Калин Терзийски е сред най-четените съвременни български писатели. Зад гърба

Калин Терзийски е измежду най-четените модерни български писатели. Зад гърба си има издадени няколко романа, които малко или повече отразяват пъстрата му прочувствена психика. Освен на писателския фронт, той се осъществя сполучливо и като художник, чиито произведения красят домовете на стотици хора, освен в България, ами и по света.


Първите си стихотворения Калин Терзийски написа като възпитаник в Националната природоматематическа гимназия. След отблъскване на двугодишна работа като граничар, записва медицина във Висшия медицински институт в София. Специализира психиатрия, а до момента в който учи работи като дърводелец, анкетьор, санитар и медицински брат.

Калин дефинира себе си като влюбчива персона. Поради тази причина името му понякога бива забърквано в любовни афери. Оказа се, че с изключение на Елен Колева, той е имал любовно премеждие и с актрисата Дина Димитрова от „ Откраднат живот ”, която неотдавна описа, че през 2017 година е била пребита на снимачната площадка от собствен сътрудник.

 

- Като психиатър и доктор в Курило, какво бихте предложили на Диана Димитрова? Как да се „ събере ” душевен и оцелее в миг, когато е оплювана и от мъже, и от дами, тъй като явно обществото ни е безпощадно?

- Аз към нея не мога да се отнасям като пациент и това е принцип в психиатрията – да не се лекуват родственици, познати и другари. Хирурзи  и другите типове медицински експерти също заобикалят да лекуват свои близки. На такова нещо би се навил единствено някой доста самоуверен доктор. Психиатрите работят с личността. Когато тя е преплетена с тази на експерта, нещата не са добре. Поради тази причина, аз като психиатър не трябва да се изричам за нея и няма да го направя.

- А като другар?

- Имам голям опит в конфликтите с извънредно суровата реалност. Знаете историята ми. Имал съм жестоки конфликти с алкохола и популярност богу, съм побеждавал спирта нееднократно, въпреки че той съумя да се върне един-два пъти при мен с опустошителна мощ. Особено като бях с Елен Колева – имахме щастлива, само че сърцеразбиваща къса връзка. Сблъсъкът ми с Хайтови (синовете на писателя Николай Хайтов – б.р.) - това беше кардинален въпрос за свободата на словото. Те ме съдеха за голяма сума, която беше равносилна на ликвидиране. И тук ще кажа, че психическият тормоз е доста по-силен от физическия. Човек, когато се включи във въртоп от медиите, би трябвало да резервира цялостно успокоение, чист, здравомислещ разсъдък, да се опира на правилата на своя етичен кодекс. Да остане добър, макар злобата към него. Това бих споделил на Диана. Да се запази!

- Как разглеждате шамара като форма за заплашване, наказване, наставление?

- Шамарът е едно доста добре измислено наказване или предизвестие, тъй като той не носи съвсем никаква физическа диря. Обаче е оскърбление и ужасяващ психически ущърб. Публичният побой е безчинство. Какво се е случило на снимачната сцена, не зная. По това време съвсем нямахме връзка с нея. Срещали сме се инцидентно на улицата няколко пъти. В слънчевия интервал от връзката ни издадохме дружно книга, озаглавена „ Любовта на 45-годишния мъж ”. После станахме положителни другари и мисля, че към момента сме такива. Но, както знаем, медиите могат да скарат и другари... Но като ме питат за нея, е малоумно да отхвърлям – от една страна, от друга излиза, че укривам нещо. Русо има една мисъл: „ Злоба провокирам с това, което споделям, с цел да я провокирам и с това, което замлъквам ”. Следователно, човек няма защо да мълчи. Диана е извънредно раним човек сега. Упрекват я, че не е споделила за побоя тогава. Ами, споделила го е – била е никоя, само че към този момент са подготвени да я унищожат. И в думите й има нещо правилно. Юлиян Вергов е почтен до доказване на противното. Ами в случай че не е той? Ако вашия вестник е излъгал? Ако неговото име е попаднало в медиите несправедливо?! Този човек също може да бъде тотално унищожен. Дори да го е направил, дано се произнесе съдът и след това да почнат мненията. Нека медиите бъдат по-внимателни, а не да работят на правилото: „ Сестра ти е курва. Пък ти докажи, че нямаш сестра ”. Нека не се учат от Гьобелс. Артистите във всички времена са били буйни и прочувствени хора, в това число и аз, тъй като актьор значи човек на изкуството. За простаците артистите са тези, които играят единствено на сцената. Както и да е...

