МОН създаде юридически Франкенщайн с пожелателен характер. Той не може да принуди университетите да предадат свободата си |
Калин Костов е юрист и учител по правни науки в Стопанска академия „ Димитър А.Ценов ”. Председател е на Сдружението за качество във висшето обучение и битка с неакадемичните практики и плагиатството, с помощта на активността на което се стигна до промяната на някогашния ректор на висшето учебно заведение в Свищов Величко Адамов. Самият той е уволняван пет пъти от него и е печелил делата за възобновяване си на работа по правосъден път. От месец май 2017 година до месец декември 2021 година е експерт-консултант на екипите на министрите на образованието и науката Красимир Вълчев и акад. Николай Денков, като в този интервал е взел участие в основаването на измененията в Закона за висшето обучение и Закона за развиване на университетския състав и Правилника за неговото използване. Понастоящем е съветник по въпросите на висшето образование и е един от най-авторитетните създатели и практици в региона на правните аспекти на академичното плагиатство, антидискриминационните политики и трудовоправните връзки във висшите учебни заведения.
Г-н Костов, в края на предходната седмица бяха оповестени за обществено разискване плановете на два от основните за обещаните от министъра на образованието учен Николай Денков промени нормативни актове – този за промени на Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав и този за приемане на критерии, индикатори и. Какъв е Вашия коментар за тях?
Ще поправям малко въпроса Ви, тъй като юридически в действителност няма нормативен акт за установяване на критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав. Има план за приемане на решение на Министерски съвет, което въпреки че е именувано „ за приемане на критерии, индикатори и методика за атестиране ” съдържа в самата си аргументация само злощастния §17 от преходните и заключителните разпореждания на Закона за държавния бюджет. Другата нормативна опора на по този начин наречените „ правила за атестиране ” е член 8, алинея 3 от Устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация, който показва, че Министерският съвет приема решения по въпроси, които нямат нормативен темперамент.
Какво значи изказванието, че критериите и методиките за атестиране нямат темперамент на нормативен акт?
Това значи, че съдържащите се в него текстове нямат темперамент на правни правила, т.е. не са общо и нереално и наложително за получателите си предписание за държание. Както показах, това се вижда ясно от юридическото съображение за приемането на това решение – цитираният текст на устройствения устав на Министерския съвет. Законът за нормативните актове ясно класифицира кои актове на органите на изпълнителната власт имат нормативен темперамент и решенията на Министерския съвет не са измежду тях. С решение на Министерски съвет не могат да се одобряват правни правила, правила, критерии, методики или каквото желаете с общ, наложителен темперамент за университетите.
Но планът за това решение съдържа правила, които би следвало да имат общ и наложителен за получателите си темперамент!
Действително всъщност то съдържа такива правила, само че юридически това е безусловно неприемливо и всеки второкурсник, учещ " Право " ще ви каже същото. Решението на Министерски съвет е самостоятелен административен акт, който се издава по съответен въпрос, има еднократно деяние и съответен получател и с това се изчерпва неговото деяние. Да се основават правила за държание и да се твърди, че те имат наложителен темперамент с решение на Министерския съвет е невероятно, неприемливо и юридически неуместно. Затова съгласно мен това е в действителност еднократен акт, с който се урежда разпределението на 20-те милиона лв., заложени в държавния бюджет на съображение §17 от Закона за бюджета, и нищо повече. Това е посочено и в т. 2 и т. 3 на плана на самото решение на Министерски съвет. Това е в действителност акт по осъществяване на бюджета, единствено че не на министъра на финансите, а на МОН. След разпределението на тези суми, в случай че се появят други суми за систематизиране, би трябвало да се основават нови правила. Едва ли обаче такава е концепцията на създателите на тази промяна. Включването на някакви критерии, на които не им е там мястото, юридически има чисто пожелателен темперамент за университетите, а приемането им зависи от тяхната самостоятелна управническа политика и от желанието им да получат някаква част от тези пари. В случай, че те не желаят да изгубят обезпечената им от закона независимост, никой не може да ги принуди да вършат каквито и да е промени в правилниците си за атестиране. Това е самобитен финансов морков за който пожелае да се възползва от него и единствено толкоз.
