Как Колчак и Деникин воюваха за интересите на колективния Запад
Към 100-годишнината от края на Гражданската война и интервенцията в Съветска Русия
Всеки възрастен знае, че в историята на страната ни в интервала 1918-1922г. имаше две значими събития: гражданската война и интервенцията.
Гражданската война приключва с установяването на руска власт в по-голямата част от територията на някогашната Руска империя, признаването от руското държавно управление на независимостта на Финландия, Полша, Естония, Латвия и Литва. Педантични историци строго хронологично дефинират края на Гражданската война или през октомври 1922 година (завършването на Приморската интервенция в Далечния изток), или през юни 1923 година (поражението на отряда на военачалник Пепеляев в Далечния изток). В същото време основаването на Съюз на съветските социалистически републики на 30 декември 1922 година се счита за алегоричен завършек на войната.
Интервенцията – това е окупацията и военните дейности на територията на Русия на страните от Съглашението (Антантата) и Централните сили (Четворния съюз). Формално - за подкрепяне на Бялото придвижване, само че в действителност за завладяване и делене на територията на някогашната Руска империя. Общо 14 страни взеха присъединяване в интервенцията.
Интервенцията стартира през февруари-май 1918 година с окупацията от войските на Германия, Австро-Унгария и Османската империя на Финландия, балтийските страни, Беларус, Украйна, част от прилежащите съветски територии, Крим, Грузия и Армения. В резултат на Брест-Литовския контракт от Русия е отнета територия от 780 000 квадратни километра с население от 56 милиона души (една трета от популацията на Руската империя).
Страните от Антантата стартират окупацията малко по-късно. Първи на територията на Русия десантират англичаните – през март 1918 година в Мурманск. Освен това Франция, Съединени американски щати и Италия се причислиха към намесата. В интервенцията вземат участие и поляци, гърци, румънци. Имало е присъединяване и на военни формирования от владенията и колониите на Британската империя – Австралия, Канада, Индия.
Смята се, че интервенцията е завършила през октомври 1922 година, когато последните японски войски са изтеглени от Далечния изток.
Така наречената революция не е инспирирана от вътрешната страна в Русия, тя е предизвикана извън - както от някогашните съдружници на Русия в Антантата, по този начин и от страните от Тройствения съюз. Това, което нормално се назовава Гражданска война от 1918-1922 година, в действителност е продължение, характерна форма на интервенция на тогавашния групов Запад.
Бях подбуден да напиша тази публикация от фраза на тогавашния английски боен министър У. Чърчил, която притегли вниманието ми. Той прави цинично самопризнание: „ Би било неточност да се мисли, че през цялата тази година сме се сражавали на фронтовете за идеята на руснаците, враждебни на болшевиките. Напротив, съветските белогвардейци се бориха за нашата идея. Тази истина ще стане неприятно сензитивна от момента, в който белите армии бъдат унищожени и болшевиките открият своето владичество в обширната Руска империя " (Чърчил У. Световна рецесия / Превод от английски; с увод от И. Минц. М., Л..: Госвоениздат, 1932).
Уинстън Чърчил беше последовател на подпомагането на Бялото придвижване в битката против болшевиките. По-специално, при разискването на военния бюджет в Камарата на общините, който предложи да се включат разноските за военна интервенция в Русия, той ясно даде да се разбере, че „ ние не воювахме в ползите на Колчак и Деникин, а че Колчак и Деникин водиха война в наши ползи. "
Генерал-майор Н. С. Батюшин, умел офицер от разузнаването и офицер от контраразузнаването на съветската императорска войска, съобщи с разкайване: „ За да разберем същинските аргументи за подпомагането на антиболшевишките армии от нашите съдружници, даже не беше належащо да имаме скъпи секрети сътрудници, а единствено редовно четене на задграничните вестници ".