- Кой е най-хубавият ви спомен с Диана Димитрова?

- Самата тя беше извънредно хубава и още си е. Диана е прекрасен спомен, както и всичко към нея. Разделихме се доста бързо, тъй като тя усети, че аз съм непознат човек, който не може да бъде с нея. Тя не искаше да извършва някаква скришна, второстепенна роля. Вълнуващ човек... Не е хубаво медиите да основават каквато и да било популярност на артистите, изключително отрицателна. Ще дам образец с Караваджо. През целия си 37-годишен живот е бил насам и натам в Италия, тъй като е умъртвил двама души в разнообразни години. Накрая и той умира по чудноват метод. Но всички го знаят като популярен художник с невероятната светлосянка, а не като палач. Първото му ликвидиране е по време на махленски мач в Рим. С камата си намушква момче, би трябвало ли да се загатва това?! Нито Дина Димитрова, нито Юлиян Вергов, нито аз би трябвало да остана запомнен с неприятно поради алкохола. Нали съм първият притежател на Европейската премия за литература? Дина Димитрова е изключителна актриса и най-добре превъплъщаващата се в облика на Ирина от „ Тютюн ”. Трябва ли да бъде запомнена като битата актриса? Това би било непоносимо и извънредно незаслужено.

- Вярно ли е, че рисувала ваш портрет с кръв?

- Да, по този начин е. Тя е прочувствена дама, която умее да се държи екстравагантно. Диана е една от най-умните дами, които познавам, след брачната половинка ми. На първата ни среща носеше дребна рисунчица, направена с нещо. Познах, че не е нито мастило, нито багра – беше цвят сепия – кафеникаво. Попитах я: „ Това да не е кръв? ”. Отговори ми: „ Да, разчоплих си пръстта инцидентно и взех решение да не прахосвам кръвта, а да направя нещо ”. Беше смешно и занимателно, алегорично и изненадващо. Диана е доста трогателен човек. Хората на изкуството имат потребност от независимост, да не си постановат автоцензура, да не бъдат наплашени, да приказват.

- Добре, а за какво се разделихте?

- Ние не сме се събирали, с цел да се разделяме. Изпитахме ненадейно, извънредно мощно увлечение, което бързо отшумя при нея. При мен по-бавно, тъй като към този момент пишех нашия разказ и преживявах още веднъж страстите. В него описвам забавни неща, само че без същинските имена. Тогава Диана не беше известна, просто една доста надарена студентка от НАТФИЗ.

- С Елен Колева поддържате ли връзка?

- Не, аз постоянно съм бил за свободната обич, обаче тя не се приема по никакъв начин добре. За това си оставам един неразбираем външен човек, отблъснат даже. Хората би трябвало да имат свободни усеща. Ще дам елементарен образец. Когато ядеш сирене, хлябът няма защо да ти се сърди, че не го докосваш. Човек може да обича по разнообразни способи. Античните гърци разграничават няколко типа обич. Мъжът може да обича другите дами по разнообразни способи. Зная, че доста дами ще се сърдят на думите ми, само че няма по какъв начин – аз съм откровен и го декларирам намерено, не ги неистина.

- Коя от двете актриси бе по-силната ви тръпка – Диана Димитрова или Елен Колева?

- Да сравняваш една жена с друга, е най-невъзпитаното и най-болезненото нещо. Не мога да ги сравня. Бяха разнообразни и вълнуващи. Най-много и по хладнокръвен метод съм обичал моята си жена. Съпругата ми Ивана е и хляба, и сиренето, и въздуха, и белите ми дробове и какво ли не. Това не ми пречи да се влюбвам, тъй като влюбването е част от живота.  Ивана никак не се радва на любовните ми забежки. Но когато живееш дълго време с някой, той попива най-малко поне от твоята философия. На равнището на разсъдъка е изцяло съгласна с мен, на равнището на възприятията – не толкоз.

- За или срещу насилието сте?

- Изпитвам съчувствие към всяко чувстващо и страдащо създание. Не умъртвявам даже мравки, мухи и комари, въпреки че ме хапят. Горестен съперник съм на всяко принуждение.