Това не води ли до цялостно комплициране какви в действителност ще бъдат разпоредбите за оценяване на акдемичния състав?
Напълно сте права, че объркването е цялостно! Правилата за атестиране понастоящем са избрани в член 57 на Закона за висшето обучение и техният режим може да бъде променян само посредством внасяне на промени в точно този закон. Не бива да се не помни, че те се основават на конституционния принцип на академична автономност и са в действителност детайл от самата му вътрешност – университетските оценки се дефинират от академичната общественост и там страната няма право да се меси. Който желае да промени това състояние, би трябвало да промени наложително Закона за висшето обучение в тази му част, и то в сходство с правилото, заложен в Конституцията, което по никакъв начин не е елементарно.
В същото време, при започване на месец март се появи Законът за държавния бюджет за тази календарна година, който в своя §17 от Преходни и заключителни разпоредби планува, че страната ще даде на висшите учебни заведения спомагателни 20 млн. лв. при изискване, че трансформират вътрешните си правилници за атестиране съгласно критерии, които тя ще дефинира с „ акт на Министерски съвет ”. В тази нескопосана дефиниция даже не е посочено какъв ще бъде този акт – Постановление на Министерски съвет или РМС - и вкарването на сходни „ правила ” в РМС е нов потрес за нас - юристите.
Така този юридически Франкенщайн в действителност сътвори два паралелни режима на атестиране на преподавателите в България – един в ЗВО и един в Закона за бюджета, които вътрешно са несъвместими и си опонират. Оттук нататък всяко деяние по използването на този параграф 17 е като деяние по използването на параграф 22 на Джоузеф Хелър – неизпълнимо и нелегално.
Законът за бюджета включва в себе си две несъчетаеми неща – еднократно систематизиране на средства, което се урежда с Решение на Министерския съвет, и някакви нормативни правила, което обаче следва да се уреди с Постановление на Министерския съвет. При това второто може да се реализира единствено на съображение законова делегация на различен нормативен акт (ЗВО), каквато обаче липсва. Подобно „ животно ” в правото не би могло да съществува.
МОН основава правила за атестиране, учредени не на ЗВО а на Закона за бюджета. Който е позволил това, дано си понесе отговрността. Понастоящем Законът за бюджета за тази календарна година е „ иззел ” подготвеност за споразумяване на материя, чието място е в ЗВО и се е стигнало до тази трагична и неуместна обстановка. Законът за бюджета обаче е необикновен тип закон – с едногодишно деяние в границите на календарната година и считано от 1 януари 2023 година не ми е ясно какво в действителност ще се случи, тъй като е планувано тези „ правила ” да работят три, пет или не знам какъв брой години напред, а това е юридически невероятно с подобен акт.
От години има съществени възражения против практиката властта да трансформира правила на други нормативни актове със Закона за бюджета. Не се ли случва нещо сходно?
Така е и тези възражения са изцяло основателни. Тук се е стигнало до още по-скандална обстановка – с правила на Закона за бюджета не са изменени правила на отрасловия закон – този за висшето обучение, а те са дублирани и преуредени. ЗВО понастоящем не позволява страната да се меси в определянето на правила за атестиране. Този въпрос е напълно отвеян в територията на академичната автономност, и то с съображение. Законът за бюджета освен, че мощно гази в тази област, само че позволява още по-голямо нарушаване – дава на изпълнителната власт делегация да основава сходни правила, което е в нарушаване на Конституцията и редом настоящия отраслов ЗВО, където сходна делегация няма.
Обяснено житейски по какъв начин наподобява сходно деяние?
Мога да онагледя случилото се със следния образец – изпълнителната власт е основала правила на правилото на кражбата на електричество от мрежата посредством пробутване на противозаконен кабел и включване посредством основаване на байпас на системата. За да сътвори законни правила, тя е трябвало да сложи въпроса на обществено разискване, да организира спор за обсега на академичната автономност и вероятно кардинално да получи единодушие за предоставяне на правото на страната да се меси в атестирането. Впоследствие е следвало да предложи смяна на ЗВО в тази му част. Вместо това, тя е пуснала един противозаконен кабел към електрическата мрежа посредством приемането на §17 от преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета, вързала е един морков, поставяйки тези 20 милиона лв. като тласък и без да трансформира отрасловия закон, което би било муден и нерешителен развой, е решила, че по този начин ще организира промяната, която е възнамерявала.
