Калина Енчева – диамантеният глас на Бургас
Калина Енчева е единствено на 16 години , само че към този момент е допряна от славата. Зад това обаче стоят доста старания, персонални прекарвания и страсти. Още от 9-годишна стартира с уроците по пеене, с които идват доста часове, отдадени на музиката.
Калина е лауреат от голям брой национални и интернационалните състезания , а предходната година закупи известност като най-младият участник в „ Гласът на България “. Това обаче не е всичко. Тя учи езици, има темперамент на войник и хубост, която превзема . Наричат я „ дребното диамантче “, поради гласа и излъчванетo й.
Младата бургазлийка описа пред Actualno.com по какъв начин се реализира певческото равнище на музикант, който превзема публиката и през какво минава един артист, с цел да стане актьор.
Kалина, по какъв начин стартира всичко – ти ли изиска да учиш пеене или беше ориентирана от човек в фамилията?
Още от 5-6 годишна възраст започнах да се интересувам от музика. Припявах си песни, които бях чула по радиото и с времето се запленявах от ден на ден и повече по музиката. Често си пeeх у дома и на 9 години към този момент бях решила, че желая да пея и да се занимавам тъкмо с това. Тогава баба ми се свърза с музикалната ми педагожка Кина Христова. Тя ми сподели, че имам данни и че нещата ще се получат. И до през днешния ден пея в това студио.
Някой от твоите родители занимавал ли се е с музика?
Родителите ми в никакъв случай не са се занимавали с музика. Мога да кажа, че татко ми е съдействал доста за музикалната ми просвета и от него идва любовта ми към рок музиката, а майка ми постоянно ме е поощрявала да развъртвам гения си. Хората в фамилията ми, които са музикални, са прабаба ми и прародител ми от двете страни на фамилията. Прабаба ми е национална певица, пее в хор и до през днешния ден. За жал, не познавам прародител си, само че знам, че е свирил на доста разнообразни принадлежности и също по този начин е пеел ужасно.
Свързва ме роднинска връзка и с едни изключителни хора и музиканти – дългогодишният диригент на Ансамбъл „ Странджа “ Любо Касабов и брачната половинка му Дафина Касабова. Смятам, че геният малко или доста е генетично заложен.
Кои са първите твои педагози и школи, които си посещавала и по какъв начин са подмогнали твоето развиване?
Единствената школа, в която съм работила и работя и до през днешния ден, е тази на Кина Христова – Вокално студио ”Сезони “. Кина е индивидът, който повярва в мен и ми даде толкоз доста през годините, за което съм й ужасно признателна. Беше зад мен и по време на присъединяване ми в „ Гласът на България “.
Там имах опцията да се срещна и работя с изключителни музиканти и педагози. От тях съумях да извлека доста потребни неща, които ме обогатиха като актьор, на тях също дължа признателност.
Кога за първи път се качи на сцената и какво беше чувството?
Първият път, когато пях пред аудитория, беше на бургаския конкурс „ Сезони”, който Читалище " Пробуда " провежда към този момент 23 години. Той се е трансформирал в емблема за откриването на надарени артисти. Сега се назовава Арт-фестивал " Сезони " и в него могат да вземат участие представители на всички театрални изкуства. Тогава бях на 10-11 години и естествено - доста обезпокоена. Не си припомням какво съм изпитвала тогава, само че мога да кажа, че всякога, когато се кача на сцената, усещам изключителна еуфория и неспокойствие. Емоцията е неописуема, когато в действителност преживяваш това, което пееш и публиката го усеща с теб.
Какво ти дава пеенето и какво ти лишава?
Музиката единствено ме обогатява, не мисля, че лишава нещо от мен. Ако въпросът е обвързван с това дали по някакъв метод въздейства на уроците и учебното заведение – не бих споделила. Да, постоянно ми се постанова да не присъствам, заради разнообразни участия, само че бързо наваксвам пропуснатия материал.
Как се промени животът ти, откакто стана сензацията и най-малкият участник в шоуто „ Гласът на България “?
Да вземам участие в „ Гласът на България “ беше едно доста непринудено решение и тъкмо това го направи толкоз неповторимо. Никога не съм мислила, че иска ми се случат толкоз хубави неща. Докоснах се до опита на огромни имена в музиката като Влади Ампов-Графа и Иван Лечев. Успях да осъществя и една от фантазиите си да пея с бенд, а какво по-хубаво от това той да е на Борислав Бояджиев – Борче.
Преживях същински борби, като едната от тях беше, изправяйки се на четвърт край със зверските гласове на Никола Здравков – сегашен вокалист на Рок група „ Кикимора “, Трио „ Тринити “, които са просто неповторими и Георги Николов, който доближава умопомрачителни височини. Не скърбя, дори съм признателна, че попаднах в такава мощна група. Такива обстановки каляват всеки актьор.
Не си представях, че иска ми се случат толкоз готини неща и че толкоз доста хора ще оценят гения ми и естествено труда, който поставих. Това, което се промени в живота ми е, че много хора започнаха да ме търсят за участия в доста разнообразни мероприятия. Околните започнаха да ме разпознават като момичето, което пее и това в действителност е доста прелестно.
