Калин Сърменов: Въртележката ще продължи, никакъв шанс политически да се решат нещата
Калин Сърменов, шеф на Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов ", в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Сатиричният спектакъл " Алеко Константинов “ в София стана жертва на вандалския акт. Това заяви шефът на театъра господин Калин Сърменов. Счупени бяха две от огромните букви на надписа над централния вход, а за похищението на културата в този момент ще си приказваме в идващите минути с Калин Сърменов. Г-н Сърменов, сходно посягане се случва за следващ път. Кой и за какво си е разрешил да извърши този вандалски акт?
Да не го формулираме още вандалски, тъй като тече някакъв тип следствие, и не мога още да бъда сигурен, не мога да застана зад това определение. Това звучи много впечатляващо, само че към момента не мога още това да кажа. Въпреки че за 3 път се чупят тези букви, като единият си беше чисто вандалски акт от младежи с стоманени прътове, които изпотрошиха буквите. Ние преди може би 2 години направихме една нова зала в Сатирата, това е " Хепи ирония “ – това е пространство, което се роди въз основата на концепцията да се презентират артистите по друг метод, да създадем една крачка в търсене на нови публики и така нататък, и сме единственият спектакъл, който в новото време, изключително в този момент по КОВИД и така нататък, когато всички мрънкаме, си направи нова зала. За какво го описвам? В мига, в който си направихме нова зала, тя извън е доста добре направена, по европейски, с усет, с едни огромни фенери, с огромни лампи, на идващия ден фенерите бяха счупени, крушките бяха откраднати. И стартира една неистова борба към този момент втора година. За мен е по-важно ние като общество малко да помислим за какво в действителност разрушавам? Конкретно кой е, какво, това са неща, които несъмнено ще се стигне до това, и ние го знаем и индивида, който е счупил в този момент буквите – юристи, полиция, безусловно всичко това нещо ще си свършат работата и ще бъде вкарано в някакъв порядък логически.
Но за мен е по-страшно това, че ние като общество нямаме чувството, че всеки по някакъв метод би трябвало да помогне, ние в случай че някъде създадем нещо хубаво, първо, не можем да го оценим, второ, това стартира да ни нервира, и първото нещо, което измисляме, е да го съсипем. Така е и с хората – кои са надарените, кои са значимите, кои са специфичните, кои са единствените образци в България, от дълго време сме го не запомнили това нещо. Ние нямаме никакви критерии. Изчезнаха безусловно всички ценностни системи, по които човек може да се построява по простата причина, че това на някои политически кръгове беше доста комфортно през годините, и то към този момент дава своите образци. Вие вижте на какво равнище единствено е културата ни и грамотността. Давам ви един образец: предходната седмица купувахме нещо за новата режисура " Една звезда “ в Сатирата, и в диалога ни с момичето, което продаваше в магазина, се стигна до нуждата от фактура, тя написа Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов “, и за " получил стоката “ ни погледна и сподели: " Кого да пиша за получил стоката? Алеко Константинов? “.
Ужас.
Нали разбирате, Алеко Константинов получил стоката! Това ме плаши мен. Защото всички тези, които разрушават, чупят, те са това е " Получил стоката: Алеко Константинов “. Представяте ли си до каква степен го докарахме от предпочитание едни хора да бъдат манипулирани елементарно, да бъдат водени за носа и да им се изясняват нелепости по малкия екран като на дребни деца, с цел да могат да имат вяра в тях. Винаги аз се сюрпризирам с желанието, с което се приема всичко от така наречен " пиари “ в България, политическите пиари, от всеобщата аудитория, и по какъв начин това нещо дава резултати. Каквото ви мине през акъла, като започнете от шкафчето с пари и злато, та и президента, та и това, всичко от горната страна, по-късно пък минаваме с едни пък изясняват пък по какъв начин ще създадат 4-5 моста на Дунав, други изясняват по какъв начин ще летят в Космоса с Македония. Представяте ли си, това е неуместно. И всичкото това нещо ние го одобряваме и най-после пишем: " Получил стоката: Алеко Константинов “. Това е ситуацията.
Г-н Сърменов, и в тази връзка с какви провокации се сблъсквате вие като шеф на една културна институция?
