Генуезката конференция – изходът от дипломатическата блокада
Към 100-годишнината от образуването на Съюз на съветските социалистически републики
Договорът от Рапало провокира изблик на отвращение измежду съдружниците и митинги заваляха против немската делегация. Голямата и дребната Антанта, Португалия и Полша желаеха Германия да се откаже по-нататъшно присъединяване в конференцията, защото беше реализирано съглашение сред РСФСР и Ваймарската република. Германците се съгласиха, само че руската делегация отговори с апел към Полша, като й предложи да се откаже от присъединяване в договарянията въз основа на това, че съветско-полският контракт е подписан през 1920 година в Рига.
На 20 април руската делегация показа своя меморандум, в който се приказва за несъответствието сред правилата на Канските заявления, декларирани като стратегия на конференцията, и практиката на конференцията. Задълженията на руското държавно управление и неговите решения ще останат непроменени, от своя страна Москва разгласи за големите загуби, провокирана от непознатата интервенция и вероятната, с помощта на нея, Гражданска война. Те надалеч надхвърляха загубите на чужденците в Съветска Русия и при изчисляването им руската делегация изиска да се вземат поради загубите на РСФСР.
С всеки минал ден немската делегация ставаше все по-трезва по отношение на опцията за реализиране на съглашение с Франция и Англия. Райхсканцлерът Вирт сподели на 21 април: „ Пристигнахме тук с малко вяра, само че считаме тази конференция за стъпка напред. “
Съветската делегация поредно се придържаше към наредбите на меморандума от 20 април и отхвърли да се върне към въпроса за финансовите отговорности на императорското, краткотрайното и „ бялото “ държавно управление. Що се отнася до военните задължения и просрочените лихви върху тях, беше препоръчано те да бъдат анулирани.
На 21 април последва формалният отговор на немската делегация на митингите във връзка с Рапало. Беше маркирано, че дипломатическите връзки сред Германия и РСФСР към този момент са били открити преди няколко години и цялостното възобновяване на естествените връзки е неизбежно. На 26 април Ратенау подготови спомагателни уточнения: «Съюзните страни нарушиха главните правила на конференцията, а не Германия».
Англия се опасява, че ще последва по-нататъшно повишаване на въздействието на болшевиките в Германия, което съгласно английските консерватори „ би я трансформирало в плячка на съветската ловкост и съветското въздействие “.
Това означаваше опасност за самите основи на структурата на Франция и Англия. На 2 май спечелилите в Първата международна война показват настояванията си пред руската делегация: те включват отменяне на антиправителствената агитация, възобновяване на мира в Азия и неутралитет в споровете, които се случват там [1], признание на задълженията на императорското и краткотрайното държавно управление, също така се изискваше да се признаят „ всички финансови отговорности на всички управляващи в Русия, както провинциални, по този начин и локални, както и институции от социална изгода, подписани до през днешния ден във връзка с задгранични национали. От своя страна съдружниците бяха подготвени краткотрайно да се откажат от заплащането на лихви по военните заеми. Папската Курия прикани към отбрана на църквата и църковната благосъстоятелност.
Съветското държавно управление отговори с срещуположен иск. Отбелязва се, че объркването на финансови и политически въпроси (във връзка с революционната пропаганда) провокира учудването на делегацията, която вижда в това искане едностранчиво отношение към РСФСР. Съседните страни организират агитация и даже провеждат изпращането на въоръжени банди на руска територия, само че против тях няма недоволства.
