Калин Сърменов: Горката ни държава, горкият ни народ
Калин Сърменов, шеф на Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов ", в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Как наподобява политическата конюнктура у нас през очите на дейния жител? Наш посетител е шефът на Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов “ господин Калин Сърменов. Как наподобява политическата конюнктура през вашите очи?
Лицемерно – това е единствената дума, която може да се каже сега. И това двуличие обслужва, несъмнено, политически ползи. Но само не обслужват ползите на България и ползите на нашето общество, което внезапно се нуждае от непоклатимост и от предсказуемост. Всичките тези глупави въпроси, които чуваме от публицисти, които задават в разнообразни излъчвания, всички тези безумни отговори на политици, всичко това е едно голямо двуличие, което цели някакви персонални ползи, партийни, надпартийни и така нататък, т.е. зависимости. В никакъв случай не са в полза на нашата страна и на това, което ни чака, и това, което сме сега. България внезапно има потребност от консенсус, колкото и неуместно да звучи и клиширано, само че ние внезапно имаме потребност от обединяване. Всичко това, което разрушихме през последните години, би трябвало да стартираме да го градим. Една къща доста елементарно се разрушава, единствено трябват няколко шашки динамит, само че доста постепенно се гради. И ние в този момент ще го изпитаме на личния си тил.
Г-н Сърменов, да разбирам ли, че не ви вдъхва доверие проектокабинетът " Габровски “?
Напротив, в противен случай – не ми вдъхва доверие отношението към него. Смятам, че господин Габровски и изобщо хората, които направиха този опит за кабинет, са положили старания той да отговори на безусловно всички условия – да няма напрежение, да има мислене за хората, което да бъде поредно, да построи едни причинно-следствени връзки за някаква непоклатимост. Напротив, мисля, че тези старания са положени и те са видни. Проблемът е в оценката на всички останали, които би трябвало да поддържат тази концепция.
Ще повлияе ли тази оценка на проф. Николай Габровски да изиграе ролята на посредник и обединител на партиите съгласно вас?
Аз, като виждам по какъв начин реагират всичките така наречен демократи – нови, красиви, почтени и така нататък, други, които са от статуквото, ние, като стартираме да преглеждаме детайлно държанието на всички тези, нямало да бъдат със статуквото, след това ще бъдат със статуквото, след това внезапно, най-неочаквано, се оказва, че Габровски нямал никакъв опит, а пък видиш ли, преди този момент тези юнаци имаха огромен опит – това е безумно двуличие, което единствено пречи и гради в хората съмнение и липса на сигурност и смисъл в утрешния ден. Това е. Но може би това е задачата.
Г-н Сърменов, по какъв начин ще коментирате кандидатурата за министър на културата на господин Ириней Константинов от проектокабинета " Габровски “? Изненада ли ви тази номинация?
Изненада ме. Аз не чаках, не смятах, че Ириней Константинов е толкоз деен в някакви пространства, само че Ириней е човек с доста огромен опит зад тила си към този момент и нищо неприятно не виждам в това. Напротив, той е една обединителна фигура, много е консенсусен, т.е. много е уравновесен. В годините е потвърдил, че това, което прави, се дължи на някаква поредност на дейностите си. Резултатите му демонстрират в една сложна среда, в която той работи от доста години към този момент. Така че за мен това е един рационален, утешителен и правилен ход. Пак споделям, проблем обаче несъмнено е това по какъв метод, кой по какъв начин го гласоподава и кой по какъв начин го интерпретира.
В предходен наш диалог вие казахте " Изкуството е надстройка, не база. Хората ще ядат и ще пият до последно, само че на спектакъл няма да вървят до последно “. Ще бъде ли тежка зимата, която следва?
