Калин Илиев: Мечтая за свят, в който властта не стъпва върху човешкото лице
Калин Илиев е публицист и драматург, чиито последни две книги " Морфо " и " Пролетта на емигрантите " се трансфораха в бестселър. Разказвани с бездънен книжовен език, само че с мощни политически послания, историите наблюдават завръщане на емигрантите в измислената страна Нулия (метафора за България, само че не само). Там те влизат в конфликт с властта на одиозни фигури, носещи прозвищата на Вълка, Плъха и доста други, в които могат да бъде разпознат освен съответния ни политически хайлайф, само че нещо доста по-важно: душевни типажи, характери, структури на личността. Калин Илиев е прочут още с пиесите " Ключът ", " Пикльото ", " Границата ", " Как се гони боязън ", " Приказка за обърканото царство ", " Приказка за края ", " Голямата мама ", " Максимално " - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на британски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, съветски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки. Ето какво съобщи писателят пред Actualno.com.
- Г-н Илиев, за положително или неприятно медиите ви оповестиха за пророческа фигура, чиито книги - " Пролетта на емигрантите " и " Морфо ", след това се сбъдват политически. Затова предлагам да се пренесем година-две напред: какво ни чака като политически развой? В тесния смисъл на думата (избори, партии) и необятния (гражданска сила, подготвеност за опозиция, светоусещане).
Не се одобрявам за оракул, а за идеалист. Ричард Бах споделя: " Когато имаш фантазия, Бог ще ти даде и шанса да я осъществиш ". В този смисъл вероятно мощните ми фантазии са се слели с фантазиите на доста други хора, това е акумулирало мощна сила и съм получил шанса да видя частично осъществена фантазията си. Но както виждаме от резултата, това напълно не е задоволително. Не спирам да бленувам все същото, което мечтаят светлите мозъци от Просвещението насам - просветено, честно ръководство, а не власт на тайфа примитивни наглеци с инстинкт на хищни зверове. Не спирам да бленувам за директна народна власт, в някаква форма несъмнено. Не спирам да бленувам за възвръщане на Суверена в неговите компетенции - сега пропастта сред хората и властта е злополука. И се надявам още веднъж да се слеят моята и доста други фантазии. Особено значим е персоналният образец, в случай че би трябвало и от саможертвата на един човек - с почтен взор, вдигнато чело, разум, достолепие и мисъл за обществото. Не приказвам за никого съответно, не приказвам за избавител, а за оня персонален образец, който заразява масите.
На въпроса ви. Какво ще се случи в идващите година-две напред. Ще има разнообразни опити на властта да резервира заграбеното и освен това, да ни довърши като народ - от предварителни избори до програмен кабинет. Но изходът е единствено един - изритване на бунището на всички досегашни партии и прочие алчни негодници. А това, както към този момент съм писал, може да стане единствено когато се обединят всички емигранти - вътрешните (всички ние сме от тях) и външните, които са отвън страната. Само тогава ще има нужната сериозна маса сила за същинска смяна. Ако това не се случи, не изключвам и даже бленувам да се откри различен метод на унищожаване на одиозните фигури, в това число и физически. Поне това, само че все е нещо, нали?
- И в двете ви книги сте конфигурирали облика на Вожда - един отракан в тактиките на премиера Борисов политик, по тази причина ми се желае да коментирате таман някои от най-популярните тактики на нашия министър председател, като да вземем за пример следните:
1. Жертване на министри, когато би трябвало да се потушава неодобрение.
Това не са министри, а част от глутницата. Щом се постанова, ще бъдат жертвани, в случай че би трябвало и разкъсвани ритуално, а месото им подхвърляно по хребетите привидното ни правораздаване. Може и да бъдат жертвани всички, до един. Важното е Вожда да оцелее.
2. Дефанзивно цитиране на статистики при всяка рецензия - от рода на ниска безработица, невисок външен дълг и едно митично повишение на междинната работна заплата.
Какво цитиране, какви статистики? Това не е даже нечленоразделно говорене. Това сладострастно ръмжене няма никаква логичност, никакъв разумен смисъл. Целта на това ръмжене не е даже да ни заблуди, това от дълго време не е допустимо, а да ни приспи. Да ни приспи вечно, а в случай че не може вечно, най-малко за още малко.
3. Съзнателно преувеличавана интернационална роля като медиатор сред европейските водачи - нещо като заветен балкански посредник, без който нищо в района не може да се случи.
