Калин Терзийски: Изпитвам състрадание към Слави като болен човек, държи се като говедар
Калин Терзийски е измежду най-провокативните и известни български писатели. Първите си произведения написа като възпитаник в Националната природоматематическа гимназия. След отблъскване на двугодишна работа като граничар, записва медицина във Висшия медицински институт в София. Специализира психиатрия, а до момента в който учи, работи като дърводелец, анкетьор, санитар и здравна сестра. След завършването си става психиатър във втората по величина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „ Свети Иван Рилски ” в Курило. Усърдно разгласява във вестници и списания. През 1997 година получава присъда за дребно безчинство за политически митинг – палил огън на площада пред Народното събрание. Бил е сценарист на предаванията „ Канелето ”, „ Хъшове ”, „ Шаш ”, „ Пълна лудница ”, „ Досиетата Хъ ”.
През 2010 година излиза романа му „ Алкохол “, написан в съавторство с Деяна Драгоева. В него известният публицист споделя опита си от лечението на алкохолизма в работата му на психиатър. Репортер на „ Уикенд ” беседва с Терзийски по настоящи политически въпроси.
- Слави Трифонов във властта... Изненадан ли сте от избора на българския народ, господин Терзийски?
- Не, по никакъв начин дори. При такива събития ме обзема едно такова малко злорадо, само че като цяло умно въодушевление, при което човек и се подсмихва, и въздиша. И си споделя: „ Че какво друго? Знаех си ”. Слави Трифонов е еманация на „ българщината ” във всеки един смисъл, само че най-много в неприятния. Тоест, в байганьовския. Гръмогласен, нагъл, находчив, само че в това време конформист. Спомняте си по какъв начин бай Ганьо сърба чорба и споделя: „ А, ний доста обичаме чорба. Ний супа не ядем, чорбата е турско ястие ”. Слави е музикант, виолист, който като че ли се срами от това и още от юноша (когато имитираше някакъв футболист) стартира да имитира мутра. Той е може би най-успешният занаятчия в едно умеене – да прикрива, че знае кой е Брамс! Защо, се питаме ние?!
- Хубаво се питате, до какъв отговор стигате?
- Ами, тъй като в случай че „ българският народ ”, т.е. тоя, из който се е пръкнал бай Ганьо, а не българският народ от който е произтекъл Алеко, в случай че го заподозре този ми ти байганьовски български народ в „ познаване на Брамс ”, ще го възненавиди. Та по какъв начин по този начин! Тоя знае кой е Брамс! „ Алоу, ти да не си нек`ъв интелигент, бе селски ”, незабавно ще го питат. Ако някои от неговите гласоподаватели го „ заловен ”, че знае кой е Брамс, Слави ще се трансформира в една от ония омразни „ учени глави ”, които се фукат, че са чели книги, че знаят някакви засукани европейски музики. Байганьовският народ чака от него друго: „ Я си бичи крепко чалгата и си гледай кефа ”. Гордей се, че си чел една-две-три книги, че си високомерен и недодялан, че си пробил с безсрамие.
Има едно качество, между другото, което ужасно влияе на българите от този тип. Те като хора без самочувствие, ужасно се впечатляват и даже възхищават от безочливите и арогантните, от безсрамно самоуверените. Наричат ги „ мъжкари ”. Наричат ги „ постоянни ”. Това удивление, за жал, демонстрира ниска самокритика и първичност като при вълците и маймуните – приклякване пред нападателния алфа мъжага, че чак е обратно да се гледа. Слава Богу, аз знам, че не това е целият български народ.
- Какъв сценариъ ще напишат трифоновите сценаристи за България? Имате ли догатки?
- Най-вероятно няма да се стигне до писане на никакъв сюжет. Това беше едно шоу. Гледайки, ми се коства, че в някои неуловими мигове те се кикотят като деца, които са създали някаква беля. Все едно скритом се споглеждат и си споделят: „ Не може да бъде, направихме ли това? Вярно ли го направихме? Айде да бягаме, до момента в който не са пристигнали възрастните ”! Саката им стоят неуместно, яките ги стягат. Самите те се надуват и вършат съществени муцунки като дребни деца, които си играят на възрастни. Всичко наподобява все едно аха-аха и ще прихнем от смях. Но то пък към този момент не е и до смях. Особено нездравословен става един човек, който усеща какъв брой нелепа е „ сериозната му поза ”, и по тази причина стартира да се самонавива и да се самоубеждава, че в действителност е сериозен и „ в действителност е политик ”. Той по този начин се „ свръхамбицира ” да замязя на „ сериозен политик ”, че стартира да прави крайни и рискови неща, с цел да се потвърди.