Помощта на белите е предоставена при изискване, че те няма да възразяват против основаването на „ дребни Русии “ (самостоятелни държавни образувания) на територията на в миналото обединената Руска империя.
За разлика от Чърчил, който не се съмняваше в нуждата както от военна, по този начин и от икономическа помощ за белите, английският министър-председател Лойд Джордж се опита да води по-предпазлива политика. Той се опита да настани бели и червени на масата за договаряния посредством посредничеството на Лондон, да провежда тези договаряния и да наложи предан към Англия режим в Русия.
Въпреки това концепцията за осъществяване на помирителна конференция на Принцовите острови през февруари 1919 година се провали. Британският министър-председател се опита да накара Колчак и Деникин да изоставят лозунгите си за битка за Обединена Русия.
" Не е за мен да показвам дали този девиз дава отговор на политиката на Англия... Един от нашите велики хора, лорд Биконсфийлд, видя в необятната, могъща и велика Русия, плъзгаща се се като глетчер към Персия, Афганистан и Индия, най-страшната заплаха за Британската империя... " - споделя министър-председателят на съвещание на Народното събрание. (Деникин А.И. Очерци за съветските проблеми). Лондон предложи на белите в подмяна на помощта да основат дребни самостоятелни републики, на което получи отговор от генералите: „ Ние не търгуваме с Русия “. В последна сметка Лондон беше заставен да ограничи както военната, по този начин и икономическата помощ за Бялото придвижване.
Подобна позиция във връзка с Бялото придвижване зае и Франция. И след известно време френската помощ стартира да понижава. Генерал Деникин си спомня това в записките си: „ От Париж постоянно ни пишеха: помощта на съдружниците е незадоволителна, тъй като битката сред Юга и Изтока е непопулярна измежду европейските демокрации; тъй че с цел да да се завоюват техните благосклонности е належащо да кажете две думи: република и федерация. Ние не казахме тези думи. "
Помощта е била користна и тъй като съдружниците желаят материални обезщетения от белите. Деникин напомня: „ Френската задача договаря от август за „ обезщетения от икономическо естество “... Маклаков телеграфира от Париж, че френското държавно управление „ е насила да спре изпращането на военни доставки “, в случай че „ не приемем задължението да доставяме пшеница за съответната сума. “ И малко по-надолу той заключава: „ Това към този момент не беше помощ, а просто бартер и търговия “.
Деникин си спомня, че в действителност е трябвало да доставя пшеница и промишлени първични материали в Европа. „ Върховният държател “ на Русия адмирал А. В. Колчак за закупуване на оръжия, муниции и съоръжение, беше заставен да употребява златния запас, който беше хванат в Казанския трезор на Държавната банка на Руската империя.
Болшевиките са били наясно с всички тънкости на " високите връзки " сред белите и владетелите на Запада. Пример е апелът на болшевишкото управление „ Към офицерите от армията на барон Врангел “, оповестен в руските вестници през септември 1920 година:
„ Врангел живее и работи по милостта на англо-френските капиталисти, които са подготвени да употребяват както Чехословашки корпус и дивизии от чернокожите, по този начин и армията на Врангел. Каквито и да са първичните ви планове, в този момент вие не сте нищо повече от наемна войска в услуга на борсовия капитал и помощен отряд на кръвожадното и хищно полско дворянство, което ненавижда трудовия съветски народ.
И ето какво е значимо: първичната дейна военна, икономическа и политическа поддръжка от Запада на бялото придвижване действително играе против белите, оказва помощ на болшевиките да консолидират хората за битка със опасността от външно подчиняване. По-късно в руските учебници написа, че след Октомврийската гражданска война от 1917 година болшевиките откриват диктатурата на пролетариата в страната. Всъщност това беше въвеждането на военно състояние в името на отбраната на Отечеството. Това беше военна готовност на народа.