Само че по този начин не трябва да се прави! Това изхитряване води до актуалната обстановка, от която излаз напред няма. Ако желаеме да не компрометираме тази промяна би трябвало да се върнем изначало и тя да стартира по верния метод. В противоположен случай влизаме в толкоз сериозен юридически безпорядък, че ще съсипем висшето обучение за години напред.
Какво би станало в случай че сред първо и второ четене на препоръчаните промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) от отрасловото министерство предложат промени, с цел да санират позволените дотук нарушавания?
Ще стане още по-лошо, а и ще се получи голям публичен скандал. Промени в закона сред първо и второ четене по кардинални въпроси, като този за ограничение на обсега на академичната автономност посредством намесата на страната в атестирането, изобщо не могат да се внасят. Дори и да се внесат, тези промени с изключение на, че ще дискредитират вносителите, тъй като за всички ще е видно, че се вършат " на пожар ", с цел да се замаскира сериозен скандал, няма и да реализират целеният резултат, тъй като към този момент признатата тактичност да се внесат с решение на Министерски съвет сходни правила е към този момент единствено по себе си безусловно нарушаване, т.е. потребен ход в тази посока няма.
Има ли и други дефицити на по този начин препоръчаното решение?
За страдание има. В него категорично е посочено, че тези „ критерии ” се ползват единствено във връзка с държавните висши учебни заведения. Огромна въпросителна е какво става с атестирането в частните висши учебни заведения – то очевидно и не е обхванато от тези „ национални критерии ”, което е дискриминационно изискване и основава два режима съгласно типа университет, където работи съответният учител. Сигурен съм, че Комисията за отбрана от дискриминация ще се намеси, и то изцяло целесъобразно. На сходно съображение доста подзаконови нормативни актове са били атакувани в съда и след това отменяни, а тук даже не става въпрос за нормативен акт! Въобще промяна, която се прави във връзка с част от системата в управнически проект ще сътвори двойни и даже тройни стандарти и цялостно комплициране. Дори и при тези настоящи два паралелни правни режима, всеки един държавен университет и в този момент може изцяло законно да избере да не вземе парите на МОН и да резервира свободата си да дефинира самичък своите атетестационни правила, без да се преценява с никого.
Да, само че университетите и преподавателите им чакат тези пари. Да не забравяме, че заплатите на асистентите и основните асистенти към този момент са по-ниски от тези на учителите.
Наистина е по този начин и мисля, че това е неприемливо състояние. Подобна обстановка тежко демотивира всички университетски хора, на които се разпореждат от ден на ден отговорности против никаква насрещна поддръжка от страна на страната. Тези 20 милиона лв. обаче са планувани за еднократно предоставяне, само в границите на актуалната календарна година. Задавам въпроса дали те ще бъдат разпределени като ДМС (допълнително материално стимулиране), или с тях ще се покачат главните заплати на заетите в системата? Няма явен отговор. Аз оставам с усещане, че ще бъдат разпределни под формата на ДМС, тъй като в случай че бъдат вкарани при образуването на главните трудови хонорари, поражда питането какво ще стане на 1 януари 2023 година, когато Законът за бюджета за 2022 година приключва своето деяние и пари за заплащането им, в случай че са с непрекъснат темперамент, няма да има. Въобще методът да се плануват средства отвън общоустановения ред, за мен е мощно укорим, тъй като не дава никаква правна и финасова сигурност и предвидимост. Нито един ректор като шеф няма да е сигурен ще има ли пари в бюджета си да подддържа сходни задължения отсега нататък и няма да смее да предприеме нищо, с цел да стимулира чиновниците си.
Какво е мнението Ви като специалист за разпоредбите за атестиране всъщност?
