За тихото разпадане на националната рамка
Калина Андролова,
Въпросът за какво се случва този непосилен политически безпорядък в България непосредствено кореспондира с разлома, който остро протича в американската страна. Вътрешната война в Съединени американски щати сред двете политически концепции за образуване на света, на Демократическата партия и на Републиканската, се трансферира по неуместен и бих споделила дори възмутим метод по отношение на политическите елити в съюзническите страни. Демократическата партия, поемайки властта в Съединени американски щати, се зае да преформатира политическото пространство в сферите на американското въздействие. Започна същинска оперативна война против тези политически елити, които не споделят с възторг световната теория, които са по-консервативни, по-близки идеологически до Републиканската партия в Съединени американски щати, които са по-силно национално насочени. Като най-общ щрих може да се каже, че зад Републиканската партия на Съединени американски щати стои главно промишленият капитал. А кръговете към Демократическата партия са свързани извънредно с финансовия, спекулативния капитал, който има потребност от бърза пропускливост на националните стопански системи, от нетериториалност на пространството, от квазидържавност, от добиване на националния суверенитет и заместването му с наднационални, т.е. световни механизми за ръководство. Затова доктрината на Демократическата партия в основата си съставлява битка за разрушение на националната страна като публичен институт. В момента на власт във Вашингтон е най-космополитната и най-безотговорната към националната рамка каста на американския хайлайф.
Глобалистката теория употребява някои трасета: заличаване на историческата памет, която държи националното схващане будно и свързва индивидите в нация; намаляване на правоохранителните структури и службите, свързани с националната сигурност, с цел да се реализиране положението „ слаба страна “, или както споделя Зигмунт Бауман, „ неспособност за самостоятелно ръководство “. Логично световният неолиберален модел се легендира през изгодите за атомизирания субект, през другите типове потребителски и полови свободи, през зависимостта от консуматорския модел. Всъщност става дума за елиминиране на страната като фактор, като административна и политическа спънка пред оплячкосването на последните базови запаси, които безусловно построяват националната власт и националната сигурност – водни запаси, енергийни източници, земя, военно-отбранителен потенциал. Изваждането на тези запаси и техните трасета отвън контрола на националната власт трансформира тази власт в книжен тигър, в нищо. Наблюдавахме доста от близко подобен опит за стремително грабителство при ръководството на Политическа партия. Тези хора произтичат и са единосъщни с глобалистката теория. Те безусловно започнаха да унищожават поетапно страната. И никой не е в положение да ги убеди, че носят отговорност за делата си пред който и да е в България. Те са типични мостри на глобалисткото разграждане на смисъла на националната власт. Те създават антидържавност. Но най-парадоксалното е, че без значение от необратимите вреди, които нанесоха, и че интензивностите им до една бяха свързани с разрушаването на базовата основа на държавността, тези хора не престават да претендират за властта, да се афишират за „ положителните “ и да разчитат на магическото незнание на електората.
Политическа партия получиха към този момент своя късмет да ни ръководят не поради своите качества. Те получиха въобще някакъв късмет, тъй като Демократическата партия на Съединени американски щати разпростра тихи или по-шумни наказателни корекции върху политическите елити в няколко страни, общували доста добре с тръмписткия Бял дом в предходния мандат. Най-грубо това се случи и към момента се случва в Израел. Там Биби Нетаняху, който е извънредно непосредствен до Тръмп, който е реакционер и от дълго време има несъгласия с Демократическата партия, е нападнат толкоз остро и трагично, че към този момент се заговаря за революция. Любимите принадлежности в технологията на американските демократи са сатанизиране през медийната и обществена среда, използването на вербални бухалки като „ корупция “, „ антидемократично “, „ правосъдна промяна “, през които се настройва публичната когнитивна матрица. В тази серия на удари по консервативни политически елити попадна и ГЕРБ. Американските демократи пожелаха да наложат у нас собствен нов властови екип, взет на ръчно ръководство. Съвсем обособен е въпросът дали Политическа партия оправдаха упованията на конструкторите си. Но за конструкторите даже и неприятната кукла е по-добра от един интелигентен, виновен общественик, който не е подготвен да унищожава националната рамка.
