Ентусиасти възраждат храм в Добричко, строен преди век и половина
Калина Димитрова – една нежна жена от Добрич, която съумя да възпламени искрата за възобновление на храма „ Света Троица “ в добруджанското село Карапелит. Всичко почнало, когато нейният брачен партньор решил да ѝ покаже красивата природа на родното си село. „ Местността, в която е ситуирана църквата, основава чувството за „ спомен от Рая “, споделя пред Калина. Но тя била потресена от типа на поругания православен храм. Вратата на църквата била заключена с два катинара, а върху нея било написано с тебешир „ Стоп “. През пролуката се виждала потресаваща панорама – всичко разбъркано и натрошено. И това на фона на песента на лястовички.
„ Уплаши ме мисълта, че някак одобряваме разрухата за норма “, споделя дамата. И към този момент била сигурна, че би трябвало да направи нещо. Създадено е Сдружение „ Храм Света Троица село Карапелит “, а неговият шеф Ставрофорен иконом Добри Чаков към този момент е задвижил процедурите по оценяване на положението на църквата.
Историята на храма в Карапелит е още от средата на XIX в., когато жителите на селото са почувствали нуждата. Но времената били страшни. Само с височайше позволение можели да имат място за другарство с Бог. И изпратили петиция до султана, а оттова дошъл ферман, само че с изискването църквата да не е по-висока от джамията.
Въпреки благословията, получена от Високата врата, строителите на църквата неведнъж били нападани. Някои от тях станали жертва на тези набези. Според локалните хора убитите строители са намерили безконечен покой в остарялото гробище настрана от храма. Там са открити паметни плочи от 1871 година и 1873 година в надписи „ Убит с пушка “ и „ Посечен от изверг “. Освещаването е станало през 1873 година
В първичния си тип църквата е представлявала сграда от двуметров каменен дувар и надстройка от дървена структура. При отстъплението си през Руско-турската война турците изгарят храма. В настоящия си тип той е възобновен след Освобождението. За освещаването му са получени църковна утвар и книги, подаяние от Киево-Печорската лавра.
„ Църквата е била настояща до преди 15-20 години. Над нея са осъществявани голям брой похищения, хората са се опитвали да я запазят, само че са изгубили вяра “, споделя Калина. През този интервал домовете на хората в селото били подложени на ежедневни палежи и кражби.
Иконите от долния ред липсват, непокътнати са единствено ликовете на светците в горния ред. Крадци отмъкнали и камбаната, само че ги застигнало отмъщение. „ А за оскверняването, нямам цивилизован израз за това, което видях – бяха употребявали хоругвата ", не желае да си спомня дамата това, което са видели очите ѝ.
Но не се отчайва. „ Изпитах поклонение, яд, болежка, позор. Всеки от нас носи персонална отговорност за това какво ще съобщи на идващото потомство “. Калина споделя и за болката на локалните хора поради изоставения храм.
Може тъкмо тази болежка да е движещата мощ, предиздвикала хората да се обединят за възобновяване на Божия дом. Започнали с почистване на терена от плевели, разчистване на храма. „ Най-възрастният доброволец и участник в почистването е на повече от 80 години. Подпираше бастуна си на църковния дувар и започваше да коси, да копае... “, споделя дамата. И е щастлива, че нейните деца също се присъединили. Дори споделили с другар, а той помолил майка си да се причисли към доброволците в чистенето.
„ За първи път съзнавам силата на вярата във Възкресението и силата на вярата “, споделя Калина. Определя се като „ елементарна българка “. Психолог по обучение, работи като ресурсен преподавател в РЦППО в Добрич, доброволец към ДЕРБАК на БЧК, „ ученичка “ в класа по шевица към читалище „ Български искрици “, взе участие и в групата за достоверен фолклор към читалището в Карапелит.
Сдружението провежда благотворителен концерт на 17 април от 18 часа в Органовата зала в Добрич за събиране на средства за възобновяване на храм „ Света Троица “ в Карапелит. Сред участниците в концерта са известните добруджански певици Калинка Вълчева и Галина Дурмушрийска, църковният хор „ Св. Георги Победоносец “ от Тервел, оркестрите „ Добруджански авлиги “, „ Мелодия “ и „ Лира “, дуо „ Удница “ и други На сцената ще излязат и 9-годишните доброволци, дейни участници в идеята Никола Стефанов, Руслан Иванов и Петя Минчева.