За страдание структурните дефицити на този акт са толкоз съществени, че не остава време да се разясняват другите. Те обаче са не по-малко и са също толкоз проблематични. Например в този акт се планува основаването на някаква комисия от министъра на образованието, която да ревизира сходството на измененията, които университетите вършат в правилниците си с избраните „ условия ”. Въобще не излиза наяве кои хора и с каква подготвеност ще влязат в тази комисия. Те следва да ревизират университетски критерии, нещо доста характерно и изцяло непознато за администрацията. Ако тя е краткотрайно настоящ орган, бих задал следния образцов въпрос – в случай че един университет промени правилника си и вземе плануваните пари, а месец по-късно върне остарялата му редакция, някой ще управлява ли този развой? Внасянето на промени в правилниците за атестиране става с решение на университетските органи на ръководство, което е изцяло самостоятелно и не може да бъде ограничавано! Създаването на комисия - част от изпълнителната власт, която има политически темперамент, по сходни въпроси е доста рисково. Ако това РМС беше видяло бял свят в бурните години към 1990 – 1991 година, университетите към този момент щяха да бъдат окупирани. Спомнете си какви бяха настроенията тогава!
Други проблематични текстове забелязвате ли?
Предвидените пет критерия за оценка са безусловно неравнопоставени. Имаме извънредно хипертрофирал аршин „ научна активност ” и съвсем цялостно неглижиране на критериите „ възпроизводство на университетския състав ”, „ приложение на научните резултати ” и „ изследване на студентското мнение ”. Абсолютно нелогично е включването на правила за атестиране на най-ниската академична служба - „ помощник ”. Тя е единствената, която се заема на съображение на срочен трудов контракт и разпоредбите там се сблъскват непосредствено с тези на ЗВО, който планува, че оптималната дълготрайност на този контракт е 5 години. Каква е логиката в границите на този период да се вършат непотребни процедури? Самото осъществяване на условието за създаване на дисертационен труд е летвата за оставането на такова лице в системата.
Много тежки дефицити има във връзка с формулировката на първия аршин – учебно-преподавателска активност, който е напълно привързан с осъществяването на норматива на образователна натовареност на лицето, избран от висшето учебно заведение. Там непосредствено ще се стигне до обстановка неналичието на натовареност да се отразява в атестационната оценка, без изобщо да се регистрират аргументите за тази липса, които могат да бъдат най-разнообразни, както с краткотраен, по този начин и с непрекъснат темперамент. Отделно неналичието на натовареност и слабите атестационни оценки са две паралелни самостоятелни учредения за преустановяване на трудовите контракти на преподавателите съгласно член 58, алинея 1 т. 3 и т. 6 от ЗВО и включването на едните като наложителен детайл на другите ще докара до цялостно комплициране на тълкуването на тези правила от страна на правосъдните сформира, пред които се оспорват сходни уволнения.
Това са единствено част от проблематичните решения, има и доста други. Подобни атестационни правила имат смисъл и логичност, само в случай че са обвързани с смяна на регламентацията на трудовите правни отношения на университетските преподаватели, която е остаряла и несъответстваща. В противоположен случай ще се реалокира задръстването в системата от едно кръстовище на друго и резултатът ще е най-малък – голям брой трудови каузи при изчезнала законова база за осъществяване на някаква промяна.
Защо се стигна дотук?
Вярвам в доброжелателността на екипа на министър Денков. Самият аз съм бил част от него по време на двата служебни кабинета. Считам, че поставените цели са дефинирани прекомерно амбициозно и се пробват да се осъществят по метод и в периоди, които са юридически невъзможни. И най-хубавите хрумвания би трябвало да вървят в синхрон със закона и разпоредбите – другото е революционна целенасоченост и аз, като правист и научен човек, няма по какъв начин да не се опълчва. Самият аз съм ненапълно последовател на концепцията да се постави ред в атестирането на заетите в системата, тъй като знам какви големи проблеми има там. Трябва да се отсее зърното от плявата. Има „ мъртви души ” в нея и всеки, който е зает там, не може да го отхвърли. Едновременно с това би трябвало да се пипа доста деликатно, тъй като вкарването на страната като директен регулатор по чисто университетски въпроси, директна последица от които е правото да се уволни някой професор или доцент, е тъкмо противоположното на извоюваната академична независимост с идването на демокрацията. Обемът на университетската автономност, който се визира с тази промяна е метафизичен, публичен, политически, само че не и механически въпрос, каквото решение се предлага. Това следва да е обект на огромна и необятна полемика.
