Калоян Стефанов: Израснах в сектор Г, научен съм да играя за емблемата на ЦСКА
Калоян Стефанов е същински любим на публиката на ЦСКА. Всяка негова повява на терена подвига агитката на крайници. Роденият на 29 януари, 1997 година в София футболист е младеж на " алените ". Нападателят се намира в неповторима серия от 4 следващи значими гола против Хебър и Чавдар Етрополе за Купата на аматьорската лига, с Пирин Разлог и с Германея за състезание. Но те не са надалеч мотив да потърсим Калата за изявление.
- Калояне, влизате в тежка крайна серия на есенния сезон – ЦСКА играе с Миньор за Купата на аматьорската лига, единствено 4 дни по-късно е семейството на Елин Пелин, следва посещение на директния съперник за влизане Вихрен. Ще издържите ли на темпото?
- Ясно е, че към края умората се усеща, само че не би трябвало да е проблем. ЦСКА е чудесно квалифициран отбор и ще го покажем. Важното е да победим Миньор, след това ще мислим за другите. Лично аз не съм гледал Вихрен и Елин Пелин, само че като му пристигна времето, треньорите ще ни срещнат.
- Миньор много ви затрудни през втората част на турнирния мач, въпреки че до почивката трябваше да водите с 3-4 гола. По-различна среща ли очаквате в сряда?
- Със сигурност ще е друго. Аз чакам да е по-лесно. Всички в ЦСКА сме много мобилизирани и в този шампионат. Готови сме за мача, ще успеем да отстраним Миньор.
- Дотук си безспорен воин в шампионата – вкара изравнителния гол против Хебър в Костенец, след това и победната дузпа. Разписа се за 2:1 против Чавдар Етрополе. Специален ли е той за теб?
- Не. Мачове като всички останали. Просто ЦСКА би трябвало да победи. Въобще не е значимо, че аз съм вкарал.
- Да те върна към срещата в Костенец, минути преди края Хебър водеше 1:0. Вярваше ли, че може да измъкнете крайния триумф?
- Да, бях сигурен, че ще изравним. Просто нямаше по какъв начин. Вярвах до самия край.
- Обратно към шампионата – мислиш ли, че ЦСКА може да има проблеми с влизането в „ Б “ група?
- Не, няма никакви подозрения. ЦСКА работи в вярната посока и няма да има проблеми с влизането.
- От началото на сезона остана запаса в много мачове – това стимулира ли те в допълнение или просто приемаш нещата такива, каквито са?
- Приемам го обикновено. Така са решили треньорите. За мен значимото е да дам всичко от себе си, когато играя, да оказа помощ на тима. И по този метод да се наложа в титулярния състав.
- Не е загадка, че си любим на почитателите, оказва помощ ли ти тяхната поддържа, която е явна?
- Да, доста ме радва. Мотивира ме ужасно. Искам и те да се радват на моята игра, на моите голове. Вероятно това е повода да ме харесват.
-Дидо - фенът, който завоюва фланелката на последния мач, формулира двата ти най-големи плюса по следния метод – голямо предпочитание и армейско сърце?
- От много време съм в ЦСКА. Там ни учиха навръх това – да играеш със сърце за емблемата.
- Откога тъкмо си в ЦСКА?
- От 12-годишен. Започнах на „ Червено знаме “, май бяхме предпоследният набор, който имаше тази чест. Баща ми ме заведе, първи треньор беше Борис Гаганелов. Играех на крилото, след това централен нападател. От втора позиция също съм работил. Но на крилото и като централен нападател се усещам несъмнено най-добре.
- След Гаганелов кой пое набора ти?
- Доста хора се смениха, което е гадно. Но по този начин се наложи. Веселин Яневски пристигна, Веселин Ангелов, Альоша Димитров, Бог да го елементарни, Марашлиев, Мето Деянов, Галин Иванов, бат Жан Йорданов, Сашо Борисов. От всеки от тях може да вземеш по нещо.
- Винаги запитвам, стана ли футболист някой различен от набора?
