Калина Андролова Снимка: БНРКалина Андролова, фейсбукКорнелия Нинова се жалва, че

Калина Андролова Снимка: БНР
Калина Андролова, фейсбук

Корнелия Нинова се жалва, че Политическа партия преписали програмата на Българска социалистическа партия и присвоили обществените послания на остатъците от така наречен социалистическа партия. Корнелия е човек, който няма вярна, справедлива и прогностична преценка за хората към себе си.

Например, когато взе властта в партията, Корнелия направи „ промяна “, която по умря на Политическа партия се състоеше в декоративно обновяване на към този момент неработеща същина. Корнелия издигна и даде ход на някои разпознаваеми лица, които до един я предадоха. До един! Всички се обърнаха против нея. Корнелия, както знаем, изобрети възхода на Радев, с който също в този момент е в „ комплицирани “ връзки, защото Радев от дълго време източва смисъла на лявото пространство, персонализирайки го в самия себе си.

Корнелия беше предадена от всички, тъй като не може да е център на мощ и разсъдък. Когато не си мощен водач, центробежността се форсира и нещото, над което смяташ, че властваш, се разпада. Паразитирането на Корнелия върху Българска социалистическа партия без нула творчество и развиване, и превъзходството на Радев на същия терен разхлабиха пространството за нещо ново и към момента не напълно подредено – по този начин се появиха Политическа партия.

По същия метод, по който Корнелия загуби борбата с Радев, сега губи и борбата с Политическа партия. Българска социалистическа партия не е съдружен сътрудник на Политическа партия, тя е донор за външна страна и опция за повишаване на Асен и Кирил. „ Възраждане “, от своя страна, изрично лишиха позиции на Българска социалистическа партия, върху които „ социалистите “ считаха, че имат монопол през годините. Корнелия седна не на два, а на няколко стола, водена от алчността си за персонални облаги, присъединяване непременно в дейната политика и съизмерване с работещото дясно. Вместо да сътвори собствен тренд, своя модерност, собствен работещ политически жанр, тя се прикачи към жълтопаветната демократична чорба, която по света към този момент загаря на котлона.

Краденото значение постоянно е краткотрайно. Но Корнелия няма проблем с това, тя е пришелец, който ще обере крушите, които ще й стигнат до края на живота. А че след себе си е оставила лунен пейзаж, няма значение. Корнелия потвърдено не става за ръководител на Българска социалистическа партия, още по-малко става за лидер на лявото пространство. Затова от изборния сегмент, в който Българска социалистическа партия трийсет години доминираше, сега с лекост се късат големи части.

Корнелия тъй като е прочувствена и внезапна, основава чувство, че е някакъв тип войник, а в действителност тя е бездънен унищожител на това, което мисли, че ръководи. Заради неналичието й на стратегическо мислене, тя изобретява не просто своите врагове. Тя се съюзява с „ приятели-проекти “, които напълно скоро се оказват хищници от вътрешната страна. Които я раздърпват и крадат. Ако мислех, че й е болно за Българска социалистическа партия, напряко щях да я съжаля. Но тъй като знам, че не й пука, виждам на нея като на трафикант, застанал пред обект в мозъчна гибел.