Какво би трябвало да се направи оттук насетне?
На първо място да се успокои академичната общественост, да се потърси тя като сътрудник в този развой. Възприемането ù като конкурент, или още по-лошото - като зложелател, който би се противопоставял на всеки опит да бъде вкаран в авансово замисления коловоз на развиване, ще докара до голяма вътрешна опозиция против другояче концептуално смислени решения и до война сред институциите, която е най-лошото, което може да се случи. Това ще има десетилетни отрицателни последствия и ще компрометира думата " промяна " за дълго време напред.
Г-н Костов, в края на предходната седмица бяха оповестени за обществено разискване плановете на два от основните за обещаните от министъра на образованието учен Николай Денков промени нормативни актове – този за промени на Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав и този за приемане на критерии, индикатори и. Какъв е Вашия коментар за тях?
Ще поправям малко въпроса Ви, тъй като юридически в действителност няма нормативен акт за установяване на критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав. Има план за приемане на решение на Министерски съвет, което въпреки че е именувано „ за приемане на критерии, индикатори и методика за атестиране ” съдържа в самата си аргументация само злощастния §17 от преходните и заключителните разпореждания на Закона за държавния бюджет. Другата нормативна опора на по този начин наречените „ правила за атестиране ” е член 8, алинея 3 от Устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация, който показва, че Министерският съвет приема решения по въпроси, които нямат нормативен темперамент.
Какво значи изказванието, че критериите и методиките за атестиране нямат темперамент на нормативен акт?
Това значи, че съдържащите се в него текстове нямат темперамент на правни правила, т.е. не са общо и нереално и наложително за получателите си предписание за държание. Както показах, това се вижда ясно от юридическото съображение за приемането на това решение – цитираният текст на устройствения устав на Министерския съвет. Законът за нормативните актове ясно класифицира кои актове на органите на изпълнителната власт имат нормативен темперамент и решенията на Министерския съвет не са измежду тях. С решение на Министерски съвет не могат да се одобряват правни правила, правила, критерии, методики или каквото желаете с общ, наложителен темперамент за университетите.
Но планът за това решение съдържа правила, които би следвало да имат общ и наложителен за получателите си темперамент!
Действително всъщност то съдържа такива правила, само че юридически това е безусловно неприемливо и всеки второкурсник, учещ " Право " ще ви каже същото. Решението на Министерски съвет е самостоятелен административен акт, който се издава по съответен въпрос, има еднократно деяние и съответен получател и с това се изчерпва неговото деяние. Да се основават правила за държание и да се твърди, че те имат наложителен темперамент с решение на Министерския съвет е невероятно, неприемливо и юридически неуместно. Затова съгласно мен това е в действителност еднократен акт, с който се урежда разпределението на 20-те милиона лв., заложени в държавния бюджет на съображение §17 от Закона за бюджета, и нищо повече. Това е посочено и в т. 2 и т. 3 на плана на самото решение на Министерски съвет. Това е в действителност акт по осъществяване на бюджета, единствено че не на министъра на финансите, а на МОН. След разпределението на тези суми, в случай че се появят други суми за систематизиране, би трябвало да се основават нови правила. Едва ли обаче такава е концепцията на създателите на тази промяна. Включването на някакви критерии, на които не им е там мястото, юридически има чисто пожелателен темперамент за университетите, а приемането им зависи от тяхната самостоятелна управническа политика и от желанието им да получат някаква част от тези пари. В случай, че те не желаят да изгубят обезпечената им от закона независимост, никой не може да ги принуди да вършат каквито и да е промени в правилниците си за атестиране. Това е самобитен финансов морков за който пожелае да се възползва от него и единствено толкоз.
Това не води ли до цялостно комплициране какви в действителност ще бъдат разпоредбите за оценяване на акдемичния състав?
Напълно сте права, че объркването е цялостно! Правилата за атестиране понастоящем са избрани в член 57 на Закона за висшето обучение и техният режим може да бъде променян само посредством внасяне на промени в точно този закон. Не бива да се не помни, че те се основават на конституционния принцип на академична автономност и са в действителност детайл от самата му вътрешност – университетските оценки се дефинират от академичната общественост и там страната няма право да се меси. Който желае да промени това състояние, би трябвало да промени наложително Закона за висшето обучение в тази му част, и то в сходство с правилото, заложен в Конституцията, което по никакъв начин не е елементарно.
