3 уютни хижи в Същинска Средна гора
Средна гора в никакъв случай не е била най-популярната планина в България. Тя няма алпийските гледки на Рила, нито внушителните върхове на Пирин. И тъкмо в това се крие чарът ѝ - спокойни горски пътеки, необятни била, антични тракийски светилища и хижи, в които към момента можеш да седнеш на масата с хижаря и да изпиеш чай или ракия, до момента в който на открито се стеле мъглата.
Днес обаче тази атмосфера става все по-трудна за намиране. В Средна гора има към 30 туристически хижи и заслони , само че забележителна част от тях към този момент са изоставени, затворени или не се стопанисват. Някои са оставени на произвола на времето, други отварят единствено понякога, а трети последователно изчезват от туристическата карта.
Най-пресният образец е хижа " Свежен " . Само допреди броени дни тя посрещаше туристи, само че към този момент остана без стопани и прекрати активността си. Това е следващото увещание какъв брой мъчно е да се поддържа животът в българските планински хижи (най-вече поради човешкия фактор), макар средствата за поправки, които бяха отделени неколкократно.
3 хижи в Пирин с неповторима панорама към езера
Всяка една си коства напъните
За благополучие Средна гора към момента пази места, в които светлината не е угаснала. Там хижарите не престават да посрещат гостите си с домашна храна, топла печка и откровено гостолюбие. Именно такива са хижите " Фенера ", " Средногорец " и " Павел Делирадев " в Същинска Средна гора - три аргументи да стегнем раницата още този уикенд.
Хижа " Фенера " - гледка към три планини и следи от антична Тракия
Надморска височина: 1300 метра Изходни пунктове: град Хисаря, село Старосел и село Каравелово Времетраене: към 5 часа от Хисаря и 4 часа от Старосел или Каравелово
Сгушена на източния скат на връх Фенера (1480 м), хижа " Фенера " (1300 м) е едно от местата, които съчетават природа, история и уют. Разполага с 45 кревати, туристическа кухня, трапезария, зала за събирания, външно барбекю и актуализирани санитарни пространства. При предварителна поръчка се предлага и домашно приготвена храна.
Истинското благосъстояние обаче стартира отвън постройката. Само двайсетина минути пешком разделят хижата от връх Кози грамади, където се намират останките от тракийска владетелска резиденция, светилище, раннохристиянски храм и крепостни стени. От самия връх Фенера се откриват гледки към Розовата котловина, Стара планина, Родопите, Рила и Пирин, а близките поляни през лятото се изпълват с билки, шипки и диворастящи гъби.
Най-хубавата реклама на хижата обаче са хората, които я стопанисват. Туристите описват за чудесно поддържана база, актуализирани бани с непрекъсната топла вода, вкусна храна и двама хижари, които влагат сърце във всяко посрещане.
" Гледките са спиращи дъха, храната е вкусна, а диалозите с хижарите вършат престоя още по-специален ", написа един от посетителите в Гугъл.
Хижа " Средногорец " - съвсем хотелски комфорт посред планината
Надморска височина: 1486 метра Изходни пунктове : село Богдан (става пешком и с високопроходим автомобил), село Старосел, град Клисура и град Копривщица Времетраене : 4 часа от Богдан, 6 часа от Старосел или Клисура, 5 часа от Копривщица
Под връх Малък Богдан се намира една от най-добре поддържаните хижи в Средна гора. " Средногорец " предлага условия, които мъчно бихме свързали с типична планинска хижа - стаи със лични санитарни възли, ресторант, туристическа кухня, безжичен интернет и общ потенциал от 70 места.
Оттук стартират направления към върховете Богдан (около 2 ч.) и Малък Богдан (20 минути), както и към няколко прилежащи хижи, като " Чивира " (не работи), " Фенера " и " Бяло камъне " (туристически комплекс с басейн), което трансформира мястото в отлична база за по-дълги преходи из Средна гора.
Смята се, че в покрайнината античните траки са употребявали височините за астрономическа обсерватория, сходно на други скални светилища в Средна гора. Районът е фамозен с големите си залежи на диви малини. През август тук идват цели фамилии, с цел да берат плодове и да вършат домашно сладко.
Хижата е построена с непринуден труд и средства от туристите от с. Богдан през 1972-1973 година, трансформирайки се в едно от най-уютните места в планината.
И тук посетителите приказват най-много за хората: " Благодарим на хижаря, който ни накара да се усещаме все едно сме му на посетители, а не просто туристи ", споделя един от многото удовлетворени гости.
3 хижи в Пирин с неповторима панорама към езера
Всяка една си коства напъните
Хижа " Павел Делирадев " - класическата българска хижа, която пази духа на планината
Надморска височина: 1400 метра Изходни пунктове : град Копривщица и Панагюрските колонии Времетраене : 3 часа и 30 минути от Копривщица и 2 часа и 30 минути от Панагюрските колонии
Разположена на просторната поляна Манзул, хижа " Павел Делирадев " е едно от емблематичните места в Средна гора. Тя разполага с към 80 места за настаняване в главната постройка и няколко бунгала, туристическа трапезария, бюфет с топла храна и всичко належащо за няколко спокойни дни надалеч от града.
Оттук потеглят направления към връх Бунай, Хайдушки бунар, хижите " Райна Княгиня ", " Кръстьо Чолаков " и други емблематични места в региона.
А когато вечерта се приберете след прехода, най-ценното още веднъж се оказва човешкото отношение. " Невероятно общителни стопани. Топла атмосфера и вкусна храна ", обобщава малко един от гостите.