Лично аз и преди споделих, че не съм оптимист. Смятам, че всичко това, което надробихме, с толкоз старания да потвърдим всякакви нелепости на всякакви несъстоятелни хора, аз не мога да схвана по какъв начин политиката събра всички хора, които никой на никое място не би наел на работа. С такова старание някак си се събират. И несъмнено, хората, които стоят зад политическите лица, доста добре психически създават тези модели. " Държавна сигурност “, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от години работят по този въпрос. Вие си спомняте по какъв начин царят пристигна на бял кон – това не беше инцидентно идване, просто тъй като на него му се желае. Разработка си беше от " Държавна сигурност “ и от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), с цел да могат тогава демократичните сили да бъдат разрушени. Цялата тази логичност, психична, дава резултати. А пък що се отнася до зимата – това са към този момент следствията. Аз считам, че в действителност нас ни чака една тежка зима. Хората още не са получили огромните сметки. Днеска е първият леден ден. Аз не съм оптимист. Смятам, че и политическата, и икономическата, и рецесията в света, с тази война – всичко това способства за чувството за неустановеност и суматоха в хората, напрежение, което първо се отразява на изкуството и на надстройката, а не въз основата.
Знаете, получихме жълт картон за " Шенген “ – следващ неуспех за страната ни, дефинираха го анализатори, специалисти. В политиката също не вървят нещата. Как съгласно вас може да се подреди този пъзел, кои би трябвало да бъдат целите на държавните мъже?
На първо място би трябвало да е България и хората, които живеят в нея, в тази страна. Всичко останало би трябвало да е на назад във времето. Ние направихме всичко допустимо да вкараме Нидерландия, още доста преди да бъде запитана дали е съгласна ние да влезем в " Шенген “, те да се отнасят с нас меко казано с предразсъдъци. Спомняте си цялата сага със самолетите, която се случи, която беше напълно умишлен развой от наша страна. Да не приказвам, че в Австрия има цели спирки на метрото, които ги назовават " българските “ – там са всичките джебчии и всичките крадци са там, и то са българи, приказват немски и така нататък Т.е. ние от дълго време работим по въпроса тези хора да не ни харесват и значително – с право. Ние нищо не направихме, с цел да се потвърдим, че сме техни сътрудници и че можем да бъдем почтени в това пространство. И всички тези, които седят на така наречен политически постове, не си дават сметка или си дават сметка. Според мен това е умишлен развой – да ни бутат в една посока, която ние от дълго време сме загърбил. И считам, че България е европейска страна и би трябвало да бъде обърната към Европа и да одобри европейските полезности, колкото и някой път те да не ни харесват, само че това е част от Общността. Ние би трябвало да бъдем част от тази общественост. Единственият път е този. Всичко останало е провал и то е видно, и нашата история го демонстрира – като започнете от Първата международна война, минете през Ньойски контракт и свършите до в този момент.
Поредните избори какво биха решили?
Ако продължаваме да се държим толкоз детско и хората не си дадат сметка, че е в техните ръце решението, нищо няма да се реши. Според мен в Изборния кодекс би трябвало да се създадат промени доста незабавно, само че тук, несъмнено, отново опираме до политическа воля. Хората към този момент се умориха да стачкуват и виждате, че митингите са финансирани. На улицата излизат хора, които надалеч не се интересуват от това, което крещят и викат, което значи, че няма и воля да се промени от улицата. Така че държавността би трябвало да вземе в свои ръце логиката и изобщо партиите, които имат превес в Народното събрание, да се съберат и да трансформират Изборния кодекс. Много от дълго време не би трябвало да се гласоподава по този метод. Примерно хората, които живеят отвън България, надалеч не съм склонен, че те би трябвало да дефинират моето бъдеще и моя живот. Далеч не съм склонен, че хора, които са с обучение под нужния ценз, би трябвало да дефинират моето бъдеще. Това е немислимо. Аз съм индивидът или ние сме хората, които дефинираме цялата стопанска система, сътворяваме стопанската система на страната. На каква база един необразован човек – с моите почетения към всички, само че той ще гласоподава метода, по който би трябвало да се развиваме, и метода, по който аз би трябвало да работя, изкарвайки му на него застраховките и всички останали неща, които са свързани със обществената среда. Т.е. това нещо доста от дълго време и внезапно би трябвало да се промени и тогава ще видите какъв брой елементарно всичко ще си пристигна на мястото. Но така наречен политици се опасяват от това. Това за тях ще бъде самоубийство. Това са едни процеси, които те управляват доста комфортно, процеси, които на тях им правят работа. И по този начин. Горката ни страна, с една дума, горкият ни народ!
Г-н Сърменов, благодаря ви за това изявление.