Имаш ли в този момент собствен любим от шоуто?
Тази година участниците във формата са толкоз мощни, че чак е плашещо. Няма да укривам обаче, че до края ще поддържам един бургазлия, който също е от школата на Кина Христова. Вениамин Димитров е един извънреден човек и гений, който може да те накара да настръхнеш, точно заради повода, че влага възприятие в осъществяванията си и тъкмо това го прави толкоз скъп. Стискам палци на Вени и се надявам той да е идващият Глас на България!
Какво научи, претърпя и запомни от това свое присъединяване?
Участието ми във формата беше един подтик към моя артистичен път. Срещнах се с доста надарени хора, направих доста другарства и както споделих, имах опцията да работя с едни изключителни музиканти. От такова присъединяване може единствено да се обогатиш и да градиш нагоре. Енергията на тази сцена е неповторима и съм доста щастлива, че стигнах толкоз напред, макар че бях най-малкият участник.
Разкажи ни са твоето учебно заведение, връстници, по какъв начин живеете и се забавлявате?
В момента съм в 10-ти клас, в Немска езикова гимназия „ Гьоте “ в Бургас. Няма да укривам, че на тази възраст не е доста елементарно да се концентрираш върху учебното заведение, изключително в случай че се занимаваш с други извънкласни действия. Смятам, че съумявам да се оправя и с музиката, и с учебното заведение. Освен пеенето обаче, имам и друга пристрастеност и това са непознатите езици. Към момента осъвършенствам британския си език в едно от огромните частни учебни заведения за извънкласна подготовка, изучавала съм френски и съветски език.
Относно приятелите - за мен е значимо до мен да са хора, които ме поддържат, само че в това време не се двоумят да ми посочат, в случай че бъркам. Такива, които могат да ми оказват помощ да се изградя като качествена персона. Имам малко същински другарства, само че ги оценявам ужасно доста. За мен те са едно от най-важните неща.
Продължаваш ли да пишеш стихове?
Засега съм оставила това настрани, а и с цел да напиша нещо би трябвало да съм в едно несъмнено положение на духа, което и аз самата не мога да дефинира.
Как ще продължиш своето развиване на артист?
Продължавам да се развъртвам като реализатор. От предходната година работя по един план с едни млади и доста надарени хора. Надявам се до края на лятото да го приключим, към този момент обаче не желая да издавам повече. Иначе отсега нататък доста желая да последвам поп и джаз пеене. Вече оглеждам и се осведомявам за школи и университети отвън България. Музиката е най-голямата ми пристрастеност и не считам никога да се отхвърлям от нея.
Калина е лауреат от голям брой национални и интернационалните състезания , а предходната година закупи известност като най-младият участник в „ Гласът на България “. Това обаче не е всичко. Тя учи езици, има темперамент на войник и хубост, която превзема . Наричат я „ дребното диамантче “, поради гласа и излъчванетo й.
Младата бургазлийка описа пред Actualno.com по какъв начин се реализира певческото равнище на музикант, който превзема публиката и през какво минава един артист, с цел да стане актьор.
Kалина, по какъв начин стартира всичко – ти ли изиска да учиш пеене или беше ориентирана от човек в фамилията?
Още от 5-6 годишна възраст започнах да се интересувам от музика. Припявах си песни, които бях чула по радиото и с времето се запленявах от ден на ден и повече по музиката. Често си пeeх у дома и на 9 години към този момент бях решила, че желая да пея и да се занимавам тъкмо с това. Тогава баба ми се свърза с музикалната ми педагожка Кина Христова. Тя ми сподели, че имам данни и че нещата ще се получат. И до през днешния ден пея в това студио.
Някой от твоите родители занимавал ли се е с музика?
Родителите ми в никакъв случай не са се занимавали с музика. Мога да кажа, че татко ми е съдействал доста за музикалната ми просвета и от него идва любовта ми към рок музиката, а майка ми постоянно ме е поощрявала да развъртвам гения си. Хората в фамилията ми, които са музикални, са прабаба ми и прародител ми от двете страни на фамилията. Прабаба ми е национална певица, пее в хор и до през днешния ден. За жал, не познавам прародител си, само че знам, че е свирил на доста разнообразни принадлежности и също по този начин е пеел ужасно.
Свързва ме роднинска връзка и с едни изключителни хора и музиканти – дългогодишният диригент на Ансамбъл „ Странджа “ Любо Касабов и брачната половинка му Дафина Касабова. Смятам, че геният малко или доста е генетично заложен.
Кои са първите твои педагози и школи, които си посещавала и по какъв начин са подмогнали твоето развиване?
Единствената школа, в която съм работила и работя и до през днешния ден, е тази на Кина Христова – Вокално студио ”Сезони “. Кина е индивидът, който повярва в мен и ми даде толкоз доста през годините, за което съм й ужасно признателна. Беше зад мен и по време на присъединяване ми в „ Гласът на България “.