Изводът от разбора на претенциите против Съветска Русия беше категоричен: „ За съветския народ са неприемливи съглашения, в които техните отстъпки не са обезщетени с действителни изгоди за него. “ Обвинявайки държавните управления на Антантата и Германия за намесата, разгръщането на революция, поддръжката на „ бялото придвижване “ с разнообразни нюанси и икономическата обсада на РСФСР в продължение на 3 години, руската делегация съобщи:
„ Тези загуби на съветския народ и страната имат доста по-безспорно право на обезщетение, в сравнение с претенциите на някогашните притежатели на парцели в Русия или съветските заеми, принадлежащи на нациите, които завоюваха международната война и получиха колосални компенсации от победените, до момента в който претенциите им се насочат против страна, разрушена от война, непозната интервенция и обезверено бореща се за личното си битие в тези държавни форми, които счита за само вероятни за себе си. “
Съветската делегация трансформира гъвкавостта с неотстъпчивост. Много години по-късно Лойд Джордж призна умеенето на ръководителя на делегацията в диалог с Майски: „ Не беше елементарно за Чичерин в Генуа: един против всички нас! Но той маневрира отлично и в това време твърдо защитаваше позициите на своето държавно управление.
Всички искания на Москва бяха разграничени на 4 категории:
1) Руско злато: а) изнесено в Англия през 1915-1916 година (567,04 милиона рубли в злато); б) изнесени в Германия според изискванията на Брест-Литовския контракт и съхранявани във Франция (120,04 милиона рубли в злато); изнесени от краткотрайното държавно управление в Швеция (5 милиона рубли в злато); сложени под разнообразни типове държавни адм. Колчак в чужбина (275 милиона рубли в злато) - общо 967,8 милиона рубли; в) сметки за вреди от интервенцията, недоставен товар и реквизирани средства на Държавната банка - общо 12 210,85 милиона рубли;
2) загуби на железопътен и воден превоз - общо 2259,41 милиона рубли, загуби на общинско, селско и горско стопанство - общо 9270,78 милиона рубли;
3) загуби на националната стопанска система - 15560,62 милиона рубли.
4) загуби от упадъка на скотовъдството, птицевъдството, еврейските погроми и други За всички 4 категории размерът на исковете на СНК е еднакъв на сумата от 50 милиарда рубли в злато.
Самият Майски написа тези дни: „ Вече получихме нещо и даже повече, в сравнение с можеше да се чака. Не се съмняваме, че в бъдеще ще получим, в случай че не всички, то много доста. Всичко, от което се нуждаете, е самообладание и мощна воля. Историята работи за нас ". Съветската делегация действаше с цялостна убеденост в това. От името на държавното управление тя разгласи готовността си да признае задълженията при изискване за компенсиране на загубите на Русия, даване на заеми и прекъсване на заплащанията по задълженията за 30 години.
Конференцията стигна до задънена улица, като Лойд Джордж приказва на 19 май с искане за признание от страна на Москва на съюзническите дългови искания, предупреждавайки, че другояче изолираният Съветски съюз няма да реши казуса с възобновяване на страната в границите на едно потомство. Той беше още един от представителя на Франция Луи Барту, който в това време се скъса с уверения в обич към Русия. Чичерин в отговор подсети на англичаните и французите какво са създали по време на намесата и грабежа на страната ни. На същия ден работата на конференцията завърши. По мнението на Чичерин – с неуспех.
На 28 май, докладвайки на Райхстага за случилото се в Генуа, Ратенау цитира Лойд Джордж: „ Ако две народи са толкоз измъчени, както е казусът с германците и руснаците, тогава не би трябвало да се изненадваме, в случай че тези две народи се обединят. Честно казано, би трябвало да се означи, че обществено английският министър председател оцени случилото се по друг метод. Публично той назова съветско-германския контракт „ злокобна нота “.
Ръководителят на немското външно министерство успокои своите сънародници: „ Ние сключихме не боен или политически контракт, а контракт за мир и, мисля, също за другарство. “ Но Ратенау не вярваше в дълготраен мир и вярваше, че бъдещото потомство ще стане жертва на войната на нациите.