- Кой ще бъде огромният губещ от парламентарното шоу и ще има ли печеливш?
- Губещи са всички. Но и печеливши са всички. Демокрацията, в действителност, е точно това шоу. Тя е куп от затруднения, неточности, опити, криволичения. Но това демонстрира точно, че се практикува народна власт. Иначе, в случай че би трябвало да се „ оправят нещата ”, идва един садистичен деспот от вида на Сталин и нещата в действителност се оправят! Съюз на съветските социалистически републики в действителност е изживял нечуван стопански, боен, политически, галактически и така нататък напредък колкото и извънредно да звучи, само че видяно през „ статистическата призма ” е по този начин в сталиновата ера. Но той е граден върху костите на милиони и милиони почтени жертви. И най-много с цената на свободата. Така че – дано ги има всички глуповати исблъсъци на демокрацията - да им се смеем и да се радваме, че не е пристигнал някой чичко с мустаци да ни „ оправя ”. Ужасявам се от идиотизма на тия, които считат, че е добре да има „ мощна власт ”. Напротив, би трябвало да има слаба власт, която да слуша народа. И защото народът е просто всички ние, т.е. има извънредно спорни стремежи и ползи, нещата ще вървят постепенно и комплицирано.
- По времето на Иван Костов пишехте сюжети за предаванията на Слави Трифонов. Разкажете някои забавни мемоари от това време...
- Всъщност, пишех сюжети за радиопредаване, което беше продуцирано от негови подчинени – Стефан Рядков и Евтим Милошев, доколкото помня. И имаше ужасни проблеми с заплащането на заплатите...
- Така ли?
- Да, не получавахме пари с месеци. Но това не е чак толкоз радостно. Ха! Това е една такава - българска забава. Но директно за Слави съм работил да речем един месец в „ Хъшове ” и бързо-бързо избягах при Камен Воденичаров в „ Каналето ”. Все отново аз тогава работех и в психиатрия като доктор и ми беше задоволително като тестване за нервите. А и също така, когато си към този момент доктор, т.е. имаш самочувствието на просветен човек, някак ти е неприятно да си покрай някой, който се държи като пастир. Гръмогласен пастир.
- Успяхте ли да вземете дължимия си хонорар тогава?
- Господ да търси сметка на Моисей, за какво е счупил третата плоча от скрижалите?! Шегувам се. Който има съвест, помни задълженията си.
- Вие познавате Трифонов от дълго време. Защо съгласно вас не застане намерено пред гласоподавателите си, а избира да поддържа връзка посредством Facebook?
- Доколкото знам, Слави е със съществено хронично заболяване. И ето по тази причина и на мен ми е съзнателно да се „ заяждам ” с него. За свое опрощение ще кажа по този начин: „ Аз се заяждам с явлението, с институцията, с властта, която той (социалното събитие Слави дружно с хората към него) акумулира и постанова в деяние. А за самия него, доколкото човек може да се дели по този начин на „ обществена ” и „ персонална ” част, ми е мъчително и изпитвам съчувствие като към болен човек. Няма страдащо създание, за което да не ми е мъчително.
- Какъв би бил вашият лиричен отговор на „ шат на патката глава ” и „ ще ти скъсам гъза ”?