Говорим за Вожда, нали? Удивен съм, че освен придворните по този начин наречени " медии ", само че даже и някои относително естествени публицисти съзират в тези подтичвания в прилежащите страни някакви политически, държавнически достижения. Такива достижения може да чакаме от същински общественик и човек, от персона образована и издигната, уважавана първо в страната си, по-късно в прилежащите страни, а най-после в Европа. Привидните похвали, усмивки в чужбина или по посолствата не са нищо повече от дипломатическо двуличие. Та кой може да одобри на съществено личност с сходно мрачно минало и лъчение на селски хитрец? В случая нашият воин се пробва да прикрие своите вътрешни пропадания и провали с трескави придвижвания и нови заклинания. Международни заклинания. Впрочем, с цел да се случват сходни аномалии, заслуга имат и по този начин наречените " европейски политици ". Излишно е да ги изброяваме. Само един образец. На какво повече наподобява Жан Клод Юнкер - на клоун или на сериозен европейски политик?
4. Декларирането на ГЕРБ като единствен поръчител на стабилността - т.е. в близост се случват всевъзможни международни исблъсъци, стопански рецесии, бежански проблеми, само че единствено това ръководство удържа страната като остров на спокойствието.
Нашата страна в действителност е остров - на отчаянието и безвремието. Късметът ни е, че сме толкоз зле, че даже емигрантите не желаят да остават тук. Това е повода за нашето " успокоение ". И още една причина да не пропусна - младите не престават да напущат, силата на страната изтича. Откъде да пристигна безпокойствието, от което прочее мощно се нуждаем.
5. Подаване на оставка малко преди края на мандата, с цел да си спести срутва на рейтинга на финалната права, който се случва с всяка власт.
Как беше: " Само ромите я карат до края ". Става дума за ария, само че това ръководство не е ли една непрекъсната чалга. Подаването на оставка и връщането още веднъж на власт са селски хитринки, които минават по две аргументи. Преобладаващо доверчив народ и ГЕРБ - машина за избори, за пазаруване на избори. Заклинанието на властта е: ето, отиваме си, тъй като сме чувствителни и обидчиви, само че отново печелим, тъй като настоявате да се върнем, ерго ние сме, други няма.
- Защо мощната гражданска сила на митингите от 2013-та се сведе до един-единствен недохранен Босия през лятото на 2018-та. Какво се случи през тези пет години?
Първо - тогава имаше два вида митинги. И зад двата стояха политически пари и структури, те яхнаха националното неодобрение. И второ, тези, които тогава стояха зад гражданското неодобрение и му наливаха сила, и леви, и десни, в този момент го играят по различен метод. Политическа ламбада. Да не забравяме, стана дума към този момент, че дейните хора не престават да напущат страната. Да не забравяме, че когато няколко пъти излъжат публичната сила, хората престават да имат вяра и стачкуват. А това е точно задачата - на нищо да не се има вяра, към нищо да се стремим, да сме обезверени, да не сме народ, а мърша, както е споделил класикът. Що се отнася до Босия, уверен съм, че има и други като него, това са тези искри, скрити в пепелта, от които ненадейно лумва огън. От такива хора можем единствено да се учим на гражданска героизъм.
- Признак на отмалялост и табиет ли е към момента да твърдим, че сме в положение на " преход " или сега настава нещо друго и ново и неразбираемо, което още не сме дефинирали?
Думите надали в тази ситуация имат някакво значение. Нито дефинициите. Едни хора заплащат на други хора, с цел да внушават на народеца наш това или това с една единствена цел - следващото проклинание, в тази ситуация срещу пробуждане. Тоест, преходът, подобен или онакъв, свърши. Бедните сте небогати, богатите сме богати. Това е ситуацията. Спете.
- Тъй като сте експерт по " емигрантите " - освен в елементарния смисъл на местоположението, а като душевност; какво съгласно вас следва да се случи с онази към този момент двумилионна страна, която към този момент живее в чужбина? И с тези тук, които са така наречен " вътрешни емигранти ".
