът на доближаване ще се подкрепя от вложения в инфраструктура, развиване на индустриални зони, поощряване на нововъведенията, както и подсилване на ролята на районните стопански центрове отвън столицата.
Колко и кои български региони ще бъдат отвън групата на 20-те най-бедни в Европейски Съюз към 2030-а и към 2040 година
Предвид смяната в броя и в обсега на районите от равнище 2 и неналичието на данни от Националния статистически институт в тази посока към сегашния миг, отговорът на въпроса кои райони ще бъдат отвън тази група не би бил правилен, разясниха от Министерство на регионалното развитие.
От ведомството подсетиха, че към 2023 година единствено Югозападният регион е отвън групата на 20-те най-бедни райони в Европейския съюз, до момента в който останалите пет региона попадат в нея. Предвид новото райониране на страната целеполагането е до 2030 година половината от българските райони да подобрят позициите си и да излязат от тази група, а към 2040 година всички български райони да се отдалечат от най-ниските равнища на развиване в Европейски Съюз. Това ще зависи от постигането на резистентен стопански напредък, привличане на вложения в районите, развиване на индустриални зони и по-добра транспортна и цифрова съгласуваност, разясниха от ведомството.
Заетостта
На база данните от знак Регионални разлики в нивата на претовареност (Regional disparities in employment rates) в Евростат за знака се приема като базова стойност за 2024 година разновидност на коефициента на претовареност 20-64 година сред NUTS 2 е 4,4 на 100, показаха от Министерство на регионалното развитие и допълниха, че задачата на икономическото и териториалното доближаване е освен да се вдигне междинната претовареност, само че и да се понижат разликите сред районите, като индикативна цел за 2030 година е постигане междинното равнище в Европейски Съюз. В дълготраен небосвод НКРПР 2026-2040 цели доста понижаване на териториалното неравноправие във връзка с достъпа до претовареност, а индикативна цел за 2040 година е разновидност на коефициента на претовареност ≤ 2 на 100 сред NUTS 2 за възраст 20–64 година
Действията, обрисувани в НКРПР 2026-2040, са в посока стимулиране на икономическата интензивност в по-слабо развитите райони, основаване на нови работни места, развиване на индустриални паркове и вложения в обучение и подготовка на работната мощ.
Конкурентоспособност и нововъведения
Концепцията залага като цел доста усъвършенстване на конкурентоспособността на районите посредством увеличение на вложенията в научноизследователска и развойна активност и поощряване на нововъведенията, обясниха от Министерство на регионалното развитие. Разходите за научноизследователска и развойна активност се чака да набъбнат от 0,8 милиарда евро все още до 1,4 милиарда евро към 2030 година и до 3,7 милиарда евро за 2040 година Паралелно с това коефициентът на претовареност за популацията на възраст 20-64 години като заложени целеви стойности би трябвало да се увеличи от 76,8 до 78 на 100 през 2030 година и до 80 на 100 до 2040 година
Дейностите по повод постигането на повишение на конкурентоспособността на районите и техния новаторски потенциал следва да поддържат столицата и центровете от второ йерархично равнище Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен в прекосяването към съвременна, конкурентоспособна стопанска система с висока добавена стойност, учредена на нововъведения и технологии, да се ускори присъединяване на локалните компании на европейските и световните пазари, както и да се утвърди позицията на тези градове в конкуренция с други европейски райони.
Социално доближаване
По отношение на общественото доближаване НКРПР 2026-2040 слага цел за последователно понижаване на каузи на популацията в риск от беднотия или обществено изключване. До 2030 година се цели доста понижаване на този индикатор, а към 2040 година – по-близко приближаване до междинните равнища в Европейския съюз. В по-дългосрочен небосвод до 2040 година е заложено по-значимо понижение, което допуска стабилно икономическо развиване и целенасочени интервенции в селските, периферните и по-малките градски центрове, показаха от Министерство на регионалното развитие. Приоритетите в това отношение са в посока дейни политики на пазара на труда, възстановяване на образованието, по-добър достъп до обществени и здравни услуги, и стимулиране на икономическото развиване на районите.
За концепцията
Националната идея за районно и пространствено развиване дефинира дълготрайните вероятности, цели и цели на държавната политика за понижаване на несъответствието в развиването на националната територия и сходството ѝ с другите секторни и хоризонтални политики, и дефинира тактиката за развиване на националната територия и връзките ѝ със прилежащи страни и райони.
НКРПР 2026-2040 година е създадена в сходство с националната стратегическа рамка за развиване и интернационалните задължения на България в региона на устойчивото развиване. Документът регистрира пространственото измерение на секторните политики, като в същото време подсигурява координация и последователност с целите и задачите, заложени в Националната стратегия за развиване „ България 2030 “.
НКРПР 2026-2040 година е директно обвързвана с Приоритет 9 „ Местно развиване “ на Националната стратегия за развиване „ България 2030 “, който е ориентиран към понижаване на районните разлики, подсилване на икономическия капацитет на районите и възстановяване на качеството на живот в градските и селските територии. Стратегическите цели на Концепцията способстват за осъществяването на този приоритет посредством поощряване на уравновесеното развиване на територията, подсилване на ролята на градовете и дефиниране на неофициални региони и територии със характерни характерности и проблеми, установяване на такива територии и функционални зони и проучване на връзките посред им.
Концепцията е съобразена и с интернационалните задължения на страната по Целите за стабилно развиване на Организацията на обединените народи, като в частност способства за осъществяването на Цел 11 „ Устойчиви градове и общности “, която предизвиква развиването на приобщаващи, безвредни, устойчиви и стабилно ръководени градове и обитаеми места. В този подтекст НКРПР слага акцент върху развиването на устойчива градска мрежа, възстановяване на качеството на градската среда, устойчивата подвижност, ефикасното ръководство на ресурсите и съхраняването на естествените и културните запаси на територията.
Екатерина Тотева, Валерия Димитрова/БТА
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