Едно от нещата, които постоянно съм казвал и го споделям, е, че ние не можем да отговаряме за възпитанието и културата на хората. Ние можем да поддържаме този развой и е доста неправилна логиката, че театърът и изобщо изкуството възпитава. То възпитава до един миг, в който човек се намира в една възраст сред 1 и 7 години или 8-10, когато родителите са до него и родителите би трябвало да му покажат пътя. Ние можем да поддържаме това нещо, да го развиваме, само че не можем да тръгнем от нулата. Така че това, с което се сблъскваме, и това, което вършим, изключително в Сатирата, през годините е тъкмо това – да се опитаме да поддържаме едно равнище, да описваме не хората, че има друга позиция към света. Пък оттук насетне към този момент мога ли – аз по какъв начин да възпитам индивида, който идва в театъра, маха си дъвката от устата и я залепва на стола пред себе си, там, където ние сме вложили ужасяващи старания. Сатиричният спектакъл в този момент получи документ по ISO за качество на обслужването. Ние сме единственият спектакъл в България с ISO. И всички салони – може би сте осведомена, само че за нашата аудитория – всички салони дават отговор на безусловно всички европейски условия, като се стартира от метода на посрещане, влизане, седалките, разредките на седалките, въздухът. И той влиза и си залепя дъвката. Това не може, и по през целия ден Чехов и Шекспир да му наливаме в главата, няма да може да помогне. На друго място е истината. Истината е във възпитанието преди този момент, във въпросния учебен развой в фамилията. Ние от дълго време зарязахме фамилията и това са резултатите ни.
А по какъв начин театърът се възвръща след КОВИД рецесията?
Ще ви кажа. Ние – приказвам единствено за Сатиричния спектакъл, не мога да дам цялостна друга оценка, по простата причина, че това са доста самостоятелни процеси, само че в Сатирата имахме един интервал, в който шокът беше на дневен ред – не, ами взе превес. Говоря още тогава, март месец, когато за първи път беше подложен на дневен ред този проблем. Но доста бързо се окопитихме и доста бързо си сменихме целите и разбрахме, че човек, в случай че не го направи, няма да може да оцелее в тази обстановка. Отказахме се от огромните си заглавия, минимализирахме желанията си и борбата си. Примерно в този момент " Една задръстена звезда “ – представлението, което довечера има премиера, то стартира да се прави съвсем преди три години. И всичкото това нещо остана във времето. Така че аз не се окайвам и считам, че ние се справихме доста добре, дружно с публиката, дружно с всички компликации, които следваха, ръка за ръка минахме. Единствено не можахме да се оправим с логиката на политиците, когато се вкара от през днешния ден за на следващия ден зеления документ, който нанесе най-големи вреди, най-големи вреди. И несъмнено, доста съм признателен на това, че Министерството на културата в този тежък миг тогава направи една смяна в метода на финансиране на методиката и тази смяна към момента продължава да действа и това ни дава опция ние да запазим екипите си, което е най-важното. Вие знаете от опит сами, че няма хора, т.е. екип се прави най-трудно.
Така е, да.
Да се задържи и да се стимулира, и така нататък
Г-н Сърменов, имате ли някакви терзания за идната зима?
Да. За мен идващият сезон ще бъде извънредно тежък.
Защо?
И нека да не съм прав, нека да не съм прав. Сега ще ви кажа. Иска ми се да не съм прав и да ме изненадат, само че съм се научил, животът и светът към мен ме е научил аз да съм квалифициран и дано да се изненадам прелестно и да не съм прав. Предпочитам по този начин, в сравнение с да пристигна казусът и тогава да е шокът. Защото има война сега, тъй като както виждате, икономическата рецесия в България продължава с гневна мощ да се развива. Никакъв късмет политически да се решат нещата. Тази въртележка, да не споделям други думи, ще продължи занапред, тази икономическа и политическа неустойчивост и обществена, тя се отразява първо. Ние сме надстройка, изкуството е надстройка, не е база. Хората несъмнено ще ядат и ще пият до последно, само че на спектакъл няма да вървят до последно, подсигурявам ви.
Нека да приключим с едно положително обръщение от вас за културата.
Разбира се. Днес изядох две ябълки сутринта и се почувствах по-добре. Да, несъмнено, че има позитивизъм. Битката би трябвало да се води рационално. Т.е. ние би трябвало да сме наясно – и това го дублирам от заран до вечер, да сме наясно с проблемите, не да си затваряме очите, с цел да можем да се преборим с тях. И тогава всичко ще бъде наред. Ние в Сатирата това нещо успяхме да го създадем и нямаме нито един уволнен. Даже тази година си вдигнахме заплатите с 20%.
Това е ужасно, да.
За една година, да. Ние сме театърът с най-високи заплати в България. Ние сме театърът с най-хубаво обществено обезпечаване на хората вътре, тъй като извънредно доста работим. В Сатиричния спектакъл се вършат сред 13 и 15 постановки на сезон. За образец мога да ви кажа, че приблизително към 6-7 са в средностатистическите театри. И това дава резултат. Това е светлината – работа…
И единствено работа.
И действителна оценка на обстановката, да.
Много ви благодаря за този диалог. Ние ви пожелаваме триумф!