Там имах опцията да се срещна и работя с изключителни музиканти и педагози. От тях съумях да извлека доста потребни неща, които ме обогатиха като актьор, на тях също дължа признателност.
Кога за първи път се качи на сцената и какво беше чувството?
Първият път, когато пях пред аудитория, беше на бургаския конкурс „ Сезони”, който Читалище " Пробуда " провежда към този момент 23 години. Той се е трансформирал в емблема за откриването на надарени артисти. Сега се назовава Арт-фестивал " Сезони " и в него могат да вземат участие представители на всички театрални изкуства. Тогава бях на 10-11 години и естествено - доста обезпокоена. Не си припомням какво съм изпитвала тогава, само че мога да кажа, че всякога, когато се кача на сцената, усещам изключителна еуфория и неспокойствие. Емоцията е неописуема, когато в действителност преживяваш това, което пееш и публиката го усеща с теб.
Какво ти дава пеенето и какво ти лишава?
Музиката единствено ме обогатява, не мисля, че лишава нещо от мен. Ако въпросът е обвързван с това дали по някакъв метод въздейства на уроците и учебното заведение – не бих споделила. Да, постоянно ми се постанова да не присъствам, заради разнообразни участия, само че бързо наваксвам пропуснатия материал.
Как се промени животът ти, откакто стана сензацията и най-малкият участник в шоуто „ Гласът на България “?
Да вземам участие в „ Гласът на България “ беше едно доста непринудено решение и тъкмо това го направи толкоз неповторимо. Никога не съм мислила, че иска ми се случат толкоз хубави неща. Докоснах се до опита на огромни имена в музиката като Влади Ампов-Графа и Иван Лечев. Успях да осъществя и една от фантазиите си да пея с бенд, а какво по-хубаво от това той да е на Борислав Бояджиев – Борче.
Преживях същински борби, като едната от тях беше, изправяйки се на четвърт край със зверските гласове на Никола Здравков – сегашен вокалист на Рок група „ Кикимора “, Трио „ Тринити “, които са просто неповторими и Георги Николов, който доближава умопомрачителни височини. Не скърбя, дори съм признателна, че попаднах в такава мощна група. Такива обстановки каляват всеки актьор.
Не си представях, че иска ми се случат толкоз готини неща и че толкоз доста хора ще оценят гения ми и естествено труда, който поставих. Това, което се промени в живота ми е, че много хора започнаха да ме търсят за участия в доста разнообразни мероприятия. Околните започнаха да ме разпознават като момичето, което пее и това в действителност е доста прелестно.
Имаш ли в този момент собствен любим от шоуто?
Тази година участниците във формата са толкоз мощни, че чак е плашещо. Няма да укривам обаче, че до края ще поддържам един бургазлия, който също е от школата на Кина Христова. Вениамин Димитров е един извънреден човек и гений, който може да те накара да настръхнеш, точно заради повода, че влага възприятие в осъществяванията си и тъкмо това го прави толкоз скъп. Стискам палци на Вени и се надявам той да е идващият Глас на България!
Какво научи, претърпя и запомни от това свое присъединяване?
Участието ми във формата беше един подтик към моя артистичен път. Срещнах се с доста надарени хора, направих доста другарства и както споделих, имах опцията да работя с едни изключителни музиканти. От такова присъединяване може единствено да се обогатиш и да градиш нагоре. Енергията на тази сцена е неповторима и съм доста щастлива, че стигнах толкоз напред, макар че бях най-малкият участник.
Разкажи ни са твоето учебно заведение, връстници, по какъв начин живеете и се забавлявате?
В момента съм в 10-ти клас, в Немска езикова гимназия „ Гьоте “ в Бургас. Няма да укривам, че на тази възраст не е доста елементарно да се концентрираш върху учебното заведение, изключително в случай че се занимаваш с други извънкласни действия. Смятам, че съумявам да се оправя и с музиката, и с учебното заведение. Освен пеенето обаче, имам и друга пристрастеност и това са непознатите езици. Към момента осъвършенствам британския си език в едно от огромните частни учебни заведения за извънкласна подготовка, изучавала съм френски и съветски език.
Относно приятелите - за мен е значимо до мен да са хора, които ме поддържат, само че в това време не се двоумят да ми посочат, в случай че бъркам. Такива, които могат да ми оказват помощ да се изградя като качествена персона. Имам малко същински другарства, само че ги оценявам ужасно доста. За мен те са едно от най-важните неща.
Продължаваш ли да пишеш стихове?
Засега съм оставила това настрани, а и с цел да напиша нещо би трябвало да съм в едно несъмнено положение на духа, което и аз самата не мога да дефинира.
Как ще продължиш своето развиване на артист?
Продължавам да се развъртвам като реализатор. От предходната година работя по един план с едни млади и доста надарени хора. Надявам се до края на лятото да го приключим, към този момент обаче не желая да издавам повече. Иначе отсега нататък доста желая да последвам поп и джаз пеене. Вече оглеждам и се осведомявам за школи и университети отвън България. Музиката е най-голямата ми пристрастеност и не считам никога да се отхвърлям от нея.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