В същото време, при започване на месец март се появи Законът за държавния бюджет за тази календарна година, който в своя §17 от Преходни и заключителни разпоредби планува, че страната ще даде на висшите учебни заведения спомагателни 20 млн. лв. при изискване, че трансформират вътрешните си правилници за атестиране съгласно критерии, които тя ще дефинира с „ акт на Министерски съвет ”. В тази нескопосана дефиниция даже не е посочено какъв ще бъде този акт – Постановление на Министерски съвет или РМС - и вкарването на сходни „ правила ” в РМС е нов потрес за нас - юристите.
Така този юридически Франкенщайн в действителност сътвори два паралелни режима на атестиране на преподавателите в България – един в ЗВО и един в Закона за бюджета, които вътрешно са несъвместими и си опонират. Оттук нататък всяко деяние по използването на този параграф 17 е като деяние по използването на параграф 22 на Джоузеф Хелър – неизпълнимо и нелегално.
Законът за бюджета включва в себе си две несъчетаеми неща – еднократно систематизиране на средства, което се урежда с Решение на Министерския съвет, и някакви нормативни правила, което обаче следва да се уреди с Постановление на Министерския съвет. При това второто може да се реализира единствено на съображение законова делегация на различен нормативен акт (ЗВО), каквато обаче липсва. Подобно „ животно ” в правото не би могло да съществува.
МОН основава правила за атестиране, учредени не на ЗВО а на Закона за бюджета. Който е позволил това, дано си понесе отговрността. Понастоящем Законът за бюджета за тази календарна година е „ иззел ” подготвеност за споразумяване на материя, чието място е в ЗВО и се е стигнало до тази трагична и неуместна обстановка. Законът за бюджета обаче е необикновен тип закон – с едногодишно деяние в границите на календарната година и считано от 1 януари 2023 година не ми е ясно какво в действителност ще се случи, тъй като е планувано тези „ правила ” да работят три, пет или не знам какъв брой години напред, а това е юридически невероятно с подобен акт.
От години има съществени възражения против практиката властта да трансформира правила на други нормативни актове със Закона за бюджета. Не се ли случва нещо сходно?
Така е и тези възражения са изцяло основателни. Тук се е стигнало до още по-скандална обстановка – с правила на Закона за бюджета не са изменени правила на отрасловия закон – този за висшето обучение, а те са дублирани и преуредени. ЗВО понастоящем не позволява страната да се меси в определянето на правила за атестиране. Този въпрос е напълно отвеян в територията на академичната автономност, и то с съображение. Законът за бюджета освен, че мощно гази в тази област, само че позволява още по-голямо нарушаване – дава на изпълнителната власт делегация да основава сходни правила, което е в нарушаване на Конституцията и редом настоящия отраслов ЗВО, където сходна делегация няма.
Обяснено житейски по какъв начин наподобява сходно деяние?
Мога да онагледя случилото се със следния образец – изпълнителната власт е основала правила на правилото на кражбата на електричество от мрежата посредством пробутване на противозаконен кабел и включване посредством основаване на байпас на системата. За да сътвори законни правила, тя е трябвало да сложи въпроса на обществено разискване, да организира спор за обсега на академичната автономност и вероятно кардинално да получи единодушие за предоставяне на правото на страната да се меси в атестирането. Впоследствие е следвало да предложи смяна на ЗВО в тази му част. Вместо това, тя е пуснала един противозаконен кабел към електрическата мрежа посредством приемането на §17 от преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета, вързала е един морков, поставяйки тези 20 милиона лв. като тласък и без да трансформира отрасловия закон, което би било муден и нерешителен развой, е решила, че по този начин ще организира промяната, която е възнамерявала.
Само че по този начин не трябва да се прави! Това изхитряване води до актуалната обстановка, от която излаз напред няма. Ако желаеме да не компрометираме тази промяна би трябвало да се върнем изначало и тя да стартира по верния метод. В противоположен случай влизаме в толкоз сериозен юридически безпорядък, че ще съсипем висшето обучение за години напред.
