Заедност
Калин Манолов е дълготраен публицист, ръководител на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм " Атлас ".
Не беше панихида, нито кръщене. Не беше тъкмо брак по сметка. Повяхналата хубавица на гимназията и мачото на класа, който тя на времето високомерно подмина, заживяха дружно. Никой не знае за какъв брой дълго. И двамата лежат на остаряла популярност, и за двамата часовникът тиктака, и двамата към този момент би трябвало да си заплащат за сътрудници...
Такава беше 30-тата годишнина на Съюз на демократичните сили. Скромно празненство в омърляната " бална зала " на хотел, който от дълго време не е " Хотелът ". Приглушена светлина. Стари шлагери от славни времена, които никой не припява. Евтино вино на чаши. Оскъдни хапки. Шепа унили седесари от първите години на демокрацията. Много нови и нахакани съдружни сътрудници. По-точно – некоалиционни, както водачът на Съюз на демократичните сили Румен Христов за миг се обърка. Само сътрудници. Но пък какви! Премиер, ръководител на Народното събрание, кмет на София, министри, депутати... Дошли да почетат ТЯХНАТА партия.
Тъй рече Бойко Борисов: " Съюз на демократичните сили е нашата партия. Когато бяхме дребни и изобщо не сме мислили, че ще занимаваме с политика, гласувахме за нея ". Тъкмо новите сътрудници възторжено му заръкопляскаха, и той ги поля със леден душ: " Време е да си създадем заключения: по какъв начин по този начин с такива персони партия се докара...(пауза) да не е водеща политическа мощ ".
Не им стана прелестно, само че отново ръкоплясаха. Нали са дружно?
Тази доганова " парадигма " – заедност – сякаш най-точно разказва партньорството сред Съюз на демократичните сили и ГЕРБ. След седмица може и да не е точна. Тогава почетният ръководител на Движение за права и свободи ще се обърне предколедно към актива на партията си. Дали Доган отново ще каже, че няма потребност от предварителни избори, както предходната година? Или в противен случай? На избори е всеки против всеки...
Скоро ще разберем. Дотогава отговорът на въпроса " по какъв начин стигнахме дотук " ще е за домашно единствено на Съюз на демократичните сили. После може да си го задава и ГЕРБ, който " бетонира и надгражда " седесарския път. Точно Движение за права и свободи внезапно прекъсна този път, до момента в който беше сътрудник (пак некоалиционен!) със Съюз на демократичните сили. Сега Движение за права и свободи си партнира прикрито с ГЕРБ, а ГЕРБ си партнира очевидно със Съюз на демократичните сили. Но никой за никого не се дами.
Пожелал историята, ГЕРБ ще следва и ориста на Съюз на демократичните сили. Герберите към този момент повтарят ходове, довели сините до крах, освен това с досадна предвидимост. Партията им губи социална легитимност. Обрасна с " клиенти ", самозатвори се към стеснен елитарен кръг, към този момент е неспособна съответно и свястно да комуникира даже със личния си електорат... Очаквам лидерските борби, бележещи началото на края.
Впрочем и борбите към този момент започнаха. Далеч не е несъмнено, че Борисов дефинитивно надделя Цветанов. Ще бъде, в случай че Цветанов не направи партия и не отдели парче от ГЕРБ. А май и двете скоро предстоят...
И Борисов го знае. Неслучайно
от " Апартаментгейт " насам твърди, че му се готви прелом.
То не беше оголен от внимателен жител скрит план, финасиран от банкера дезертьор Цветан Василев, който пък беше разгласен за другар на обвинявания в шпионаж русофил Николай Малинов, то не бяха съмнения, че душмани го клатят посредством расистките изцепки на футболната ни агитка на мача с Англия, то не беше всеобща нервност в циганския квартал на Сливен, провокирана от пуснат от джендъри слух, че ще лишават децата им... Имаше и няколко протеста в парламентарната му група, и апетити от заместници в партията и държавното управление...