Той също беше надълбоко песимистичен по отношение на очакванията си за обективен международен ред: „ Човечеството е страдало прекомерно надълбоко и е претърпяло доста, с цел да могат новите граници и конституции, парични и материални обезщетения да изкупят душите, да почетат мъртвите, да помирят живите. “
Тези думи бързо се потвърдиха на процедура. Реакцията на контракта със Съветска Русия в Германия като цяло е позитивна. Разбира се, комунистите го посрещнаха изключително пламенно. Сдържано, само че твърдо - представители на бизнес средите, които не пропуснаха да напомнят, че руската власт е приета при кайзера през 1918 година Центристите се изрекоха умерено отрицателно за съглашението, а ултрадесните - изрично отрицателно.
Курсът на Ратенау въобще не беше известен измежду немската десница. Националността (а той беше евреин) единствено способства за убеждението на групата радикали, които в последна сметка заговориха против него. На 24 юни 1922 година група офицери обстрелват с револвери колата на министъра и хвърлят по нея граната. Опитът е сполучлив, Ратенау е погубен на място.
Но дипломатическият фронт на Европа беше продънен и стартира внезапно повишаване на съветско-германската търговия. Ако през 1921 година вносът от Германия в РСФСР възлиза на 160,2 милиона рубли, то през 1922 година той към този момент доближава сумата от 367,1 милиона рубли. Значително нарастват и индикаторите на руския експорт за Германия. До пролетта на 1921 година целият импорт в РСФСР минава през Ревел, като се изключи хляба, доставян от Съединени американски щати за подкрепяне на гладуващите - американците употребяват Рига за това.
Но с откриването на навигацията през 1921 година плаването до Петроград става допустимо. През 1921 година в това пристанище са пристигнали 250 кораба с обща товароподемност 333 хиляди тона. През май-юни 1922 година Балтийският флот най-сетне обезпечи надеждно разчистване на фарватерите, водещи към Петроград. В комерсиалното пристанище са пристигнали 682 парахода и 785 от всички типове кораби (най-много финландски (176), немски (172), норвежки (140), други страни бяха показани с по-скромни цифри). Доставени са 58 118 300 паунда товари (през 1913 година - 244 667 000 паунда). Възстановена е външната търговия на РСФСР.
Отношенията сред Берлин и Москва обаче не бяха идилични. Съюз на съветските социалистически републики се нуждаеше от дълготрайни заеми при ниски лихвени проценти, финансовото състояние на Германия не беше идеално. Освен това немските бизнес кръгове не бяха сигурни в силата на руския режим и не желаеха да поемат опасности.
Първият заем е даден на 6 октомври 1925 година Размерът му беше 75 милиона марки (после беше повишен на 100 милиона), процентът беше 8,5. Заемът е изплатен посредством Ню Йорк на 29 януари и 20 февруари 1926 година Съветската страна не е удовлетворена от тези условия. Освен това се оказа, че Deutsche Bank не желае да дава заеми на Съюз на съветските социалистически републики при лихвен % под 11,75 при рента от 8% в Германия, а Москва не желае да извърши тези условия и да приема заеми над 8%.
В последна сметка се реализира съглашение едвам през юли 1926 година В края на 1928 година и 1930 година се изплаща заем от 300 милиона марки. Въпреки различията, в Рапало се основават нови действителности на следвоенния свят. Заедно с тях се появяват нови благоприятни условия. Дори Лойд Джордж, който неотдавна изиска послушание от руската делегация в Генуа, през декември 1922 година разгласи нуждата да се одобри действителността и да се съгласи с признаването на Съветите, въз основа на политическите и икономическите ползи на Англия.
Резултатът от триумфа в Генуа се демонстрира изцяло през 1923 година Стана годината на началото на цялостното признание на руската страна на интернационално равнище. През 1924 година, след Англия, Съюз на съветските социалистически републики е приет от множеството значими интернационалните играчи. Съединените щати бяха изключение, единствено на 16 ноември 1933 година имаше замяна на ноти за определяне на дипломатически връзки сред двете страни.