Моля ви! Бъдете здрави!
Как наподобява политическата конюнктура у нас през очите на дейния жител? Наш посетител е шефът на Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов “ господин Калин Сърменов. Как наподобява политическата конюнктура през вашите очи?
Лицемерно – това е единствената дума, която може да се каже сега. И това двуличие обслужва, несъмнено, политически ползи. Но само не обслужват ползите на България и ползите на нашето общество, което внезапно се нуждае от непоклатимост и от предсказуемост. Всичките тези глупави въпроси, които чуваме от публицисти, които задават в разнообразни излъчвания, всички тези безумни отговори на политици, всичко това е едно голямо двуличие, което цели някакви персонални ползи, партийни, надпартийни и така нататък, т.е. зависимости. В никакъв случай не са в полза на нашата страна и на това, което ни чака, и това, което сме сега. България внезапно има потребност от консенсус, колкото и неуместно да звучи и клиширано, само че ние внезапно имаме потребност от обединяване. Всичко това, което разрушихме през последните години, би трябвало да стартираме да го градим. Една къща доста елементарно се разрушава, единствено трябват няколко шашки динамит, само че доста постепенно се гради. И ние в този момент ще го изпитаме на личния си тил.
Г-н Сърменов, да разбирам ли, че не ви вдъхва доверие проектокабинетът " Габровски “?
Напротив, в противен случай – не ми вдъхва доверие отношението към него. Смятам, че господин Габровски и изобщо хората, които направиха този опит за кабинет, са положили старания той да отговори на безусловно всички условия – да няма напрежение, да има мислене за хората, което да бъде поредно, да построи едни причинно-следствени връзки за някаква непоклатимост. Напротив, мисля, че тези старания са положени и те са видни. Проблемът е в оценката на всички останали, които би трябвало да поддържат тази концепция.
Ще повлияе ли тази оценка на проф. Николай Габровски да изиграе ролята на посредник и обединител на партиите съгласно вас?
Аз, като виждам по какъв начин реагират всичките така наречен демократи – нови, красиви, почтени и така нататък, други, които са от статуквото, ние, като стартираме да преглеждаме детайлно държанието на всички тези, нямало да бъдат със статуквото, след това ще бъдат със статуквото, след това внезапно, най-неочаквано, се оказва, че Габровски нямал никакъв опит, а пък видиш ли, преди този момент тези юнаци имаха огромен опит – това е безумно двуличие, което единствено пречи и гради в хората съмнение и липса на сигурност и смисъл в утрешния ден. Това е. Но може би това е задачата.
Г-н Сърменов, по какъв начин ще коментирате кандидатурата за министър на културата на господин Ириней Константинов от проектокабинета " Габровски “? Изненада ли ви тази номинация?
Изненада ме. Аз не чаках, не смятах, че Ириней Константинов е толкоз деен в някакви пространства, само че Ириней е човек с доста огромен опит зад тила си към този момент и нищо неприятно не виждам в това. Напротив, той е една обединителна фигура, много е консенсусен, т.е. много е уравновесен. В годините е потвърдил, че това, което прави, се дължи на някаква поредност на дейностите си. Резултатите му демонстрират в една сложна среда, в която той работи от доста години към този момент. Така че за мен това е един рационален, утешителен и правилен ход. Пак споделям, проблем обаче несъмнено е това по какъв метод, кой по какъв начин го гласоподава и кой по какъв начин го интерпретира.
В предходен наш диалог вие казахте " Изкуството е надстройка, не база. Хората ще ядат и ще пият до последно, само че на спектакъл няма да вървят до последно “. Ще бъде ли тежка зимата, която следва?