Засега Борисов съумява да обезврежда заканите и да отстранява съперниците. Но ще успее ли на следващия ден? Сам той не е сигурен в това: в сряда дълго громи Българска социалистическа партия, президента и подкокоросвани от тях " провокатори " и " люспи ", че са му спретнали сходни на " тъпите жълти скандалчета, които частичка по частичка люпеха Съюз на демократичните сили ". А дори динозаврите не могат без люспи.
Като приказваме за динозаври: изявлението, което президентът Румен Радев даде за бТВ час по-рано в празничния за ГЕРБ и Съюз на демократичните сили ден, бе
нещо като дежа вю на " Боянските ливади ".
Пояснявам за по-младите: на 30 август 1992 година президентът Желю Желев остро подлага на критика кабинета на водача на Съюз на демократичните сили Филип Димитров, че е е влезнал в спор с медиите, синдикатите, Българската православна черква, президентската институция и извънпарламентарните политически обединения. Няколко месеца по-късно първото държавно управление на Съюз на демократичните сили падна. През декември 1992 година Любен Беров, стопански консултант на президента Желю Желев, стана компромисен министър председател с мандата на Движение за права и свободи, и две години непрестанно повтаряше, че извършва програмата на Съюз на демократичните сили. На 30-годишнината на Съюз на демократичните сили водачът на ГЕРБ риторично попита: " Какво в геостратегическа, национална, в случай че щете, морална сфера, ГЕРБ не е траяла това, което е почнало Съюз на демократичните сили? "
Борисов сигурно не е имал поради кабинета Беров, станал печално прочут като " държавното управление на Мултигруп ". Но това, както и доста други събития, е част от историята на Съюз на демократичните сили. Не можеш да вземеш единствено славните моменти от една история. Не можеш да си закачиш на ревера младо лъвче с рошава грива, когато то е към този момент остарял проскубан лъв. Най-малкото тъй като са разнообразни животни...
Възходите в живота – няма значение на партия или на човек, вървят в комплект с паденията. Фалиралите предприятия се купуват в комплект с задълженията, непреклонните кредитори и безнадеждно остарелите технологии.
Затова костват един лев. И ги купуват, с цел да ги затворят.
Не беше панихида, нито кръщене. Не беше тъкмо брак по сметка. Повяхналата хубавица на гимназията и мачото на класа, който тя на времето високомерно подмина, заживяха дружно. Никой не знае за какъв брой дълго. И двамата лежат на остаряла популярност, и за двамата часовникът тиктака, и двамата към този момент би трябвало да си заплащат за сътрудници...
Такава беше 30-тата годишнина на Съюз на демократичните сили. Скромно празненство в омърляната " бална зала " на хотел, който от дълго време не е " Хотелът ". Приглушена светлина. Стари шлагери от славни времена, които никой не припява. Евтино вино на чаши. Оскъдни хапки. Шепа унили седесари от първите години на демокрацията. Много нови и нахакани съдружни сътрудници. По-точно – некоалиционни, както водачът на Съюз на демократичните сили Румен Христов за миг се обърка. Само сътрудници. Но пък какви! Премиер, ръководител на Народното събрание, кмет на София, министри, депутати... Дошли да почетат ТЯХНАТА партия.
Тъй рече Бойко Борисов: " Съюз на демократичните сили е нашата партия. Когато бяхме дребни и изобщо не сме мислили, че ще занимаваме с политика, гласувахме за нея ". Тъкмо новите сътрудници възторжено му заръкопляскаха, и той ги поля със леден душ: " Време е да си създадем заключения: по какъв начин по този начин с такива персони партия се докара...(пауза) да не е водеща политическа мощ ".
Не им стана прелестно, само че отново ръкоплясаха. Нали са дружно?
Тази доганова " парадигма " – заедност – сякаш най-точно разказва партньорството сред Съюз на демократичните сили и ГЕРБ. След седмица може и да не е точна. Тогава почетният ръководител на Движение за права и свободи ще се обърне предколедно към актива на партията си. Дали Доган отново ще каже, че няма потребност от предварителни избори, както предходната година? Или в противен случай? На избори е всеки против всеки...