Бъдете здрави! Благодаря и аз.
Сатиричният спектакъл " Алеко Константинов “ в София стана жертва на вандалския акт. Това заяви шефът на театъра господин Калин Сърменов. Счупени бяха две от огромните букви на надписа над централния вход, а за похищението на културата в този момент ще си приказваме в идващите минути с Калин Сърменов. Г-н Сърменов, сходно посягане се случва за следващ път. Кой и за какво си е разрешил да извърши този вандалски акт?
Да не го формулираме още вандалски, тъй като тече някакъв тип следствие, и не мога още да бъда сигурен, не мога да застана зад това определение. Това звучи много впечатляващо, само че към момента не мога още това да кажа. Въпреки че за 3 път се чупят тези букви, като единият си беше чисто вандалски акт от младежи с стоманени прътове, които изпотрошиха буквите. Ние преди може би 2 години направихме една нова зала в Сатирата, това е " Хепи ирония “ – това е пространство, което се роди въз основата на концепцията да се презентират артистите по друг метод, да създадем една крачка в търсене на нови публики и така нататък, и сме единственият спектакъл, който в новото време, изключително в този момент по КОВИД и така нататък, когато всички мрънкаме, си направи нова зала. За какво го описвам? В мига, в който си направихме нова зала, тя извън е доста добре направена, по европейски, с усет, с едни огромни фенери, с огромни лампи, на идващия ден фенерите бяха счупени, крушките бяха откраднати. И стартира една неистова борба към този момент втора година. За мен е по-важно ние като общество малко да помислим за какво в действителност разрушавам? Конкретно кой е, какво, това са неща, които несъмнено ще се стигне до това, и ние го знаем и индивида, който е счупил в този момент буквите – юристи, полиция, безусловно всичко това нещо ще си свършат работата и ще бъде вкарано в някакъв порядък логически.
Но за мен е по-страшно това, че ние като общество нямаме чувството, че всеки по някакъв метод би трябвало да помогне, ние в случай че някъде създадем нещо хубаво, първо, не можем да го оценим, второ, това стартира да ни нервира, и първото нещо, което измисляме, е да го съсипем. Така е и с хората – кои са надарените, кои са значимите, кои са специфичните, кои са единствените образци в България, от дълго време сме го не запомнили това нещо. Ние нямаме никакви критерии. Изчезнаха безусловно всички ценностни системи, по които човек може да се построява по простата причина, че това на някои политически кръгове беше доста комфортно през годините, и то към този момент дава своите образци. Вие вижте на какво равнище единствено е културата ни и грамотността. Давам ви един образец: предходната седмица купувахме нещо за новата режисура " Една звезда “ в Сатирата, и в диалога ни с момичето, което продаваше в магазина, се стигна до нуждата от фактура, тя написа Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов “, и за " получил стоката “ ни погледна и сподели: " Кого да пиша за получил стоката? Алеко Константинов? “.
Ужас.
Нали разбирате, Алеко Константинов получил стоката! Това ме плаши мен. Защото всички тези, които разрушават, чупят, те са това е " Получил стоката: Алеко Константинов “. Представяте ли си до каква степен го докарахме от предпочитание едни хора да бъдат манипулирани елементарно, да бъдат водени за носа и да им се изясняват нелепости по малкия екран като на дребни деца, с цел да могат да имат вяра в тях. Винаги аз се сюрпризирам с желанието, с което се приема всичко от така наречен " пиари “ в България, политическите пиари, от всеобщата аудитория, и по какъв начин това нещо дава резултати. Каквото ви мине през акъла, като започнете от шкафчето с пари и злато, та и президента, та и това, всичко от горната страна, по-късно пък минаваме с едни пък изясняват пък по какъв начин ще създадат 4-5 моста на Дунав, други изясняват по какъв начин ще летят в Космоса с Македония. Представяте ли си, това е неуместно. И всичкото това нещо ние го одобряваме и най-после пишем: " Получил стоката: Алеко Константинов “. Това е ситуацията.
Г-н Сърменов, и в тази връзка с какви провокации се сблъсквате вие като шеф на една културна институция?
