За правосъдието по човешки
Калоян ГЕОРГИЕВ
Почти неизбежно е човек да не се допре до правораздаването. Оспорено завещание, неприятно изживян брак, невърнат заем, скръндзав осигурител, наемател, който не заплаща, и даже комшия, недалновидно изкопал канал за тоалетната си към вашия басейн. Понеже се стремим да бъдем, доколкото е допустимо, цивилизовани и да не решаваме силово зародилите разногласия, се обръщаме към правосъдните органи. Тогава, за наше удивление, може да се сблъскаме със стена, а от време на време - и с пестник, който да ни отрезви.
Представете си фекалиите на съседа от образеца с басейна да скапват почивката ви, тъй като делото върви към този момент пета година, а съдията го е не запомнил, впримчен в процесуални интриги. Или до момента в който застрахователят бъде наказан да ви заплати наградата по застраховката, към този момент сте сменили два автомобила. Често делата за наследства протичат толкоз експедитивно, че наследниците стават наследодатели. И още, и още... Не забравяйте, че съдията може да е приключил университет по право със противоречиво качество, след което скоропостижно да се е издигнал по политически или фамилни аргументи. Тогава...
Сега си представете, че сте близки на човек, който е обичай от прокурорски наследник за следващ път и полицията в града знае, само че няма да го задържи, а за обвиняване е смешно и да помислите. Само се замислете, че сте майка, татко или дете на жена с продадени органи от незаконна група, ръководена от палач, непосредствен до властта.
Примерите са безчет, а действителните изгубени животи към този момент са десетки хиляди. Но " чувате " безмълвие или изтъкване на провинен с пръст от прокурорски представител, който преди този момент комфортно е затварял досиетата с доказателства за други осъществени закононарушения от същия неспазващ публичните правила нарушител. Така че не чакайте отмъщение за човешките животи на тези, които вървят умерено по улиците без терзание, че раздрана кола на дрогиран бандит няма да погуби животите им.
Но не бъдете егоистични. Склонността на всеки да си показва неналичието на правораздаване, когато нарушител не получи оптималната присъда, е прекалено егоистична. Нима спестените пари, бизнесът или единственият дом са полезности, които също не заслужават отбрана и сигурност? Нима публичният запас и парите за опазване на здравето не са богатство, което, в случай че бъде ограбено, не следва да понесе своите последствия? Не са ли почтени за отбрана правото на естествен живот и жаждата за умерено битие? А когато обеден крадци в костюми от екрана са организирали незаконна група с хора в червени и черни тоги, това не е ли съображение правосъдната система да сигнализира за неправда? Бих дал отговор сбито и позитивно на тези въпроси. А това ме кара да имам вяра, че правото не е високопарна просвета и проблем, за който просто ни известяват. Това е право на живот. Всъщност това е единственият метод да се живее цивилизовано. Останалото е фалш, като цинизма, с който реализират правосъдната промяна у нас.
Почти неизбежно е човек да не се допре до правораздаването. Оспорено завещание, неприятно изживян брак, невърнат заем, скръндзав осигурител, наемател, който не заплаща, и даже комшия, недалновидно изкопал канал за тоалетната си към вашия басейн. Понеже се стремим да бъдем, доколкото е допустимо, цивилизовани и да не решаваме силово зародилите разногласия, се обръщаме към правосъдните органи. Тогава, за наше удивление, може да се сблъскаме със стена, а от време на време - и с пестник, който да ни отрезви.
Представете си фекалиите на съседа от образеца с басейна да скапват почивката ви, тъй като делото върви към този момент пета година, а съдията го е не запомнил, впримчен в процесуални интриги. Или до момента в който застрахователят бъде наказан да ви заплати наградата по застраховката, към този момент сте сменили два автомобила. Често делата за наследства протичат толкоз експедитивно, че наследниците стават наследодатели. И още, и още... Не забравяйте, че съдията може да е приключил университет по право със противоречиво качество, след което скоропостижно да се е издигнал по политически или фамилни аргументи. Тогава...
Сега си представете, че сте близки на човек, който е обичай от прокурорски наследник за следващ път и полицията в града знае, само че няма да го задържи, а за обвиняване е смешно и да помислите. Само се замислете, че сте майка, татко или дете на жена с продадени органи от незаконна група, ръководена от палач, непосредствен до властта.
Примерите са безчет, а действителните изгубени животи към този момент са десетки хиляди. Но " чувате " безмълвие или изтъкване на провинен с пръст от прокурорски представител, който преди този момент комфортно е затварял досиетата с доказателства за други осъществени закононарушения от същия неспазващ публичните правила нарушител. Така че не чакайте отмъщение за човешките животи на тези, които вървят умерено по улиците без терзание, че раздрана кола на дрогиран бандит няма да погуби животите им.
Но не бъдете егоистични. Склонността на всеки да си показва неналичието на правораздаване, когато нарушител не получи оптималната присъда, е прекалено егоистична. Нима спестените пари, бизнесът или единственият дом са полезности, които също не заслужават отбрана и сигурност? Нима публичният запас и парите за опазване на здравето не са богатство, което, в случай че бъде ограбено, не следва да понесе своите последствия? Не са ли почтени за отбрана правото на естествен живот и жаждата за умерено битие? А когато обеден крадци в костюми от екрана са организирали незаконна група с хора в червени и черни тоги, това не е ли съображение правосъдната система да сигнализира за неправда? Бих дал отговор сбито и позитивно на тези въпроси. А това ме кара да имам вяра, че правото не е високопарна просвета и проблем, за който просто ни известяват. Това е право на живот. Всъщност това е единственият метод да се живее цивилизовано. Останалото е фалш, като цинизма, с който реализират правосъдната промяна у нас.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