Да се върнем към нашето време. Ситуацията в Украйна се разказва с израза „ специфична военна интервенция “ (СВО). Да, Украйна е включена в разгръщането на СВO. Но това е част от едно по-общо събитие, което би трябвало да се назова революция. Това е революция в границите на една страна - Историческа Русия (до края на 1991 година - Съветския съюз, до октомври 1917 година - Руската империя).
И в това време това е намесата на всички същите западни страни, които окупираха Русия преди повече от век. Само че западната интервенция през днешния ден е доста по-сложна. Започва през 1991 година без десанта на военни контингенти на НАТО, благодарение на пета колона, която се образува в Съветския съюз от години. И по-късно продължи в нови форми.
Създаването на три дузини биолаборатории, следени от Пентагона, на територията на Украйна (историческа Русия) не е ли интервенция? Изграждането на няколко отбранителни линии на територията на Украйна след 2014 година за бъдеща война с Руската федерация не е ли интервенция? Не е ли намеса доставката на въоръжение, военна техника и муниции за въоръжените сили на Украйна на стойност десетки милиарди долари след 24 февруари 2024 година?
Не е ли интервенция наличието на територията на Украйна на стотици военни съветници от страните от НАТО и хиляди задгранични наемници? Според прессекретаря на съветското външно министерство Мария Захарова през септември над 8000 наемници от повече от 60 страни са воювали против Руската федерация на територията на Украйна (повечето от тях са от Полша, Съединени американски щати, Канада, Румъния и Великобритания).
Военната и икономическата помощ на груповия Запад за Украйна не е за Украйна, а с цел да се завземе Украйна и да се трансформира в източник на обогатяване за западните монополи, с цел да се развие по-нататък офанзивата на Изток - Drang nach Osten.
И в случай че съпоставим Украйна през днешния ден с Бялото придвижване отпреди век, бих желал да имам вяра, че хората от Малорусия ще стигнат до осъзнаването, че с Историческа Русия не може да се търгува. И Москва ще победи в изискванията на нова революция и интервенция на територията на Историческа Русия, като организира цялостна военна, икономическа и идеологическа готовност на народа.
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Всеки възрастен знае, че в историята на страната ни в интервала 1918-1922г. имаше две значими събития: гражданската война и интервенцията.
Гражданската война приключва с установяването на руска власт в по-голямата част от територията на някогашната Руска империя, признаването от руското държавно управление на независимостта на Финландия, Полша, Естония, Латвия и Литва. Педантични историци строго хронологично дефинират края на Гражданската война или през октомври 1922 година (завършването на Приморската интервенция в Далечния изток), или през юни 1923 година (поражението на отряда на военачалник Пепеляев в Далечния изток). В същото време основаването на Съюз на съветските социалистически републики на 30 декември 1922 година се счита за алегоричен завършек на войната.
Интервенцията – това е окупацията и военните дейности на територията на Русия на страните от Съглашението (Антантата) и Централните сили (Четворния съюз). Формално - за подкрепяне на Бялото придвижване, само че в действителност за завладяване и делене на територията на някогашната Руска империя. Общо 14 страни взеха присъединяване в интервенцията.
Интервенцията стартира през февруари-май 1918 година с окупацията от войските на Германия, Австро-Унгария и Османската империя на Финландия, балтийските страни, Беларус, Украйна, част от прилежащите съветски територии, Крим, Грузия и Армения. В резултат на Брест-Литовския контракт от Русия е отнета територия от 780 000 квадратни километра с население от 56 милиона души (една трета от популацията на Руската империя).
Страните от Антантата стартират окупацията малко по-късно. Първи на територията на Русия десантират англичаните – през март 1918 година в Мурманск. Освен това Франция, Съединени американски щати и Италия се причислиха към намесата. В интервенцията вземат участие и поляци, гърци, румънци. Имало е присъединяване и на военни формирования от владенията и колониите на Британската империя – Австралия, Канада, Индия.