Надявам се тази българска общественост в чужбина все по-активно да изживява неволите на своите братя и сестри в България. Надявам се тя да наприви безапелационна крачка за гражданска интензивност, по този начин, както емигрантите от измислената страна Нулиа го вършат в книгиге ми. Но с цел да се реализира подобен акт на всеобщо връщане на емигранти и промяна на политическата система в страната ни, са нужни две неща. На първо място - почтени водачи, а не сложени лица, чиято цел е да дискредитират следващата вяра за смяна. И на второ - нужно е хиляди хора да се откажат за малко от своята кариера там, на открито, да имат опцията да подхващат подобен поход. Това са сложни решения и в моите романи те се случват, тъй като това е литература, това е литературна фантазия. Но кой знае, може тази фантазия, както към този момент се случи в Румъния, да се случи и у нас. Това ще бъде е една невероятна литературна мистификация - един сюжет от романите ми се трансформира в реалност. Впрочем и двата романа " Пролетта на емигпрантите " и " Морфо " имат дейни читатели измежду българските емигранти в чужбина.
- Какво мислите за все по-отявлената вадичка сред двата необятни политическа спектъра, които, въпреки и прекомерно общо казано, наподобяват по този начин - демократичен (капитализъм, народна власт, цялостни права на малцинствата, последователност към бежанците, доверие в ЕС) и закостенял (соц носталгия, недоверчивост към джендър идеологията, затваряне на граници към бежанците, придържане към " корена " и националната държава).
Тази вадичка е в самия мен. Уча се да пребивавам с нея, като първо я схвана и приема, като се развъртвам непрестанно. Трудно ми е да давам предписания, в случай че кажа едното, ще накърня другото - в себе си, приятелите си, концепциите си. Объркан съм, признавам. Ще призная и още нещо - в такива случаи избирам да употребявам писателското си " укритие " - задавам въпроси като вас.
- Тази година се навършва половин век от 1968-а. Ако идеалът тогава е оня тайнствен развой по " разширение на съзнанието ", лъкатушен някъде сред " Бийтълс ", ЛСД, полова гражданска война и горене на повиквателни телеграми за войната, то какво се случва с днешния zeitgeist, с духа на времето?
Днес пирамидата е противоположна. Помислете - войните в този момент са повече оттогава, само че няма такива всеобщи антивоенни придвижвания. Защото митингите се вършат от младите. А младите, изтощени от компютрите и смарт телефоните, през днешния ден са по-големи конформисти от старите. Старите пък, заради удължение продължителността на живота, не желаят да остаряват и да се отдръпват, карат втора и трета младост. Това от своя страна основава проблем на младите, тъй като старите заемат работните им места, смъкват гаджетата им с чековите си карти и скъпи джипове и други такива. Пълна неразбория, единствено ЛСД-то и половата гражданска война са си на мястото. А в този момент съществено. Днес повече от всеки път ни е необходим нон-конформисткият дух и идеята на тези изпълнени с несъгласия години.
- Как се вписва литературата (и театъра) през днешния ден, в средата на бързоликвидната връзка, тази на статуса, на обществената мрежа, на емоутиконата и лайка? Доколко това я трансформира и в действителност би трябвало ли един публицист да се преценява с това?
Писателят не може да не се преценява с динамичността на живота. Аз самият се стремя освен да вземам участие както в литературата и театъра, по този начин и в света на интернет публицистиката. Но това не би трябвало да става с взаимни отстъпки във връзка с дълбоките тонове и високите прозрения, които са същинската цел на творчеството.
- Какво ви следва като изявления и постановки?
На 16 септември имам премиера на " Как се гони боязън " в Драматично-куклен спектакъл Шумен. Оригиналът на текста е във тип на приказка и със заглавие " Приказка за обърканото царство ". Предстои до месеци да излезе в независима книга в Москва, а от тази есен влиза в образователните бакалавърски и магистърски стратегии на дисциплината „ Литература за деца” във факултета за Начална и предучилищна педагогика на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски”. През ноември чакам премиера на " Пикльото " в Нов спектакъл НДК, а през декември премиера на " Голямата мама " в Киев. Догодина ще бъда включен в издание на алманах пиеси във Варшава, а " Пролетта на емигрантите " и " Морфо " ще бъдат издадени в Сащ и Канада. Работи се и по премиера на опера-мюзикъл по " Пролетта на емигрантите " в Париж.
- На вас може дса се разчита за нещо непопулярно в общественото пространство - постоянно да вземем за пример споделяте положителни наблюдения и упования, което е в известна степен скандално. Накъде може да се насочи вярата през днешния ден?