Лично аз и преди споделих, че не съм оптимист. Смятам, че всичко това, което надробихме, с толкоз старания да потвърдим всякакви нелепости на всякакви несъстоятелни хора, аз не мога да схвана по какъв начин политиката събра всички хора, които никой на никое място не би наел на работа. С такова старание някак си се събират. И несъмнено, хората, които стоят зад политическите лица, доста добре психически създават тези модели. " Държавна сигурност “, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от години работят по този въпрос. Вие си спомняте по какъв начин царят пристигна на бял кон – това не беше инцидентно идване, просто тъй като на него му се желае. Разработка си беше от " Държавна сигурност “ и от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), с цел да могат тогава демократичните сили да бъдат разрушени. Цялата тази логичност, психична, дава резултати. А пък що се отнася до зимата – това са към този момент следствията. Аз считам, че в действителност нас ни чака една тежка зима. Хората още не са получили огромните сметки. Днеска е първият леден ден. Аз не съм оптимист. Смятам, че и политическата, и икономическата, и рецесията в света, с тази война – всичко това способства за чувството за неустановеност и суматоха в хората, напрежение, което първо се отразява на изкуството и на надстройката, а не въз основата.
Знаете, получихме жълт картон за " Шенген “ – следващ неуспех за страната ни, дефинираха го анализатори, специалисти. В политиката също не вървят нещата. Как съгласно вас може да се подреди този пъзел, кои би трябвало да бъдат целите на държавните мъже?
На първо място би трябвало да е България и хората, които живеят в нея, в тази страна. Всичко останало би трябвало да е на назад във времето. Ние направихме всичко допустимо да вкараме Нидерландия, още доста преди да бъде запитана дали е съгласна ние да влезем в " Шенген “, те да се отнасят с нас меко казано с предразсъдъци. Спомняте си цялата сага със самолетите, която се случи, която беше напълно умишлен развой от наша страна. Да не приказвам, че в Австрия има цели спирки на метрото, които ги назовават " българските “ – там са всичките джебчии и всичките крадци са там, и то са българи, приказват немски и така нататък Т.е. ние от дълго време работим по въпроса тези хора да не ни харесват и значително – с право. Ние нищо не направихме, с цел да се потвърдим, че сме техни сътрудници и че можем да бъдем почтени в това пространство. И всички тези, които седят на така наречен политически постове, не си дават сметка или си дават сметка. Според мен това е умишлен развой – да ни бутат в една посока, която ние от дълго време сме загърбил. И считам, че България е европейска страна и би трябвало да бъде обърната към Европа и да одобри европейските полезности, колкото и някой път те да не ни харесват, само че това е част от Общността. Ние би трябвало да бъдем част от тази общественост. Единственият път е този. Всичко останало е провал и то е видно, и нашата история го демонстрира – като започнете от Първата международна война, минете през Ньойски контракт и свършите до в този момент.
Поредните избори какво биха решили?
Ако продължаваме да се държим толкоз детско и хората не си дадат сметка, че е в техните ръце решението, нищо няма да се реши. Според мен в Изборния кодекс би трябвало да се създадат промени доста незабавно, само че тук, несъмнено, отново опираме до политическа воля. Хората към този момент се умориха да стачкуват и виждате, че митингите са финансирани. На улицата излизат хора, които надалеч не се интересуват от това, което крещят и викат, което значи, че няма и воля да се промени от улицата. Така че държавността би трябвало да вземе в свои ръце логиката и изобщо партиите, които имат превес в Народното събрание, да се съберат и да трансформират Изборния кодекс. Много от дълго време не би трябвало да се гласоподава по този метод. Примерно хората, които живеят отвън България, надалеч не съм склонен, че те би трябвало да дефинират моето бъдеще и моя живот. Далеч не съм склонен, че хора, които са с обучение под нужния ценз, би трябвало да дефинират моето бъдеще. Това е немислимо. Аз съм индивидът или ние сме хората, които дефинираме цялата стопанска система, сътворяваме стопанската система на страната. На каква база един необразован човек – с моите почетения към всички, само че той ще гласоподава метода, по който би трябвало да се развиваме, и метода, по който аз би трябвало да работя, изкарвайки му на него застраховките и всички останали неща, които са свързани със обществената среда. Т.е. това нещо доста от дълго време и внезапно би трябвало да се промени и тогава ще видите какъв брой елементарно всичко ще си пристигна на мястото. Но така наречен политици се опасяват от това. Това за тях ще бъде самоубийство. Това са едни процеси, които те управляват доста комфортно, процеси, които на тях им правят работа. И по този начин. Горката ни страна, с една дума, горкият ни народ!
Г-н Сърменов, благодаря ви за това изявление.
Моля ви! Бъдете здрави!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