- Кристиян Пешов, с него сме най-хубави другари. Той играе в Созопол, отличен халф. Също и вратарят Деспотов, който беше в ЦСКА тази пролет.
- Спас Джевизов даде изявление за нашия уебсайт, в което те загатна. Та като някогашен шеф на школата се оплака от страхотната бедност в тези години?
- Да, той постоянно идваше в съблекалнята преди тренировки и мачове да ни стимулира. Така беше. Повечето време сме упражнявали на дребни терени. Рядко ни се е случвало да пробваме естествена трева. Но аз от дребен съм цесекар. Каквото – такова.
- Баща ти ле те направи цесекар?
- По-скоро приятелите ми.
- Мач от детските ти години, който помниш?
- Когато бихме Литекс за Купата с гол на Спас Делев. Този мач бяхме в бранш „ Г “ на „ Армията “ и най-добре съм го запомнил.
- Играчите, които са те впечатлили най-силно, до момента в който си гонел топките на „ Армията “?
- Жуниор Мораес. Той е най-хубавият футболист на ЦСКА, който към гледал онлайн.
- Да стигнем до предишното лято, в което изживяхте и много неприятни страсти като юноши на ЦСКА на същия стадион?
- Да, много неприятно беше, когато отидохме за онази фамозна подготовка на „ Армията “. Но всеки си поддържа неговия отбор. Е, обидно е. Защото ние цялостен живот сме били там юноши – по 8,9, 10 години. Пък излиза, че не сме от този тим, а сме някакви инцидентни. Напротив! Ние цялостен живот сме били в ЦСКА. Стана ни обидно!
- Сега срещаш ли се с сходни намеци?
- Не, най-малко аз не съм имал такива случаи. Въпреки че измежду моите другари не липсват такива, които поддържат тима, играещ на „ Армията “. Говорим и по тази тематика, само че не се караме, кавги сред нас са изключени.
- Заради теб не идват ли и на мачовете на ЦСКА?
- Идват особено поради мен, да. Гледат, само че не поддържат тима.
- Вярваш ли, че един ден всички ще седнем отново дружно?
- Да, безусловно.
- Кой е индивидът, от който учиш най-вече сега?
- Гъргоров, обикновено. Когато имам въпроси, ги задавам на него, тъй като е извънредно класен футболист с голям опит. Разбира се, обръщаме се и към Котев, от време на време към Хаджи. Но особено момчетата в по-предни позиция е разумно да търсим Гъргоров. Всеки оказва помощ, всеки гледа да се отнесе добре с теб.
- Как е ситуацията в съблекалнята?
- Нормална. Нищо не се е трансформирало от първия ден.
- Кой е най-паметният миг за тази към този момент година и половина с екипа на ЦСКА?
- Победата на полуфинала във Враца против дребния Литекс, мнозина не имаха вяра, че може да го създадем. Е, гняв ме е, че не взехме финала, само че този сезон ще се изправим. Ние сме си извадили към този момент поуките от оня край. А по отношение на Балчик – нека скоро имаме опция за реванш.
- Откъде идва бързината ти, може би специфични тренировки?
- Да, на тях се дължи. Правя много самостоятелни тренировки. По принцип не бях толкоз бърз, на някои момчета от дребни им проличава. Просто доста желаех да го реализира. И упражнявах независимо.
- Кой ти показваше какво тъкмо да правиш?
- Доста неща съм ги взел от Георги Иванов, татко на сегашния ми съотборник в ЦСКА Милен Иванов. Бат Жоро ни беше кондиционен треньор в школата. А и в Youtube има доста материали.
- Видимо си доста здрав, занимаваш ли се особено във фитнеса?
- Не и в този интервал, тъй като всичко, което ни е нужно, го работим с треньорите. Но с фитнес се занимавам от дълго време, тъй като знаех, че единствено с едната подготовка дневно няма да станат нещата. Нужни са спомагателни старания. От дребен съм в залата, за експедитивност, за мощ, за устойчивост – крепко би трябвало да се работи.