Този път няма да Ви шокирам, за жалост. Струва ми се, че е за предпочитане да се радваме на мига, вместо да търсим очакване в бъдещето. Не виждам изключително съображение за това и аргументите са най-малко две. За едната - за ненаситната Власт - приказва Оруел: " Ако желаете да си визиите картина на бъдещето, представете си ботуш, който е стъпил върху човешко лице и остава вечно там ". И втората причина - идва отмъщението на природата, която убиваме алчно и с настървение; имам поради засилващите се естествени катаклизми. Но това е в световен проект. В по-близко бъдеще можем несъмнено да потърсим вяра и наслада от живота. Но тя не може да се осъществя без дейното ни присъединяване. Ето две оферти. Първото - събаряне на държавното управление и смяна на политическата система. Второто - засаждане на дърво. Няма нищо комплицирано, нали?
Интервю: Райко Байчев
- Г-н Илиев, за положително или неприятно медиите ви оповестиха за пророческа фигура, чиито книги - " Пролетта на емигрантите " и " Морфо ", след това се сбъдват политически. Затова предлагам да се пренесем година-две напред: какво ни чака като политически развой? В тесния смисъл на думата (избори, партии) и необятния (гражданска сила, подготвеност за опозиция, светоусещане).
Не се одобрявам за оракул, а за идеалист. Ричард Бах споделя: " Когато имаш фантазия, Бог ще ти даде и шанса да я осъществиш ". В този смисъл вероятно мощните ми фантазии са се слели с фантазиите на доста други хора, това е акумулирало мощна сила и съм получил шанса да видя частично осъществена фантазията си. Но както виждаме от резултата, това напълно не е задоволително. Не спирам да бленувам все същото, което мечтаят светлите мозъци от Просвещението насам - просветено, честно ръководство, а не власт на тайфа примитивни наглеци с инстинкт на хищни зверове. Не спирам да бленувам за директна народна власт, в някаква форма несъмнено. Не спирам да бленувам за възвръщане на Суверена в неговите компетенции - сега пропастта сред хората и властта е злополука. И се надявам още веднъж да се слеят моята и доста други фантазии. Особено значим е персоналният образец, в случай че би трябвало и от саможертвата на един човек - с почтен взор, вдигнато чело, разум, достолепие и мисъл за обществото. Не приказвам за никого съответно, не приказвам за избавител, а за оня персонален образец, който заразява масите.
На въпроса ви. Какво ще се случи в идващите година-две напред. Ще има разнообразни опити на властта да резервира заграбеното и освен това, да ни довърши като народ - от предварителни избори до програмен кабинет. Но изходът е единствено един - изритване на бунището на всички досегашни партии и прочие алчни негодници. А това, както към този момент съм писал, може да стане единствено когато се обединят всички емигранти - вътрешните (всички ние сме от тях) и външните, които са отвън страната. Само тогава ще има нужната сериозна маса сила за същинска смяна. Ако това не се случи, не изключвам и даже бленувам да се откри различен метод на унищожаване на одиозните фигури, в това число и физически. Поне това, само че все е нещо, нали?
- И в двете ви книги сте конфигурирали облика на Вожда - един отракан в тактиките на премиера Борисов политик, по тази причина ми се желае да коментирате таман някои от най-популярните тактики на нашия министър председател, като да вземем за пример следните:
1. Жертване на министри, когато би трябвало да се потушава неодобрение.
Това не са министри, а част от глутницата. Щом се постанова, ще бъдат жертвани, в случай че би трябвало и разкъсвани ритуално, а месото им подхвърляно по хребетите привидното ни правораздаване. Може и да бъдат жертвани всички, до един. Важното е Вожда да оцелее.
2. Дефанзивно цитиране на статистики при всяка рецензия - от рода на ниска безработица, невисок външен дълг и едно митично повишение на междинната работна заплата.
Какво цитиране, какви статистики? Това не е даже нечленоразделно говорене. Това сладострастно ръмжене няма никаква логичност, никакъв разумен смисъл. Целта на това ръмжене не е даже да ни заблуди, това от дълго време не е допустимо, а да ни приспи. Да ни приспи вечно, а в случай че не може вечно, най-малко за още малко.
3. Съзнателно преувеличавана интернационална роля като медиатор сред европейските водачи - нещо като заветен балкански посредник, без който нищо в района не може да се случи.
Говорим за Вожда, нали? Удивен съм, че освен придворните по този начин наречени " медии ", само че даже и някои относително естествени публицисти съзират в тези подтичвания в прилежащите страни някакви политически, държавнически достижения. Такива достижения може да чакаме от същински общественик и човек, от персона образована и издигната, уважавана първо в страната си, по-късно в прилежащите страни, а най-после в Европа. Привидните похвали, усмивки в чужбина или по посолствата не са нищо повече от дипломатическо двуличие. Та кой може да одобри на съществено личност с сходно мрачно минало и лъчение на селски хитрец? В случая нашият воин се пробва да прикрие своите вътрешни пропадания и провали с трескави придвижвания и нови заклинания. Международни заклинания. Впрочем, с цел да се случват сходни аномалии, заслуга имат и по този начин наречените " европейски политици ". Излишно е да ги изброяваме. Само един образец. На какво повече наподобява Жан Клод Юнкер - на клоун или на сериозен европейски политик?