- Ще кажа по този начин: „ Ужасявам се, когато видя хора, които не ги одобряват като подигравка, а ги пеят като химни на „ българщината ”, а точно на оная „ българщина ” – байганьовската. Докато Слави и компанията му, а е имало и има измежду тях артисти и сценаристи, които откровено одобрявам, та до момента в който иронизираха и пародираха простотията – беше сносно. За самия Слави не знам дали е имал моменти, в които е разбирал, че задачата е да се осмее простотията, а не да се въздигне в културна полезност. Не знам дали е имал такава фина дарба за диференциация, че да разграничава „ националната забава ” от подигравка. Според мен той просто през цялото време си харесваше дивия, пошъл комизъм, както и чалгата и ги оферираше като чиста монета, не ги пародираше. И по този начин – те престанаха да пародират чалгата. Те й повярваха. И по някакъв метод я легитимираха измежду народа. А народът е „ създание ” с доста слаб естетически имунитет по куп аргументи. И всевъзможни мръсни паразити и болести от сорта на чалгата елементарно му се лепват. Слави и компанията имат много огромна исина за това.
- Кого бихте избрали за министър-председател на страната, в случай че имате такава опция?
- Както споделя Умберто Еко – интелектуалната функционалност е да предизвикваш рецесии в редиците на своите съидейници. Тоест, леко да ги учудваш и объркваш, с цел да им се проясни по-късно. Бих предложил един датски режисьор – Йенсен мисля се споделяше, който е направил кино лентата „ Ябълките на Адам ”. Който може да направи подобен тънък, хуманистичен филм, той може да помогне и на една страна да стане по-фина и хуманна. А това, че не е българин, а скандинавец мисля, че единствено оказва помощ. Приемете ексцентризма ми просто като лекарство за ясно зрение.
- Биха ли „ млели брашно ” Тошко Йорданов, Мая Манолова, Татяна Дончева и Мика Зайкова – несъмнено забавни типажи?
- Да, несъмнено. Биха млели брашно, биха орали, биха вършали, биха правили всякаква селскостопанска работа. Сигурно те нямат нищо срещу – единствено господарите им да ги дават чартърен. Шегувам се. Всички са чудесни. Погледнати от по-високо – човешките суетни и „ меления на брашно ” наподобяват и занимателно, и поучително. Като легенда с животинки.
- Кой е обичаният ви международен политик и за какво?
- Вероятно Джон Ленън. Защото е написал „ Give peace a chance ”. Ако това не е популярен политически акт - здраве му кажи. Но може би и Джордж Харисън, поради концерта за Бангладеш в 1971 година Ето това е политика. Политиката на великите, положителни хора.
- Простихте ли на Слави, че дълго време изкарваше пари на ваш тил с разнообразни скечове?
- Е, Слави не ги е измислял, та да прощавам на него. А на този, който ги е писал – няма по какъв начин да простя, в смисъл няма и какво – те бяха толкоз слаби и глупави, че не става въпрос сбогуване, а за съчувствие към клетия човек.
През 2010 година излиза романа му „ Алкохол “, написан в съавторство с Деяна Драгоева. В него известният публицист споделя опита си от лечението на алкохолизма в работата му на психиатър. Репортер на „ Уикенд ” беседва с Терзийски по настоящи политически въпроси.
- Слави Трифонов във властта... Изненадан ли сте от избора на българския народ, господин Терзийски?
- Не, по никакъв начин дори. При такива събития ме обзема едно такова малко злорадо, само че като цяло умно въодушевление, при което човек и се подсмихва, и въздиша. И си споделя: „ Че какво друго? Знаех си ”. Слави Трифонов е еманация на „ българщината ” във всеки един смисъл, само че най-много в неприятния. Тоест, в байганьовския. Гръмогласен, нагъл, находчив, само че в това време конформист. Спомняте си по какъв начин бай Ганьо сърба чорба и споделя: „ А, ний доста обичаме чорба. Ний супа не ядем, чорбата е турско ястие ”. Слави е музикант, виолист, който като че ли се срами от това и още от юноша (когато имитираше някакъв футболист) стартира да имитира мутра. Той е може би най-успешният занаятчия в едно умеене – да прикрива, че знае кой е Брамс! Защо, се питаме ние?!
- Хубаво се питате, до какъв отговор стигате?