Скоро ще разберем. Дотогава отговорът на въпроса " по какъв начин стигнахме дотук " ще е за домашно единствено на Съюз на демократичните сили. После може да си го задава и ГЕРБ, който " бетонира и надгражда " седесарския път. Точно Движение за права и свободи внезапно прекъсна този път, до момента в който беше сътрудник (пак некоалиционен!) със Съюз на демократичните сили. Сега Движение за права и свободи си партнира прикрито с ГЕРБ, а ГЕРБ си партнира очевидно със Съюз на демократичните сили. Но никой за никого не се дами.
Пожелал историята, ГЕРБ ще следва и ориста на Съюз на демократичните сили. Герберите към този момент повтарят ходове, довели сините до крах, освен това с досадна предвидимост. Партията им губи социална легитимност. Обрасна с " клиенти ", самозатвори се към стеснен елитарен кръг, към този момент е неспособна съответно и свястно да комуникира даже със личния си електорат... Очаквам лидерските борби, бележещи началото на края.
Впрочем и борбите към този момент започнаха. Далеч не е несъмнено, че Борисов дефинитивно надделя Цветанов. Ще бъде, в случай че Цветанов не направи партия и не отдели парче от ГЕРБ. А май и двете скоро предстоят...
И Борисов го знае. Неслучайно
от " Апартаментгейт " насам твърди, че му се готви прелом.
То не беше оголен от внимателен жител скрит план, финасиран от банкера дезертьор Цветан Василев, който пък беше разгласен за другар на обвинявания в шпионаж русофил Николай Малинов, то не бяха съмнения, че душмани го клатят посредством расистките изцепки на футболната ни агитка на мача с Англия, то не беше всеобща нервност в циганския квартал на Сливен, провокирана от пуснат от джендъри слух, че ще лишават децата им... Имаше и няколко протеста в парламентарната му група, и апетити от заместници в партията и държавното управление...
Засега Борисов съумява да обезврежда заканите и да отстранява съперниците. Но ще успее ли на следващия ден? Сам той не е сигурен в това: в сряда дълго громи Българска социалистическа партия, президента и подкокоросвани от тях " провокатори " и " люспи ", че са му спретнали сходни на " тъпите жълти скандалчета, които частичка по частичка люпеха Съюз на демократичните сили ". А дори динозаврите не могат без люспи.
Като приказваме за динозаври: изявлението, което президентът Румен Радев даде за бТВ час по-рано в празничния за ГЕРБ и Съюз на демократичните сили ден, бе
нещо като дежа вю на " Боянските ливади ".
Пояснявам за по-младите: на 30 август 1992 година президентът Желю Желев остро подлага на критика кабинета на водача на Съюз на демократичните сили Филип Димитров, че е е влезнал в спор с медиите, синдикатите, Българската православна черква, президентската институция и извънпарламентарните политически обединения. Няколко месеца по-късно първото държавно управление на Съюз на демократичните сили падна. През декември 1992 година Любен Беров, стопански консултант на президента Желю Желев, стана компромисен министър председател с мандата на Движение за права и свободи, и две години непрестанно повтаряше, че извършва програмата на Съюз на демократичните сили. На 30-годишнината на Съюз на демократичните сили водачът на ГЕРБ риторично попита: " Какво в геостратегическа, национална, в случай че щете, морална сфера, ГЕРБ не е траяла това, което е почнало Съюз на демократичните сили? "
Борисов сигурно не е имал поради кабинета Беров, станал печално прочут като " държавното управление на Мултигруп ". Но това, както и доста други събития, е част от историята на Съюз на демократичните сили. Не можеш да вземеш единствено славните моменти от една история. Не можеш да си закачиш на ревера младо лъвче с рошава грива, когато то е към този момент остарял проскубан лъв. Най-малкото тъй като са разнообразни животни...
Възходите в живота – няма значение на партия или на човек, вървят в комплект с паденията. Фалиралите предприятия се купуват в комплект с задълженията, непреклонните кредитори и безнадеждно остарелите технологии.
Затова костват един лев. И ги купуват, с цел да ги затворят.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