Апологетите на неолибералния глобализъм са против всички национални идентификатори, в това число история, национални герои, национални празници и прочие Всеки опит за политическо решение, обърнато към националния интерес, се жигосва като ретроградно, несъобразено със съюзния интерес и се приравнява на рисков шовинизъм, фашизъм и деградация към архаични практики. Съответно мощните водачи и националноотговорните партии се етикетират като недемократични и/или корумпирани и с тях се стартира война. Тази война протича през наднационалните мрежи за въздействие, построени от Съединени американски щати върху финансови донорства от разнообразни институти за „ създаване и подкрепяне на демокрацията “. Демократическата партия в най-голяма степен наследи практиките за работа с NGO-та и групи за цивилен начинания, през които се действаше за разграждане на комунистическите режими, така наречен мрежи на Сорос. И когато разломът сред неолибералните глобалисти и републиканските консерватори в Съединени американски щати стартира да се уголемява, така наречен американски левичари започнаха да използват когнитивното оръжие и направените механизми за цветни революции, за мрежови и осведомителни оперативни мероприятия даже вътре в самата Америка, против своите вътрешнополитически съперници - републиканците.
В този смисъл появяването на Политическа партия, а в този момент и на обединението ПП/ДБ би трябвало да се преглеждат не като „ положителните “ против „ неприятните “, те могат да си слагат какъвто си желаят подправен етикет. Коалицията, в която участват Политическа партия, би трябвало да се преглежда съгласно това, което те в действителност са: неолиберални глобалисти, съперници на самата концепция за държавност, национална власт и непоклатимост. Тяхната същностна функционалност произтича от задачите на глобалистката идея – разграждане. На сигурността, на националната рамка. На разбирането в гласоподавателите за това какво е националноотговорна власт.
Въпросът за какво се случва този непосилен политически безпорядък в България непосредствено кореспондира с разлома, който остро протича в американската страна. Вътрешната война в Съединени американски щати сред двете политически концепции за образуване на света, на Демократическата партия и на Републиканската, се трансферира по неуместен и бих споделила дори възмутим метод по отношение на политическите елити в съюзническите страни. Демократическата партия, поемайки властта в Съединени американски щати, се зае да преформатира политическото пространство в сферите на американското въздействие. Започна същинска оперативна война против тези политически елити, които не споделят с възторг световната теория, които са по-консервативни, по-близки идеологически до Републиканската партия в Съединени американски щати, които са по-силно национално насочени. Като най-общ щрих може да се каже, че зад Републиканската партия на Съединени американски щати стои главно промишленият капитал. А кръговете към Демократическата партия са свързани извънредно с финансовия, спекулативния капитал, който има потребност от бърза пропускливост на националните стопански системи, от нетериториалност на пространството, от квазидържавност, от добиване на националния суверенитет и заместването му с наднационални, т.е. световни механизми за ръководство. Затова доктрината на Демократическата партия в основата си съставлява битка за разрушение на националната страна като публичен институт. В момента на власт във Вашингтон е най-космополитната и най-безотговорната към националната рамка каста на американския хайлайф.