4. Декларирането на ГЕРБ като единствен поръчител на стабилността - т.е. в близост се случват всевъзможни международни исблъсъци, стопански рецесии, бежански проблеми, само че единствено това ръководство удържа страната като остров на спокойствието.
Нашата страна в действителност е остров - на отчаянието и безвремието. Късметът ни е, че сме толкоз зле, че даже емигрантите не желаят да остават тук. Това е повода за нашето " успокоение ". И още една причина да не пропусна - младите не престават да напущат, силата на страната изтича. Откъде да пристигна безпокойствието, от което прочее мощно се нуждаем.
5. Подаване на оставка малко преди края на мандата, с цел да си спести срутва на рейтинга на финалната права, който се случва с всяка власт.
Как беше: " Само ромите я карат до края ". Става дума за ария, само че това ръководство не е ли една непрекъсната чалга. Подаването на оставка и връщането още веднъж на власт са селски хитринки, които минават по две аргументи. Преобладаващо доверчив народ и ГЕРБ - машина за избори, за пазаруване на избори. Заклинанието на властта е: ето, отиваме си, тъй като сме чувствителни и обидчиви, само че отново печелим, тъй като настоявате да се върнем, ерго ние сме, други няма.
- Защо мощната гражданска сила на митингите от 2013-та се сведе до един-единствен недохранен Босия през лятото на 2018-та. Какво се случи през тези пет години?
Първо - тогава имаше два вида митинги. И зад двата стояха политически пари и структури, те яхнаха националното неодобрение. И второ, тези, които тогава стояха зад гражданското неодобрение и му наливаха сила, и леви, и десни, в този момент го играят по различен метод. Политическа ламбада. Да не забравяме, стана дума към този момент, че дейните хора не престават да напущат страната. Да не забравяме, че когато няколко пъти излъжат публичната сила, хората престават да имат вяра и стачкуват. А това е точно задачата - на нищо да не се има вяра, към нищо да се стремим, да сме обезверени, да не сме народ, а мърша, както е споделил класикът. Що се отнася до Босия, уверен съм, че има и други като него, това са тези искри, скрити в пепелта, от които ненадейно лумва огън. От такива хора можем единствено да се учим на гражданска героизъм.
- Признак на отмалялост и табиет ли е към момента да твърдим, че сме в положение на " преход " или сега настава нещо друго и ново и неразбираемо, което още не сме дефинирали?
Думите надали в тази ситуация имат някакво значение. Нито дефинициите. Едни хора заплащат на други хора, с цел да внушават на народеца наш това или това с една единствена цел - следващото проклинание, в тази ситуация срещу пробуждане. Тоест, преходът, подобен или онакъв, свърши. Бедните сте небогати, богатите сме богати. Това е ситуацията. Спете.
- Тъй като сте експерт по " емигрантите " - освен в елементарния смисъл на местоположението, а като душевност; какво съгласно вас следва да се случи с онази към този момент двумилионна страна, която към този момент живее в чужбина? И с тези тук, които са така наречен " вътрешни емигранти ".
Надявам се тази българска общественост в чужбина все по-активно да изживява неволите на своите братя и сестри в България. Надявам се тя да наприви безапелационна крачка за гражданска интензивност, по този начин, както емигрантите от измислената страна Нулиа го вършат в книгиге ми. Но с цел да се реализира подобен акт на всеобщо връщане на емигранти и промяна на политическата система в страната ни, са нужни две неща. На първо място - почтени водачи, а не сложени лица, чиято цел е да дискредитират следващата вяра за смяна. И на второ - нужно е хиляди хора да се откажат за малко от своята кариера там, на открито, да имат опцията да подхващат подобен поход. Това са сложни решения и в моите романи те се случват, тъй като това е литература, това е литературна фантазия. Но кой знае, може тази фантазия, както към този момент се случи в Румъния, да се случи и у нас. Това ще бъде е една невероятна литературна мистификация - един сюжет от романите ми се трансформира в реалност. Впрочем и двата романа " Пролетта на емигпрантите " и " Морфо " имат дейни читатели измежду българските емигранти в чужбина.