Хижа " Павел Делирадев " е кръстена на видния български странник, алпинист, бунтовник и публицист Павел Делирадев (1879 - 1957). Той е считан за един от основоположниците на проведения туризъм, алпинизма и пещерното дело в България, създател на голям брой книги и пътеписи за българските планини.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Днес обаче тази атмосфера става все по-трудна за намиране. В Средна гора има към 30 туристически хижи и заслони , само че забележителна част от тях към този момент са изоставени, затворени или не се стопанисват. Някои са оставени на произвола на времето, други отварят единствено понякога, а трети последователно изчезват от туристическата карта.
Най-пресният образец е хижа " Свежен " . Само допреди броени дни тя посрещаше туристи, само че към този момент остана без стопани и прекрати активността си. Това е следващото увещание какъв брой мъчно е да се поддържа животът в българските планински хижи (най-вече поради човешкия фактор), макар средствата за поправки, които бяха отделени неколкократно.
3 хижи в Пирин с неповторима панорама към езера
Всяка една си коства напъните
За благополучие Средна гора към момента пази места, в които светлината не е угаснала. Там хижарите не престават да посрещат гостите си с домашна храна, топла печка и откровено гостолюбие. Именно такива са хижите " Фенера ", " Средногорец " и " Павел Делирадев " в Същинска Средна гора - три аргументи да стегнем раницата още този уикенд.
Хижа " Фенера " - гледка към три планини и следи от антична Тракия
Надморска височина: 1300 метра Изходни пунктове: град Хисаря, село Старосел и село Каравелово Времетраене: към 5 часа от Хисаря и 4 часа от Старосел или Каравелово
Сгушена на източния скат на връх Фенера (1480 м), хижа " Фенера " (1300 м) е едно от местата, които съчетават природа, история и уют. Разполага с 45 кревати, туристическа кухня, трапезария, зала за събирания, външно барбекю и актуализирани санитарни пространства. При предварителна поръчка се предлага и домашно приготвена храна.
Истинското благосъстояние обаче стартира отвън постройката. Само двайсетина минути пешком разделят хижата от връх Кози грамади, където се намират останките от тракийска владетелска резиденция, светилище, раннохристиянски храм и крепостни стени. От самия връх Фенера се откриват гледки към Розовата котловина, Стара планина, Родопите, Рила и Пирин, а близките поляни през лятото се изпълват с билки, шипки и диворастящи гъби.
Най-хубавата реклама на хижата обаче са хората, които я стопанисват. Туристите описват за чудесно поддържана база, актуализирани бани с непрекъсната топла вода, вкусна храна и двама хижари, които влагат сърце във всяко посрещане.
" Гледките са спиращи дъха, храната е вкусна, а диалозите с хижарите вършат престоя още по-специален ", написа един от посетителите в Гугъл.
Хижа " Средногорец " - съвсем хотелски комфорт посред планината
Надморска височина: 1486 метра Изходни пунктове : село Богдан (става пешком и с високопроходим автомобил), село Старосел, град Клисура и град Копривщица Времетраене : 4 часа от Богдан, 6 часа от Старосел или Клисура, 5 часа от Копривщица
Под връх Малък Богдан се намира една от най-добре поддържаните хижи в Средна гора. " Средногорец " предлага условия, които мъчно бихме свързали с типична планинска хижа - стаи със лични санитарни възли, ресторант, туристическа кухня, безжичен интернет и общ потенциал от 70 места.
Оттук стартират направления към върховете Богдан (около 2 ч.) и Малък Богдан (20 минути), както и към няколко прилежащи хижи, като " Чивира " (не работи), " Фенера " и " Бяло камъне " (туристически комплекс с басейн), което трансформира мястото в отлична база за по-дълги преходи из Средна гора.
Смята се, че в покрайнината античните траки са употребявали височините за астрономическа обсерватория, сходно на други скални светилища в Средна гора. Районът е фамозен с големите си залежи на диви малини. През август тук идват цели фамилии, с цел да берат плодове и да вършат домашно сладко.
Хижата е построена с непринуден труд и средства от туристите от с. Богдан през 1972-1973 година, трансформирайки се в едно от най-уютните места в планината.
И тук посетителите приказват най-много за хората: " Благодарим на хижаря, който ни накара да се усещаме все едно сме му на посетители, а не просто туристи ", споделя един от многото удовлетворени гости.
3 хижи в Пирин с неповторима панорама към езера
Всяка една си коства напъните
Хижа " Павел Делирадев " - класическата българска хижа, която пази духа на планината
Надморска височина: 1400 метра Изходни пунктове : град Копривщица и Панагюрските колонии Времетраене : 3 часа и 30 минути от Копривщица и 2 часа и 30 минути от Панагюрските колонии
Разположена на просторната поляна Манзул, хижа " Павел Делирадев " е едно от емблематичните места в Средна гора. Тя разполага с към 80 места за настаняване в главната постройка и няколко бунгала, туристическа трапезария, бюфет с топла храна и всичко належащо за няколко спокойни дни надалеч от града.
Оттук потеглят направления към връх Бунай, Хайдушки бунар, хижите " Райна Княгиня ", " Кръстьо Чолаков " и други емблематични места в региона.
А когато вечерта се приберете след прехода, най-ценното още веднъж се оказва човешкото отношение. " Невероятно общителни стопани. Топла атмосфера и вкусна храна ", обобщава малко един от гостите.
Хижа " Павел Делирадев " е кръстена на видния български странник, алпинист, бунтовник и публицист Павел Делирадев (1879 - 1957). Той е считан за един от основоположниците на проведения туризъм, алпинизма и пещерното дело в България, създател на голям брой книги и пътеписи за българските планини.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