Глобалистката теория употребява някои трасета: заличаване на историческата памет, която държи националното схващане будно и свързва индивидите в нация; намаляване на правоохранителните структури и службите, свързани с националната сигурност, с цел да се реализиране положението „ слаба страна “, или както споделя Зигмунт Бауман, „ неспособност за самостоятелно ръководство “. Логично световният неолиберален модел се легендира през изгодите за атомизирания субект, през другите типове потребителски и полови свободи, през зависимостта от консуматорския модел. Всъщност става дума за елиминиране на страната като фактор, като административна и политическа спънка пред оплячкосването на последните базови запаси, които безусловно построяват националната власт и националната сигурност – водни запаси, енергийни източници, земя, военно-отбранителен потенциал. Изваждането на тези запаси и техните трасета отвън контрола на националната власт трансформира тази власт в книжен тигър, в нищо. Наблюдавахме доста от близко подобен опит за стремително грабителство при ръководството на Политическа партия. Тези хора произтичат и са единосъщни с глобалистката теория. Те безусловно започнаха да унищожават поетапно страната. И никой не е в положение да ги убеди, че носят отговорност за делата си пред който и да е в България. Те са типични мостри на глобалисткото разграждане на смисъла на националната власт. Те създават антидържавност. Но най-парадоксалното е, че без значение от необратимите вреди, които нанесоха, и че интензивностите им до една бяха свързани с разрушаването на базовата основа на държавността, тези хора не престават да претендират за властта, да се афишират за „ положителните “ и да разчитат на магическото незнание на електората.
Политическа партия получиха към този момент своя късмет да ни ръководят не поради своите качества. Те получиха въобще някакъв късмет, тъй като Демократическата партия на Съединени американски щати разпростра тихи или по-шумни наказателни корекции върху политическите елити в няколко страни, общували доста добре с тръмписткия Бял дом в предходния мандат. Най-грубо това се случи и към момента се случва в Израел. Там Биби Нетаняху, който е извънредно непосредствен до Тръмп, който е реакционер и от дълго време има несъгласия с Демократическата партия, е нападнат толкоз остро и трагично, че към този момент се заговаря за революция. Любимите принадлежности в технологията на американските демократи са сатанизиране през медийната и обществена среда, използването на вербални бухалки като „ корупция “, „ антидемократично “, „ правосъдна промяна “, през които се настройва публичната когнитивна матрица. В тази серия на удари по консервативни политически елити попадна и ГЕРБ. Американските демократи пожелаха да наложат у нас собствен нов властови екип, взет на ръчно ръководство. Съвсем обособен е въпросът дали Политическа партия оправдаха упованията на конструкторите си. Но за конструкторите даже и неприятната кукла е по-добра от един интелигентен, виновен общественик, който не е подготвен да унищожава националната рамка.
Апологетите на неолибералния глобализъм са против всички национални идентификатори, в това число история, национални герои, национални празници и прочие Всеки опит за политическо решение, обърнато към националния интерес, се жигосва като ретроградно, несъобразено със съюзния интерес и се приравнява на рисков шовинизъм, фашизъм и деградация към архаични практики. Съответно мощните водачи и националноотговорните партии се етикетират като недемократични и/или корумпирани и с тях се стартира война. Тази война протича през наднационалните мрежи за въздействие, построени от Съединени американски щати върху финансови донорства от разнообразни институти за „ създаване и подкрепяне на демокрацията “. Демократическата партия в най-голяма степен наследи практиките за работа с NGO-та и групи за цивилен начинания, през които се действаше за разграждане на комунистическите режими, така наречен мрежи на Сорос. И когато разломът сред неолибералните глобалисти и републиканските консерватори в Съединени американски щати стартира да се уголемява, така наречен американски левичари започнаха да използват когнитивното оръжие и направените механизми за цветни революции, за мрежови и осведомителни оперативни мероприятия даже вътре в самата Америка, против своите вътрешнополитически съперници - републиканците.
В този смисъл появяването на Политическа партия, а в този момент и на обединението ПП/ДБ би трябвало да се преглеждат не като „ положителните “ против „ неприятните “, те могат да си слагат какъвто си желаят подправен етикет. Коалицията, в която участват Политическа партия, би трябвало да се преглежда съгласно това, което те в действителност са: неолиберални глобалисти, съперници на самата концепция за държавност, национална власт и непоклатимост. Тяхната същностна функционалност произтича от задачите на глобалистката идея – разграждане. На сигурността, на националната рамка. На разбирането в гласоподавателите за това какво е националноотговорна власт.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