- Какво мислите за все по-отявлената вадичка сред двата необятни политическа спектъра, които, въпреки и прекомерно общо казано, наподобяват по този начин - демократичен (капитализъм, народна власт, цялостни права на малцинствата, последователност към бежанците, доверие в ЕС) и закостенял (соц носталгия, недоверчивост към джендър идеологията, затваряне на граници към бежанците, придържане към " корена " и националната държава).
Тази вадичка е в самия мен. Уча се да пребивавам с нея, като първо я схвана и приема, като се развъртвам непрестанно. Трудно ми е да давам предписания, в случай че кажа едното, ще накърня другото - в себе си, приятелите си, концепциите си. Объркан съм, признавам. Ще призная и още нещо - в такива случаи избирам да употребявам писателското си " укритие " - задавам въпроси като вас.
- Тази година се навършва половин век от 1968-а. Ако идеалът тогава е оня тайнствен развой по " разширение на съзнанието ", лъкатушен някъде сред " Бийтълс ", ЛСД, полова гражданска война и горене на повиквателни телеграми за войната, то какво се случва с днешния zeitgeist, с духа на времето?
Днес пирамидата е противоположна. Помислете - войните в този момент са повече оттогава, само че няма такива всеобщи антивоенни придвижвания. Защото митингите се вършат от младите. А младите, изтощени от компютрите и смарт телефоните, през днешния ден са по-големи конформисти от старите. Старите пък, заради удължение продължителността на живота, не желаят да остаряват и да се отдръпват, карат втора и трета младост. Това от своя страна основава проблем на младите, тъй като старите заемат работните им места, смъкват гаджетата им с чековите си карти и скъпи джипове и други такива. Пълна неразбория, единствено ЛСД-то и половата гражданска война са си на мястото. А в този момент съществено. Днес повече от всеки път ни е необходим нон-конформисткият дух и идеята на тези изпълнени с несъгласия години.
- Как се вписва литературата (и театъра) през днешния ден, в средата на бързоликвидната връзка, тази на статуса, на обществената мрежа, на емоутиконата и лайка? Доколко това я трансформира и в действителност би трябвало ли един публицист да се преценява с това?
Писателят не може да не се преценява с динамичността на живота. Аз самият се стремя освен да вземам участие както в литературата и театъра, по този начин и в света на интернет публицистиката. Но това не би трябвало да става с взаимни отстъпки във връзка с дълбоките тонове и високите прозрения, които са същинската цел на творчеството.
- Какво ви следва като изявления и постановки?
На 16 септември имам премиера на " Как се гони боязън " в Драматично-куклен спектакъл Шумен. Оригиналът на текста е във тип на приказка и със заглавие " Приказка за обърканото царство ". Предстои до месеци да излезе в независима книга в Москва, а от тази есен влиза в образователните бакалавърски и магистърски стратегии на дисциплината „ Литература за деца” във факултета за Начална и предучилищна педагогика на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски”. През ноември чакам премиера на " Пикльото " в Нов спектакъл НДК, а през декември премиера на " Голямата мама " в Киев. Догодина ще бъда включен в издание на алманах пиеси във Варшава, а " Пролетта на емигрантите " и " Морфо " ще бъдат издадени в Сащ и Канада. Работи се и по премиера на опера-мюзикъл по " Пролетта на емигрантите " в Париж.
- На вас може дса се разчита за нещо непопулярно в общественото пространство - постоянно да вземем за пример споделяте положителни наблюдения и упования, което е в известна степен скандално. Накъде може да се насочи вярата през днешния ден?
Този път няма да Ви шокирам, за жалост. Струва ми се, че е за предпочитане да се радваме на мига, вместо да търсим очакване в бъдещето. Не виждам изключително съображение за това и аргументите са най-малко две. За едната - за ненаситната Власт - приказва Оруел: " Ако желаете да си визиите картина на бъдещето, представете си ботуш, който е стъпил върху човешко лице и остава вечно там ". И втората причина - идва отмъщението на природата, която убиваме алчно и с настървение; имам поради засилващите се естествени катаклизми. Но това е в световен проект. В по-близко бъдеще можем несъмнено да потърсим вяра и наслада от живота. Но тя не може да се осъществя без дейното ни присъединяване. Ето две оферти. Първото - събаряне на държавното управление и смяна на политическата система. Второто - засаждане на дърво. Няма нищо комплицирано, нали?
Интервю: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