Какво би станало в случай че сред първо и второ четене на препоръчаните промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) от отрасловото министерство предложат промени, с цел да санират позволените дотук нарушавания?
Ще стане още по-лошо, а и ще се получи голям публичен скандал. Промени в закона сред първо и второ четене по кардинални въпроси, като този за ограничение на обсега на академичната автономност посредством намесата на страната в атестирането, изобщо не могат да се внасят. Дори и да се внесат, тези промени с изключение на, че ще дискредитират вносителите, тъй като за всички ще е видно, че се вършат " на пожар ", с цел да се замаскира сериозен скандал, няма и да реализират целеният резултат, тъй като към този момент признатата тактичност да се внесат с решение на Министерски съвет сходни правила е към този момент единствено по себе си безусловно нарушаване, т.е. потребен ход в тази посока няма.
Има ли и други дефицити на по този начин препоръчаното решение?
За страдание има. В него категорично е посочено, че тези „ критерии ” се ползват единствено във връзка с държавните висши учебни заведения. Огромна въпросителна е какво става с атестирането в частните висши учебни заведения – то очевидно и не е обхванато от тези „ национални критерии ”, което е дискриминационно изискване и основава два режима съгласно типа университет, където работи съответният учител. Сигурен съм, че Комисията за отбрана от дискриминация ще се намеси, и то изцяло целесъобразно. На сходно съображение доста подзаконови нормативни актове са били атакувани в съда и след това отменяни, а тук даже не става въпрос за нормативен акт! Въобще промяна, която се прави във връзка с част от системата в управнически проект ще сътвори двойни и даже тройни стандарти и цялостно комплициране. Дори и при тези настоящи два паралелни правни режима, всеки един държавен университет и в този момент може изцяло законно да избере да не вземе парите на МОН и да резервира свободата си да дефинира самичък своите атетестационни правила, без да се преценява с никого.
Да, само че университетите и преподавателите им чакат тези пари. Да не забравяме, че заплатите на асистентите и основните асистенти към този момент са по-ниски от тези на учителите.
Наистина е по този начин и мисля, че това е неприемливо състояние. Подобна обстановка тежко демотивира всички университетски хора, на които се разпореждат от ден на ден отговорности против никаква насрещна поддръжка от страна на страната. Тези 20 милиона лв. обаче са планувани за еднократно предоставяне, само в границите на актуалната календарна година. Задавам въпроса дали те ще бъдат разпределени като ДМС (допълнително материално стимулиране), или с тях ще се покачат главните заплати на заетите в системата? Няма явен отговор. Аз оставам с усещане, че ще бъдат разпределни под формата на ДМС, тъй като в случай че бъдат вкарани при образуването на главните трудови хонорари, поражда питането какво ще стане на 1 януари 2023 година, когато Законът за бюджета за 2022 година приключва своето деяние и пари за заплащането им, в случай че са с непрекъснат темперамент, няма да има. Въобще методът да се плануват средства отвън общоустановения ред, за мен е мощно укорим, тъй като не дава никаква правна и финасова сигурност и предвидимост. Нито един ректор като шеф няма да е сигурен ще има ли пари в бюджета си да подддържа сходни задължения отсега нататък и няма да смее да предприеме нищо, с цел да стимулира чиновниците си.
Какво е мнението Ви като специалист за разпоредбите за атестиране всъщност?
За страдание структурните дефицити на този акт са толкоз съществени, че не остава време да се разясняват другите. Те обаче са не по-малко и са също толкоз проблематични. Например в този акт се планува основаването на някаква комисия от министъра на образованието, която да ревизира сходството на измененията, които университетите вършат в правилниците си с избраните „ условия ”. Въобще не излиза наяве кои хора и с каква подготвеност ще влязат в тази комисия. Те следва да ревизират университетски критерии, нещо доста характерно и изцяло непознато за администрацията. Ако тя е краткотрайно настоящ орган, бих задал следния образцов въпрос – в случай че един университет промени правилника си и вземе плануваните пари, а месец по-късно върне остарялата му редакция, някой ще управлява ли този развой? Внасянето на промени в правилниците за атестиране става с решение на университетските органи на ръководство, което е изцяло самостоятелно и не може да бъде ограничавано! Създаването на комисия - част от изпълнителната власт, която има политически темперамент, по сходни въпроси е доста рисково. Ако това РМС беше видяло бял свят в бурните години към 1990 – 1991 година, университетите към този момент щяха да бъдат окупирани. Спомнете си какви бяха настроенията тогава!