- Ами, тъй като в случай че „ българският народ ”, т.е. тоя, из който се е пръкнал бай Ганьо, а не българският народ от който е произтекъл Алеко, в случай че го заподозре този ми ти байганьовски български народ в „ познаване на Брамс ”, ще го възненавиди. Та по какъв начин по този начин! Тоя знае кой е Брамс! „ Алоу, ти да не си нек`ъв интелигент, бе селски ”, незабавно ще го питат. Ако някои от неговите гласоподаватели го „ заловен ”, че знае кой е Брамс, Слави ще се трансформира в една от ония омразни „ учени глави ”, които се фукат, че са чели книги, че знаят някакви засукани европейски музики. Байганьовският народ чака от него друго: „ Я си бичи крепко чалгата и си гледай кефа ”. Гордей се, че си чел една-две-три книги, че си високомерен и недодялан, че си пробил с безсрамие.
Има едно качество, между другото, което ужасно влияе на българите от този тип. Те като хора без самочувствие, ужасно се впечатляват и даже възхищават от безочливите и арогантните, от безсрамно самоуверените. Наричат ги „ мъжкари ”. Наричат ги „ постоянни ”. Това удивление, за жал, демонстрира ниска самокритика и първичност като при вълците и маймуните – приклякване пред нападателния алфа мъжага, че чак е обратно да се гледа. Слава Богу, аз знам, че не това е целият български народ.
- Какъв сценариъ ще напишат трифоновите сценаристи за България? Имате ли догатки?
- Най-вероятно няма да се стигне до писане на никакъв сюжет. Това беше едно шоу. Гледайки, ми се коства, че в някои неуловими мигове те се кикотят като деца, които са създали някаква беля. Все едно скритом се споглеждат и си споделят: „ Не може да бъде, направихме ли това? Вярно ли го направихме? Айде да бягаме, до момента в който не са пристигнали възрастните ”! Саката им стоят неуместно, яките ги стягат. Самите те се надуват и вършат съществени муцунки като дребни деца, които си играят на възрастни. Всичко наподобява все едно аха-аха и ще прихнем от смях. Но то пък към този момент не е и до смях. Особено нездравословен става един човек, който усеща какъв брой нелепа е „ сериозната му поза ”, и по тази причина стартира да се самонавива и да се самоубеждава, че в действителност е сериозен и „ в действителност е политик ”. Той по този начин се „ свръхамбицира ” да замязя на „ сериозен политик ”, че стартира да прави крайни и рискови неща, с цел да се потвърди.
- Кой ще бъде огромният губещ от парламентарното шоу и ще има ли печеливш?
- Губещи са всички. Но и печеливши са всички. Демокрацията, в действителност, е точно това шоу. Тя е куп от затруднения, неточности, опити, криволичения. Но това демонстрира точно, че се практикува народна власт. Иначе, в случай че би трябвало да се „ оправят нещата ”, идва един садистичен деспот от вида на Сталин и нещата в действителност се оправят! Съюз на съветските социалистически републики в действителност е изживял нечуван стопански, боен, политически, галактически и така нататък напредък колкото и извънредно да звучи, само че видяно през „ статистическата призма ” е по този начин в сталиновата ера. Но той е граден върху костите на милиони и милиони почтени жертви. И най-много с цената на свободата. Така че – дано ги има всички глуповати исблъсъци на демокрацията - да им се смеем и да се радваме, че не е пристигнал някой чичко с мустаци да ни „ оправя ”. Ужасявам се от идиотизма на тия, които считат, че е добре да има „ мощна власт ”. Напротив, би трябвало да има слаба власт, която да слуша народа. И защото народът е просто всички ние, т.е. има извънредно спорни стремежи и ползи, нещата ще вървят постепенно и комплицирано.
- По времето на Иван Костов пишехте сюжети за предаванията на Слави Трифонов. Разкажете някои забавни мемоари от това време...
- Всъщност, пишех сюжети за радиопредаване, което беше продуцирано от негови подчинени – Стефан Рядков и Евтим Милошев, доколкото помня. И имаше ужасни проблеми с заплащането на заплатите...
- Така ли?
- Да, не получавахме пари с месеци. Но това не е чак толкоз радостно. Ха! Това е една такава - българска забава. Но директно за Слави съм работил да речем един месец в „ Хъшове ” и бързо-бързо избягах при Камен Воденичаров в „ Каналето ”. Все отново аз тогава работех и в психиатрия като доктор и ми беше задоволително като тестване за нервите. А и също така, когато си към този момент доктор, т.е. имаш самочувствието на просветен човек, някак ти е неприятно да си покрай някой, който се държи като пастир. Гръмогласен пастир.