[ 1] обрисува се афганистанския проблем.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Договорът от Рапало провокира изблик на отвращение измежду съдружниците и митинги заваляха против немската делегация. Голямата и дребната Антанта, Португалия и Полша желаеха Германия да се откаже по-нататъшно присъединяване в конференцията, защото беше реализирано съглашение сред РСФСР и Ваймарската република. Германците се съгласиха, само че руската делегация отговори с апел към Полша, като й предложи да се откаже от присъединяване в договарянията въз основа на това, че съветско-полският контракт е подписан през 1920 година в Рига.
На 20 април руската делегация показа своя меморандум, в който се приказва за несъответствието сред правилата на Канските заявления, декларирани като стратегия на конференцията, и практиката на конференцията. Задълженията на руското държавно управление и неговите решения ще останат непроменени, от своя страна Москва разгласи за големите загуби, провокирана от непознатата интервенция и вероятната, с помощта на нея, Гражданска война. Те надалеч надхвърляха загубите на чужденците в Съветска Русия и при изчисляването им руската делегация изиска да се вземат поради загубите на РСФСР.
С всеки минал ден немската делегация ставаше все по-трезва по отношение на опцията за реализиране на съглашение с Франция и Англия. Райхсканцлерът Вирт сподели на 21 април: „ Пристигнахме тук с малко вяра, само че считаме тази конференция за стъпка напред. “
Съветската делегация поредно се придържаше към наредбите на меморандума от 20 април и отхвърли да се върне към въпроса за финансовите отговорности на императорското, краткотрайното и „ бялото “ държавно управление. Що се отнася до военните задължения и просрочените лихви върху тях, беше препоръчано те да бъдат анулирани.
На 21 април последва формалният отговор на немската делегация на митингите във връзка с Рапало. Беше маркирано, че дипломатическите връзки сред Германия и РСФСР към този момент са били открити преди няколко години и цялостното възобновяване на естествените връзки е неизбежно. На 26 април Ратенау подготови спомагателни уточнения: «Съюзните страни нарушиха главните правила на конференцията, а не Германия».
Англия се опасява, че ще последва по-нататъшно повишаване на въздействието на болшевиките в Германия, което съгласно английските консерватори „ би я трансформирало в плячка на съветската ловкост и съветското въздействие “.
Това означаваше опасност за самите основи на структурата на Франция и Англия. На 2 май спечелилите в Първата международна война показват настояванията си пред руската делегация: те включват отменяне на антиправителствената агитация, възобновяване на мира в Азия и неутралитет в споровете, които се случват там [1], признание на задълженията на императорското и краткотрайното държавно управление, също така се изискваше да се признаят „ всички финансови отговорности на всички управляващи в Русия, както провинциални, по този начин и локални, както и институции от социална изгода, подписани до през днешния ден във връзка с задгранични национали. От своя страна съдружниците бяха подготвени краткотрайно да се откажат от заплащането на лихви по военните заеми. Папската Курия прикани към отбрана на църквата и църковната благосъстоятелност.
Съветското държавно управление отговори с срещуположен иск. Отбелязва се, че объркването на финансови и политически въпроси (във връзка с революционната пропаганда) провокира учудването на делегацията, която вижда в това искане едностранчиво отношение към РСФСР. Съседните страни организират агитация и даже провеждат изпращането на въоръжени банди на руска територия, само че против тях няма недоволства.