Едно от нещата, които постоянно съм казвал и го споделям, е, че ние не можем да отговаряме за възпитанието и културата на хората. Ние можем да поддържаме този развой и е доста неправилна логиката, че театърът и изобщо изкуството възпитава. То възпитава до един миг, в който човек се намира в една възраст сред 1 и 7 години или 8-10, когато родителите са до него и родителите би трябвало да му покажат пътя. Ние можем да поддържаме това нещо, да го развиваме, само че не можем да тръгнем от нулата. Така че това, с което се сблъскваме, и това, което вършим, изключително в Сатирата, през годините е тъкмо това – да се опитаме да поддържаме едно равнище, да описваме не хората, че има друга позиция към света. Пък оттук насетне към този момент мога ли – аз по какъв начин да възпитам индивида, който идва в театъра, маха си дъвката от устата и я залепва на стола пред себе си, там, където ние сме вложили ужасяващи старания. Сатиричният спектакъл в този момент получи документ по ISO за качество на обслужването. Ние сме единственият спектакъл в България с ISO. И всички салони – може би сте осведомена, само че за нашата аудитория – всички салони дават отговор на безусловно всички европейски условия, като се стартира от метода на посрещане, влизане, седалките, разредките на седалките, въздухът. И той влиза и си залепя дъвката. Това не може, и по през целия ден Чехов и Шекспир да му наливаме в главата, няма да може да помогне. На друго място е истината. Истината е във възпитанието преди този момент, във въпросния учебен развой в фамилията. Ние от дълго време зарязахме фамилията и това са резултатите ни.
А по какъв начин театърът се възвръща след КОВИД рецесията?
Ще ви кажа. Ние – приказвам единствено за Сатиричния спектакъл, не мога да дам цялостна друга оценка, по простата причина, че това са доста самостоятелни процеси, само че в Сатирата имахме един интервал, в който шокът беше на дневен ред – не, ами взе превес. Говоря още тогава, март месец, когато за първи път беше подложен на дневен ред този проблем. Но доста бързо се окопитихме и доста бързо си сменихме целите и разбрахме, че човек, в случай че не го направи, няма да може да оцелее в тази обстановка. Отказахме се от огромните си заглавия, минимализирахме желанията си и борбата си. Примерно в този момент " Една задръстена звезда “ – представлението, което довечера има премиера, то стартира да се прави съвсем преди три години. И всичкото това нещо остана във времето. Така че аз не се окайвам и считам, че ние се справихме доста добре, дружно с публиката, дружно с всички компликации, които следваха, ръка за ръка минахме. Единствено не можахме да се оправим с логиката на политиците, когато се вкара от през днешния ден за на следващия ден зеления документ, който нанесе най-големи вреди, най-големи вреди. И несъмнено, доста съм признателен на това, че Министерството на културата в този тежък миг тогава направи една смяна в метода на финансиране на методиката и тази смяна към момента продължава да действа и това ни дава опция ние да запазим екипите си, което е най-важното. Вие знаете от опит сами, че няма хора, т.е. екип се прави най-трудно.
Така е, да.
Да се задържи и да се стимулира, и така нататък
Г-н Сърменов, имате ли някакви терзания за идната зима?
Да. За мен идващият сезон ще бъде извънредно тежък.
Защо?
И нека да не съм прав, нека да не съм прав. Сега ще ви кажа. Иска ми се да не съм прав и да ме изненадат, само че съм се научил, животът и светът към мен ме е научил аз да съм квалифициран и дано да се изненадам прелестно и да не съм прав. Предпочитам по този начин, в сравнение с да пристигна казусът и тогава да е шокът. Защото има война сега, тъй като както виждате, икономическата рецесия в България продължава с гневна мощ да се развива. Никакъв късмет политически да се решат нещата. Тази въртележка, да не споделям други думи, ще продължи занапред, тази икономическа и политическа неустойчивост и обществена, тя се отразява първо. Ние сме надстройка, изкуството е надстройка, не е база. Хората несъмнено ще ядат и ще пият до последно, само че на спектакъл няма да вървят до последно, подсигурявам ви.
Нека да приключим с едно положително обръщение от вас за културата.
Разбира се. Днес изядох две ябълки сутринта и се почувствах по-добре. Да, несъмнено, че има позитивизъм. Битката би трябвало да се води рационално. Т.е. ние би трябвало да сме наясно – и това го дублирам от заран до вечер, да сме наясно с проблемите, не да си затваряме очите, с цел да можем да се преборим с тях. И тогава всичко ще бъде наред. Ние в Сатирата това нещо успяхме да го създадем и нямаме нито един уволнен. Даже тази година си вдигнахме заплатите с 20%.
Това е ужасно, да.
За една година, да. Ние сме театърът с най-високи заплати в България. Ние сме театърът с най-хубаво обществено обезпечаване на хората вътре, тъй като извънредно доста работим. В Сатиричния спектакъл се вършат сред 13 и 15 постановки на сезон. За образец мога да ви кажа, че приблизително към 6-7 са в средностатистическите театри. И това дава резултат. Това е светлината – работа…
И единствено работа.
И действителна оценка на обстановката, да.
Много ви благодаря за този диалог. Ние ви пожелаваме триумф!
Бъдете здрави! Благодаря и аз.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