- Успяхте ли да вземете дължимия си хонорар тогава?
- Господ да търси сметка на Моисей, за какво е счупил третата плоча от скрижалите?! Шегувам се. Който има съвест, помни задълженията си.
- Вие познавате Трифонов от дълго време. Защо съгласно вас не застане намерено пред гласоподавателите си, а избира да поддържа връзка посредством Facebook?
- Доколкото знам, Слави е със съществено хронично заболяване. И ето по тази причина и на мен ми е съзнателно да се „ заяждам ” с него. За свое опрощение ще кажа по този начин: „ Аз се заяждам с явлението, с институцията, с властта, която той (социалното събитие Слави дружно с хората към него) акумулира и постанова в деяние. А за самия него, доколкото човек може да се дели по този начин на „ обществена ” и „ персонална ” част, ми е мъчително и изпитвам съчувствие като към болен човек. Няма страдащо създание, за което да не ми е мъчително.
- Какъв би бил вашият лиричен отговор на „ шат на патката глава ” и „ ще ти скъсам гъза ”?
- Ще кажа по този начин: „ Ужасявам се, когато видя хора, които не ги одобряват като подигравка, а ги пеят като химни на „ българщината ”, а точно на оная „ българщина ” – байганьовската. Докато Слави и компанията му, а е имало и има измежду тях артисти и сценаристи, които откровено одобрявам, та до момента в който иронизираха и пародираха простотията – беше сносно. За самия Слави не знам дали е имал моменти, в които е разбирал, че задачата е да се осмее простотията, а не да се въздигне в културна полезност. Не знам дали е имал такава фина дарба за диференциация, че да разграничава „ националната забава ” от подигравка. Според мен той просто през цялото време си харесваше дивия, пошъл комизъм, както и чалгата и ги оферираше като чиста монета, не ги пародираше. И по този начин – те престанаха да пародират чалгата. Те й повярваха. И по някакъв метод я легитимираха измежду народа. А народът е „ създание ” с доста слаб естетически имунитет по куп аргументи. И всевъзможни мръсни паразити и болести от сорта на чалгата елементарно му се лепват. Слави и компанията имат много огромна исина за това.
- Кого бихте избрали за министър-председател на страната, в случай че имате такава опция?
- Както споделя Умберто Еко – интелектуалната функционалност е да предизвикваш рецесии в редиците на своите съидейници. Тоест, леко да ги учудваш и объркваш, с цел да им се проясни по-късно. Бих предложил един датски режисьор – Йенсен мисля се споделяше, който е направил кино лентата „ Ябълките на Адам ”. Който може да направи подобен тънък, хуманистичен филм, той може да помогне и на една страна да стане по-фина и хуманна. А това, че не е българин, а скандинавец мисля, че единствено оказва помощ. Приемете ексцентризма ми просто като лекарство за ясно зрение.
- Биха ли „ млели брашно ” Тошко Йорданов, Мая Манолова, Татяна Дончева и Мика Зайкова – несъмнено забавни типажи?
- Да, несъмнено. Биха млели брашно, биха орали, биха вършали, биха правили всякаква селскостопанска работа. Сигурно те нямат нищо срещу – единствено господарите им да ги дават чартърен. Шегувам се. Всички са чудесни. Погледнати от по-високо – човешките суетни и „ меления на брашно ” наподобяват и занимателно, и поучително. Като легенда с животинки.
- Кой е обичаният ви международен политик и за какво?
- Вероятно Джон Ленън. Защото е написал „ Give peace a chance ”. Ако това не е популярен политически акт - здраве му кажи. Но може би и Джордж Харисън, поради концерта за Бангладеш в 1971 година Ето това е политика. Политиката на великите, положителни хора.
- Простихте ли на Слави, че дълго време изкарваше пари на ваш тил с разнообразни скечове?
- Е, Слави не ги е измислял, та да прощавам на него. А на този, който ги е писал – няма по какъв начин да простя, в смисъл няма и какво – те бяха толкоз слаби и глупави, че не става въпрос сбогуване, а за съчувствие към клетия човек.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