Изводът от разбора на претенциите против Съветска Русия беше категоричен: „ За съветския народ са неприемливи съглашения, в които техните отстъпки не са обезщетени с действителни изгоди за него. “ Обвинявайки държавните управления на Антантата и Германия за намесата, разгръщането на революция, поддръжката на „ бялото придвижване “ с разнообразни нюанси и икономическата обсада на РСФСР в продължение на 3 години, руската делегация съобщи:
„ Тези загуби на съветския народ и страната имат доста по-безспорно право на обезщетение, в сравнение с претенциите на някогашните притежатели на парцели в Русия или съветските заеми, принадлежащи на нациите, които завоюваха международната война и получиха колосални компенсации от победените, до момента в който претенциите им се насочат против страна, разрушена от война, непозната интервенция и обезверено бореща се за личното си битие в тези държавни форми, които счита за само вероятни за себе си. “
Съветската делегация трансформира гъвкавостта с неотстъпчивост. Много години по-късно Лойд Джордж призна умеенето на ръководителя на делегацията в диалог с Майски: „ Не беше елементарно за Чичерин в Генуа: един против всички нас! Но той маневрира отлично и в това време твърдо защитаваше позициите на своето държавно управление.
Всички искания на Москва бяха разграничени на 4 категории:
1) Руско злато: а) изнесено в Англия през 1915-1916 година (567,04 милиона рубли в злато); б) изнесени в Германия според изискванията на Брест-Литовския контракт и съхранявани във Франция (120,04 милиона рубли в злато); изнесени от краткотрайното държавно управление в Швеция (5 милиона рубли в злато); сложени под разнообразни типове държавни адм. Колчак в чужбина (275 милиона рубли в злато) - общо 967,8 милиона рубли; в) сметки за вреди от интервенцията, недоставен товар и реквизирани средства на Държавната банка - общо 12 210,85 милиона рубли;
2) загуби на железопътен и воден превоз - общо 2259,41 милиона рубли, загуби на общинско, селско и горско стопанство - общо 9270,78 милиона рубли;
3) загуби на националната стопанска система - 15560,62 милиона рубли.
4) загуби от упадъка на скотовъдството, птицевъдството, еврейските погроми и други За всички 4 категории размерът на исковете на СНК е еднакъв на сумата от 50 милиарда рубли в злато.
Самият Майски написа тези дни: „ Вече получихме нещо и даже повече, в сравнение с можеше да се чака. Не се съмняваме, че в бъдеще ще получим, в случай че не всички, то много доста. Всичко, от което се нуждаете, е самообладание и мощна воля. Историята работи за нас ". Съветската делегация действаше с цялостна убеденост в това. От името на държавното управление тя разгласи готовността си да признае задълженията при изискване за компенсиране на загубите на Русия, даване на заеми и прекъсване на заплащанията по задълженията за 30 години.
Конференцията стигна до задънена улица, като Лойд Джордж приказва на 19 май с искане за признание от страна на Москва на съюзническите дългови искания, предупреждавайки, че другояче изолираният Съветски съюз няма да реши казуса с възобновяване на страната в границите на едно потомство. Той беше още един от представителя на Франция Луи Барту, който в това време се скъса с уверения в обич към Русия. Чичерин в отговор подсети на англичаните и французите какво са създали по време на намесата и грабежа на страната ни. На същия ден работата на конференцията завърши. По мнението на Чичерин – с неуспех.
На 28 май, докладвайки на Райхстага за случилото се в Генуа, Ратенау цитира Лойд Джордж: „ Ако две народи са толкоз измъчени, както е казусът с германците и руснаците, тогава не би трябвало да се изненадваме, в случай че тези две народи се обединят. Честно казано, би трябвало да се означи, че обществено английският министър председател оцени случилото се по друг метод. Публично той назова съветско-германския контракт „ злокобна нота “.
Ръководителят на немското външно министерство успокои своите сънародници: „ Ние сключихме не боен или политически контракт, а контракт за мир и, мисля, също за другарство. “ Но Ратенау не вярваше в дълготраен мир и вярваше, че бъдещото потомство ще стане жертва на войната на нациите.