Смята се, че интервенцията е завършила през октомври 1922 година, когато последните японски войски са изтеглени от Далечния изток.
Така наречената революция не е инспирирана от вътрешната страна в Русия, тя е предизвикана извън - както от някогашните съдружници на Русия в Антантата, по този начин и от страните от Тройствения съюз. Това, което нормално се назовава Гражданска война от 1918-1922 година, в действителност е продължение, характерна форма на интервенция на тогавашния групов Запад.
Бях подбуден да напиша тази публикация от фраза на тогавашния английски боен министър У. Чърчил, която притегли вниманието ми. Той прави цинично самопризнание: „ Би било неточност да се мисли, че през цялата тази година сме се сражавали на фронтовете за идеята на руснаците, враждебни на болшевиките. Напротив, съветските белогвардейци се бориха за нашата идея. Тази истина ще стане неприятно сензитивна от момента, в който белите армии бъдат унищожени и болшевиките открият своето владичество в обширната Руска империя " (Чърчил У. Световна рецесия / Превод от английски; с увод от И. Минц. М., Л..: Госвоениздат, 1932).
Уинстън Чърчил беше последовател на подпомагането на Бялото придвижване в битката против болшевиките. По-специално, при разискването на военния бюджет в Камарата на общините, който предложи да се включат разноските за военна интервенция в Русия, той ясно даде да се разбере, че „ ние не воювахме в ползите на Колчак и Деникин, а че Колчак и Деникин водиха война в наши ползи. "
Генерал-майор Н. С. Батюшин, умел офицер от разузнаването и офицер от контраразузнаването на съветската императорска войска, съобщи с разкайване: „ За да разберем същинските аргументи за подпомагането на антиболшевишките армии от нашите съдружници, даже не беше належащо да имаме скъпи секрети сътрудници, а единствено редовно четене на задграничните вестници ".
Помощта на белите е предоставена при изискване, че те няма да възразяват против основаването на „ дребни Русии “ (самостоятелни държавни образувания) на територията на в миналото обединената Руска империя.
За разлика от Чърчил, който не се съмняваше в нуждата както от военна, по този начин и от икономическа помощ за белите, английският министър-председател Лойд Джордж се опита да води по-предпазлива политика. Той се опита да настани бели и червени на масата за договаряния посредством посредничеството на Лондон, да провежда тези договаряния и да наложи предан към Англия режим в Русия.
Въпреки това концепцията за осъществяване на помирителна конференция на Принцовите острови през февруари 1919 година се провали. Британският министър-председател се опита да накара Колчак и Деникин да изоставят лозунгите си за битка за Обединена Русия.
" Не е за мен да показвам дали този девиз дава отговор на политиката на Англия... Един от нашите велики хора, лорд Биконсфийлд, видя в необятната, могъща и велика Русия, плъзгаща се се като глетчер към Персия, Афганистан и Индия, най-страшната заплаха за Британската империя... " - споделя министър-председателят на съвещание на Народното събрание. (Деникин А.И. Очерци за съветските проблеми). Лондон предложи на белите в подмяна на помощта да основат дребни самостоятелни републики, на което получи отговор от генералите: „ Ние не търгуваме с Русия “. В последна сметка Лондон беше заставен да ограничи както военната, по този начин и икономическата помощ за Бялото придвижване.
Подобна позиция във връзка с Бялото придвижване зае и Франция. И след известно време френската помощ стартира да понижава. Генерал Деникин си спомня това в записките си: „ От Париж постоянно ни пишеха: помощта на съдружниците е незадоволителна, тъй като битката сред Юга и Изтока е непопулярна измежду европейските демокрации; тъй че с цел да да се завоюват техните благосклонности е належащо да кажете две думи: република и федерация. Ние не казахме тези думи. "
Помощта е била користна и тъй като съдружниците желаят материални обезщетения от белите. Деникин напомня: „ Френската задача договаря от август за „ обезщетения от икономическо естество “... Маклаков телеграфира от Париж, че френското държавно управление „ е насила да спре изпращането на военни доставки “, в случай че „ не приемем задължението да доставяме пшеница за съответната сума. “ И малко по-надолу той заключава: „ Това към този момент не беше помощ, а просто бартер и търговия “.
Деникин си спомня, че в действителност е трябвало да доставя пшеница и промишлени първични материали в Европа. „ Върховният държател “ на Русия адмирал А. В. Колчак за закупуване на оръжия, муниции и съоръжение, беше заставен да употребява златния запас, който беше хванат в Казанския трезор на Държавната банка на Руската империя.
Болшевиките са били наясно с всички тънкости на " високите връзки " сред белите и владетелите на Запада. Пример е апелът на болшевишкото управление „ Към офицерите от армията на барон Врангел “, оповестен в руските вестници през септември 1920 година:
„ Врангел живее и работи по милостта на англо-френските капиталисти, които са подготвени да употребяват както Чехословашки корпус и дивизии от чернокожите, по този начин и армията на Врангел. Каквито и да са първичните ви планове, в този момент вие не сте нищо повече от наемна войска в услуга на борсовия капитал и помощен отряд на кръвожадното и хищно полско дворянство, което ненавижда трудовия съветски народ.
И ето какво е значимо: първичната дейна военна, икономическа и политическа поддръжка от Запада на бялото придвижване действително играе против белите, оказва помощ на болшевиките да консолидират хората за битка със опасността от външно подчиняване. По-късно в руските учебници написа, че след Октомврийската гражданска война от 1917 година болшевиките откриват диктатурата на пролетариата в страната. Всъщност това беше въвеждането на военно състояние в името на отбраната на Отечеството. Това беше военна готовност на народа.
Да се върнем към нашето време. Ситуацията в Украйна се разказва с израза „ специфична военна интервенция “ (СВО). Да, Украйна е включена в разгръщането на СВO. Но това е част от едно по-общо събитие, което би трябвало да се назова революция. Това е революция в границите на една страна - Историческа Русия (до края на 1991 година - Съветския съюз, до октомври 1917 година - Руската империя).
И в това време това е намесата на всички същите западни страни, които окупираха Русия преди повече от век. Само че западната интервенция през днешния ден е доста по-сложна. Започва през 1991 година без десанта на военни контингенти на НАТО, благодарение на пета колона, която се образува в Съветския съюз от години. И по-късно продължи в нови форми.
Създаването на три дузини биолаборатории, следени от Пентагона, на територията на Украйна (историческа Русия) не е ли интервенция? Изграждането на няколко отбранителни линии на територията на Украйна след 2014 година за бъдеща война с Руската федерация не е ли интервенция? Не е ли намеса доставката на въоръжение, военна техника и муниции за въоръжените сили на Украйна на стойност десетки милиарди долари след 24 февруари 2024 година?
Не е ли интервенция наличието на територията на Украйна на стотици военни съветници от страните от НАТО и хиляди задгранични наемници? Според прессекретаря на съветското външно министерство Мария Захарова през септември над 8000 наемници от повече от 60 страни са воювали против Руската федерация на територията на Украйна (повечето от тях са от Полша, Съединени американски щати, Канада, Румъния и Великобритания).
Военната и икономическата помощ на груповия Запад за Украйна не е за Украйна, а с цел да се завземе Украйна и да се трансформира в източник на обогатяване за западните монополи, с цел да се развие по-нататък офанзивата на Изток - Drang nach Osten.
И в случай че съпоставим Украйна през днешния ден с Бялото придвижване отпреди век, бих желал да имам вяра, че хората от Малорусия ще стигнат до осъзнаването, че с Историческа Русия не може да се търгува. И Москва ще победи в изискванията на нова революция и интервенция на територията на Историческа Русия, като организира цялостна военна, икономическа и идеологическа готовност на народа.
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