А ето и банковата сметка, на която искащите могат да вършат подаяние за възобновяване на храма:
„ Уплаши ме мисълта, че някак одобряваме разрухата за норма “, споделя дамата. И към този момент била сигурна, че би трябвало да направи нещо. Създадено е Сдружение „ Храм Света Троица село Карапелит “, а неговият шеф Ставрофорен иконом Добри Чаков към този момент е задвижил процедурите по оценяване на положението на църквата.
Историята на храма в Карапелит е още от средата на XIX в., когато жителите на селото са почувствали нуждата. Но времената били страшни. Само с височайше позволение можели да имат място за другарство с Бог. И изпратили петиция до султана, а оттова дошъл ферман, само че с изискването църквата да не е по-висока от джамията.
Въпреки благословията, получена от Високата врата, строителите на църквата неведнъж били нападани. Някои от тях станали жертва на тези набези. Според локалните хора убитите строители са намерили безконечен покой в остарялото гробище настрана от храма. Там са открити паметни плочи от 1871 година и 1873 година в надписи „ Убит с пушка “ и „ Посечен от изверг “. Освещаването е станало през 1873 година
В първичния си тип църквата е представлявала сграда от двуметров каменен дувар и надстройка от дървена структура. При отстъплението си през Руско-турската война турците изгарят храма. В настоящия си тип той е възобновен след Освобождението. За освещаването му са получени църковна утвар и книги, подаяние от Киево-Печорската лавра.
„ Църквата е била настояща до преди 15-20 години. Над нея са осъществявани голям брой похищения, хората са се опитвали да я запазят, само че са изгубили вяра “, споделя Калина. През този интервал домовете на хората в селото били подложени на ежедневни палежи и кражби.
Иконите от долния ред липсват, непокътнати са единствено ликовете на светците в горния ред. Крадци отмъкнали и камбаната, само че ги застигнало отмъщение. „ А за оскверняването, нямам цивилизован израз за това, което видях – бяха употребявали хоругвата ", не желае да си спомня дамата това, което са видели очите ѝ.
Но не се отчайва. „ Изпитах поклонение, яд, болежка, позор. Всеки от нас носи персонална отговорност за това какво ще съобщи на идващото потомство “. Калина споделя и за болката на локалните хора поради изоставения храм.
Може тъкмо тази болежка да е движещата мощ, предиздвикала хората да се обединят за възобновяване на Божия дом. Започнали с почистване на терена от плевели, разчистване на храма. „ Най-възрастният доброволец и участник в почистването е на повече от 80 години. Подпираше бастуна си на църковния дувар и започваше да коси, да копае... “, споделя дамата. И е щастлива, че нейните деца също се присъединили. Дори споделили с другар, а той помолил майка си да се причисли към доброволците в чистенето.
„ За първи път съзнавам силата на вярата във Възкресението и силата на вярата “, споделя Калина. Определя се като „ елементарна българка “. Психолог по обучение, работи като ресурсен преподавател в РЦППО в Добрич, доброволец към ДЕРБАК на БЧК, „ ученичка “ в класа по шевица към читалище „ Български искрици “, взе участие и в групата за достоверен фолклор към читалището в Карапелит.
Сдружението провежда благотворителен концерт на 17 април от 18 часа в Органовата зала в Добрич за събиране на средства за възобновяване на храм „ Света Троица “ в Карапелит. Сред участниците в концерта са известните добруджански певици Калинка Вълчева и Галина Дурмушрийска, църковният хор „ Св. Георги Победоносец “ от Тервел, оркестрите „ Добруджански авлиги “, „ Мелодия “ и „ Лира “, дуо „ Удница “ и други На сцената ще излязат и 9-годишните доброволци, дейни участници в идеята Никола Стефанов, Руслан Иванов и Петя Минчева.
А ето и банковата сметка, на която искащите могат да вършат подаяние за възобновяване на храма:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