Той също беше надълбоко песимистичен по отношение на очакванията си за обективен международен ред: „ Човечеството е страдало прекомерно надълбоко и е претърпяло доста, с цел да могат новите граници и конституции, парични и материални обезщетения да изкупят душите, да почетат мъртвите, да помирят живите. “
Тези думи бързо се потвърдиха на процедура. Реакцията на контракта със Съветска Русия в Германия като цяло е позитивна. Разбира се, комунистите го посрещнаха изключително пламенно. Сдържано, само че твърдо - представители на бизнес средите, които не пропуснаха да напомнят, че руската власт е приета при кайзера през 1918 година Центристите се изрекоха умерено отрицателно за съглашението, а ултрадесните - изрично отрицателно.
Курсът на Ратенау въобще не беше известен измежду немската десница. Националността (а той беше евреин) единствено способства за убеждението на групата радикали, които в последна сметка заговориха против него. На 24 юни 1922 година група офицери обстрелват с револвери колата на министъра и хвърлят по нея граната. Опитът е сполучлив, Ратенау е погубен на място.
Но дипломатическият фронт на Европа беше продънен и стартира внезапно повишаване на съветско-германската търговия. Ако през 1921 година вносът от Германия в РСФСР възлиза на 160,2 милиона рубли, то през 1922 година той към този момент доближава сумата от 367,1 милиона рубли. Значително нарастват и индикаторите на руския експорт за Германия. До пролетта на 1921 година целият импорт в РСФСР минава през Ревел, като се изключи хляба, доставян от Съединени американски щати за подкрепяне на гладуващите - американците употребяват Рига за това.
Но с откриването на навигацията през 1921 година плаването до Петроград става допустимо. През 1921 година в това пристанище са пристигнали 250 кораба с обща товароподемност 333 хиляди тона. През май-юни 1922 година Балтийският флот най-сетне обезпечи надеждно разчистване на фарватерите, водещи към Петроград. В комерсиалното пристанище са пристигнали 682 парахода и 785 от всички типове кораби (най-много финландски (176), немски (172), норвежки (140), други страни бяха показани с по-скромни цифри). Доставени са 58 118 300 паунда товари (през 1913 година - 244 667 000 паунда). Възстановена е външната търговия на РСФСР.
Отношенията сред Берлин и Москва обаче не бяха идилични. Съюз на съветските социалистически републики се нуждаеше от дълготрайни заеми при ниски лихвени проценти, финансовото състояние на Германия не беше идеално. Освен това немските бизнес кръгове не бяха сигурни в силата на руския режим и не желаеха да поемат опасности.
Първият заем е даден на 6 октомври 1925 година Размерът му беше 75 милиона марки (после беше повишен на 100 милиона), процентът беше 8,5. Заемът е изплатен посредством Ню Йорк на 29 януари и 20 февруари 1926 година Съветската страна не е удовлетворена от тези условия. Освен това се оказа, че Deutsche Bank не желае да дава заеми на Съюз на съветските социалистически републики при лихвен % под 11,75 при рента от 8% в Германия, а Москва не желае да извърши тези условия и да приема заеми над 8%.
В последна сметка се реализира съглашение едвам през юли 1926 година В края на 1928 година и 1930 година се изплаща заем от 300 милиона марки. Въпреки различията, в Рапало се основават нови действителности на следвоенния свят. Заедно с тях се появяват нови благоприятни условия. Дори Лойд Джордж, който неотдавна изиска послушание от руската делегация в Генуа, през декември 1922 година разгласи нуждата да се одобри действителността и да се съгласи с признаването на Съветите, въз основа на политическите и икономическите ползи на Англия.
Резултатът от триумфа в Генуа се демонстрира изцяло през 1923 година Стана годината на началото на цялостното признание на руската страна на интернационално равнище. През 1924 година, след Англия, Съюз на съветските социалистически републики е приет от множеството значими интернационалните играчи. Съединените щати бяха изключение, единствено на 16 ноември 1933 година имаше замяна на ноти за определяне на дипломатически връзки сред двете страни.
[ 1] обрисува се афганистанския проблем.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