- Колко вдигаш от лежанка?
- Е, нямам за цел да подвигам килограми. Стигал съм като по-малък до 120 кг. Но в този момент към този момент са значими напълно други неща. Нашият кондиционен треньор Митко Иванов ни демонстрира задоволително в началния стадий, натоварва ни крепко. Говорим с него – по кое време може да ги вършим независимо нещата. Всичко се прави по негов съвет.
- А правилно ли тренираш и бокс?
- Не, не (б.а. смее се). Това потегли от почитатели. Че съм изглеждал като боксьор, че съм упражнявал.
- Няколко думи и за фамилията?
- Плътно за мен е! От Младост 1 съм, нашите са лекари. Майка е педиатър, а татко ми невролог. Имам и брат Иван – по-голям е от мен. Всъщност, от него се възпламених по спорта. Той още се занимава интензивно с фитнес, другояче работи на летището.
- Вашите не се ли ядосват, че нито един от синовете им не стана доктор?
- Не, те са от хората, които постоянно са ни насърчавали да вършим това, което ни влече. То беше и ясно, че и аз, и брат ми сме запалени по спорта и няма да станем лекари.
- Привличаха ли те най-малко химията и биологията?
- Не. Е, харесвах биологията. Не ми е непотребна в този момент при образованието в НСА. Уча там за треньор по футбол, трета година студент съм.
- Мнозина споделят, че с леко укрепване този тим на ЦСКА ще нападна сполучливо след година и „ А “ група, склонен ли си?
- О, не мисля толкоз напред. Дайте да си свършим работата този сезон и да влезем първо в „ Б “ група.
- Прав си, влизането във „ В “ се реши на дузпи. Всъщност, ЦСКА пропусна първи от бялата точка против Брацигово, бяхте ли се отчаяли, че цялостен сезон отива по дяволите?
- Абсолютно не. Точно тогава се събрахме и си казахме, че ще победим непременно. Така и стана.
- Посланието ти към почитателите на ЦСКА?
- Да продължат да ни поддържат по същия метод. Ние го оценяваме. И е доста хубаво за нас да усещаме поддръжката на публиката. Дали ще са 20-30, дали 2000, няма значение. За нас те са значими и го оценяваме.
- Калояне, влизате в тежка крайна серия на есенния сезон – ЦСКА играе с Миньор за Купата на аматьорската лига, единствено 4 дни по-късно е семейството на Елин Пелин, следва посещение на директния съперник за влизане Вихрен. Ще издържите ли на темпото?
- Ясно е, че към края умората се усеща, само че не би трябвало да е проблем. ЦСКА е чудесно квалифициран отбор и ще го покажем. Важното е да победим Миньор, след това ще мислим за другите. Лично аз не съм гледал Вихрен и Елин Пелин, само че като му пристигна времето, треньорите ще ни срещнат.
- Миньор много ви затрудни през втората част на турнирния мач, въпреки че до почивката трябваше да водите с 3-4 гола. По-различна среща ли очаквате в сряда?
- Със сигурност ще е друго. Аз чакам да е по-лесно. Всички в ЦСКА сме много мобилизирани и в този шампионат. Готови сме за мача, ще успеем да отстраним Миньор.
- Дотук си безспорен воин в шампионата – вкара изравнителния гол против Хебър в Костенец, след това и победната дузпа. Разписа се за 2:1 против Чавдар Етрополе. Специален ли е той за теб?
- Не. Мачове като всички останали. Просто ЦСКА би трябвало да победи. Въобще не е значимо, че аз съм вкарал.
- Да те върна към срещата в Костенец, минути преди края Хебър водеше 1:0. Вярваше ли, че може да измъкнете крайния триумф?
- Да, бях сигурен, че ще изравним. Просто нямаше по какъв начин. Вярвах до самия край.
- Обратно към шампионата – мислиш ли, че ЦСКА може да има проблеми с влизането в „ Б “ група?