Други проблематични текстове забелязвате ли?
Предвидените пет критерия за оценка са безусловно неравнопоставени. Имаме извънредно хипертрофирал аршин „ научна активност ” и съвсем цялостно неглижиране на критериите „ възпроизводство на университетския състав ”, „ приложение на научните резултати ” и „ изследване на студентското мнение ”. Абсолютно нелогично е включването на правила за атестиране на най-ниската академична служба - „ помощник ”. Тя е единствената, която се заема на съображение на срочен трудов контракт и разпоредбите там се сблъскват непосредствено с тези на ЗВО, който планува, че оптималната дълготрайност на този контракт е 5 години. Каква е логиката в границите на този период да се вършат непотребни процедури? Самото осъществяване на условието за създаване на дисертационен труд е летвата за оставането на такова лице в системата.
Много тежки дефицити има във връзка с формулировката на първия аршин – учебно-преподавателска активност, който е напълно привързан с осъществяването на норматива на образователна натовареност на лицето, избран от висшето учебно заведение. Там непосредствено ще се стигне до обстановка неналичието на натовареност да се отразява в атестационната оценка, без изобщо да се регистрират аргументите за тази липса, които могат да бъдат най-разнообразни, както с краткотраен, по този начин и с непрекъснат темперамент. Отделно неналичието на натовареност и слабите атестационни оценки са две паралелни самостоятелни учредения за преустановяване на трудовите контракти на преподавателите съгласно член 58, алинея 1 т. 3 и т. 6 от ЗВО и включването на едните като наложителен детайл на другите ще докара до цялостно комплициране на тълкуването на тези правила от страна на правосъдните сформира, пред които се оспорват сходни уволнения.
Това са единствено част от проблематичните решения, има и доста други. Подобни атестационни правила имат смисъл и логичност, само в случай че са обвързани с смяна на регламентацията на трудовите правни отношения на университетските преподаватели, която е остаряла и несъответстваща. В противоположен случай ще се реалокира задръстването в системата от едно кръстовище на друго и резултатът ще е най-малък – голям брой трудови каузи при изчезнала законова база за осъществяване на някаква промяна.
Защо се стигна дотук?
Вярвам в доброжелателността на екипа на министър Денков. Самият аз съм бил част от него по време на двата служебни кабинета. Считам, че поставените цели са дефинирани прекомерно амбициозно и се пробват да се осъществят по метод и в периоди, които са юридически невъзможни. И най-хубавите хрумвания би трябвало да вървят в синхрон със закона и разпоредбите – другото е революционна целенасоченост и аз, като правист и научен човек, няма по какъв начин да не се опълчва. Самият аз съм ненапълно последовател на концепцията да се постави ред в атестирането на заетите в системата, тъй като знам какви големи проблеми има там. Трябва да се отсее зърното от плявата. Има „ мъртви души ” в нея и всеки, който е зает там, не може да го отхвърли. Едновременно с това би трябвало да се пипа доста деликатно, тъй като вкарването на страната като директен регулатор по чисто университетски въпроси, директна последица от които е правото да се уволни някой професор или доцент, е тъкмо противоположното на извоюваната академична независимост с идването на демокрацията. Обемът на университетската автономност, който се визира с тази промяна е метафизичен, публичен, политически, само че не и механически въпрос, каквото решение се предлага. Това следва да е обект на огромна и необятна полемика.
Какво би трябвало да се направи оттук насетне?
На първо място да се успокои академичната общественост, да се потърси тя като сътрудник в този развой. Възприемането ù като конкурент, или още по-лошото - като зложелател, който би се противопоставял на всеки опит да бъде вкаран в авансово замисления коловоз на развиване, ще докара до голяма вътрешна опозиция против другояче концептуално смислени решения и до война сред институциите, която е най-лошото, което може да се случи. Това ще има десетилетни отрицателни последствия и ще компрометира думата " промяна " за дълго време напред.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