- Не, няма никакви подозрения. ЦСКА работи в вярната посока и няма да има проблеми с влизането.
- От началото на сезона остана запаса в много мачове – това стимулира ли те в допълнение или просто приемаш нещата такива, каквито са?
- Приемам го обикновено. Така са решили треньорите. За мен значимото е да дам всичко от себе си, когато играя, да оказа помощ на тима. И по този метод да се наложа в титулярния състав.
- Не е загадка, че си любим на почитателите, оказва помощ ли ти тяхната поддържа, която е явна?
- Да, доста ме радва. Мотивира ме ужасно. Искам и те да се радват на моята игра, на моите голове. Вероятно това е повода да ме харесват.
-Дидо - фенът, който завоюва фланелката на последния мач, формулира двата ти най-големи плюса по следния метод – голямо предпочитание и армейско сърце?
- От много време съм в ЦСКА. Там ни учиха навръх това – да играеш със сърце за емблемата.
- Откога тъкмо си в ЦСКА?
- От 12-годишен. Започнах на „ Червено знаме “, май бяхме предпоследният набор, който имаше тази чест. Баща ми ме заведе, първи треньор беше Борис Гаганелов. Играех на крилото, след това централен нападател. От втора позиция също съм работил. Но на крилото и като централен нападател се усещам несъмнено най-добре.
- След Гаганелов кой пое набора ти?
- Доста хора се смениха, което е гадно. Но по този начин се наложи. Веселин Яневски пристигна, Веселин Ангелов, Альоша Димитров, Бог да го елементарни, Марашлиев, Мето Деянов, Галин Иванов, бат Жан Йорданов, Сашо Борисов. От всеки от тях може да вземеш по нещо.
- Винаги запитвам, стана ли футболист някой различен от набора?
- Кристиян Пешов, с него сме най-хубави другари. Той играе в Созопол, отличен халф. Също и вратарят Деспотов, който беше в ЦСКА тази пролет.
- Спас Джевизов даде изявление за нашия уебсайт, в което те загатна. Та като някогашен шеф на школата се оплака от страхотната бедност в тези години?
- Да, той постоянно идваше в съблекалнята преди тренировки и мачове да ни стимулира. Така беше. Повечето време сме упражнявали на дребни терени. Рядко ни се е случвало да пробваме естествена трева. Но аз от дребен съм цесекар. Каквото – такова.
- Баща ти ле те направи цесекар?
- По-скоро приятелите ми.
- Мач от детските ти години, който помниш?
- Когато бихме Литекс за Купата с гол на Спас Делев. Този мач бяхме в бранш „ Г “ на „ Армията “ и най-добре съм го запомнил.
- Играчите, които са те впечатлили най-силно, до момента в който си гонел топките на „ Армията “?
- Жуниор Мораес. Той е най-хубавият футболист на ЦСКА, който към гледал онлайн.
- Да стигнем до предишното лято, в което изживяхте и много неприятни страсти като юноши на ЦСКА на същия стадион?
- Да, много неприятно беше, когато отидохме за онази фамозна подготовка на „ Армията “. Но всеки си поддържа неговия отбор. Е, обидно е. Защото ние цялостен живот сме били там юноши – по 8,9, 10 години. Пък излиза, че не сме от този тим, а сме някакви инцидентни. Напротив! Ние цялостен живот сме били в ЦСКА. Стана ни обидно!
- Сега срещаш ли се с сходни намеци?
- Не, най-малко аз не съм имал такива случаи. Въпреки че измежду моите другари не липсват такива, които поддържат тима, играещ на „ Армията “. Говорим и по тази тематика, само че не се караме, кавги сред нас са изключени.
- Заради теб не идват ли и на мачовете на ЦСКА?
- Идват особено поради мен, да. Гледат, само че не поддържат тима.
- Вярваш ли, че един ден всички ще седнем отново дружно?
- Да, безусловно.
- Кой е индивидът, от който учиш най-вече сега?
- Гъргоров, обикновено. Когато имам въпроси, ги задавам на него, тъй като е извънредно класен футболист с голям опит. Разбира се, обръщаме се и към Котев, от време на време към Хаджи. Но особено момчетата в по-предни позиция е разумно да търсим Гъргоров. Всеки оказва помощ, всеки гледа да се отнесе добре с теб.
- Как е ситуацията в съблекалнята?
- Нормална. Нищо не се е трансформирало от първия ден.
- Кой е най-паметният миг за тази към този момент година и половина с екипа на ЦСКА?
- Победата на полуфинала във Враца против дребния Литекс, мнозина не имаха вяра, че може да го създадем. Е, гняв ме е, че не взехме финала, само че този сезон ще се изправим. Ние сме си извадили към този момент поуките от оня край. А по отношение на Балчик – нека скоро имаме опция за реванш.
- Откъде идва бързината ти, може би специфични тренировки?
- Да, на тях се дължи. Правя много самостоятелни тренировки. По принцип не бях толкоз бърз, на някои момчета от дребни им проличава. Просто доста желаех да го реализира. И упражнявах независимо.
- Кой ти показваше какво тъкмо да правиш?
- Доста неща съм ги взел от Георги Иванов, татко на сегашния ми съотборник в ЦСКА Милен Иванов. Бат Жоро ни беше кондиционен треньор в школата. А и в Youtube има доста материали.
- Видимо си доста здрав, занимаваш ли се особено във фитнеса?
- Не и в този интервал, тъй като всичко, което ни е нужно, го работим с треньорите. Но с фитнес се занимавам от дълго време, тъй като знаех, че единствено с едната подготовка дневно няма да станат нещата. Нужни са спомагателни старания. От дребен съм в залата, за експедитивност, за мощ, за устойчивост – крепко би трябвало да се работи.
- Колко вдигаш от лежанка?
- Е, нямам за цел да подвигам килограми. Стигал съм като по-малък до 120 кг. Но в този момент към този момент са значими напълно други неща. Нашият кондиционен треньор Митко Иванов ни демонстрира задоволително в началния стадий, натоварва ни крепко. Говорим с него – по кое време може да ги вършим независимо нещата. Всичко се прави по негов съвет.
- А правилно ли тренираш и бокс?
- Не, не (б.а. смее се). Това потегли от почитатели. Че съм изглеждал като боксьор, че съм упражнявал.
- Няколко думи и за фамилията?
- Плътно за мен е! От Младост 1 съм, нашите са лекари. Майка е педиатър, а татко ми невролог. Имам и брат Иван – по-голям е от мен. Всъщност, от него се възпламених по спорта. Той още се занимава интензивно с фитнес, другояче работи на летището.
- Вашите не се ли ядосват, че нито един от синовете им не стана доктор?
- Не, те са от хората, които постоянно са ни насърчавали да вършим това, което ни влече. То беше и ясно, че и аз, и брат ми сме запалени по спорта и няма да станем лекари.
- Привличаха ли те най-малко химията и биологията?
- Не. Е, харесвах биологията. Не ми е непотребна в този момент при образованието в НСА. Уча там за треньор по футбол, трета година студент съм.
- Мнозина споделят, че с леко укрепване този тим на ЦСКА ще нападна сполучливо след година и „ А “ група, склонен ли си?
- О, не мисля толкоз напред. Дайте да си свършим работата този сезон и да влезем първо в „ Б “ група.
- Прав си, влизането във „ В “ се реши на дузпи. Всъщност, ЦСКА пропусна първи от бялата точка против Брацигово, бяхте ли се отчаяли, че цялостен сезон отива по дяволите?
- Абсолютно не. Точно тогава се събрахме и си казахме, че ще победим непременно. Така и стана.
- Посланието ти към почитателите на ЦСКА?
- Да продължат да ни поддържат по същия метод. Ние го оценяваме. И е доста хубаво за нас да усещаме поддръжката на публиката. Дали ще са 20-30, дали 2000, няма значение. За нас те са значими и го оценяваме.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